Решение № 1541 от 21.11.2018 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3996/2018 г.

Производството е образувано по жалба на E Т С. – С.Р., с БУЛСТАТ: •••••, адрес и седалище на управление: гр.••••••••••, представлявано от С.Р. Р., против Наказателно постановление №K17_328-F364124 / 20.12.2017г. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ-1582 от 23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП. С атакувания акт на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300лв., на основание чл. 2 73 от ДОПК, за нарушаване на чл.37, ал.2 от ДОПК. С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват аргументи за допуснати процесуални нарушения при неговото издаване, неправилна правна квалификация, предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и алтернативно искане за намаляване на санкцията. В съдебно заседание процесуалният представител на търговеца поддържа жалбата. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: В хода на проверката възложена с РИП № П-02000217130525-ОРП-001/ 01.08.2017г. до E Т С. – С.Р., било изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения на основание чл.37, ал.2 и ал.З от ДОПК с изх.№ П-02000217130525-040-001/ 24.08.2017г., което било връчено по електронен път на 30.08.2017г. на обявения от търговеца електронен адрес за кореспонденция. Крайният срок за предоставяне на документи в ТД на НАП гр. Бургас, Дирекция „Контрол“ посочен в Решение за продължаване на срок, определен от орган по приходите във връзка с извършвана проверка № П-02000217130525-106-002 / 21.09.2017г. бил 28.09.2017г. Към момента на издаване на Протокол № П-02000217130525-073-001 / 22.11.2017г. били представени частично изисканите доказателства. Въз основа на така направените констатации на 0 1.12.2017г. свидетел я т Т.Д. съставила срещу жалбоподателя АУАН, в който описал изложеното по-горе и го квалифицирал като нарушение на чл. 37, ал.2 от ДОПК. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел. На същата дата – 0 1.12.201 7 г. бил връчен на С. Р. Р., която го подписала без възражения. В тридневния срок не е било депозирано писмено възражение срещу акта. АНО приел фактическите констатации в акта за доказани и въз основа на него издал атакуваното наказателно постановление. В него е отразена идентична фактическа обстановка и на основание чл.237 от ДОПК на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. Тази фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се установява от показанията на актосъставителя и писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка. С наказателно постановлението отговорността на ЕТ е ангажирана за нарушение на чл. 37, ал.2 от ДОПК, тъй като след изискване от него да представи писмени доказателства във връзка с извършвана данъчна проверка, е представил частично исканите документи. Прието е, че с действията си – непредставяне в цялост на исканите документи, задълженото лице не оказало съдействие на органа по приходите, поради което е ангажирана отговорността му по чл.237 от ДОПК. При издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо неговата незаконосъобразност. Те се изразява в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в наказателното постановление да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, така и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и наказателното постановление е посочено, че в указания срок ЕТ е представило частично исканите документи, без обаче да са посочени документите, които не са били представени. С лед като не са посочени конкретно документи, които не са представени от санкционираното лице, е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна се нарушава правото на защита на лицето да разбере за какво точно е наказано, а от друга страна се поставя съда в невъзможност да извърши проверка дали лицето действително е извършило вмененото му нарушение, тоест дали от него са изискани конкретните документи, които да не са били представени, в определения срок. /в т.см. Решение № 1304 от 2.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1080/2018 г./. Отделно от горното, съдът намира, че в случая не е доказано по безспорен начин дали е налице хипотезата на неоказване на съдействие на орган по приходите, както било отбелязано в АУАН-а и НП– това, че документите не били в цялост не означава, че липсва съдействие по смисъла на чл. 273 ДОПК. АНО е бил длъжен да провери твърденията на търговеца за обективна невъзможност да представи всички изискани документи, а не да пристъпва към съставяне на АУАН. Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд, ХІ- ти наказателен състав,