Решение № 472 от 6.4.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 3118/2021 г.

Производството е образувано по жалбата на П. П. В., подадена срещу разпореждането на Окръжен съд Враца, Гражданско отделение, постановено на 15.07.2021 г. по ч. гр. дело № 184/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на отказ от изпълнение на съдебни решения, постановени от съд в Кралство Белгия. В жалбата се твърди, че разпореждането на окръжния съд е незаконосъобразно. Сочат се следните нарушения, които според жалбоподателя е допуснал окръжният съд: На първо място, че поканата за доброволно изпълнение е изпратена на български език, какъвто г-н В. не владее; На второ място, че съдът не е съобразил, че жалбоподателят не е знаел за развилото се в Белгия съдопроизводство, а процесът се е провел задочно, без г-н В. да присъства или да бъде представляван; На трето място се твърди, че производството по чл.622б от ГПК е едностранно охранително като в разрез с чл.623, изр.2 от ГПК съдът го е превърнал в исково такова, разпореждайки връчване на препис от молбата на противната страна. Посочва се също, че съдът не се е съобразил с представеното доказателство за образувано производство за отмяна на осъдителното съдебно решение на първоинстанционния белгийски съд. Твърди се, че се получава правен абсурд, тъй като в България се допуска изпълнение на съдебни решения, които не са окончателни и които ще бъдат преразгледани и вероятно отменени от Белгийския апелативен съд в гр. Гент. Иска се отмяна на разпореждането и допускане на отказ от изпълнение на решенията на белгийския съд на осн. чл.45, ал.1, б. „б“ от регламент ЕС № 1215/2012 г. Въззиваемите А. К. и В. П. чрез своя процесуален представител оспорват жалбата. Както в подадения отговор, така и в допълнително представени писмени бележки се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено нито в производството пред съда в Нидерландия, нито пред районен и окръжен съд – Враца. Иска се оставяне без уважение жалбата на П. П. В.. Представителят на ТД на НАП – Велико Търново – конституиран като взискател в изпълнителното производство, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Прави изрично искане, съобщенията по делото да бъдат изпращани на юридическото лице Национална агенция по приходите – гр. София. Софийският апелативен съд, след като провери данните по делото и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира следното: Жалбата е допустима. Същата е подадена при спазване на срока по чл.623, ал.6 от ГПК /към която разпоредба препраща чл.622б от ГПК/, от активно легитимирана страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по настоящия процесуален ред. При преценка на основателността на подадената жалба съдът взе предвид следното: Производството пред окръжния съд е образувано по молбата на П. П. В., подадена по реда на чл.622а, ал.6 от ГПК и на осн. чл.45, ал.1, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. за допускане на отказ от изпълнение на съдебни решения, постановени от съд в Кралство Белгия. Видно от данните по делото, ЧСИ И. Ц. – с район на действие ОС Враца, е образувала изп. дело № 20218990400242 по молба на взискателите А. К. и В. П. за сумата 25 405, 28 лева. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника В. на 19.03.2021 г. От решение на първоинстанционния съд на Западна Фландрия, отдел Брюге, постановено на 15.02.2016 г. по дело № 16/278/А, се установява, че с него В. П. е осъден да заплати на всеки от ищците – К. А. и П. В. по 3 125 евро, лихви и разноски. В решението е посочено, че ответникът В. не се е явил в заседанието и не е бил представляван, но редовно му е била връчена призовка на 19.01.2016 г. По искане на ищците съдът е провел „задочно производство“ и е допуснал предварително изпълнение на решението. Пред окръжния съд е представено и решение, постановено на 24.11.2016 г. по дело № 16/1623/А – също от първоинстанционния съд на Западна Фландрия, отдел Брюге. В решението на белгийския съд е посочено, че производството представлява „процедура по възражение“, образувано по искането на П.В., представляван от адвокат П. де К.. Цитираното в решението искане на „ищеца“ В. е за обявяване на нищожност на решението, постановено на 15.02.2016 г. Съдът е приел, че възражението е неоснователно и съдебното решение следва да бъде потвърдено. Обявил е решението за подлежащо на предварително изпълнение, независимо от правото на обжалване. Цитираното решение е било връчено от районен съд – гр. Враца, лично на г-н В. на адреса му в България по реда на Регламент /ЕО/ 1393/2007 г., на 04.07.2017 г. Пред окръжния съд е представено и удостоверение за съдебно решение по граждански и търговски дела, издадено на осн. чл.53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. Същото е било представено и на съдебния изпълнител. Към жалбата на г-н В. е приложена „молба за апелативно разглеждане“, подадена на 04.06.2021 г. до апелативния съд в гр. Гент от пълномощник на г-н В., с което е поискана отмяна на решението по дело № 16/1623/А на съда в Брюж/Брюге. С разпореждането за насрочване на делото пред апелативния съд на жалбоподателя е дадена възможност да представи доказателства за образувано дело за отмяна пред Апелативен съд – Гент, Кралство Белгия. В съдебно заседание пред настоящата инстанция са представени документи в превод от нидерландски език, извършен от ТПП – Враца. От тези документи е невъзможно да се извлече релевантна информация за наличие на висящо производство за отмяна на решението на белгийския съд, за изпълнение на което е образувано производството пред ЧСИ И. Ц.. С оглед на горните доказателства, по оплакванията на жалбоподателя В. намира следното: На първо място, относно оплакването, че поканата за доброволно изпълнение е изпратена на български език, какъвто г-н В. не владее: Съгласно чл. 4, ал.1 от ГПК, в производството пред българските съдилища съдебният език е българският. Същевременно ал.2 на чл.4 от ГПК дава възможност, на лицето, което не владее български език, да бъде назначен преводач. Видно от данните по делото, правото на защита на г-н В. не е било нарушено и същият своевременно е упражнил процесуалното си право да поиска отказ от изпълнение. На второ място, напълно неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил, че жалбоподателят не е знаел за развилото се в Белгия съдопроизводство. Както беше цитирано по-горе, в решението, постановено на 15.02.2016 г. по дело № 16/278/А, изрично е посочена датата на връчване на призовката на ответника В.. Удостовереното в съдебното решение има характер на официален документ, съдържанието на което не е оспорено и не е опровергано от жалбоподателя. Очевидно белгийското законодателство предвижда процесуална възможност за постановяване на неприсъствено решение – както и българското. Освен това, в производството по дело № 16/1623/А, образувано по искането за обявяване на нищожност на решението от 15.02.2016 г., г-н В. е бил представляван от адвокат. Неоснователно е и третото оплакване – за допуснато от окръжния съд процесуално нарушение, изразяващо се в изпращане на препис от молбата на взискателите. Производството по чл.622б от ГПК в никакъв случай не е едностранно охранително, тъй като същото се развива в рамките на висящ изпълнителен процес, който по същността си е продължение на състезателния исков процес. За съда, сезиран с молба за отказ от изпълнение, направено по реда на чл. 46-47 от регламента, основанията за уважаване на молбата са изчерпателно изброени в чл.45. Тези основания са цитирани в обжалваното разпореждане. Молителят се е позовал на чл.45, ал.1, б. „б“ – когато съдебното решение, изпълнението на което се иска, е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документ за образуване на производството в достатъчен срок и по начин, позволяващ му да организира защитата си. Както беше посочено по-горе, ответникът В. е бил редовно призован пред компетентния белгийски съд и е упражнил правото си на защита, включително и чрез адвокат. Що се отнася до оплакването, че съдът не се е съобразил с представеното доказателство за образувано производство за отмяна на осъдителното съдебно решение на първоинстанционния белгийски съд, настоящият съд намира следното: Пред окръжен съд – Враца, е представена само „молба за апелативно разглеждане“, но не и доказателства за образувано производство пред Апелативния съд в гр. Гент. Такива доказателства не са приложени и към въззивната жалба, независимо че в нея се цитира номер на дело и дата на насрочването му пред белгийския апелативен съд. Въпреки дадените на жалбоподателя възможност и изрични указания, и в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция не се представят релевантни доказателства в подкрепа на това твърдение. Освен това, в чл.45 от регламента наличието на висящо дело по основния спор не е посочено като основание за постановяване на отказ от изпълнение. Такива основания са: противоречие със съдебно решение, постановено между същите страни в сезираната държава-членка или противоречие с по-ранно съдебно решение, постановено в друга държава-членка или в трета страна – букви „в“ и „г“ от ал.1 на чл.45 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. Наличието на висящо дело между същите страни в държавата по произход е основание молителят да поиска спиране на производството на осн. чл.51 от регламента, с каквото искане молителят не е сезирал окръжния съд. Такова искане е направено едва в съдебно заседание пред апелативния съд, но както беше посочено по- горе, същото не е подкрепено с доказателства за висящо производство по отмяна пред съда по произход. С оглед на изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата на г-н П. П. В. е неоснователна, поради което обжалваното разпореждане на Врачанския окръжен съд следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция, на въззиваемите страни следва да се присъдят разноски. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, въззиваемите К. и Пашчиян претендират разноски за производството пред САС в размер на общо 1 290, 84 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност на възнаграждението не е направено от противната страна. С оглед на изрично изразеното искане от представителя на ТД на НАП – Велико Търново, препис от настоящото решение следва да бъде изпратен на НАП – София. Воден от горното, Софийският апелативен съд