Решение № 38 от 26.3.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 54/2024 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК. Същото e образувано по въззивна жалба на адв. Т. Т., от АК-Сливен, в качеството си на защитник на Е. И. О. против Присъда № 8/29.11.2023 г. по НОХД № 111/2023 г. по описа на РС-К.. С атакуваната присъда подс. О. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това че на 27.04.2022 г. в гр. К., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. № ••••••••, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено с техническо средство „Drager DrugTest 5000“, с фабр. № ARNJ-0012. Съдът при условията на чл. 54, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е определил наказание на подсъдимия О. „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, както и наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева. На осн. чл. 343г от НК на подс. О. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и по второто повдигнато обвинение за това, че на 27.04.2022г. в без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал вискорисково наркотично вещество – 0, 612 грама, нето тегло, метамфетамин със съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 71, 30%, на стойност 15, 30 лева, определена съгласно Приложение № 2 от Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998г. - престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3 предл. 2, т. 1, предл. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание 8 (осем) месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, както на наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК РС-К. е наложил едно общо най -тежко наказание в размер на 1 (една) година лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, като към същото е присъединил наказанието „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, както и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (една) година. Осъден е да заплати в полза на ОД на МВР сумата от 108, 90 лева (сто и осем лева и деветдесет стотинки), представляващи направени по ДП № 169/2022г. на РУ К. разноски. С въззивната жалба, подадена от адв. Т. и допълнението към нея, е направено искане първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се намали така наложеното наказание „Лишаване от свобода“. Счита присъдата на Районен съд–К. за несправедлива в тази й част. Сочи, че подсъдимият е признал вината си, съдействал е изцяло на органите на досъдебното производство и съжалява за случилото се. Пред настоящата инстанция представителят на ОП – Сливен намира жалбата за неоснователна. Счита първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Моли съдът да потвърди същата. Защитникът на подс. О. поддържа изцяло така подадената жалба. Сочи, че РС-К. не се е съобразил с Решение №602 по н.д. 1673/2013 г. на ВКС, поради факта, че откритото наркотично вещество е едва 0.612 грама, на стойност 15, 30 лв., което припокрива фактическата обстановка на горепосоченото решение. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, който е по-благоприятен за дееца и да намали наказанието на 6 месеца лишаване от свобода. Подс. П. в личната си защита се присъединява към казаното от адвоката си. В последната си дума моли да бъде намален размерът на наказанието. Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивнaта жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. От фактическа страна Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по обвинителен акт срещу подс. О. за престъпления по чл. 343, ал. 3 НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, предл. 1 от НК. Същото е протекло по реда на Глава Двадесет и седма – Съкратено съдебно следствие. Подсъдимият Е. И. О. бил осъждан за престъпления против личността и собствеността и по транспорта, както и за нарушаване неприкосновеността на жилище. Същият имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № 282193312 за категории В, М, АМ и В1, което било валидно до 22.04.2023 г. Подсъдимият употребявал наркотични вещества, снабдявал се с такива и ги държал у себе си. Той също така управлявал моторни превозни средства след употреба на наркотични вещества. Такова поведение обвиняемият имал и на 27.04.2022 г. в гр. К., когато държал у себе си високорисково наркотично вещество - метамфетамин, и управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин. За времето от 18: 00 ч. на 27.04.2022 г. до 06: 00 ч. на 28.04.2022 г. свид. Д. Г. С. и свид. Н. Д. С. - полицейски служители при РУ МВР К., били на смяна, като изпълнявали патрулно- постова дейност. Работата им се състояла в охрана на обществения ред на територията на гр. К.. На 27.04.2022 г., около 19: 30 ч., във връзка със служебните си задължения, полицаите се намирали в гр. К., ул. „Л. К." до дом № ••, когато оттам минал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф" с per. № ••••••••, който бил управляван от подсъдимия Е. И. О.. Полицейските служители решили да извършат проверка на водача на автомобила, поради което му дали знак да спре. Подсъдимият Е. О. спрял управлявания от него лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф" с per. № ••••••••. При проверката свидетелят Д. С. и свидетелят Н. С. установили, че водач на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф" с per. № •••••••• е Е. О., който не представил документи, удостоверяващи неговата правоспособност на водач. Свидетелят Д. С. попитал подсъдимия дали държи у себе си забранени от закона вещи и вещества. В този момент водачът на процесния автомобил „Фолксваген Голф" - Е. О., се притеснил, започнал да избягва визуалния контакт с полицейските служители, като давал и уклончиви и неясни отговори. Тогава свидетелят Д. С. попитал Е. О. дали е употребил наркотични вещества, тъй като зениците му били силно разширени. В този момент подсъдимият Е. О. казал, че предходния ден е употребил наркотични вещества. Докато говорили с Е. О., полицаите забелязали, че с дясната си ръка подсъдимият държи нещо в десния джоб на панталона си. Свидетелят Д. С. го попитал какво има в джоба, а Е. О. отговорил, че няма да лъже и че има у себе си кристали. С оглед направеното заявление, с протокол за доброволно предаване от 27.04.2022 г. подсъдимият Е. О. предал на свидетеля Д. С. 1 бр. станиолово пакетче с неправилна форма, съдържащо кристалообразно вещество. В протокола обвиняемият посочил, че веществото, което е наркотик, е взел от непознат за лична употреба. Предвид казаното от Е. О., че е употребил наркотични вещества, полицейските служители поискали съдействие от колегата си свидетелят Христо Христов Боризанов - инспектор „Пътен контрол" при РУ МВР К., за да бъде извършена проба дали подсъдимият е употребил наркотични вещества. Свидетелите Д. С. и Н. С. съпроводили до сградата на РУ МВР К. подсъдимият Е. О., където бил свидетелят Х. Б.. Там на 27.04.2022 г., около 1950 ч., свид. Х. Б. изпробвал водача - Е. О., с техническо средство „Drager DrugTest 5000", с фабр. № ARNJ-0012, за употреба на наркотични вещества. Уредът отчел положителен резултат за наличие на амфетамин и метамфетамин у Е. О.. На подсъдимия бил съставен талон за изследване, в който бил записан резултатът от пробата с техническото средство. Талонът бил връчен на обвиняемия на 27.04.2022 г. в 20 ч., като в него било посочено, че той следва да се яви до 30 минути от връчването във ФСМП гр. К., за да даде кръв за медицинско изследване. Полицейските служители отвели обвиняемия във ФСМП гр. К., където в 20 ч. той отказал да даде кръвна проба за изследване. За това бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В него било посочено заявеното от подсъдимия Е. О., че по повод веселба предния ден -26.04.2022 г., е употребил една доза метамфетамин. На Е. О. бил съставен АУАН бл. № 110582/27.04.2022 г. за нарушения по чл.5 ал.З т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1 т.1 ЗдвП, който подписал акта без възражения. За случая била уведомена оперативно-следствена група начело с разследващ полицай, който извършил оглед на моторното превозно средство - лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф" с per. № ••••••••, за което били съставени протокол за оглед на МПС от 27.04.2022 г. и фотоалбум към него. На предаденото от подсъдимият Е. И. О. вещество бил извършен оглед на веществени доказателства, обективиран в протокол от 27.04.2022 г. Изготвен бил и фотоалбум. При направения полеви тест веществото реагирало на метамфетамин, след което същото било запечатано със стикер №К 0335/27.04.2022 г. В хода на разследването била назначена и изготвена физико-химична експертиза, според заключението на която кристалното вещество, запечатано със стикер № К 0335/27.04.2022 (обект 1), има нето тегло 0, 612 грама и в него се доказва наличие на метамфетамин. Съдържанието на метамфетамин е 71, 30%. Веществото метамфетамин има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и подлежи на контрол (забрана) съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - чл.З ал.2 и 3, и Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - чл.З ал.1 „Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1". При изследването били изразходвани 0, 025 грама от наркотичното вещество. С приемателно-предавателен протокол № 94340/11.07.2023 г. наркотичното вещество метамфетамин с нето тегло преди експертното изследване - 0, 612 грама, било предадено за съхранение в Централно митническо управление, Отдел „МРР-НОП" при Агенция Митници. Съгласно Приложение № 2 от Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998 г. стойността на 0, 612 грама метамфетамин възлиза на 15, 30 лева. Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В нейна подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели, експертно заключение и приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия. При така установеното законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна от подс. П. състава на престъпленията по чл. 343, ал. 3 НК и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, предл. 1 от НК. От правна страна Първоинстанционната присъда се обжалва изцяло, като изложените в жалбата и допълнението към нея доводи са за несправедливост на така наложеното общо наказание. На осн. чл. 314 НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Въз основа на така извършената служебна проверка, ОС-Сливен констатира, че диференцираната процедура по реда на Глава 27 е проведена законосъобразно и при спазване на всички процесуални изисквания за нейното приложение. Самопризнанията на подсъдимия са валидно дадени и законосъобразно използвани от Районния съд при постановяване на присъдата. Същите се потвърждават от приобщените по делото събрани в хода на досъдебното производство свидетелски показания и писмени доказателства. Правилно РС-К. е приложил разпоредбата на чл. 58а НК и е намалил така постановеното наказание с 1/3. Правилно първоинстанционният съд е кумулирал на основание чл. 23, ал. 1 от НК двете наложени наказания, като е определил едно общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим. Правилно РС-К. е съобразил разпоредбата на чл. 23, ал. 3 НК. Според същата, когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най- тежкото наказание, но не е длъжен да го прави – въпрос на преценка с оглед спецификата на конкретния случай и възможността за постигане на целите по чл. 36 НК. Когато подсъдимият е осъден за две или повече престъпления на лишаване от свобода и глоба при определяне на общото наказание за съвкупността, се налага най-тежкото наказание лишаване от свобода и към него се присъединява най-голямата глоба, както е сторил първоинстанционният съд. Настоящият състав на ОС-Сливен констатира обаче неправилност при така извършеното индивидуализиране на наказанието от Районния съд, която не може да отстрани пред настоящата инстанция, поради липсата на съответен протест от прокуратурата. Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1г. и 6 м., за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, като е намалил така наложеното наказание по правилата на чл. 58а НК с 1/3. За състава на това престъпление, НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 3 г. Наложеното наказание за това престъпление е индивидуализирано към средния размер. Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1г., за престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК, като е намалил така наложеното наказание по правилата на чл. 58а НК с 1/3. За състава на това престъпление, НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 г. РС-К. е наложил най-ниското наказание на подсъдимия, като е посочил в мотивите си, че по делото липсват смекчаващи вината обстоятелства, а напротив, налице са само отегчаващи такива. Въззивният съд изразява несъгласие с така извършената индивидуализация на наказанието. Правилно РС-К. е посочил, че деецът е осъждан 13 пъти, както и че същият е управлявал МПС под въздействието не на един, а на два наркотика. Следва да се вземат предвид и множеството му нарушения на правилата за движение по пътищата, обективирани в Справка за нарушител/водач – л.63 от ДП (Р. 169-69-II.). От така извършената справка за административни нарушения, е видно, че същият трайно не спазва правилата за движение по пътищата. В характеристичен план съвкупността от всички наказателни постановления, актове и фишове действително разкрива склонността на подсъдимия да игнорира изискванията на ЗДвП за безопасност на движението, а това го окачествява като недисциплиниран водач на МПС. Всички тези обстоятелства, макар и да са били посочени в мотивите на райония съд, не са били взети предвид при индивидуализиране на наказанието и по този начин определеното наказание е явно несправедливо (крайно занижено). Предвид изричната забрана „reformatio in pejus”, въззивният съд не може да поправи това нарушение, като измени и наложи по-високо по размер наказание „Лишаване от свобода“, или отмени първоинстанционната присъда. В останалата част на така атакуваната присъда, Окръжен съд-Сливен не открива допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и изразява съгласие с правните изводи на същия. Действително подсъдимият е извършил двете деяния виновно, с форма на вината пряк умисъл. При прекия умисъл деецът иска, желае, цели общественоопасните последици. Колкото до направеното искането в подадената въззивна жалба, а именно да бъде намалено така наложеното наказание, тъй като същото било „доста завишено“, настоящата инстанция счита, че искането не следва да бъде уважено. Мотивите по отношение на едното деяние (това по чл. 343б, ал. 3 от НК) бяха изтъкнати и по-горе, а именно – подсъдимият трайно не спазва правилата за движение по пътищата. Относно другото престъпно деяние (чл. 354а, ал. 3 от НК) - държането на високорисково наркотично вещество – 0, 612 гр. метаамфетамин, със съдържание на активния наркотично действащ компонент метаамфетамин 71, 30%, на стойност 15, 30 лв., настоящият състав не счита, че може да се направи аналогия с изтъкнатото от адвоката съдебно решение - №602 по н.д. 1673/2013 г. на ВКС. Това е така тъй като на първо място става въпрос за два съвсем различни казуса (едното лице страда от епилепсия, другото не, както и О. е с богато съдебно минало, за разлика от другия подсъдим). Според ОС-Сливен в настоящия случай не би могла да се приложи разпоредбата на чл.9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл.9, ал.2 от НК е не само стойностен, но и комплексен изразител на обществената опасност. Този характер на малозначителността не позволява тя да бъде откъсвана от спецификата на престъпния състав на чл.354а, ал. 3 от НК, който безспорно е тежко престъпление. Тя обаче, винаги трябва да бъде оценявана не самостоятелно, а с оглед предмета на престъплението, особеността на дееца, мотивите за извършване на деянието и не на последно място субективното му отношение към случилото се. Предвид всичко гореизложено, настоящия състав счита, че малозначителността не може да бъде обусловена в настоящия случай. Въззивният съд счита, че така наложеното едно общо най-тежко наказание би могло да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК– да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Въззивният съд, след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, по отношение законосъобразността, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяне или отмяна на обжалваното решение. Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд - Сливен