Решение № 16698 от 15.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. АССГ е сезиран от „Агенция Анонс 2011“ ЕООД, ЕИК, с жалба срещу решение № 5286/05.12.2024 г. на СРС, НО, 22 състав по анд № 11406/2024 г., с което е потвърдено издаденото от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ Наказателно постановление № 29-2400067/12.07.2024 г. С НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 85, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за нарушение на чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, т. 1 от с.з. Претендира се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление, като се поддържа наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН, както и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – изпълнителен директор на ИА ГИТ, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и претендира отхвърлянето ѝ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на СГП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и съобрази закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Административнонаказателната отговорност на „Агенция Анонс 2011“ ЕООД е ангажирана на основание чл. 81, ал. 1 ЗНЗ, като от фактическа страна е установено, че дружеството е информирало търсещи работа лица, без да притежава необходимата за това регистрация в Агенция по заетостта, като е извършвало посредническа дейност по наемане на работа по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗНЗ. За да потвърди издаденото наказателно постановление съставът на СРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество, както и че са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Изложени са съображения за материална законосъобразност на НП, както и за липса на основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Решението е правилно. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 ЗНЗ посреднически услуги по заетостта се организират от лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава], когато са установени в [държава] и са регистрирани по този закон. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНЗ лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в [държава], в други държави и на моряци след регистрация в Агенцията по заетостта. Действието на регистрацията е безсрочно. Съдържанието на посредническите услуги е регламентирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1-6 ЗНЗ, като според т.1 посредническите услуги по заетостта включват информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите. От установените от административнонаказващия орган факти, възприети и от състава на районния съд и неоспорени от страните, се установява, че касаторът е публикувал обяви за работа в чужбина (за шлосери, техници по намотка и електромотори, общи работници в цех за обработка на телешко месо – в [държава], работници за хладилен завод – в Лисбърн, Северна [държава] и шофьори за обществена пералня в Нюрнберг, [държава]). Констатирано е, че в обява „Общи работници в цех за обработка на телешко месо в Република [държава]“, активна от 19.04.2024 г. до 17.05.2024 г., са посочени изискванията към кандидатите, условията на труд - стартово заплащане, гарантирани 40 часа седмично, възможност за извънредни часове, работа на национални празници със съответно заплащане, постоянен трудов договор в [държава], който може да бъде подписан в [държава], поседмично заплащане. Представянето на тази информация представлява посредническа дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗНЗ и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Представената в обявата информация е тази, която посредникът предоставя на търсещите работа лица информация за свободните работни места и за съответните длъжности съобразно изискването на чл. 25, ал. 1 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че посредникът предоставя информация относно 1. изискванията към кандидата за работа - професионална и физическа пригодност; 2. условията на труд; 3. предлаганото възнаграждение; 4. условията за социално и здравно осигуряване, застраховане; 5. необходимите познания по езика на приемащата държава; 6. други специфични изисквания. В случая информацията, съдържаща се в обявата, е точно такава, каквато и наредбата изисква. По същество касаторът е извършвал именно посредничество при намиране на работа. Правилен е изводът на СРС, че касаторът е предоставял услуга по посредничество при намиране на работа, без да е бил вписан в регистъра по чл. 28, ал. 1 ЗНЗ при Агенция по заетостта, като това обстоятелство не е спорно между страните и не се твърди обратното, а именно, че е налице вписване. От това следва, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 28, ал.1, вр. чл. 26, т. 1 ЗНЗ. Неоснователно е възражението, че не са констатирани сключени посреднически договори между търсещи работа лица или работодатели. Такива договори не са необходими за съставомерността на нарушението по арг. от разпоредбата на чл. 26 от ЗНЗ, посочваща какво представляват посредническите услуги. Дали дадено лице ще бъде назначено при определен работодател с помощта на даден посредник не е елемент от фактическия състав на нарушението. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на посредническа дейност/услуги без надлежна регистрация, каквато в случая дружеството няма. Позоваването на чл. 22 от Наредбата не води до различни изводи, доколкото същата се отнася до конкретни задължения на лице, регистрирано като посредник, във връзка с публикуването на обяви, но не дерогира отговорността на извършващия посредническа дейност/услуги, изразяваща се в информиране на търсещите работа лица, без надлежна регистрация или предварително уведомяване. Неоснователно е и възражението за непосочване на дата на нарушението. Датата е коректно посочена, а именно – когато е публикувана съответната обява – 19.04.2024 г. На възраженията за маловажност на случая СРС е отговорил, като следва да се допълни, че настъпването или не на вредни последици за търсещите работа е ирелевантно за съставомерността на нарушението, тъй като се касае формално нарушение, при което настъпването на вредни последици изначално не е предвидено от законодателя като елемент от фактическия му състав. По изложените съображения касационният състав намира проверяваното решение за правилно и следва да го остави в сила. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания. Ответникът по касация претендира юрисконсултско възнаграждение като с оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 27е НЗПП „Агенция Анонс 2011“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА ГИТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София-град, 16-ти касационен състав