Решение № 7151 от 23.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13091/2023 г.

Постъпила е молба от М. И. М., по чл. 29, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по - нататък в Решението Хагска конвенция), чрез пълномощник – адвокат Т. М. - САК. Молителят М. И. М. прави искане за връщане на дъщеря му М.М. И.а, родена на ••••••• г., в държавата по обичайното й местопребиваване – Кралство Нидерландия. В молбата са изложени обстоятелства, че молителят живее и работи в Нидерландия. Запознал се е с майката на детето си – ответницата по молбата Е. И. Д., преди повече от 5 години и започнали да живеят в Нидерландия. След раждането на детето М. молителят закупил къща там за семейството си. От молителя се излагат твърдения, че майката Е. не работела и се занимавала с отглеждането на детето, но не владеела и не желаела да научи фламандски език, както и да изкара шофьорските курсове. В Нидерландия, според твърденията в молбата, детето М. е записано на детска градина. През 2023 г. майката Е. отишла самостоятелно на почивка в Гърция, а по – късно, през есента на 2023 г., след като се върнала, двамата с М. решили да поговорят за бъдещия им живот на семейни начала. По време на разговора молителят запитал майката на детето дали смята да започне да учи фламандски език, за да може да се грижи за М., сама да го води на прегледи и имунизации. Според изложеното в молбата, ответницата не отговорила, а взела детето, излязла с него някъде и не се върнала повече. Молителят сочи, че от раждането на детето да напускането на майката, той е полагал преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, които се изразявали в осигуряване на подслон, прехрана, покупка на дрехи, транспортиране до центрове за медицинско обслужване и др. С последваща молба от 14.02.2024 г. молителят уточнява, че поддържа детето да е незаконно прехвърлено на територията на Република България от майката Е. Д. на 11.10.2023 г. Преди прехвърлянето, което се изтъква да е незаконно, тъй като бащата не е давал съгласие за него, детето се е намирало в жилището на молителя, което са обитавали заедно с майката, находящо се в град Ридеркерк, Нидерландия, ул.“•••••••, пощенски код 2987 G. Молбата е поддържана в хода на съдебното производство – лично от молителя и чрез процесуалния представител – адвокат Д. В. - ВАК. Претендира направените по делото разноски. Молителят представи по делото и писмена защита на 08.11.2024 г., чрез пълномощника му. Ответната страна Е. И. Д. оспорва молбата лично, и чрез пълномощник – адвокат И. Д. – АК–Благоевград. Поддържа, че Нидерландия не е държавата по обичайното местопребиваване на малолетната М., както и че бащата не е упражнявал ефективно родителските права, тъй като не полагал грижи за детето и общото им семейство. Сочи, че се е налагало да се издържат с дребни пари, които ответницата намирала в дрехите на М., когато ги перяла, както и с детските, които получавала. За последните излага, че от социалните служби в Нидерландия поискали да бъдат върнати в пълен размер, тъй като фирмата на бащата имала доходи и детските се явявали получени без да имат право на тях. Според ответницата молителят не се е противопоставил на извеждането на детето от Нидерландия. Майката твърди, че е бита от молителя на 09.10.2023 г. в присъствието на детето, като избягала заедно с М. боса от жилището в Нидерландия. Възрастна двойка й помогнала да стигне до полицията и подала там жалба. В тази връзка спрямо молителя били предприети мерки за защита от домашно насилие. Майката и детето били върнати с полицейски автомобил в жилището, от което молителят М. бил отведен и му била издадена ограничителна заповед за една седмица, докато разгледат делото в съда. Ответницата не можела да изчака този период, тъй като не говорела езика, не познавала спецификите на системата и нямала никакви финансови средства, за разлика от семейството на М., което било устроено от години в Нидерландия. Тогава Е. взела решение да отпътува с М. за България, като е уведомила затова й намерение властите в Нидерландия, които също я посъветвали да замине. Според ответницата холандските власти са уведомили за заминаването им с детето М. и той се е съгласил, тъй като отношенията им са прекратени Сочи по спомени, че на 11.10.2023 г. се е прибрала с детето в България. При условията на евентуалност поддържа, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция, тъй като интересът на малолетното дете налага да остане в България, където е обгрижвано добре, приспособило се е и има личен лекар. Връщането на М. в Нидерландия в среда на ежедневни скандали и побои, според ответницата, ще се отрази неблагоприятно на развитието на детето. Още повече, че молителят М. М. не бил в състоЯ.е, според майката, да полага грижи за малолетната М.. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответницата Е. И. Д. представи по делото и окончателно писмено становище на 19.11.2024 г., чрез пълномощника й. Представителят на Софийска градска прокуратура, като контролираща страна по настоящото дело, участва в хода на производството и изрази становище, че молбата е неоснователна, предвид събраните доказателства, сочещи наличие на хипотезата на чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция, тъй като връщането на детето в Нидерландия ще бъде в негова вреда, а при евентуалното му отделяне от майката биха настъпили неблагоприятни последици за неговото физическо и психическо развитие. Счита, че не е в интерес на малолетната М. да бъде върната в държавата по обичайното й местопребиваване. Софийският градски съд, като взе предвид данните и анализира относимата към предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от фактическа и правна страна следното: Възникването на правото да се върне малолетното дете М.М. И.а в Кралство Нидерландия по реда на Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Кралство Нидерландия непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Нидерландия, като държава по обичайното му местопребиваване, правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година (чл. 12, ал. 2 от Хагската конвенция); 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация (чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20 от Хагската конвенция); 8) Детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Хагската конвенция). Не се спори между страните в производството, че са родители на малолетното дете М.М. И.а, родена на ••••••• г. в Кралство Нидерландия (удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ••••••• г. на Посолство на Република България в град Хага, Нидерландия – л. 6 от делото). Настоящият съд приема, че Кралство Нидерландия е била държавата по обичайно местопребиваване на детето на страните, непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България. Независимо, че ответницата Е. Д. оспорва в отговора й по делото, че детето преди прехвърлянето му в България е имало обичайно местопребиваване в Нидерландия и, че бащата е упражнявал ефективно родителските права, в първоначално изготвения и приет по делото социален доклад (л. 61 и сл. от делото), майката Е. Д. е заявила, че от раждането си детето М. е отглеждано в Нидерландия от двамата му родители в семейна среда. В съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г., при изслушването й ответницата оспорва бащата да е полагал грижи за детето, като твърди, че то е отглеждано единствено от нея, но прави искане да бъде обявено за безспорно обстоятелството, че с молителя М. М. са живели непосредствено преди прехвърлянето на М. съвместно в жилището в Нидерландия – собственост на бащата (съгласно нотариален акт за предаване на собствеността, референция № 20211186301/ММЕ – л. 70 от делото). Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, които евентуално биха могли да станат опора на извод, че бащата М. М. не е упражнявал родителските права съвместно с майката Е. Д.. Последната признава, че молителят е осигурявал финансови средства. Допълнително следва да се посочи, че ответницата Е. Д., пред нидерландските власти, по повод на подадена от нея жалба е заявила, че М. И. М. има родителските права над дъщеричката им (полицейски протокол № PL1700-2023326437-3 на л. 85 и сл. от делото). Не е спорно между страните, че детето е изведено от Кралство Нидерландия на 11.10.2023 г. От приетата по делото декларация от 07.06.2022 г., с нотариална заверка № 4677/2022 г. по описа на нотариус Г.В.-Ц., рег. № 702 при Нотариалната камара, район на действие Районен съд – Шумен (л. 118 от делото) се установява, че бащата М. И. М. е дал съгласие детето М. М.ова И.а да напуска територията на Република България и всяка друга държава, включително Нидерландия, и да се завръща обратно в страната, да пътува навсякъде в чужбина, придружавана от своята майка Е. И. Д.. Към момента на извеждане на детето М. от Нидерландия – 11.10.2023 г. съгласието на молителя М. М. не е било оттеглено, поради което малолетната М. И.а не е прехвърлена незаконно от ответницата Е. Д. на територията на Република България. Независимо от установеното, доколкото молителят М. М. подава молбата, по която е образувано настоящото производство, с искане детето да бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване, в срока по чл. 12, ал. 2 от Хагската конвенция (преди изтичане на установения с посочената разпоредба едногодишен срок) и поддържа молбата в хода на производството, противопоставяйки се на неговото оставане на територията на Република България, то се налага изводът, че бащата М. М. не е дал съгласие малолетната М. да бъде задържана от ответницата Е. Д. и да остане да живее в Република България, в град БЕ., ул.“•••••••, Област - Благоевград. На следващо място, въпреки установеното нарушение на Хагската конвенция от страна на майката Е. Д., и предвид конкретиката на случая, съобразно с чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция и чл. 27, § 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, следва да бъде постановен отказ за връщане на детето М. И.а в Кралство Нидерландия. В Преамбюла на Хагската конвенция е заложен принципът, че “интересите на децата са от първостепенно значение при упражняване на родителските права“. Следователно, приоритетен се явява интересът на детето, а не на неговите родители. Становището, изразено в изготвения и приет по делото социален доклад на местно компетентната Д“СП“ – Якоруда е, че евентуалното извеждане на малолетното дете от настоящата му среда и връщането му в Кралство Нидерландия би навредило на неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. При извършване на социалното проучване социалните работници са установили, че има изградена силна емоционална връзка между малолетната М. и нейната майка Е. Д.. Детето се отглежда от майката с помощта на близките й, които задоволяват потребностите на детето от постоянни грижи, внимание, емоционална топлина, храна, облекло, жилищни условия, отопление, здравни и образователни нужди. Според актуалния социален доклад, изготвен допълнително по делото, детето расте в сигурна среда, записано е и посещава ДГ “Надежда“ в град БЕ.. Малолетната М., според директора на детската градина, бързо се е адаптирала и е добре приета от другите деца. При разговор на социалните работници с бащата М. М. същият е заявил, че не желае да общува по никакъв начин с майката, но не иска да прекъсва връзката с дъщеря си. В заключението на допълнителния социален доклад е отразено, че не са констатирани преки рискови фактори по отношение на полаганите за детето М. грижи. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно – психологическа експертиза (СПЕ), което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че в началото след завръщане на майката и детето от Нидерландия М. е била стресирана, като в клипче, показано и от М. М., детето повтаряло “тати бие мама“. Към момента на психологическото изследване детето на страните е спокойно и показва признаци на сигурна привързаност към майката. Детето М. е адаптирано към средата в Република България и се отглежда в стабилна и сигурна среда. Според вещото лице майката е основен източник на сигурност на детето с оглед на неговата възраст и пол, и се явява първостепенна за неговото отглеждане. Предвид изградената сигурна привързаност на М. с майката Е. Д. рязка промяна в статуквото би могла да доведе до адаптационна криза при детето. Откъсването от майката би имало травмиращ ефект върху детето М.. Скъсването на връзката с приоритетния възрастен, който полага грижи за детето, е предпоставка за развитие на симптоми и затруднения в социалната адаптация на детето. В Нидерландия малолетната М. е станала свидетел на тежък конфликт между родителите й и връщането й в Кралство Нидерландия, без присъствието на майката, би довело до объркване, чувство на несигурност, стрес, трудност в адаптацията и изграждане на доверителни връзки. Твърденията на майката Е. Д. за осъществено спрямо нея насилие от страна на молителя на 09.10.2023 г. в град Ридеркерк, Нидерландия, довело до напускането й на страната, заедно с детето, се установяват по надлежен начин от приетите като доказателства в хода на процеса в заверен на български език превод документи: полицейски протокол “жалба“ № PL1700-2023326437-3 (на л. 85 и сл. от делото) и кметска заповед от 10.10.2023 г., съдържаща налагане на ограничителна заповед по чл. 2 от Закона за временната ограничителна заповед (л. 92 и сл. от делото). Действително, заповедта е отменена преди края на срока, за който е била наложена, с друга кметска заповед по чл. 9 от Закона за временната ограничителна заповед (л. 102 от делото), но по причина, че майката с детето са напуснали жилището, което са обитавали съвместно с М. И. М.. По същата причина е постановена и условна отмяна на наказателното преследване на заподозрян за нарушаване на чл. 300, ал. 1 НК, чл. 304, ал. 1, т. 1 НК на Нидерландия (малтретиране на спътник в живота) от прокурор при Районна прокуратура в Ротердам, с 1 година изпитателен период, през който заподозреният не следва да извършва никакво наказуемо деЯ.е (л. 290 и сл. от делото). Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност, възрастта на детето М. (на 3 - годишна възраст), данните от социалните доклади относно успешната адаптация и отглеждане на малолетната М. в сигурна семейна среда без преки рискове и с приоритетно значение на заключението на СПЕ, съдът намира, че не е в интерес на детето М. да бъде върнато в Нидерландия, тъй като връщането му там може да го постави в неблагоприятна ситуация и да предизвика негативни последици за неговото развитие, а както вече беше обосновано приоритетен се явява интересът на самото дете, а не на неговите родители. По тези аргументи настоящият съд обосновава краен извод, че при липсата на една от кумулативните предпоставки, за да възникне правото да се върне малолетното дете М.М. И.а в Кралство Нидерландия по реда на Хагската конвенция (наличието на хипотезата на чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция), настоящата молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По разноските. Молителят претендира присъждане на разноски, като искането е неоснователно при този изход на спора. Искане за присъждане на разноски е заявено и от ответницата Е. Д. и такива с оглед изхода на делото (арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК) следва да й бъдат репарирани за адвокатски хонорар в размер общо на 2 400.00 лева (съгласно два договора за правна защита и съдействие – л. 59 и л. 367 от делото) и за депозит вещо лице в размер на 400.00 лева, или общо в доказан размер от 2 800.00 лева. Така мотивиран, Софийският градски съд