Решение № 341 от 17.6.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 133/2023 г.

Производството е образувано по възивна жалба, подадена от „М.“, ЕООД против решение № 500464/13.07.2022 г., постановено по гр.д № 551 по описа за 2020 г. на РС- Разлог. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно. Сочи, че доставките на дървесния чипс са извършени в количествата, с качеството и на определеното място съгласно сключения договор, като самите доставки се доказват с представените стокови разписки и товарителници. В подкрепя на доставянето им изтъква и фактите по двустранно подписаните фактури и от тяхното осчетоводяване и от двете договарящи страни. Оспорва извода на съда досежно изложеното в решението за редовността на счетоводствата на страните, предвид, че никоя от тях не имала такъв довод. Моли решението да се отмени и се постанови уважаване на иска. Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не се доказва договорената между страните процедура за приемане на доставките в изпълнение на договора; както и че липсват документи по ЗГ – превозни билети, удостоверяващи превоза на дървесния чипс. Твърди, че липсва данни за редовност на счетоводните записвания при него и при ищеца. Моли решението да се потвърди. БлОС счита жалбата за допустима като при преценка на основателността й съобрази следното: По заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от “М.“, ООД е образувано ч.гр.д. 1163 по описа за 2019 г. на РС-Разлог и са издадени разпореждане № 4959/21.10.2019 г., допълнено с определение № 1325/12.3.2020 г., въз основа на които е издадена издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1325/12.3.2020 г. срещу длъжника „Т.Б.“, ЕООД. Поради подадено в срок възражение от длъжника срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК е образувано също в указания от РС съд на заявителя срок настоящото исково производство по реда на чл. 422 ГПК. Ищецът “М.“, ООД иска да се признае за установено по отношение на „Т.Б.“, ЕООД съществуването на вземането му за сумата от 20 887, 40 лв., представляваща стойността на доставена стока - дървесен чипс по сключен договор ТБ ДС – 001/08.10.2018 г., за която сума са издадени 3 фактури, а именно фактура № 12/03.01.2019 г., № 14//06.02.2019 г. и № 15/18.2.2019 г.; и съществуването на вземането му за сумата от 1 224, 33 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода от 21.03.2019 г. до 17.10.2019 г. Правно основание на предявените искове и по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 194 от ЗОП във вр. с чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД. Страните спорят по въпроса за доставянето на стоката в изпълнение на сключения договор по реда на ЗОП, за да се дължи претендираната от ищеца стойност. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна: Не се спори, че между страните е сключен договор ТБ ДС – 001/08.10.2018 г. за доставката на дървесен чипс. Видно от т. 1.11 от договора „Т.Б.“ ЕООД като възложител възлага на „М.“, ЕООД, който като изпълнител - приема да изпълни срещу заплащане доставка на алтернативно гориво - биомаса, като видът на биомасата е дървесен чипс; като договореното в т. 1.2 количество биомаса по договора е 2 222, 064 куб.м., а за място на доставката е уговорено - работната площадка гр. Б., Топлоцентралата - т. 1.3 от договора. В представените от ищеца фактури №12/03.01.2019 г., № 14//06.02.2019 г. и № 15/18.2.2019 г. за получател е посочен „Т.Б.“ ЕООД, а за доставчик „М.“, ЕООД, подписани са от двете дружества, като в тях за основание е изписан договора -„Договор ТБ-ДС 001/08.10.2018 г.“ и че е доставено алтернативно гориво биомаса, като е посочено съответното количество и дължимата за него сума за плащане. Според фактура № 12/03.01.2019 г. доставеното количество е 492 куб.м. на стойност 18 597, 60 лв., според фактура № 14//06.02.2019 г. то е 270 куб.м. на стойност 10 206 лв.; и според фактура № 15/18.2.2019 г. - е 63 куб.м. на стойност 2 381, 40 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите са осчетоводени от ответното дружество „Т.Б.“ ЕООД, като дружеството ги е включило в Дневника за покупки и в Справка- декларация по ДДС представени от дружеството в НАП за м. януари и февруари на 2019 г., като е ползвало и данъчен кредит. Вещото лице посочва, че фактурите са отразени от „Т.Б.“ ЕООД и в Оборотната ведомост за съответните месеци, в Годишната оборотна ведомост за 2019 г., в Годишния баланс за 2019 г.; в Годишния финансов отчет за 2019 г. и в Отчет за приходи и разходи към него за 2019 г., всички подадени от дружеството в НАП. Сочи, че към 31.12.2019 г. „Т.Б.“ ЕООД има неплатени задължения от 192 000 лв., в които се включват и неразплатените процесни фактури. Вещото лице е установило и твърдяното от ищеца на два пъти частично плащане по първата фактура съотв. на 15.1.2019 г. на 8 597, 60 лв. и на 17.6.2019 г. на 1 700 лв., или от стойността по фактурата от 10 297, 60 лв., остават неплатени 8 300 лв. Към тях като се прибавят и сумите по останалите две фактури от 10 206 лв. и 2 381, 40 лв. се получава претендираната от ищеца сума в размер на 20 887, 40 лв. Купувачът дължи цената не защото продавачът е издал данъчната фактура, а защото е доставил стоката. Дали обаче фактурата отразява факта на получаване на стоката от страна на купувача е въпрос на конкретна преценка по всяко дело. Фактурата може да е доказателство, както за доставката на стоката, т а к а и за сключен между страните договор за търговска продажба на движими вещи, в случай че отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. БлОС счита, че с процесните фактури се установява по несъмнен и категоричен начин извършването на доставки по сключения между страните договор в количествата и стойностите визирани във фактурите. Доказателствената сила на фактурата като писмен документ се определя от закона – чл. 178, ал. 1 ГПК и предвид, че е частен документ, то доказателствената й сила се свежда до факта на писменото изявление и неговото авторство - чл. 180 ГПК. Процесните 3 фактури са двустранно подписани т.е. всяка от тях съдържа изявление на „Т.Б.“ ЕООД за доставянето им на биомаса, в изпълнение на сключения с ищеца договор, предвид че е цитиран във фактурите като основание за издаването им, на посочените количества и за посочената в тях стойност. Според т. 4.1. от договора стойността се заплаща в 30 дневен срок след представяне на подписан двустранен приемо –предавателен потокол/и за извършена доставка и фактура/а. След като е договорено стойността да се заплаща след издаване на фактура, и по делото се установява, че процесните са осчетоводени от ответника, то голословно и безпочвено и затова БлОС не възприема тезата на „Т.Б.“ ЕООД, че осчетоводяването им е „предварително сторено“ с цел очаквани доставки, с която предварителност обясняват и действията си по плащане на част на стойността по първата фактура и то на два пъти. Соченото за предварително издаване на фактури и плащане не почива на клаузи от сключения помежду им договор ТБ ДС – 001/08.10.2018 г., като не се и твърдят съображения за онова, което е наложило за така процедираната предварителност. Като се има предвид, че по делото не с процесните фактури се създава между страните облигационно правоотношение, а заради съществуването на такова и в изпълнение на поетите по него права и задължение са издадени предвид, че фактурите са подписани и от двете страни и осчетоводени от тях, при съобразяване, че е уговорено от наличието именно на фактури да възникне задължение за плащането им, то БлОС приема, че на ответникът претендираната за плащане биомаса е доставена, поради което за него е възникнало задължение за заплащането й. Няма друго логично обяснение за подписването на фактурите и осчетоводяването им от „Т.Б.“ ЕООД. Освен това по делото ищецът е представил товарителници и стокови разписки, за които сочи, че имат стойност на приемо предавателни протоколи, според договореното за съставянето на такива протоколи, дали основание за конкретизиране във фактурите на точното количество доставен дървесен чипс и стойност. Същите са подписани от работещи в „Т.Б.“ ЕООД, които са получавали дървесен чипс, не само от ищцовото дружество. Видно от представена от НАП Справка за периода 8.10.2018 г. - 18.02.12019 г., когато се твърди, че са осъществени процесните доставки, лицата Г.Г.М., И. Б.Ч., И. К. К., Г.Г.К.Ч., М.К.М., Р.А.М., Л.М.П., Д.Г.М. и Д.И.К. са работили в „Т.Б.“ ЕООД. Назначена е графическа експертиза вещото лице по която е посочило във всяка една от стоковите разписки и товарителници подписа на кое лице от посочените в справката от НАП за работещи при ответника. Затова и показанията на свидетелите на ответника - Св. Л. П., св. К. е св. М., съдът не кредитира, в частта в която като сочат фирмите, които са доставяли чипс изрично посочват, че М. не измежду тях. От графическата експертиза се установява, че тези свидетели също са разписвали някои от приложените от ищеца документи при непосредствената доставка. Имено предвид съдържащите се подписи за получател в представените от ищеца стокови разписки и товарителници, които са на лица работещи в „Т.Б.“ ЕООД, обсъдени с фактите на на сключения между страните договор за доставяне именно на дървесен чипс, както и с подписване на процесните фактури от „Т.Б.“ ЕООД, осчетоводяването им и ползването на кредит от дружеството на което е доставен, при събразяване на твърденията на съответните обстоятелства от всяка една от страните, според БлОС се установява по един несъмнен и категоричен доставките от ищеца на дървесния чипс на количествата, отразени във фактурите. Възражението на получателя, че стокови разписки и товарителници не са подписани от представители на дружеството - получател, не води до друг извод, тъй като от свидетелите анагижирани от самия получател се установява, че те също са разписвали такива документи. Св. Л. П. /който работи от 15 г. „Т.Б.“ ЕООД като оператор на котли/ сочи, че ако е подписал стоковите разписки, значи ги е виждал; св.Д. К. /който през 2018-2019 г. е работил като началник смяна диспечер/ заявява, че „стокови разписки са се подписвали при приемане на чипса. /И за двамата свидетели графическата експертиза установява, че са се подписвали върху някои от документите за доставка на чипса/. С тези действия на работещите в „Т.Б.“ ЕООД и невъзможността без тяхно присъствие да има разтоварване на дървесния чипс, което категорично се установява от показанията им, следва че действията на работещите в Топлоснабдяване по приемане на доставките след като не са изрично оспорени веднага след узнаването им на основание чл. 301 от ТЗ се считат за потвърдени от дружеството. Поради изложеното настоящият състав не споделя извода на РС за недоказване от ищеца на доставките на стоката, чието плащане претендира, като счита, че направения от него анализ на събраните доказателства в атакуваното решение не почива на закона, тъй като фактите и обстоятелства са обсъдени поотделно, но не и в дължимата помежду им взаимовръзска и съвкупност. Не може да се сподели и посоченото от първоинстанционния съд нередовно водене на счетоводните книги от ищеца, защото такъв въпрос на експерта не е поставян, а освен това от значение е редовното водено счетоводство от ответника, който е осчетоводил фактурите. Върху изводите на БлОС не влияе липсата или не на превозни билети за транспортирането на биомасата- дървесния чипс, тъй като сам по себе си този факт има отношение към отговорността за условията за превозването й в случай на необходимост от такива /адм.наказателна или наказателна отговорност за превозвача/, без от липсата на такъв да следва автоматичния извод, че доставка няма, предвид изложените по горе приети за установени факти. По изложените съображения след като според БлОС се доказва доставянето на стоката, то атакуваното решение, с което е отхвърлена претенцията за нейното заплащане следва да се отмени и се постанови уважаване на иска в претендирания размер от 20 887, 40 лв. По отношение на претендираната мораторна лихва Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД визира, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да се присъди претендираното обезщетение за забава, е необходимо да съществува основно задължение, то да не е изпълнено на падежа и неизпълнението му да е виновно. Видно, че от осчетоводяването на фактурите, които според вещото лице от ССЕ е през съответния месец т.е. съответния на издаването на фактурите месец, при отчитане че те са издадени първата през м. януари и останалите две през м. февруари на 2019 г., следва, че 30 дневния срок от издаването на последната ф. 15/18.2.19 г., изтича на 18.3.19 г., поради което лихвата от датата на която се претендира 21.3.2021 г. до 17.10.2019 г. е дължима и която изчислена по апис процедури възлиза на 1224, 33 лв. Предвид приетото от настоящата инстанция за основателност на претенцията за главница, следва че решението на първоинстанционния съд ще следва да се отмени и за отхвърлената претенция за обезщетението по чл. 86 от ЗЗД съотв. се постанови уважаването й в претендирания размер от 1 224, 33 лв. Поради основателността на предявените искове ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното производство в размер на 1 447, 83 лв. - за ДТ и адвокатско възнаграждение; разноските, направени в исково производство пред РС в размер на 3 098 лв. - за ДТ, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение, както и за настоящата въззивна инстанция в размер на 2442.75 лв. - за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Налице са доказателства, че реално разноските са сторени. Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК БлОС