Решение № 2518 от 5.6.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 287/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Директора на РЗИ - Пазарджик, чрез юрк. В. против Решение № 5 от 31.01.2025 г., постановено по анд № 20245210200307 по описа за 2024 г. на Районен съд – Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 00005, с изх. № 3/17.07.2024 г. на Директора на РЗИ – Пазарджик, с което на Ф. Х. А. е наложена глоба в размер на 5000 лева по чл. 287, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение. По същество се твърди, че административнонаказващият орган разполага с правомощия да наложи глоба на физическото лице А.. Считат, че правилно отговорност в случая е ангажирана по реда на чл. 287 от ЗЛПХМ. Моли се съдът да отмени решението на Районен съд – Велинград, като вместо него потвърди оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател – редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. В., която поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Ф. Х. А. редовно призована, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Касационната жалба се оспорва с депозиран отговор на касационна жалба. С Молба вх. № 4807/21.05.2025 г. от адв. Д., пълномощник на ответника се поддържа представения отговор и се оспорва касационната жалба. Претендират се разноски. Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик дава становище, че НП е върнато с отказ без да се посочи лице, което го е получило и смята, че същото не е влязло в сила и би следвало да се повтори връчването на НП. Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 00005, с изх. № 3/17.07.2024 г. на Директора на РЗИ – Пазарджик, с което на Ф. Х. А. е наложена глоба в размер на 5000 лева по чл. 287, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина (ЗЛПХМ). Съставът на РС – Велинград постановил оспореното в настоящото дело решение е събрал доказателствата относими към съдебния спор, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. Приел е също така, че процесното НП не е било надлежно връчено на неговия адресат, поради което подадената жалба е процесуално допустима, разгледана по същество – основателна. За да достигне до този правен извод съдът е приел, че А. е управител на дружеството „Аликанте Комерс“ ЕООД, в чиито търговки обект са продавани медицински изделия без разрешително. Съответно отговорността е следвало да бъде ангажирана по реда на чл. 291 от ЗЛПХМ като имуществена санкция, а не по реда на чл. 287, ал. 1 от ЗЛПХМ на физическото лице управител, което в случая не е и присъствало на продажбата на процесната дата. Решението е правилно. В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за основателност на подадената жалба, като е отменил оспореното НП. Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че на 13.02.2024 г. инспекторите към РЗИ Пазарджик – д-р М. Б. и Р. Б., съвместно с инспектор Ч. – служител на МВР, заедно с представители на ТД на НАП- Пловдив, КЗП, БФС – София, извършили проверка, по повод сигнал от БФС за продажба на лекарствени продукти без разрешение, в обект Супермаркет „Аликанте Комерс“ ЕООД, гр. Сърница, [улица] са констатирали, че в магазина се извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, без да има разрешение/удостоверение за това, което е нарушение на изискванията на чл. 218 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. В обекта са установени налични лекарствени продукти: Verrutol 0, 5 %, + %10 – 2 бр.; Trosyd % 28 – 1 бр.; Oceral 1% - Oksikonazol – 1 бр.; Exoderil % 1 – Sprey; ленти за кръвна захар Contour plus 1 бр.; Optima – 3 бр.; Accu Chek-Performa 1 бр.; Gebelik testi -4 бр. тестове за бременност. При маркиране на баркодовете на съответните лекарствени продукти, на касата излизал артикул със същата цена като на лекарствения продукт, но под името на друг продукт - омекотител, прах за пране. В деня и на мястото на проверката са съставени два броя контролен фиш. Установено е, че обектът не е регистриран по действащото законодателство. Не е спорно от фактическа страна, че в деня на проверката Ф. А. не е била в магазина стопанисван от „Аликанте Комерс“ ЕООД. Имала здравословен проблем и била на лекар в гр. Пловдив. По делото са разпитани свидетелите при проверката, като съдът е обсъдил кои от показанията и в коя тяхна част кредитира. Изпратена била покана до Ф. А. да се яви на 22.02.2024 г. в сградата на РЗИ Пазарджик за съставяне на АУАН. Призовката е връчена на 20.02.2024 г. на Ф. К.. На 22.02.2024 година е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0005/22.02.2024 г. на Ф. Х. А. с оглед констатираните обстоятелства от проверката и продажбата на лекарствени продукти без разрешение. Въз основа на посочения АУАН било издадено Наказателно постановление № 0005/17.07.2024 г., с което на А. е наложена глоба в размер на 5000 лева, на основание чл. 287, ал. 1 от ЗЛПХМ с оглед продажбата на лекарствени продукти в търговския обект, без необходимото за това разрешение. НП било изпратено до „Аликанте Комерс“ ЕООД чрез лицензиран куриер, като пратката била върната с отбелязване „отказват“. С оглед горните, районният съд е приел, че подадената жалба е процесуално допустима, доколкото липсват данни за редовно връчване на НП на неговия адресат – Ф. А.. По същество е приел жалбата за основателна, тъй като в случая според съда отговорността е следвало да бъде ангажирана за юридическото лице - „Аликанте Комерс“ ЕООД по реда на чл. 291 от ЗЛПХМ, а не на управителя на дружеството – А. по реда на чл. 287, ал. 1 от ЗЛПХМ. Мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция. В хода на съдебното производство е установено посредством събраните писмени и гласни доказателства, че в търговският обект стопанисван от „Аликанте Комерс“ ЕООД действително е осъществена продажба на гореописаните лекарствени продукти, без необходимото за това разрешение. Това деяние действително е силно укоримо и засяга негативно обществения интерес. В тази връзка и законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност при осъществяване на деяние от този вид. Направил е обаче разграничение в тежестта на наказанието, респ. санкцията в зависимост от това дали деянието е осъществено от физическо или юридическо лице. Съгласно чл. 287, ал. 1 от ЗЛПХМ който извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, без да има разрешение/удостоверение за това, или работи в нарушение на издаденото му разрешение/удостоверение, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. В чл. 291 от ЗЛПХМ обаче е предвидено, че когато нарушенията по чл. 281 - 284а, ал. 1, чл. 284г - 284и, 285, 285б, чл. 286, ал. 1, чл. 287 и 287б, чл. 289, ал. 1, чл. 289а, чл. 290, чл. 290б, чл. 292 и чл. 294 са извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби. В случая не е спорно нито че търговският обект се стопанисва от „Аликанте Комерс“ ЕООД, нито че А. не е присъствала физически в деня на проверката в магазина. В този смисъл продажбата е осъществена от търговеца, който е юридическо лице и на чиито фискални устройства са маркирани лекарствените продукти. Не е било и възможно А. да е продала продуктите в деня на проверката, тъй като е отсъствала магазина. Поради това и отговорността за нерегламентираната продажба няма как да бъде вменена в тежест на физическото лице А.. Недопустимо е да се извършва продажба на лекарствени продукти без съответното разрешение, доколкото това би могло да застраши сериозно здравето и живота на хората, но това не дерогира задълженията на административнонаказващите органи да ангажират отговорността на нарушителите така както е предвидено в закона, тоест на нарушителя по закон и в съответния предвиден обем. Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 700 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХI-ти касационен състав