Решение № 1618 от 6.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 1546/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••“ ЕАД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление гр. София, бул. •••, представлявано от изпълнителния директор Д. Г., чрез адв. В. С., против наказателно постановление № 40/10.01.2023 г., издадено от заместник-министър на младежта и спорта, оправомощен със заповед № РД-09-732/09.08.2022 г. на министъра на младежта и спорта, за извършено нарушение по чл. 90, ал. 4, т. 1 ЗФВС вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за антидопинговата дейност. На основание чл. 153, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, изр. 2 ЗФВС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв. В жалбата са изложени доводи в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като АУАН е съставен извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Оспорва се материалната законосъобразност на НП, доколкото във вина на клуба не би могло да бъде вменено неспазването от страна на състезателя на антидопинговите правила. Релевирани са и аргументи в насока маловажност на случая и приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения в съвкупност се прави искане НП да бъде отменено. За проведеното на 07.03.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. „•••“ ЕАД се представлява от адв. К., а въззиваемата страна - от юрк. Х.. В дадения ход по същество адв. К. поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено по изложените в нея доводи. Пледира в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, за които представя списък. Юрк. Х. прави искане НП да бъде потвърдено. Изразява становище, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания. Моли в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. От процесуалните представители на страните са депозирани и писмени бележки, в които доводите им са развити в пълнота. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. От фактическа страна се установи: С Решение № 7/23.12.2021 г., изменено с Решение № 7/1 от 04.08.2022 г. на изпълнителния директор на Антидопинговия център, било определено наказание на състезателя по футбол Д. В. за извършено нарушение на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4, т. 1 ЗФВС вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за антидопинговата дейност, изразяващо се в наличие на забранена субстанция, нейни метаболити или маркери във взета му допинг проба. Конкретно, в уринна проба № 4618174, взета на 27.07.2021 г. по време на извънсъстезателно тестване на състезатели по футбол в гр. София, било установено наличието на метаболити и метаболитни модулатори от Забранителния списък на Световната антидопингова агенция за 2021 г. Съобразно цитираното решение било констатирано, че към датата на пробовземането състезателят бил редовно картотекиран в „•••“ за „•••“, гр. София. Преписката, образувана по случая, постъпила в Министерство на младежта и спорта с писмо вх. № 10-00-22/10.05.2022 г. С писмо изх. № 19-00-22/42/05.08.2022 г. била отправена покана до представляващия „•••“ за явяване в ММС за съставяне на АУАН във връзка с извършено от състезателя Д. В. нарушение на антидопинговите правила. Поканата била получена на 05.08.2022 г. На 08.08.2022 г. преписката била разгледана от свидетелката Т. К., главен експерт в Дирекция „Регионална координация и контрол в ММС, и въз основа съдържащите се в нея документи, в присъствието на двама свидетели, тя съставила срещу „•••“ ЕАД АУАН № 91/08.08.2022 г. за нарушение по чл. 90, ал. 4, т. 1 ЗФВС вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за антидопинговата дейност, извършено на 27.07.2021 г. в гр. София. АУАН бил съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН - в отсъствието на упълномощен представител на дружеството, като бил предявен и връчен на упълномощено лице на следващия ден - 09.08.2022 г. При връчването били вписани възражения. Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбите на чл. 90, ал. 4, т. 1 ЗФВС вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за антидопинговата дейност, П. Г., заместник-министър на младежта и спорта, оправомощен със заповед №РД-09-732/09.08.2022 г., издал срещу ••• ЕАД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 153, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, изр. 2 ЗФВС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката Т. К., и писмени - Решение № 7/23.12.2021 г., изменено с Решение № 7/1 от 04.08.2022 г. на изпълнителния директор на Антидопинговия център; заповед № ДК-267/26.07.2021 г.; писмо ММС изх. № 10-00-22/37 от 29.07.2022 г.; писмо вх. № 10-00-23/38 от 02.08.2022 г.; писмо вх. № 10-00-22/40 от 04.08.2022 г.; покана за съставяне на АУАН изх. № 10-00-22/42 от 05.08.2022 г.; разписка; заповед № РД-09- 364/12.05.2022 г.; заповед № РД-09-732/09.08.2022 г. Посредством показанията на разпитаната свидетелка и писмените доказателства се установяват обстоятелствата по извършване на нарушението, осъществено от състезателя по футбол Д. В., наложеното му наказание, както и спортният клуб, в който бил картотекиран към момента на вземане на процесната проба, а именно „•••“. Доказателствената съвкупност по отношение на съответните обстоятелства е еднопосочна, предвид което по- подробното обсъждане и анализ на отделните доказатлствени източници се явяват безпредметни. Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган по издаване на АУАН и НП съдът прие за доказани, предвид длъжностните им качества и правомощията, делегирани им посредством заповед № РД-09-364/12.05.2022 г. и заповед № РД-09-732/09.08.2022 г. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при изяснена фактическа обстановка и в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42, ал. 1 и 57, ал. 1 ЗАНН. И двата акта съдържат пълно и точно описание на фактическите обстоятелства по осъществяване на нарушението, времето и мястото на извършването му, с цитиране на приложените нормативни актове, при което отговарят на законовите изисквания. Фактическата обстановка е правилно изяснена от актосъставителя и наказващия орган. От обективна страна се доказа, че на 27.07.2021 г., в гр. София, в уринна проба № 4618174, взета от Д. В., редовно картотекиран в „•••“ за „•••“, гр. София, по време на извънсъстезателно тестване на състезатели по футбол в гр. София, било установено наличието на метаболити и метаболитни модулатори от Забранителния списък на Световната антидопингова агенция за 2021 г. Предвид това е постановено Решение № 7/23.12.2021 г., изменено с Решение № 7/1 от 04.08.2022 г. на изпълнителния директор на Антидопинговия център, с което на състезателя е определено наказание за извършено нарушение на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4, т. 1 ЗФВС вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за антидопинговата дейност. Предвид обстоятелството, че към 27.07.2021 г. състезателят е бил редовно картотекиран в „•••“ за „•••“, следва, че на основание чл. 149, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗФВС на санкциониране за допуснато нарушение по чл. 90, ал. 4, т. 1 ЗФВС вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за антидопинговата дейност подлежи и „•••“ ЕАД. Предвид това последното се явява годен субект на отговорността, като доводите в обратна насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя. С оглед обективния характер на отговорността на юридическите лица, субективната съставомерност на нарушението се презумира и не подлежи на изследване. Същевременно съдът констатира, че АУАН № 91/08.08.2022 г., с който актосъставителят е ангажирал отговорността на дружеството-жалбоподател, е съставен извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им, и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. В случая нарушението е извършено на 27.07.2021 г., съгласно обективираните в АУАН и НП твърдения, а същевременно АУАН № 91 е съставен на 08.08.2021 г., или след изтичане на едногодишния срок. Сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с изтичането им се погасява възможността наказващият орган да реализира административнонаказателната отговорност, съобразно постановеното в ТР № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Тримесечният срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя. Същевременно, тримесечният срок е в отношение на поглъщане с едногодишния срок от извършване на нарушението, при което най-късният момент, до който АУАН в случая е могъл да бъде съставен, се явява 26.07.2022 г. Следователно, доколкото процесният АУАН е съставен извън рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, атакуваното постановление подлежи на отмяна поради незаконосъобразното образуване на административнонаказателното производство. Направеното в съответната насока възражение е основателно, при което жалбата следва да бъде уважена. При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова. Доколкото в хода на въззивното производство процесуалният представител на наказващия орган не релевира възражение за тяхната прекомерност, искането следва да бъде уважено в пълния претендиран размер от 480 /четиристотин и осемдесет/ лв. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд