Решение № 120 от 16.8.2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 165/2022 г.

производство пред първата инстанция не е конкретизирал дали твърди, че ответникът не е доставил, или е доставил, но със закъснение повече от 30 дни уговорените стоки по сключените договори, а във всяко от становищата си след първото с.з. сочи различни хипотези и дати. В първоначалната молба, по която е образувано настоящото производство, само общо е заявено, че: „ответникът изпълнил само част от поетите си ангажименти за продажба и доставка на описаните стоки и изпаднал в забава на изпълнението в размер водещ до възникване и реализиране правото на купувача за прекратяване на договора“. С оглед така общо заявеното от молителя /което възпрепятства адекватната защита на ответника/, дори да се приеме, че е налице хипотеза на частично неизпълнение на ответното дружество, трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, която отчита съотношението на неизпълнението с интереса на кредитора. Тя е проявление на принципа за забрана на злоупотребата с право и повелява, че кредиторът не може да развали договора, ако неизпълнената част от него е незначителна спрямо неговия интерес. А видно от данните по делото интерес от страна на „Фаркол“ АД не може да се отрече, тъй като е приемал изпълнението по договорите не само до 02.06.2021г., а и след това /фактура №147470/03.08.2021г./. Поради изложеното по настоящото дело не е доказано твърдяното неизпълнение на „Момина Крепост“ АД и възникнало в полза на другата страна по договора право едностранно да го развали на осн. чл. 6.5 и да иска връщане на дадената предплата по същия. Това означава, че молителят не е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на "Момина Крепост" АД, поради недоказаност наличието на непогасено парично вземане в претендираният от него размер и на соченото основание. Активната легитимация на молителя съобразно изискванията на чл. 625 ТЗ е основна предпоставка за уважаване на молбата по последната норма и за откриването на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, доколкото законът е предоставил само на точно определени субекти правото да искат от съда откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника им. При недоказаност на процесуалната легитимация на кредитора последицата е отхвърляне на молбата независимо от установеното по делото икономическо състояние на ответника. В този смисъл е уеднаквената съдебна практика, вкл. по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 70 от 25.08.2014 г. по т. д. 3560/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и решение № 64 от 23.03.2010 г. по т. д. 959/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и др. Независимо от липсата на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност- наличие на изискуемо парично задължение, следва да се отбележи, че не са налице и останалите предпоставки - състоянието на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Неплатежоспособността по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, т. е. спирането на плащанията да не се дължи на причини от субективен характер, както в случая- оспорено вземане на молителя, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на ответната страна. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество- длъжник, като се вземат предвид всички факти, относими към икономическото му състояние към датата на приключване на съдебното дирене. В случая, видно от данните по делото "Момина Крепост" АД е публично дружество /съгласно ЗППЗК/, което купува стоки, материали и произвежда продукция, след което я продава на пазара- медицински консумативи/изделия и стоки за бита и промишлеността. В доклада на независимият одитор за дейността дружеството през 2021г., публикуван в ТР и представен пред въззивният съд, е посочено, че същото е един от основните доставчици на българският пазар на широка гама еднократни медицински изделия и реализира износ в различни страни. Видно от заключението на вещото лице- основно и допълнително, към 31.12.2021г. дружеството разполага с налични ДМА, които могат да покрият собствен капитал и дългосрочните задължения на дружеството. Същото погасява навременно текущите си задължения към банки, персонал и доставчици, няма просрочени задължения, няма влезли в сила съдебни дела и /или арбитражни решения и влезли в сила актове за определяне на публични вземания свързани с търговската му дейност, по които да дължи суми, няма задължения с настъпил падеж неплатени в срок. Дружеството работи и към м. март 2022г. има множество сключени договори с контрагенти в страната и чужбина- /л.9 от допълнителната експертиза/, както и печалби от продажба на продукцията си /л.6 от допълнителното заключение/. В контекста на гореизложеното видно от заключението на вещото лице, като единствено неплатено задължение на "Момина Крепост" АД е отразено заявеното такова от "Фаркол" АД- за връщане на даден аванс по прекратен договор, предмет на настоящото дело, което е оспорено. Коефициентите за ликвидност на дружеството, при условие, че се приеме задължение към молителя в размера посочен от него в ИМ, са: коефициент на обща ликвидност 2019г.- 1, 13, за 2020г.- 0, 87, за 2022г.- 0, 73; коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за този период- ниски, под 1. Вещото лице е посочило, че към момента на проверката дружеството няма достатъчно налични парични средства за погасяване на цялото задължение към "Фаркол" АД, но има достатъчно налични краткосрочни материални активи за погасяване на задължението, тъй като има налични количества стока за изпълнение по договорите. В с.з. на 21.07.2022г. пред въззивният съд вещото лице отново е потвърдило и е пояснило, че видно от баланса на „Момина Крепост“ АД краткотрайните активи на дружеството са достатъчни за покриване на задължението към „Фаркол“ АД. По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителната ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му, а в случая предвид посочените коефициенти на обращаемост на съответният актив, е видно, че е налице ликвидност на същите, те са реализируеми- посочените показатели за обръщаемост на материалните запаси са: времетраенето на един оборот в дни: 2019г.- 1, 20; 2020г.- 0, 89; 2021г.- 1, 04; броят на оборотите: 2019г.- 0, 83; 2020г- 1, 13; 2021г.- 0, 96; заетост на материалните запаси: 2019г.- 1, 20; 2020г.- 0, 89; 2021г.- 1, 04. Както е посочило в.л. в с.з. пред въззивният съд, това са много добри коефициенти: „показват бързо обръщане на материалите- т.е. те се продават“, като биха били още по- добри ако се изчислят във варианта на допълнителното заключение. При това положение, дори със твърдяното от молителя задължение на "Момина Крепост" АД в размер на 3 657 818, 06 лева, коефициентът на обща ликвидност, макар и 0, 73, не сочи на неплатежоспособност на дружеството, която да води до обявяването му в несъстоятелност, в какъвто смисъл е съдебният акт на първоинстанционният съд. Защото състоянието на неплатежоспособност следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на конкретно извършено или неизвършено плащане. Видно от допълнителното заключение на вещото лице към датата на приключване на съдебното дирене м. февруари и март 2022г., дори със парично задължение в размер на 3 657 818, 06 лева, "Момина Крепост" е с печалба- 145 000 лева за м. февруари и 206 000 лева за м. март. А в доклада на независимият одитор за дейността на дружеството изрично се сочи, че приходите от продажби през 2021г. са се увеличили спрямо 2020г. с 56, 85%, като делът на медицинските изделия е с 346, 61 % повече и тенденцията е този дял да нараства непрекъснато, предвид и засиленият интерес към тези стоки от европейски и извън европейски компании. Видно от допълнителното заключение на вещото лице, в което са посочени коефициентите на обща ликвидност без задължение към молителя за връщане на парична сума- аванс, при положение, че договора не е развален, коефициента на обща ликвидност към 31.03.2022г. е 1, 50 и към тази дата по оборотна ведомост дружеството разполага с материали, стока, продукция и полуфабрикати на стойност 3 809 631, 03 лева. Поради изложеното не може да се приеме, че "Момина крепост" АД е в такова обективно финансово- икономическо състояние, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения и погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Реализируемите активи на дружеството към 31.03.2022г. /материали, стока, продукция и полуфабрикати/ на стойност 3 809 631, 03 лева /по оборотна ведомост/ значително надвишават размера на претендираното от молителя задължение от 3 657 818, 06 лева. Съобразявайки данните от заключението на посочената допълнителна счетоводна експертиза, коефициента за обща ликвидност е в препоръчителната в теорията стойност /1 - 1.5/, което сочи, че предприятието на ответника е с много добро ниво на ликвидност и означава, че не е в състояние на неплатежоспособност. Действително дружеството няма финансови активи, нито голям размер парични суми в брой /по баланс в края на 2021г. е разполагало с 28 000 лева- л. 18 от основното заключение/, което обяснява ниските коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Но същевременно има краткотрайни ликвидни, реализируеми активи, състоящи се от материали, стока, готова продукция и полуфабрикати на стойност надвишаваща претендираното от "Фаркол" АД вземане, които са един добър актив в кризисни и инфлационни периоди и могат реално да се трансформират в парични средства, с които да се посрещнат краткосрочните, съответно текущите задължения на дружеството. Коефициентите на финансова автономност/ задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуално, възможно настъпване на това състояние и то в бъдеще. Макар, че тези показатели са под референтните стойности, за оценката на общото икономическо състояние на дружеството през периода 2019- 2021г. следва да се отчете обстоятелството, че същото има собствени приходи от търговска дейност и печалба пред първите месеци на 2022г., а наличието на заеми не винаги е негативен показател- видно от заключението на вещото лице дружеството няма неплатени задължения, което означава, че използването на привлечени средства в случая не е довело до санкции за неизпълнение на договорени срокове или нарушение на наврементото плащане на дължими данъци и други вноски в бюджета. Този извод се подкрепя и от изрично посоченото в доклада на независимият одитор за дейността през 2021г. на „Момина Крепост“ АД, в който се сочи, че дружеството е обслужвало всичките си задължения навреме и не са били налице заплахи от невъзможност за обслужване на задължения и предприемане на мерки за отстраняването им. Т.е. може да се приеме, че е налице нормална финансова устойчивост на дружеството, което използва за покриване на запасите освен собствени оборотни средства и дългосрочни привлечени средства, а не е в кризисното финансово състояние както е приел първоинстанционният съд, което би било налице когато предприятието има непогасени в срок кредити и просрочени вземания. Следва да се отбележи, че в теорията и практиката има възприети нормативи на коефициентите на ликвидност, но въпреки всичко при анализа е необходимо да се отчита спецификата на отрасъла, към който принадлежи предприятието и конкретните условия в него, което в случая не е направено, въпреки възраженията на „Момина Крепост“ АД и на който въпрос вещото лице не отговори пред въззивният съд. По принцип нормата на коефициента за обща ликвидност следва да е около 1, но от значение е продължителността на технологичния цикъл в предприятието, отрасловата му принадлежност, стадия в жизнения му цикъл; подходящият коефициент на бърза ликвидност също зависи от вида на дейността в компанията и нейния мениджмънт, както и коефициента за незабавна ликвидност. Въз основа на изложеното не може да се приеме, че „Момина Крепост“ АД обективно икономически не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение произтичащо от търговска сделка, срещу което е обективирало юридически възражения. В с.з. на 21.07.2022г. пред въззивният съд в.л. е посочило, че полученият от ответното дружество аванс правилно е осчетоводен като задължение, т.е, това е счетоводната операция, поради което не може да се приеме възражението на „Фаркол“ АД в отговора на въззивната жалба, че по този начин се прави признание за наличието на паричното му вземане от другата страна. От заключението на вещото лице е видно още, че за месеците до 31.03.2022г. /когато са устните състезания по делото/ дружеството е реализирало печалби от отчетена стойност на продадени стоки, поради което изводите на първоинстанционният съд, че това са „нови парични средства от кредити от свързани предприятия и аванси от сделки“, както и че „продължаването на дейността на длъжника може да застраши интересите на кредиторите, поради което следва да прекрати дейността му“, са необосновани и без опора в доказателствата по делото. На основание гореизложеното решението на първата инстанция следва да се отмени и да се постанови друго, с което предявената молба от „Фаркол“ АД за обявяване на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на „Момина Крепост“ АД и откриване на производство по несъстоятелност, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена. Разноски: С оглед изхода на делото Фаркол“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Момина Крепост“ АД, направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер на сумата 35 875 лева. Водим от гореизложеното съдът