Решение № 235 от 30.3.2023 г. на Районен съд - Шумен по дело № 224/2023 г.
Районен съд - Шумен30.03.2023 г.докладчик Димитър Петков Димитров
Диспозитив
Допуска промяна на собствено, бащино и фамилно име на Н. С. М., с ЕГН •••••••••• и постоянен адрес: гр. Шумен, •••, от „Н. С. М.“ на „Н. С. М.“, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено. След влизане на решението в законна сила копие от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Шумен за отбелязване на промяната в акта за раждане и регистъра на населението. Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК. Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
Мотиви
Производството е образувано по молба, с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, за допускане промяна трите имена на молителката, от Н. С. М. на Н. С. М., основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, налагащи исканата промяна. Молителката твърди, че е родена в семейство изповядващо мюсюлманската религия. Родителите и са мюсюлмани от турски произход. Името на баща и е С., а на дядо й – М.. В предоставения срок заинтересованата страна Община Шумен подава отговор, като намира молбата за допустима и основателна. В срока по чл. 131 ГПК Районна прокуратура, гр. Шумен, не взема становище. В хода на проведеното по делото съдебно заседание, процесуалния представител на молителката поддържа искането и моли молбата да бъде уважена. Заинтересованата страна Община Шумен редовно призована за съдебно заседание, не се представлява. Районна прокуратура, гр. Шумен, редовно призована, представлява се от пр. Койнов. От допуснатите и приети по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното: От Удостоверение за раждане № 1060/28.12.1956 г. на Община Шумен /л. 5/ се установява, че молителката е родена на 23.12.1956 г. от майка А. С. И. и баща С. М. И.. От представеното удостоверение за граждански брак, № 441/22.07.1977 г. /л. 6/ се установява че молителката е в брак с лицето Н. М. Г.. От Удостоверение за родствени връзки на молителката /л. 23/ се установява, че родителите, сестрите и съпругът на молителката са записани с български имена. От изисканите Справки от ОД на МВР Шумен, ОСл.О при ШОП и Справка за съдимост, се установява, че няма наложени мерки по ЗБЛД, но има данни за обвинения по приключили наказателни производства с влезли в сила присъди, като молителят е реабилитиран. В свидетелските си показания, ценени по реда на чл. 171 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, Н. А. Д. – съпруг твърди, че сред приятелите и обкръжението си молителката винаги се е представяла с името „Н.“. Споделяла, че разминаването в имената й създава неудобство в общуването. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното: Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл. 1, ал. 3 ЗГР/. Съгласно чл. 9 ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на Република България се състои от собствено, бащино и фамилно име. Функцията на бащиното и фамилно име, дадена му от закона съгласно приложимите разпоредби на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗГР, е да удостоверява произхода на лицето, като може да се образува само по посочените в тези текстове начини с изключенията предвидени в тях, а именно когато етническите, семейни и народностни традиции на родителите или съпруга не налагат друго. Тези разпоредби са императивни и не могат да бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР. От друга страна по този ред фамилното име не може да бъде променено извън рамките на посочените от закона начини и възможности за образуване, освен ако важни обстоятелства не налагат това. В чл. 19, ал. 1 ЗГР са предвидени общите предпоставките, при които се допуска промяна в елементите на името - собствено, бащино или фамилно - когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. Следователно основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на исканата промяна на име се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно, което се твърди в настоящия случай, или важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай с молбата молителката е поискал да се промени собственото, бащино и фамилно име, тъй като било обществено неудобно. Името е част и от личностното самоопределяне на лицата. Субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира и като „важно обстоятелство“ по смисъла на ЗГР. Предвид изложеното молбата следва да бъде уважена, поради което Шуменски районен съд