РЕШЕНИЕ

№ 272

гр. К., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20235510201080 по описа за 2023 година Обжалвано е наказателно постановление № ••/22.08.2023г. на директора на Дирекция „Н. п. Ц. Б.“ с което е наложено административно наказание глоба. Недоволен от това останал жалб. А. Й. М. който го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административно нарушение, както и, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговорят на изискванията на ЗАНН. Редовно призован се явява във съдебното заседание и чрез пълномощник поддържа жалбата си като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, или да го измени като намали размера на административното наказание. Представителя на възз. страна взема становище, че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели, писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното; Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил- на 05.08.2023г. в 09.00ч. в защитена територия- част от територията на Н. п. „Ц. Б.“, зона „Р.“, резерват „С.“, парков участък „Т.“, охранителен участък „С.“ в землището на с. А. общ. П. б. обл. С. З., нар. А. Й. М. извършва риболов с въдица марка • • 1, 80 U. • цвят черен, дължина 1, 80 см. в нарушение на режима на защитената територия определен в чл.17 ал.1 от Закона за защитените територии, а именно в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в Р.те с което е нарушил разпоредбата на чл.17 ал.1 от Закона за защитените територии и на основание чл.81 ал.1 т.1 от същия закон е наложил административно наказание глоба в размер от 500 лв.. От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени средства- показанията на св. А. и М. се установява, че след получен сигнал от служебен фотокапан за навлизане на хора на територията на Н. п. „Ц. Б.“ резерват „С.“ извършили проверка при която по реката установили жалб. М. заедно със още две лица, като жалб. бил хвърлил въдица във водата като извършвал риболов. След това нарушителя бил изведен от парка а св. М. съставил акт за установяване на административно нарушение в който нар. записал саморъчно, че не е знаел, че е на територията на парка. В показанията си свидетелите категорично твърдят, че за началото на територията на парка е имало гъсто поставена маркировка състояща се от бяла и червена боя и поставени табели в жълто и червено с надпис, че е зона „резерват“, като такава табела е имало и във началото на пътеката по която нар. е влязъл в парка. Жалб. не сочи различна фактическа обстановка поради което и въз основа на събраните гласни и писмени доказателства съдът приема отразената в наказателното постановление фактическа обстановка поради което счита, че от обективна и субективна страна жалб. М. е извършил нарушението в което е обвинен. По изложеното съдът не приема възражението на жалб. направено с жалбата против наказателното постановление, че не е извършил административно нарушение. От извършената от съдът служебна проверка на обжалваното наказателно постановление не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН АНО е посочил датата и мястото на извършване на нарушението / 05.08.2023г., територията на Н. п. „Ц. Б.“, зона „Р.“, резерват „С.“, парков участък „Т.“, охранителен участък „С.“ в землището на с. А. общ. П. б. обл. С. З. при съответните GPS координати /, начина на извършване на нарушението / риболов с въдица/, как е било констатирано нарушението / със съставен АУАН/, кой е извършителя / жалб. М./ и др. с което са посочени всички признаци от значение за състава на нарушението и имащи отношение към правната квалификация на деянието. Съдът не приема възражението на пълномощника на жалб.за приложение на разпоредбата на чл.81 ал.3 от ЗЗТ. В конкретния случай обаче не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като законът предвижда налагане на санкция и за маловажни нарушения. Липсата на установен улов на риба, както и факта, че жалб. не е създавал проблеми при извършената проверка и притежаването на любителски билет за риболов от жалб. безспорно са обстоятелства смекчаващи степента на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Тези обстоятелства обаче нямат характера на изключителни, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретния случай в сравнение с обикновени случаи на нарушение от същия вид. Поради това съдът намира, че не са налице основания случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и съответно-да се приложи специалната норма на чл. 81, ал. 3 от ЗЗТ.

АНО правилно е квалифицирал нарушението по чл. 81, ал. 1, т.1 от ЗЗТ.

Правилно е приложен и материалния закон. Наложеното наказание е в минималния, предвиден в закона размер. Направената преценка от административно-наказващият орган съответства на тежестта на нарушението тъй като се касае за дейност в защитена територия, представляваща национално богатство. Предвид на това жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. От приложения към делото договор за правна защита и съдействие се установява, че между възз. страна и пълномощника и е било договорено възнаграждение в размер от 400 лв. което е било заплатено изцяло със фактура с № •••••••••• от 15.11.2023г. с начислен ДДС в размер от 80 лв.. Предвид това и на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно липсата на фактическата или правна сложност на делото, по което беше проведено едно заседание на което бяха разпитани двама свидетели, на възз. страна следва да и се заплатят разноските направени като възнаграждение в размер от 400 лв./ адвокатско възнаграждение / ведно със платената сума от 80 лв. /представляваща ДДС/ за пълномощника и.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т.5 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът,