Решение № 945 от 28.5.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 238/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Постъпила е касационна жалба от „КРИСТЕРА“ ЕАД, ЕИК103273795, чрез адв. Св.М., против Решение № 36 от 04.03.2025 г. постановено по АНД № 277/2024г. по описа на РС - Попово, с което е потвърдено НП №44-0000450/12.11.2024г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Търговище, с което и на основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр, на ЮЛ – товародател "КРИСТЕРА" ЕАД, ЕИК 103273795, със седалище и адрес на управление гр. Попово, обл. Търговище, Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор, за нарушение по чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, като законосъобразно. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Счита решението за необосновано. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема становище. Претендира разноски. Ответната страна взема становище и счита жалбата за неоснователна. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид законосъобразността на въззивното решение. Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното: Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП №44-0000450/12.11.2024г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Търговище, с което и на основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр, на ЮЛ – товародател "КРИСТЕРА" ЕАД, ЕИК 103273795, за нарушение по чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/. След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че Касаторът "КРИСТЕРА" АД - гр. Попово е бил превозвач по смисъла на ЗАвПр притежаващ лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България. При извършена на 29.07.2024г. проверка в гр. Варна било установено, че лицето Д. С. И., извършил превоз на товари (пшеница), съгласно товарителница от 29.07.2024г. със състав на ППС товарен автомобил Волво РХ, рег.№[рег. номер], с прикачено полуремарке Заслав Д653А, с рег.№ [рег. номер] с товародател "Кристера" АД гр. Попово. Общата маса на натоварения състав ППС - (52 400кг) видно от кантарната бележка с № WO00094517/29.07.2024г., с което надвишавала с 12 400 кг максимално допустимата. Във връзка с така установеното до ОО „АА“-Търговище бил изпратен доклад за извършване на проверка спрямо товародателя. На 15.10.2024г. служителите от ОО „АА“-Търговище посетили офиса на "КРИСТЕРА" ЕАД в Промишлена зона на гр. Попово, където във връзка с установеното претоварване на 29.07.2024г. на ЮЛ – товародател бил съставен АУАН №344362, за нарушение по чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр. Актът бил предявен на упълномощено от директора лице, която се запознала с него и го подписала без възражения, като такива били депозирани и в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, след което било издадено НП №44 0000449/12.11.2024г. на Началник ОО „АА“ - Търговище, връчено лично на 28.11.2024г. От правна страна въззивната инстанция е приела, че при ангажиране на отговорността са спазени всички нормативни правила, акта и НП са издадени от компетентни лица, по съответния ред и форма, не страдат от пороци. Описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства. Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно и не нарушава правото на защита. Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр предвижда, че товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, а съгласно ал. 1 установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя). По делото е налична товарителница от 29.07.2024г., в която изпращач на стоката (пшеница) е записан касатора. Вписано е вида на товар (пшеница), теглото на същия - 37 760 кг, което като информация се извлича и от кантарната бележка №WO00094517/29.07.2024г. В същата е посочено общото тегло на товарния автомобил в деня на превоза - 29.07.2024г., който е бил 52 400 кг, т. е. претоварването е било с 12 400 кг, което е над допустимата максимална маса, определена от МРРБ. Изпращач на товара по приложената товарителница от 29.07.2024г. е „КРИСТЕРА“ ЕАД. Договора за превоз, респ. задълженията на товародателя са подробно уредени в Глава Двадесет и шеста от ТЗ, като видно от чл. 370, ал. 2 от ТЗ товародателят следва да предаде на превозвача заедно с товара и документите, необходими, за да достигне товарът до получателя, т. е. несъмнено "Кристера "ЕАД в случая е товародател. Съдът е отчел, че няма значение от къде същия е натоварен и кой е превозвача, в каквато посока са възраженията. Без значение е и обстоятелството дали на мястото на натоварване, товародателя има лице, което да осъществява контрол. В приложената товарителница ясно са разграничени изпращач -„Кристера“ ЕАД, получател-„Корн трейд“, както и превозвача -„ В. евротранс“. Съдът е приел, че се касае за съчленено ППС, което отговаря на легалната дефиниция за "извънгабаритни ППС", дадена в § 1, т. 1 ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3, извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: М2, МЗ и техните ремаркета от категория О и N2, N3 и техните ремаркета от категории 03 и 04. По делото не е спорно, че процесното пътно превозно средство – товарен автомобил при направеното замерване е отчетена обща стойност на товара 51 980 кг, при допустима максимална маса за движение по пътищата от 40 000 кг, т. е. превишение с 12 400 кг. видно от кантарна бележка № WO00094517/29.07.2024г., издадена от складова база Попово на „Кристера“ ЕАД, поради което е прието за доказано осъществяваното на нарушението по чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр, за което правилно е ангажирана отговорността. Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Основният довод в жалбата е свързан с неправилното интерпретиране на фактическата обстановка. Изводите на въззивната инстанция се споделят напълно. Обсъдени са събраните по делото доказателства, които са анализирани правилно. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви относно спазването на процесуалните изисквания и материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на касатора, които, се споделят от касационната инстанция и към които тя препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила. Необосноваността не е касационно основание и съдът не взема стъновище. Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗАвП товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. Цитираната първоначална кантарна бележка, не променя извода. Неоснователни са възраженията на процесуалният представител на касатора, за недоказаност на нарушението. АУАН е съставен въз основа на официални документи, част от които са изготвени от служители на касатора, в това им качество. Касае се за надлежно съставена товарителница. Не се твърди някой от представените документи да е с невярно съдържание или неистински такъв. На следващо място неоснователно е възражението на касатора относно това, че същия няма качеството на „товародател“. Съгласно разпоредбата на § 1 т. 21 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, „товародател“ означава правно образувание, юридическо или физическо лице, което е посочено на товарителницата или на еквивалентен транспортен документ (например коносамент) като товародател и/или като лице, което е сключило и/или на чието име или от името на което е бил сключен договор за превоз с транспортната компания. Съгласно чл. 50 ал. 1 от ЗАвП договорът за превоз се установява с товарителница, а съгласно чл. 61 от ЗАвП товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. По делото е представена товарителница изхождащи от касатора. Поради изложеното съдът намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че субект на нарушението в качеството му на „товародател” е именно касатора. Отговорността на касатора е ангажирана именно в качеството му на товародател. Тя е обективна и безвиновна, тъй като се касае за юридическо лице. В този смисъл е без значение кое е конкретното физическо лице, извършило натоварването на ППС. Същото е извършило действията от името и за сметка на юридическото лице. С оглед на изложеното настоящият състав приема за безспорно установено, че касаторът е осъществил състава на административно нарушение. По всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,