Решение № 4208 от 8.5.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 399/2025 г.

Производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба подадена от „Електроразпределение юг“ ЕАД чрез юрк. Е. А. против Решение № 1588/31.12.2024г. по АНД № 3139/2024г. по описа на РС – Пловдив с което е потвърдено Наказателно постановление № 39/19.04.2024г. на Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране за нарушение на чл. 82, ал.2 от Наредба № 6/24.02.20214г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм. ДВ., бр. 28 от 2024г/; В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуален закон като последното е довело до съществено процесуално нарушение като се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспореното наказателно постановление. Жалбоподателят излага съображения затова че въззивния съд неправилно е установил мястото на което се твърди, че е извършено нарушението, не са посочени обстоятелствата при които е извършено твърдяното нарушение, тъй като административно-наказващия орган не е посочил какъв е видът на процедурата и кой правен режим се прилага. Твърди се че първостепенния съд неправилно е приел определената от административно-наказващия орган правна квалификация на нарушението по чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ ред. ДВ. Бр. 86 от 2023г. в сила от 13.10.2023г., респ. по-благоприятен закон е чл. 68, ал.1 ЗЕВИ. Неправилна според касатора е и преценката на първостепенния съд, че нарушение не е маловажно, респ. иска се приложението на чл. 28 ЗАНН от настоящия съд. В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез юрк. А. поддържа жалбата; Ответник по касационната жалба Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране чрез юрк. К.К. оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения в отговора. Прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за правилност и законосъобразност първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Няма спор по фактите затова че жалбоподателят не е изготвил и предложил проект на предварителен договор за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа в срок до 17.02.2023г. което искане за такъв договор е заявено от дружество с фирма „Елит-монтаж“ ЕООД на 03.02.2023г. Централата е била предвидена за изграждане в имот с [идентификатор], [населено място], общ. Стара Загора. На 21.04.2023г. извън 14-дневния срок съгласно чл. 82, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи отм. ДВ, бр. 28 от 2024г. жалбоподателят е изпратил проект на предварителен договор за присъденияване на обекта на дружеството. РС – Пловдив е приел по четирите спорни въпроса, че мястото на извършването на нарушението дали ще е гр. Стара Загора или гр. Пловдив е ирелевантно, тъй като нарушението е допуснато чрез бездействие и компетентността на административно-наказващия орган /АНО/ е на цялата страна, респ. правилно е приложен чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ ред. ДВ, бр.86 от 2023г. в сила от 13.10.2023г., който се явява и по-благоприятния закон. Прието е че деянието на жалбоподателя не попада в категорията на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН процесното нарушение разкрива обичайната за този вид нарушения обществена опасност. Тези правни изводи се споделят от настоящата инстанция като следва да се изложат съображения защо съдът не приема доводите на касационния жалбоподател. Първо, мястото на нарушението не се обуславя от териториалното звено на жалбоподателя, в което е прието заявлението на Елит Монтаж ЕООД от 03.02.2023г., защото това териториално звено няма самостоятелна правосубектност, респ. това звено няма характеристиките и на клон по смисъла на чл. 17 ТЗ защото не е вписано като такъв в ТР при Агенция по вписванията. Следователно, бездействието на жалбоподателя да издаде искания проект на предварителен договор в законоустановения срок от 14 дни е всъщност бездействие на принципала да осъществи надзор върху териториалното си звено, което обработва искането. Аргументът за изключителна натовареност на жалбоподателят не е резонен, защото той е търговец на енергийния пазар и би следвало да организира дейността си по начин, който да съответства на законовите изисквания на чл. 82, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. /отм./. Ирелевантно е къде се изготвя проекта на предварителния договор за присъединяване, защото този договор е консенсуален и това че обичайно се сключва в териториалното звено на жалбоподателя в Стара Загора не означава, че бездействието му по сключването в Стара Загора е мястото на нарушението още повече че фактическият състав по сключването на този договор не се приравнява на оформянето на документа, който го материализира. Второ, жалбоподателят изисква от КЕВР да посочи вида на процедурата и кой правен режим се прилага, което е сторено и правилно първостепенния съд е приел, че дадената правна квалификация на нарушението е законосъобразна. Дали правният режим е по ЗЕВИ /ДВ., бр.29/2012/ или ЗЕ, респ. дали е по Наредба № 6 /отм./ и кой правен режим е приложим е въпрос на правна интерпретация, която АНО не дължи да посочва в НП. Процесуалното задължение на административното обвинение е да посочи фактите относно административното нарушение – от обективна и субективна страна, каква е правната им квалификация и какво е следващото се административно наказание. Разпоредбата на чл. 25 ЗЕВИ / в сила до 13.10.2023г./ няма отношение към срока по чл. 82, ал.2 от Наредба № 6/отм./, а дали централата отговаря на критериите на чл. 24-27 от ЗЕВИ / в сила до 13.10.2023г./ също няма отношение към срока за изготвяне проекта за предварителен договор за присъединяване на централата/, има отношение към изготвяне на становището за условията и начина на присъединяване. Следователно и не може да се очаква от АНО да анализира вида на конкретната ФЕЦ и реда за извършването на процедурата, защото тази процедура е съвсем различно от срочността по чл. 82, ал.2 от Наредба № 6/отм./ Трето, оплакването на жалбоподателя затова че въззивния съд не е извършил анализ на релевантната в процесния казус нормативна уредба е неоснователно, защото решаващият съд е изложил мотиви затова, че АНО правилно е приложил материалния закон като е дал квалификация на нарушението по чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ/ в сила от 13.10.2023г./ Правната логика на жалбоподателя, от една страна, затова че административно нарушение въобще няма, а от друга страна ако има то приложим е чл. 68, ал.1 ЗЕВИ не може да бъде споделена. Наредба № 6 от 24.02.2014г. /отм./ е издадена, за да доразвие и да уреди условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения по чл. 116, ал.7 от Закона за енергетиката. Неизпълнението на задълженията на енергийните оператори по ЗЕ и по подзаконовите актове по приложението му се санкционират съгласно чл. 206. АНО е приложил чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ, който освен че е по-благоприятен за жалбоподателя от чл. 206 ЗЕ е пряко свързан с нарушението по чл. 82, ал.2 от Наредба № 6 /отм./ Дори да се приеме, че към 18.02.2023г. чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ / в редакцията до 12.10.2023г./ е неприложим, защото не фиксира като наказуемо нарушението по чл. 82, ал.2 няма основание да се приеме, че приложим е чл. 68, ал.1 ЗЕВИ защото Наредба № 6 от 24.02.2014г. /отм./ не е издадена по ЗЕВИ, а за да доразвие чл. 116, ал.7 ЗЕ вр. с пар.4 от ПЗР на Наредба № 6. Фактът че Наредба № 6 съдържа раздел I от част трета, глава пета и касае присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 23, чл.24, т.2, 3, 4 и чл. 25 от ЗЕВИ не означава че тази наредба е подзаконов нормативен акт по приложението на ЗЕВИ защото нито в чл. 23, нито в чл. 24, нито в чл. 25 ЗЕВИ /отм./ нито в ПЗР е посочено, че този подзаконов нормативен акт е по приложението на ЗЕВИ. Посочено е че Наредба № 6 е издадена по приложението на чл. 116, ал.7 ЗЕ, а не че е издадена по приложението на чл. 23, чл.24, т.2, 3, 4 и чл. 25 от ЗЕВИ /отм./ които уреждат хипотези на присъединяване на централи с различни характеристики и мощност. Чл. 26, ал.1 ЗЕВИ препраща към разпоредбата на чл. 116, ал.7 ЗЕ но не вменява задължение за създаването на нов подзаконов нормативен акт по приложението на тази разпоредба, а ползва наготово издадения по приложението на чл. 116, ал.7 Ето и защо нарушението по чл. 82, ал.2 от Наредба № 6 /отм./ подлежи на административно наказване и ако не беше редакцията на чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ от 13.10.2023г. до датата на издаването на НП от 19.04.2024г. би следвало АНО да приложи санкцията на чл. 206, ал.1 ЗЕ и да определи същата в посочения в нея диапазон. До издаването на НП обаче е последвал по-благоприятен санкционен закон за конкретното нарушение по чл. 82, ал. 2 от Наредба № 6 /отм./ което нарушение е категорично законоустановено тъй като е част от действащото позитивното право, но спрямо това нарушение е приложим по-лекия нов закон. Тезата на касатора затова че е приложим чл. 68, ал.1 ЗЕВИ би била резонна ако изрично в ЗЕВИ или в Наредба № 6 /отм./ законодателят е предвидил този подзаконов нормативен акт да е освен по приложението на чл. 116, ал.7 ЗЕ и да е по приложението на ЗЕВИ. Без такова изрично посочване няма основание за предложеното от жалбоподателя тълкувание. Правилен и законосъобразен е изводът на въззивния съд затова че случаят не маловажен тъй като процесното нарушение разкрива обичайната за този вид нарушения обществена опасност. Нарушението е формално и обстоятелството, че не са произтекли вредни последици не може да се интерпретира еднопосочно, тъй като по делото не е установено били ли са причинени вреди на дружеството „Елит-монтаж“ ЕООД. Правилно е отчетено, че охраняваните и нарушени обществени отношения са от особена важност и са свързани с предоставянето на услуга в обществен интерес, свързана с транспортирането, доставката или снабдяването с енергия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона Предвид на гореизложеното обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на КЕВР сумата 80 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ..