Решение № 27 от 17.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 915/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК във вр. с чл. 250, ал.3 ГПК. С Решение № 1274/27.09.2024г. на СГС, ТО, 2с-в е отхвърлена молбата от 01.08.2014г., подадена от ищеца „Берс Лоджистикс Фреш“ЕООД/н/, чрез синдика З. Л., с която е поискано на основание чл. 250, ал.1 ГПК да се постанови допълнително решение, с което решението от 21.06.2024г. постановено по търг.дело № 1998/2022г. на СГС, ТО, 2с-в по същото дело да бъде допълнено на основание чл.250, ал.1 ГПК, като ответника „Майн Лоджистик“ООД, ЕИК 130520303/със старо наименование „Берс Лоджистикс“ООД/ да бъде осъден да заплати на „Берс Лоджистикс Фреш“ЕООД/н/ дължимата сума по фактура № 674/31.01.2022г. в размер на 47 389, 67 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /02.11.2022г./ до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава за периода от 15.02.2022г. до 01.11.2022г. в размер на сумата от 3 422, 59 лева. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Берс Лоджистикс Фреш“ЕООД/н/ с твърдения, че решението на Софийски градски съд от 27.09.2024г. е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано по съображения, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи подадената от „Берс Лоджистикс Фреш“ЕООД/н/ молба по чл.250, ал.1 ГПК за допълване на Решение № 882/21.06.2024г., постановено по търг.дело № 1998/2022г. на СГС, ТО, 2с-в. Въззиваемият „Майн Лоджистик“ООД, ЕИК 130520303/със старо наименование „Берс Лоджистикс“ООД/н/ не е взел становище по въззивната жалба. Съдът като взе предвид изложените от страните доводи намира, че не е необходимо с оглед изясняването на въпроса свързан с неразрешената част от спора да се призовават страните в открито съдебно заседание, поради което следва да се произнесе по въззивната жалба срещу решението за отхвърляне на искането за допълване в закрито заседание, съгл. Чл.250, ал.2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл. 250, ал.3 ГПК. Производството пред първостепенния съд е образувано по молба от 01.08.2024г., с която ищецът „Берс Лоджистикс Фреш“ЕООД/н/ е поискал на основание чл. 250, ал.1 ГПК да се постанови допълнително решение, с което решението от 21.06.2024г. постановено по търг.дело № 1998/2022г. на СГС, ТО, 2с-в по същото дело да бъде допълнено на основание чл.250, ал.1 ГПК, като ответника „Майн Лоджистик“ООД, ЕИК 130520303/ със старо наименование „Берс Лоджистикс“ООД/ да бъде осъден да заплати на „Берс Лоджистикс Фреш“ЕООД/н/ дължимата сума по фактура № 674/ 31.01.2022г. в размер на 47 389, 67 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /02.11.2022г./ до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава за периода от 15.02.2022г. до 01.11.2022г. в размер на сумата от 3 422, 59 лева. Твърденията му са били, че тези парични вземания са били заявени и индивидуализирани за присъждане още с исковата молба, като в решаващите си мотиви СГС се е аргументирал, че разходи с характеристиката на тези фактурирани във фактура № 674/31.01.2022г. са част от логистичното обслужване, което е предмет на договора за логистично обслужване, който обвързвал страните. Сочи се, че независимо от този решаващ извод съдът е пропуснал в осъдителната част от решението си да присъди вземането по фактура с № 674/31.01.2022г., както е направил това по другите три фактури, с които е извършено фактуриране на разход за ползвана в логистичната база електрическа енергия през м. ноември и м. февруари 2022г. Софийски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното: Непълнота на решението по смисъла на Чл.250, ал.1 от ГПК е налице, когато решението не обхваща целия спорен предмет-липсва формирана воля върху част от спорното право или липсва произнасяне по някой от предявените обективно съединени искове или по допълнителните искания на страните във връзка с предмета на делото. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил молбата за допълване първоинстанционният съд е развил съображения, че доводите на ищеца развити в подадената по реда на чл.250, ал.1 ГПК молба за допълване на постановеното на 21.06.2024г. решение всъщност са такива отнасящи се до правилността му, що се касае до описаните парични вземания в размер на сумите от 47 389, 67 лева-главница и от 3 422, 59 лева- лихва. Посочил е че проверката на решението относно неговата правилност обаче следва да се извършва по реда различен от установен в чл.250 ГПК, а именно чрез съответното му обжалване пред компетентната въззивна инстанция- в случая това е Апелативен съд София. На страната било указано с решението, какъв е редът и срокът за неговото обжалване, но тъй като това не било сторено в съответния преклузивен процесуален срок решението от 21.06.2021г. било добило стабилитет относно всички извършени с него произнасяния по предявените с исковата молба претенции за присъждане на парични вземания, в.т.ч. и по тези упоменати в молбата за допълване. Тези изводи на съда не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Основното първоинстанционно решение с № 882/21.06.2024г. в действителност е непълно тъй като съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет на делото, а именно липсва формирана воля на съда относно дължимостта на сумата по фактура № 674/31.01.2022г. с посочено в същата основание „префактуриране на ел.енергия за м. януари 2022г.“, която е част от спорното материално право, заявено още с предявяването на исковата молба. Посочената фактура безсъмнено е свързана с Договора за логистично обслужване, подписан между „Берс Лоджистикс Фреш“ЕООД и „Майн Лоджистик“ООД, ЕИК 130520303 /със старо наименование „Берс Лоджистикс“ООД/ с основен предмет на търговските взаимоотношения между двете свързани лица, а именно „извършване на складово и логистично обслужване“, като изрично в решаващите си мотиви съдът е изразил становище, че за „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД на основание така сключения договор се е породило правото да получи и равностойността на услугите на разходите, които е направил, за да предостави реално услугата по логистичното обслужване- тези разходи са били свързани с ползването в логистичната база на електрическа енергия, вода, интернет, както и обслужването на превозните средства, с които се извършва частта от логистичното обслужване, свързана с транспорта на стоките. Именно поради така изложените от първоинстанционния съд правни доводи е уважена исковата претенция на ищеца за заплащане на сумите по фактура № 655/30.11.2021г. с основание префактуриране на енергия за м. ноември 2021г.; фактура № 665/31.12.2021г. с основание префактуриране на енергия за м. декември 2021г.; фактура № 679/ 28.02.2022г. с основание префактуриране на енергия за м. февруари 2022г. Липсва обаче изрично произнасяне на съда в решението по исковата претенция на ищеца за заплащане на сумата по фактура № 674/31.01.2022г. с основание „префактуриране на ел. енергия за м. януари 2022г.“, което по смисъла на гореизложените мотиви представлява основание за допълване тъй като съдът не се произнесъл по целия спорен предмет по делото. По гореизложените съображения обжалваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлена молбата по чл.250, ал.1 ГПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи подадената от „Берс Лоджистикс Фреш“ЕООД /н/ молба по чл.250, ал.1 ГПК за допълване на Решение № 882/ 21.06.2024г., постановено по търг.дело №1998/2022г. на СГС, ТО, 2с-в.