Решение № 371 от 27.11.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1126/2025 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна частна жалба от адв. Д. В. от ВАК, защитник на осъдената Н. С. А., против протоколно определение от 24.06.2025г. по НОХД №2459/2025г. по описа на РС Варна постановено по реда на чл.306 ал.1 от НК с което съдът е отнел в полза на държавата а. на осъдената „Фолксваген Туран“ с рег. № •••••. В жалбата сe изразява несъгласие с първоинстанционното определение, като се сочи, че а.ът е единствен на семейството на Н. А. която има три малолетни деца. Твърди се, че е необходим за придвижване на децата седмично до логопет и постоянно участие в конкурси и редица извънкласни занимания. Счита се, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК противоречи на Конституцията на Р България. Сочи, че конфискацията на а. накърнява напълно неоправдано правото на собственост на осъденото лице. Иска се отмяна на атакуваното определение. В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата поддържа жалбата, като отново се иска отмяна на определението на ВРС. Виждане за неоснователност на жалбата и законосъобразност на определението на ВРС е изложено от прокурорът при ВОП. Счита, че същото изцяло кореспондира с решението на Конституционния съд от 2025г. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Подсъдимата в последната си дума моли за връщане на а.. След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното: С Определение № 514 от 24.06.2025г. е било одобрено споразумение, с което обв.А. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343„б“ ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК й е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години. С Определение с Рег. № 3259 от 26.06.2025г. след одобряване на споразумението по делото, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 383 ал.2 вр. чл.306 ал.1 т.1 от НК като на основание чл.343 „б“ ал.5 от НК е постановил отнемане в полза на държавата на а. „Фолксваген Туран“ с рег. № ••••• собственост на Н. С. А.. При преценка на тези факти настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на първоинстанционния съд относно приложението на чл.343 „б“ ал.5 от НК. Тази разпоредба предвижда, че "съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му", в случаите по ал. 1 - 4: при управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда (ал. 1) или с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1 (ал. 2), или след употреба на наркотични вещества или техни аналози (ал. 3), или повторно (ал. 4). В случая от събраните по делото доказателства се установява, че Н. А. е собственик на гореописаното превозно средство, като в същото време е безспорно, че тя е извършила престъпление по чл.343 „б“ ал.1 от НК, за което й е било наложено и съответното наказание. В този смисъл за първоинстанционния съд са били налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.343„б“ ал.5 от НК, поради което и същата е приложена правилно. Не се споделят възраженията на адв. Х. в жалбата за противоконституционност на посочената разпоредба. Нещо повече. Конституционният съд приема, че разпоредбите на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК не са противоконституционни. Съдът застава на разбирането, че не всяко правно несъвършенство може да обуслови противоконституционност на основата на противоречие с принципа на правовата държава" (Решение № 2 от 2013 г. по к. д. № 1/2013 г.). С решение № 8 от 17.07.2025 г. на КС по к. д. № 15/2024 г., съдът отчита конкретно във връзка с предвиденото отнемане в полза на държавата на МПС, което е собственост на дееца, или на неговата равностойност, че посредством това правило по същество се провежда именно конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава обосновава задължението на публичната власт "да третира еднаквите еднакво", за което е определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация (Решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13/2010 г.; Решение № 4 от 2021 г. по к. д. № 1/2021 г.; Решение № 10 от 2022 г. по к. д. № 21/2021 г.; Решение № 15 от 2022 г. по к. д. № 10/2022 г. ). Наред с това съдът е уточнил, че отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице. С оглед на изложеното до тук, настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което