Решение № 1034 от 2.8.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 2440/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. С. С., ЕГН ••••••••••, гр.Варна, ул.“••••••••••“ № ••, ет. ••, офис ••, против Наказателно постановление № 23 - 0436 - 000517/ 22.05.2023 год. на Началник сектор към ОД на МВР- Варна, Второ РУ, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 1 /един/ месеца, на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Акцентира се на липса на виновно поведение от страна на жалбоподателят. В съдебно заседание възз.С., не се явява, а се представлява от процесуален представител, адв. Ж. Г., АК - Варна, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага, че е съставен АУАН от некомпетентно лице. Моли се за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк Л. - А., която излага твърдения, че НП е правилно и законосъобразно. Иска се, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На въззивника е съставен АУАН - серия. GA, бл. № 973036/ 24.04.2023 г., за това че на 24.04.2023 год. около 12: 25 часа, в гр.Варна, по бул. “Осми приморски полк“ в посока на движение към бул.“Чаталджа“, управлявал мотоциклет „БЕТА ЕД“ с рег.№ ••••••••••, собственост на „ЕКСПРОЕКТ- С“ ЕООД, ЕИК 103598792, като табелите с регистрационен номер на мотоциклета не били поставени на определените за това места. Актосъставителят М. М. Н. квалифицирал нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП. Настоящия АУАН е връчен на въззивника, който го подписала без да посочи каквито и да било възражения по акта. Такива не били депозирани и в законния тридневен срок за това. На 22.05.2023 год. АНО издал НП 23 - 0436 - 000517/ 22.05.2023 год., предмет на настоящата въззивна проверка. АНО е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и е санкционирал въззивника налагайки му глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, на осн.чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДП. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля М. Н. – актосъставител и св.Т. А., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали. Първоинстанционният съдебен състав, след извършена проверка, не констатира нарушение на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – спазени са сроковете за издаване на АУАН и на процесното НП. Съдът, при извършената служебна проверка относно компетентността на органите, съставили и издали двата документа – АУАН и НП, констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административно наказателното производство и налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от некомпетентен орган. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН актове могат да съставят длъжностните лица: а) посочени изрично в съответните нормативни актове, б) определените от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. Чл. 189, ал. 1 от ЗДвП повелява, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон се съставят от длъжностните лица на службите по контрол, предвидени в този закон. Видно от изисканата и приложена Заповед № 365з-958/16.02.2022 г. на ОД МВР - Варна от която е видно, че актосъставителя М. Н. към 2022 г. /копие/ е имал право да съставя АУАН по чл.189, ал.1 от ЗДвП и по чл.186 от ЗДвП. СЪДЪТ изрично изиска от ОД МВР – Варна, Заповед относно компетентността на М. М. Н., на длъжност полицай, при Второ РУ –Варна да съставя АУАН по чл.189, ал.1 от ЗДвП и по чл.186 от ЗДвП към - 2023 г. /момента на съставяне на АУАН /, която не бе предоставена в рамките на разглеждане на АНД № 2440/2023 г. на ВРС. С оглед липсата на такива доказателства съдът счита, че към датата на съставяне на АУАН - серия. GA, бл. № 973036/ 24.04.2023 г. актосъставителя М. М. Н. е нямал правомощия по ЗДвП, поради което не разполага с материална компетентност съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Предвид изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен при липса на материална компетентост на актосъставителя. Материалната компетентност на актосъставителя е основно изискване на чл. 37 от ЗАНН, спазването, на която е предпоставка за действителност на самия АУАН, а липсата й води до недействителност на акта, от което следва, че той не може да породи правните последици, които биха възникнали, ако беше издаден от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност. Констатираната липса на материална компетентност на актосъставителя следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано и съставлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Затова не следва да се обсъждат и доводите по същество на страните, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване, но не и когато самото производство е започнато, водено и завършено порочно. Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. По отношение искането на страните за присъждане на юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява неоснователно.