РЕШЕНИЕ

№ 8871

Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 190 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Калифея АД, гр.София, ул.Хан Крум № 12, представлявано от И.П. с пълномощник адв. Н.Н. обжалва мълчалив отказ на Кмета на Община Хисаря за произнасяне по заявление вх.№ 26-00-1288 от 25.11.2022г. за изменение на плана от 1971г. на гр.Хисаря по отношение на имот 3069 по КП от 2000г. и при условия на евентуалност – на основание чл.256 АПК да бъде задължен кмета на община Хисаря да се произнесе по заявление вх.№ 26-00-1288 от 25.11.2022г. за изменение на плана от 1971г. на гр.Хисаря по отношение на имот 3069 по КП от 2000г.

В жалбата е посочено, че на 25.11.2022г. Калифея АД подало до Кмета на община Хисаря заявление вх.№ 26-00-1288 за изменение на плана от 1971г. на гр.Хисаря относно имот 3069 по КП от 2000г., съгласно приложени документи за собственост и мотивирано предложение. Съгласно чл.135 ал.3 ЗУТ компетентният орган по ал.1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Срокът за произнасяне на кмета е изтекъл на 25.12.2022г., почивен ден, респект. – на 29.12.2022г. – първият работен ден след коледните празници.

Поискана е отмяна на мълчалив отказ на кмета на община Хисаря за произнасяне по заявление за изменение на плана от 1971г. на гр.Хисаря по отношение на имот 3069 по КП от 2000г., съгласно приложени документи за собственост и мотивирано предложение. При условия на евентуалност – на основание чл.256 АПК да бъде задължен кмета на община Хисаря да се произнесе по заявлението от 25.11.2022г.

В писмена защита по същество адв. Н. е заявила искане за отмяна като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Кмета на Община Хисаря за изменение на РП от 1971г. и да бъде задължен административният орган да се произнесе по заявление вх.№ 26-00-1288/25.11.2022г., като на основание неприложен РП от 1971г. по отношение на улица от о.т. 137 до о.т. 181, УПИ I – Градина и УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, да измени РП от 1971г., както следва: изменение границите на УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36 по кадастралните и имотни граници на ПИ 3069 – от север към улица Белите брези и от юг към Балнесанаториум на МВР; заличаване на улица от о.т. 137 до о.т. 181 /улица между кв. 36 и кв.40/, вследствие на което се променят границите на кв.36; заличаване на УПИ I – Градина; заличаване на УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово; заличаване на улица от о.т. 186 до о.т. 187 /между кв. 36 и 98/и изменение на западната граница на УПИ I – Градина, кв. 98. Поддържа се, че според СТЕ е установено разминаване между имотните граници и регулационните граници по РП от 1971г. Във вр. с цитиран от експерта и представен по делото – не в цялост, протокол от 09.12.1958г., се счита, че същия е ирелевантен за спора, поради което следва да бъде изключен като доказателство, тъй като касае отчуждителни процедури при действието на предходния РП от 1957г. /отчуждени са частни имоти за изграждане на Балнесанаториум, градина и инфраструктура към тях/, като действието на РП от 1957г. е отменено с влизане в сила на новия РП от 1971г. Улица с о.т. 185 до о.т. 186 по РП от 1971г. не съответства, няма идентичност с улици по РП от 1957г., което се потвърждава от експертизата. Липсват данни да са провеждани отчуждителни процедури по РП от 1957г. относно разглежданата улица, УПИ I – Градина, кв.40 и УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, кв.40. Посочено е, че видно от приет по делото Протокол от 15.04.1994г. и според СТЕ – в дворното място на Калифея АД са изградени като единна структура от целия санаториален комплекс – алеи, езера, спортни площадки, подземна инфраструктура, които попадат в създадените без правно основание УПИ I – Градина, кв.40 и УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, кв.40, вкл. върху нереализирана по РП от 1971г. улица, с което се счита да доказва, че регулационните граници не съвпадат с имотните. Във вр. със съставените актове за частна общинска собственост №№ 162 и 163 от 02.08.2005г. е заявено, че основен въпрос по делото е – приложен ли е РП от 1971г. или не, тъй като община Хисаря се легитимира като собственик на УПИ I – Градина и УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, само и единствено на база РП от 1971г., твърдейки, че е приложен. Посочено е, че след като е изтекъл срока по § 8 ал.2 ПР ЗУТ, няма как да са съставени актове за общинска собственост въз основа на РП, тъй като към дата на тяхното съставяне – 2005г., РП от 1971г. е бил с отпаднало по закон действие и е следвало да бъде изменен служебно от община Хисаря. Твърди се, че обособяването на новите имоти е след дата на подаване на искането пред община Хисаря и в одобрената кадастрална карта /КК/ имотите са нанесени с пунктир – условен знак за спорна граница и предназначение на имотите, именно вр. с обстоятелството дали е приложен или не РП от 1971г. В тази вр. се счита, че преюдициален въпрос, свързан с решаването на гр.д.№ 2409/2022г. на ПОС по отношение на регулацията от 1971г. – няма. Обратното е вярно – решението по адм.д.№ 190/2023г., АС – Пловдив е преюдициално по отношение гр.д.№ 2409/2022г., ПОС. Счита се, че и без да има изрично искане за изменение на РП, неговото действие е прекратено по закон и общината следва служебно да го измени без да е необходимо провеждане на административна процедура по §8 ал.1 изр.2-ро ПР ЗУТ /сета §8 ал.2 ПР ЗУТ/ за изменение на неприложен дворищнорегулационен план /ДРП/ - Т.Р. № 3/2011г. на ВКС по т.д. № 3/2010г. Поискано е границите на УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36 да бъдат изменени, както следва: от север ул. Бели брези /по масивна ограда/, от запад бул. Иван Вазов /по масивна ограда/, от юг – Санаториум на МВР /по масивна ограда/, от изток – неасфалтиран път, разделящ бившия „Санаториум на трудещите се селяни“ от бившия санаториум на ГУСВ, отговарящи на описаната на АДС площ и приета от СТЕ.

Ответникът Кмет на община Хисаря се представлява от адв. С. и оспорва жалбата. Поискано е да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на направените съдебни разноски /договор за правна защита и съдействие, л.283 с доказателство за изплащане по банкова сметка на договорената сума в размер на 1250лв.; списък на разноските, л.357./.

1. По отношение предмет на спора:

1.1. Във вр. с указания относно обхват на оспорването /л.53/, с молба от 15.02.2023г. /л.57/ е направено уточнение – искането до съда е за отмяна на постановения отказ на кмета на община Хисаря по подадено заявление вх.№ 26-00-1288/25.11.2022г. за изменение на регулационния план от 1971г. на гр.Хисаря като незаконосъобразен. В първото редовно съдебно заседание от 27.04.2023г. /л.84 и сл./ е указано, че по отношение защитата срещу отказ да се издаде индивидуален административен акт не е приложим реда на чл.256 АПК, а този по чл.145 и сл. АПК.

Предметът на спора е докладван в съответствие със заявеното в жалбата – мълчалив отказ на Кмета на община Хисаря за произнасяне по заявление за изменение на плана от 1971г. на гр.Хисаря по отношение на имот 3069 по КП от 2000г., съгласно приложени документи за собственост и мотивирано предложение. В молба от 16.03.2023г. /л.121 и сл./ на жалбоподателя е посочено, че след подаване на жалбата против мълчаливия отказ, дружеството е получило извадка от протокол № 38 от 08.12.2022г. от заседание на ЕСУТ при община Хисаря, на което е прието Решение № 199 – „оставя преписката без разглеждане до приключване на съдебното дело“ и на основание този протокол Калифея АД е подало нова жалба срещу изричен отказ, по която е образувано адм.д.№ 204/2023г., АС – Пловдив, като впоследствие жалбата е присъединена към адм.д.№ 190/2023г., АС – Пловдив. Към 27.04.2023г. – първо редовно съдебно заседание по делото – адм.д.№ 204/2023г., АС – Пловдив, не е било присъединено към адм.д.№ 190/2023г., което обстоятелство е отразено в протокола. В молбата от 16.03.2023г. се поддържа жалбата против мълчалив отказ, отново при евентуалност – бездействие по чл.256 АПК по отношение заявлението от 25.11.2022г. и пак при евентуалност – против изричен отказ /л.122/. В съдебно заседание от 08.06.2023г. /л.193 и сл./ е присъединено към настоящото дело – адм.д.№ 204/2023г. и жалбата против изричен отказ на Кмета на община Хисаря за произнасяне по заявление от 25.11.2022г. е оставена без разглеждане, като определението не е обжалвано. Съдът прие, че съображенията в жалбата по адм.д.№ 204/2023г. за наличие на изричен отказ касаят решението на ЕСУТ при община Хисаря, с което колективният помощен орган е оставил преписката без разглеждане до приключване на съдебно гражданско дело – като решението на ЕСУТ не е предмет на настоящото дело и присъединеното адм.д.№ 204/2023г. ЕСУТ е помощен експертен орган и в случая отсъства изричен отказ на компетентния орган – Кмет на община Хисаря. Няма данни в преписката и до края на съдебното производство, кметът да се е произнесъл с изричен акт по заявлението от 25.11.2022г. Поради това се прие, че не е налице изричен отказ на кмета на община Хисаря по заявлението от 25.11.2022г.

Жалбата не бе оттеглена в частта за искането по чл.256 АПК.

По отношение решението на ЕСУТ от 08.12.2022г.: На 16.03.2023г. е постъпило становище от главния архитект на община Хисаря /л.132 и сл./, в което е посочено, че заявлението от 25.11.2022г. е придружено от мотивирано предложение за изменение на ПУП – ПР за ПИ 3069 по плана на гр.Хисаря, на основание § 8 ЗУТ и преписката е внесена за разглеждане от ЕСУТ, но на заседание, проведено на 08.12.2022г. – представител на Калифея АД депозирал „неофициално документи“ – заявление вх.№ 26.00-1346/08.12.2022г. за уведомяване относно заведено исково производство по гр.д.№ 20225300102409/2022г. /л.5/. Допълнително внесените документи били включени към заявлението от 25.11.2022г. и след запознаване с тях ЕСУТ приел Решение № 199/08.12.2022г., „с което оставя преписката без разглеждане и я отлага до приключване на съдебното дело, съгласно чл.54 ал.1 т.5 от АПК“ /л.157/. Представено е писмо на кмета на общината до жалбоподателя, ведно с решението на ЕСУТ /изх.№ 26-00-1288 /1/ от 10.01.2023г./, като в изявление на процесуалният представител на ответника – адв.С. се поддържа /л.153/, че с оглед писмото на кмета на община Хисаря, същият не е издавал отделен акт по чл.54 ал.1 АПК. В писмото на кмета до Калифея АД е отразено, че е относно разрешаване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ 3069 и във вр. със заявление вх.№ 26-00-1288/25.11.2022г. се изпраща Решение № 199, прието с Протокол № 36/08.12.2022г. на ЕСУТ при община Хисаря /л.154/. В писмено становище /л.191 и сл./ - кметът на община Хисаря е заявено, че правилно ЕСУТ при община Хисаря с решение № 199 от 08.12.2022г. е оставил преписката без разглеждане до приключване на гр.д № 2409/2022г. В писменото становище от 16.05.2023г. кметът поддържа, че с писмото и прилагане на протокола на ЕСУТ, е уведомила Калифея АД, че спира административното производство до приключване на гр.дело на основание чл.54 ал.1 т.5 АПК. Освен това, Кметът на община Хисаря потвърждава становището на гл.архитект от 16.03.2023г. /л.132, 133/ и е посочено /л.192/, че като административен орган счита, че поради наличие на неприключени съдебни производства, касаещи имотите – включени в предложението за изменение на ПУП – ИПР, не са налице основанията на чл.135 ал.3 ЗУТ за издаване на заповед за разрешаване или отказ /явен или мълчалив/ на заявеното искане на Калифея АД.

Предвид описаните данни, съдът прие, че по отношение писменото уведомление на кмета на община Хисаря до жалбоподателя от 10.01.2023г., не е налице спиране на административното производство по заявлението на жалбоподателя от 25.11.2022г., тъй като според съдържанието на писмото – „Във връзка с Ваше заявление вх.№ 26-00-1288/25.11.2022год., приложено Ви изпращаме Решение № 199, взет с Протокол № 36 на ЕСУТ при Община Хисаря“ – същото има уведомителен характер. Отсъства волеизявление на кмета на община Хисаря за спиране на административното производство. Възприетото от експертния съвет при община Хисаря не освобождава кмета на общината от задължението му да се произнесе по същество по направеното искане или да спре административното производство, ако приеме това за необходимо. В случая ЕСУТ е оставил преписката без разглеждане до приключване на съдебно производство, което обстоятелство е счел за значимо по отношение развитието на административното производство, но решението на ЕСУТ не представлява решение на компетентния административен орган. От друга страна – решението на ЕСУТ не е възпроизведено в писменото уведомление на кмета на общината и към момента на изпращане на уведомлението не следва да се приеме, че кмета на общината потвърждава възприетото от експертния съвет. Ведно с това, уведомлението на кмета е изпратено на 10.01.2023г., когато е изтекъл срока за произнасяне по заявлението от 25.11.2022г. В тази насока са и съображенията в Определение № 2110/ 27.02.2023г. на ВАС по адм.д.№ 1517/2023г., на които съдът се позова. Ведно с това – волеизявление за спиране на административно производство не може да се предполага, а следва да е изрично обективирано /Определение № 5443/2021г. по дело 4417/2021г., ВАС/. Поради изложеното се прие, че не е налице спиране на административното производство, при наличието на което не би имало мълчалив отказ.

1.2. В заявлението вх.№ 26-00-1288/25.11.2022г. /л.11/ Калифея АД е поискала да бъде допуснато изменение на План за регулация от 1971г на гр. Хисаря по отношение на имот 3069 по КП от 2000г., съгласно приложени документи за собственост и мотивирано предложение. Искането в заявлението е квалифицирано от ЕСУТ като искане за разрешаване за разрешаване изработване на проект за изменение на РП. Предложението за изменение на РП е представено графично /л.12/ и с текст, според който изменението се изразява в – заличаване на улица от о.т. 137 до о.т. 181 /между квартали 36 и 40/ и улица от о.т. 186 до 187 /между квартали 36 и 40/ на основание §8 вр. с §6 ПР ЗУТ. В мотивирано предложение за ПУП – ИПР за ПИ 3069, кв.36, 40 и 98, гр.Хисаря /л.14 и сл. – обяснителна записка/ е посочено, че обхватът на изменението касае УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36; УПИ I – Градина и част от УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, кв.40 по РП на гр.Хисаря от 1971г. – неприложен в конкретната част. Трите УПИ се обединяват в нов УПИ I, кв.36, като регулационните граници се съвместяват с кадастралните и имотните граници на ПИ 3069 по КП от 2000г. Посочено е, че за територията на гр.Хисаря няма влязла в сила кадастрална карта и има действащ КП от 2000г.

• Тук се отбелязва, че в срока за произнасяне на административния орган е одобрена КК за урбанизираната територия на гр. Хисаря и искането не съответства с площта на ПИ 3069 по КК.

В обяснителната записка е направено позоваване на § 8 и на чл.208 ал.1 ЗУТ вр. с Решение № 17 от 04.11.2021г. по к.д.№ 1182021г. на КС по отношение § 22 ал.1 ЗР ЗУТ, като е заявено, че срокът за започване на отчуждителни процедури по ЗОС вр. с чл.64 ЗУТ, е 10 години от влизане в сила на ПУП и е изтекъл, считано от 1971г., вкл. не е проведено отчуждително производство, нито е изплатено обезщетение, а теренът, върху който се предвижда да бъде изградена улица между кв.36 и кв.40 е част от дворното място по АДС № 959/12.07.1991г. – собственост на Калифея АД.

• В тази вр. се съобрази, че макар да не е отчетена разпоредбата на § 70 от ПЗР ЗИД ЗУТ /“Сроковете по чл. 208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001 г.“/, срокът по чл.208 вр. с чл.64 ЗУТ е изтекъл към дата на подаване на заявлението.

Независимо от изложението за чл.208 ЗУТ, предложението в обяснителната записка се основава на §8 ал.3 ПР ЗУТ, без да е уточнено в коя хипотеза на ал.2 – т.1, т.2 или т.3. Вписано е, че ПИ 3069 е част от бивш имот 1091 и по КП от 2000г. – ПИ 3069, ПИ 1032 – сграда и ПИ 1037- сграда са с обща площ от 52 921 кв.м. В разписен лист към плана от 2000г. са вписани праводателите на Калифея АД. Считайки, че предвидената улица между кв. 36 и кв.40 по плана от 1971г. не е реализирана и не са изпълнени отчуждителните процедури от община Хисаря, вкл. че регулацията от 1971г. не е приложена по отношение и на УПИ I – Градина и УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово – на място не са обособени тези УПИ и не са извършени отчуждителни процедури, както и твърдейки, че има разминаване между регулационни, кадастрални и имотни граници на плановете от 1971г. и 2000г., е поискано изменение в обхват: изменение границите на УПИ I– Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36 по кадастрални и имотни граници на ПИ 3069 от север към ул.Белите брези и на юг към Балнесанаториум на МВР; заличаване на улица от о.т. 137 до о.т.181 /между квартали 36 и 40/, вследствие на което се променят границите на кв.36; заличаване на УПИ I – Градина в кв.36; заличаване на УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово; заличаване на улица от о.т. 185 до о.т. 186 и изменение на западната граница на УПИ I – Градина, кв.98.

• По отношение твърдението за разминаване между регулационни, кадастрални и имотни граници на плановете от 1971г. и 2000г., следва да се има предвид, че КККР за урбанизираната територия на гр.Хисаря е одобрена със Заповед № РД-18-218/24.11.2022г. – един ден преди подаване на искането и обнародвана в ДВ бр.101 от 20.12.2022г. – в сила към срока за произнасяне по искането /л.91 и сл./. В тази вр. съгласно § 70 ПЗР на ЗИД ЗКИР: „С влизането в сила на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план и на картата на възстановената собственост по отношение на основните кадастрални данни.“. Според цитираната разпоредба - с приемане на заповед за одобряване на кадастралната карта за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план, включително и действието на измененията му /Определение № 9271 от 04.10.2023г. на ВАС по адм.д.№ № 8983 от 2023г. и др./. ПИ 3069 е в обхвата на КККР, поради което за същия е приложима КККР със съдържащата се в нея информация за граници и площ.

Към обяснителната записка са представени документи за собственост, на които заявителят основава вещни права във вр. с искането до общината, по отношение на които са представени съдебни решения от страна на ответника.

В съдебно удостоверение от 04.11.2022г. /л.7/ по гр.д.№ 2409/2022г., ПОС е посочено, че Калифея АД е предявила иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ответникът община Хисаря – не е собственик на 9 310/51 313 от ПИ 3069 по КП от 2000г., целият с площ 51 313 кв.м., при граници: от север – ул.Бели брези; от юг – Балнесанаториум на МВР /имот 1047/; от запад – ул. Иван Вазов; от изток – бивш имот на ГУСВ, черен път и имоти №№ 40789, 4075, 4074 по КП от 2000г.

Площта на имот 3069 по КП е 48 826 кв.м. – регистър на имота, л.97. В извадка от КРНИ /л.112; л.210/ - за собственик на ПИ 3069 е вписано Калифея АД, а площта по КК е 38 923 кв.м. Данни в тази насока са изискани и представени от СГКК – Пловдив /л.210 и сл./ - идентична площ в КР. Съответно – за собственик на ПИ 5052, 5079 и 5081 е вписана община Хисаря.

В удостоверение от геодезическо заснемане /л.124 и сл./ е посочено, че съгласно РП от 1971г. – в границите на дворното място по АДС № 959/12.07.1991г. с площ от 60 210 кв.м. /като площта на ПИ 3069 е 51 313 кв.м., л.128/ са проектирани парцел I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36; парцел I – За градина и парцел III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, кв.40 и улица между квартали 36 и 40, от о.т. 137 до о.т.181.

Според изисканата и представена информация от ответника: Със Заповед № 516/25.11.1971г. /л.93 – текстова част; л.118 и сл. – графична част/ е одобрен регулационен план и напречни профили на улиците на гр.Хисаря, което означава, че планът от 1971г. е за улична регулация, а не е дворищно-регулационен план /ДРП/. Действително, според графичната част на заповедта от 1971г. /л.118, 119/, освен улична регулация, са предвидени УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, УПИ I – Градина и УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, но следва да бъде съобразено съдържанието на ДРП в редакция към издаване на заповедта от 1971г., когато е действал ЗПИНМ /отм./ - преди ЗТСУ /отм./ да е в сила от 01.06.1973г.

• Според ЗПИНМ /отм./, чл. 34 „Урегулирането на населените места се извършва чрез улично-регулационни и дворищно-регулационни планове.“; чл.35 ал.1 „Уличната регулация установява улиците, площадите, корекциите на реки, водните течения и площи, терените за обществени нужди и строежи, свободите площи (градини, паркове, залесявания и др.), строителните линии към улиците, строителните зони и, изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството.“; чл. 37 „Дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому се отреждат тези парцели.“. Застроителният и регулационен план може да бъде: за обществени мероприятия на държавата и общините и за дворищно регулационни парцели /дворищнорегулационен план; ДРП/ - с него се образуват парцели за жилищно или вилно строителство, обект на индивидуална собственост. С дворищната регулация се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т.е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти. Тези характеристики на ДРП не се установяват по отношение заповедта от 1971г. С изтичането на сроковете по § 6 ал.2 и 4 ПР ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. Тези предпоставки в конкретния случай не са налице спрямо ПИ 3069 по плана от 1971г.

2. В съдебното производство е приета СТЕ /л.299 и сл., т.2/: С АДС № 959/12.07.1991г. /л.20/ е актуван парцел Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36, дворно място от 60 210 кв.м., като в акта не е отчетено, че имота попада и в кв.40 по КРП от 1971г. В посочения АДС са отразени граници: от две страни улица, изток – санаториум ГУСВ. Със Заповед № РД-06-132/09.05.1994г. е деактуван имота по АДС № 959/12.07.1991г. и заповедта е връчена на ЦКС. Впоследствие имотът е апортиран в Болница за рехабилитация – Калифея АД Към заключението е приложена Комбинирана скица №1 на дворно място по АДС № 959/12.07.1991г.; УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни от кв.36; УПИ I – Градина от кв.40; УПИ III – Профилакториум за ДСО редки метали гр.Бухово; от кв. 40 по КРП на гр.Хисаря, одобрен със Заповед № 516/25.02.1971г. и ПИ 3069 по КККР на гр.Хисаря, одобрени със Заповед № РД-18-218/24.11.2022г. /кадастрална основа по плана от 1971г. – в черно; улична и дворищна регулация по действащ ПР от 1971г. – в червено и синьо; имотни граници по действаща КК от 2022г. – в зелено/. Границите на дворното място по АДС от 12.07.1991г. са означени с букви в червен цвят: А, Б, В, Г, Д Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ю, Я, А на скицата и означената площ е общо 60 069 кв.м., която площ е съставена от площите на следните УПИ по КРП от 1971г. – УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни; УПИ I – Градина от кв.40; УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово от кв.40; улица между осови точки 137, 54, 182, 247, 181. При оглед на място е установено, че дворното място граничи от север с ул.Белите брези, от запад с бул.Иван Вазов, от юг със санаториум на МВР, от изток с неасфалтиран път, разделящ бивш Санаториум на трудещите се селяни от бившия санаториум на ГУСВ. Границите от север, запад и юг са материализирани на място с масивна ограда с плътна част от каменна зидария и над нея метални оградни пана с мрежа, а от източна страна е изградена ограда от телена мрежа на метални колове. В границите на ограденото дворно място попадат ПИ 5040, 5051, 5052, 4074, 4075, 4078, 4079 и 4080, които не са с материализирани на място граници. Според в.л. границите на дворното място по АДС № 959/12.07.1991г. и границите на съседните имоти по други АДС от 1984г. и от 1991г. съответстват на приложено по делото удостоверение за идентичност /л.124-128/.

От оглед на място е установено, че улицата между осови точки 137, 54, 182, 247 и 181 е само регулационно предвиждане по плана от 1971г. и не е реализирана с някакъв вид настилка, като осовите точки образуват оста на улицата между кв. 36 и кв.40. В тази вр. е посочено, че в присъединеното адм.д.№ 204/2023г. на л.56 се намира издадена от община Хисаря скица, в която е посочено за улицата между осови точки 137-54-182-247 – регулацията не е приложена.

В СТЕ е посочено, че по данни от община Хисаря и по-конкретно – Протокол от 09.12.1958г. на комисията по чл.67 и чл.87 от ППИНМ, от който са приложени страници 1, 28, 29 и 32 и който е съставен при действие на предходния обезсилен КРП от 1957г. – има оценка за места, които се отчуждават за улици, площади, градини, паркове, обществени сгради, но отсъстват данни за заплащане на отчуждените площи на собствениците и за прилагане на регулацията по плана от 1957г. Тоест, няма информация регулационните граници по плана от 1957г. да са станали имотни по отношение на УПИ I – Градина, кв.40, УПИ III – Профилакториум на ДСО редки метали гр.Бухово, кв.40 и улицата между осови точки 137, 54, 182, 247 и 181 по последващ РП от 1971г. Липсват данни за проведени отчуждителни процедури по РП от 1971г. относно разглежданата улица и посочените две УПИ.

КККР на гр.Хисаря са одобрени със Заповед № РД-18-2018/24.11.2022г. на ИД на АГКК: ПИ 77270.504.3069 е със собственик Калифея АД и площ 38 923 кв.м. /скица от СГКК – Пловдив от 02.04.2024г., л.343/; ПИ 5079 е общинска публична собственост с НТП за второстепенна улица; ПИ 5072 е общинска частна собственост с НТП Обществен селищен парк, градина; ПИ 5081 е общинска частна собственост с НТП Обществен селищен парк, градина.

При изслушване на заключението експертът заяви, че ПИ 3069 и имот 1091 по КП от 1971г. в по-голямата част са идентични с изключение на площта на имоти 1181 и 1182 от изток, които са новопопълнени.

Ответникът оспори заключението, но без да постави конкретни въпроси за допълнителна СТЕ.

Експертът е пропуснал да отговори на поставени допълнителни въпроси в съдебно заседание от 13.09.2023г. /л.228 и сл./, но събраните по делото доказателства дават отговор на същите – границите на ПИ 3069 по КП от 2000г. и по КК от 2022г. не са идентични. В срока за произнасяне на административният орган е влязла в сила КК и КП от 2000г. не е действащ. Според данни от скицата на СГКК - Пловдив за ПИ 3069 – площта на имота е 38 923 кв.м., НТП За санаториум, балнесанаториум, профилакториум.

Във вр. с представените съдебни решения по граждански дела се съобрази, че с Решение № 293/ 16.05.2024г. на ВКС по касационно гр.д.№ 579/2023г. /л.353 и сл./ - молбата на Калифея АД за отмяна на влязло в сила Решение № 134/2008г. по гр.д.№ 2757/2007г. на ОС – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 111/2007г. по гр.д.№ 2802/2006г. на РС – Пловдив, е оставена без уважение. Пред ПРС е бил предявен положителен установителен иск за собственост на УПИ I – Градина, кв.40 с площ 3 260 кв.м. и реална част от ПИ 5081 /по КККР от 2022г./, включен в УПИ III – Профилакториум на ДСО редки метали гр.Бухово, кв.40 с площ от 6 150 кв.м., който е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. Решение № 134/2008г. по гр.д.№ 2757/2007г. на ОС – Пловдив е оставено в сила с Решение № 678/24.09.2009г. на ВКС по гр.д.№ 2655/2008г. /л.373 и сл./ - съдебно установени са следните относими факти за правото на собственост на жалбоподателя, а не спрямо правото на собственост на община Хисаря, като от значение е обема на материалното право към дата на подаване на заявлението от 25.11.2022г., тъй като в това съдебно производство не подлежат на разглеждане спорове или претенции за вещни права: СТЕ е установила, че по плана от 1957г. за Балнеосанаториум е отчужден и отреден терен в кв. 36, 37 и 39, а процесните два терена – УПИ I – Градина от кв.40 по плана на гр.Хисаря с площ 3 260кв.м. и реална част от ПИ 3069, включен в УПИ III – Профилакториум за ДСО редки метали гр.Бухово от кв.40 с площ на тази част 6 150 кв.м. /за които ищецът Калифея АД е твърдял, че са част от собствения му недвижим имот УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни от кв.36, отреден за имот 1091 с обща площ „според ищеца 60 210 кв.м.“/, попадащи в кв.40 - НЕ са част от тази площ. „Планът от 1971г. обаче заснема имот 1091 с площ 60120 кв.м., записан на балнесанаториум на трудещите се селяни, но в очертанията му попадат три санаториума. Този имот е предмет на актуване през 1991г. За южната част от него са отредени УПИ I – градина от кв.40 по плана на гр.Хисаря от 1971г. с площ 3 260 кв.м. и реална част от ПИ 3069, включен в УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово от кв.40 с площ на тази част 6 150 кв.м. Заповедта, с която е попълнена кадастралната основа с нов имот в очертанията на процесните два терена е отменена по съдебно-административен ред.“. Съдът е приел, че в капитала на дружеството – жалбоподател е апортиран само терен с площ 50 620 кв.м., колкото е почти останалата площ от имот 1091 без процесните два терена - УПИ I – градина от кв.40 по плана на гр.Хисаря от 1971г. с площ 3 260 кв.м. и реална част от ПИ 3069, включен в УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово от кв.40 с площ на тази част 6 150 кв.м. Процесните две места не са част от придобит от ЦКС /праводател/ прилежащ терен към възстановените му сграда на основание чл.2 ал.3 ЗОС /отм./. В съдебното решение е посочено, че основанието за придобиване на собственост на ищцовото дружество е единствено внасянето на непаричната вноски – недвижим имот при учредяване на дружеството, като „Обстоятелството, че в учредителния акт е изразена воля за апортиране на терен с площ 60 210 кв.м. не създава права за дружеството в този обем, защото ЦКС не е притежавало по-голяма площ от прилежащата към сградите, а волята на държавата, изразена чрез министъра на здравеопазването е да внесе прилежащия терен към сградите на санаториума. Процесната площ не е част от този терен нито фактически, нито по предвижданията на регулационния план от 1971г.“. Предмет на апорта е само терен от 50 620 кв.м., „попадащи в кв.36“. „Процесният терен, попадащ в двата съседни от юг парцела от кв.40 остава извън тази площ, поради което дружеството не е негов собственик“.

С Определение № 1655/19.06.2024г. по гр.д.№ 2409/2022г., за което гр.д. жалбоподателят е представил информация пред община Хисаря във вр.със заявлението от 25.11.2022г. – е върната исковата молба на Калифея АД и съдебното производство е прекратено като недопустимо /без данни за влизане в сила/ - предявен е бил отрицателен установителен иск за собственост съгласно чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че Община Хисаря не е собственик на 9 310/51 313 кв.м. от имот 3069 по КП от 2000г., целият с площ 51 313 кв.м., с граници и съседи на имот 3069: от север – ул. Бели брези, от юг – Балнесанаториум на МВР /имот 1047/, от запад – ул.Иван Вазов, от изток – бивш имот на ГУСВ и черен път и имоти №№ 4078, 4074 по КП от 2000г. /л.355 и сл./.

• Следва извод за обхват на заявлението от 25.11.2022г. – несъответен на материалното право на заявителя, въз основа на което същия претендира наличие на основания по §8 ПР ЗУТ.

3. Съобрази се, че при оспорване на мълчалив отказ в обхвата на проверката за законосъобразност са всички възможни предпоставки, относими към преценката за съответствието на искането с материалния закон. Отсъствието на специално правило в ЗУТ за изначална недопустимост на мълчаливия отказ, от която би следвала отмяната му само на процесуално основание, предпоставя цялостната служебна проверка дали са осъществени предпоставките за издаване на поискания акт. Мълчаливият отказ представлява бездействие, в случаите когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. За да има мълчалив отказ е необходимо органът да е компетентен да образува производство и да се произнесе.

Изхождайки от текста на мотивираното предложение и изричното посочване на § 8 ал.3 ЗУТ /л.16/ се приема, че искането е за изменение на плана по реда на § 8 ПР ЗУТ, но в случая без позоваване на точка от ал.2 на § 8 ПР ЗУТ. Към заявлението е представена скица-предложение и е поискано да бъде допуснато изменение на план за регулация от 1971г. на гр.Хисаря на основание §8 вр. с § 6 ПР ЗУТ. В хода на съдебното производство се установи, че в ЕСУТ заявлението е разгледано като искане за разрешаване за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за ПИ 3069, както е посочено в „Мотиви за изготвяне на ПУП-ПРЗ“, л.15. Предвид наличието на скица-предложение към заявлението следва да бъде прието, че се касае за искане за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП, доколкото и в чл.135 ал.1 и ал.2 ЗУТ е посочено: „Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройство. Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му.“. Тоест, срокът за произнасяне е бил по чл.135 ал.3 ЗУТ – едномесечен и жалбата е подадена в 14 дневен срок от изтичането му.

В хипотеза на искане за изменение на плана е възприето, че срокът за произнасяне е 14 дневен, при което жалбата би била недопустима като подадена извън 14 дн.срок за обжалване на мълчалив отказ /срокът за произнасяне би изтекъл на 09.12.2022г., а 14 дн. срок за обжалване на мълчалив отказ – на 23.12.2022г./. В тази насока съдът се позовава на Определение № 2319 от 27.02.2024г. на ВАС по адм. д. № 1691/2024г., II о., в което е прието: „…Кметът на Община Сатовча е бил сезиран с искане за изменение на регулационния план на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Тъй като в § 8 ПРЗУТ не е регламентиран изрично срок за произнасяне на административния орган, се налага по силата на препращащата норма на чл. 213 ЗУТ да се приложат общите правила на АПК. Компетентният административен орган е едноличен, поради което е приложима нормата на чл. 57, ал. 1 АПК, както правилно е приел и първостепенния съд, тоест срокът за издаване на инициирания административен акт е 14-дневен от образуване на производството. …Този срок е специален и се отнася за обжалване на всички откази за издаване на индивидуални административни актове по ЗУТ, включително и за мълчаливите.“, вкл. Решение № 3977 от 3.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 355/2024 г., II о.

Разпоредбата на §6 ал.1 ПР ЗУТ предвижда, че действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове да запазят действието си. Съгласно ал.2 на §6 ПР ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. Разпоредбата на §8 ал.1 ПР ЗУТ регламентира, че след изтичане на сроковете по §6 ал.2 от същия закон, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява.

Няма спор за влизане в сила на заповедта от 1971г., с която е одобрен РП и напречните профили на улиците на гр.Хисаря, вкл. според графичните части на заповедта са предвидени УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, УПИ I – Градина и УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово. Както бе посочено по-горе, планът от 1971г. е за улична регулация и предвижданията за УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, УПИ I – Градина, както и УПИ III – Профилакториум, не позволяват да бъде квалифициран като ДРП. За да е основателно искане за прилагане на §8 ал.1 ПЗ ЗУТ следва да са налице няколко предпоставки: действащият към 31.03.2001г. дворищнорегулационен план трябва да е влязъл в сила и да предвижда изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели или заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти. Тези предпоставки не са налице по отношение планът от 1971г. относно предвижданията за ПИ 3069, респект. проектираните парцел I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36; парцел I – За градина и парцел III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, кв.40 и улица между квартали 36 и 40, от о.т. 137 до о.т.181.

Следователно, при отсъствие на предпоставки за издаване на искания административен акт, мълчаливият отказ е законосъобразен – в случая не се установи ДРП, по отношение на който да е приложима нормата на §8 ал.1 ПР ЗУТ. Това е основното съображение, обосноваващо извод за неоснователност на жалбата в частта й против мълчалив отказ.

Ако се приеме, че планът от 1971г. е ДРП, се съобрази, че в заявлението и текстовото съдържание, както и в скицата-предложение не е уточнена алинея и точка от §8 ал.2 ПРЗ ЗУТ. Административният орган не е длъжен да разгледа искането на друго основание, освен посоченото, което в случая е само „§ 8 ал.3 ПР ЗУТ“ /л.16/ и при неясно искане не би се формирал мълчалив отказ на кмета на община Хисаря. От друга страна – при подаване на заявлението и в срока за произнасяне на административният орган действа нормата на чл.5в ал.1 ЗУТ / нов – ДВ, бр. 16 от 2021г./, съгласно която: „Административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи.“. Неясното заявление не следва да се квалифицира за редовно, като в случая към разглежданото е представена скица-предложение и обяснителна записка, разкриващи последицата от искането. При пропуск - неизпълнение на административният орган, изразяващо се в неуказване на заявителя да отстрани нередовности в искането /чл.5в ал.1 ЗУТ/ или неуказване на необходимост от конкретизиране на искането, мълчаливият отказ съответства на обема на вещни права на заявителя във вр. с описаните по-горе съдебни актове, поради което не е незаконосъобразен.

Когато са изтекли сроковете по §6 ал.2 и 4 ПР ЗУТ, собствениците на поземлени имоти, с неприложен дворищнорегулационен план, могат да реализират правата си по §8 ал.2, т.1-3 ПР ЗУТ, като: т.1. приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; т.2. поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; т.3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Първата хипотеза на §8 ал.2 т.1 ПР ЗУТ предвижда случаите, в които собствениците на поземлени имоти са съгласни с ДРП и доброволно желаят същия да бъде приложен по реда на ЗУТ. Тъй като прилагането е свързано с разместване на собственост, се изисква сключване на договор в нотариална форма. В този случай няма нов ПУП-ПР, а само действия на собствениците на съседни имоти по прилагане на действащ и заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план. Тази хипотеза не е налице в случая, предвид представените към заявлението на жалбоподателя документи. Хипотезата на § 8 ал.2 т.2 ПР ЗУТ предвижда изменение на действащия дворищнорегулационен план, по искане на собствениците на поземлени имоти, когато те не са съгласни с предвижданията и начина на регулиране и застрояване на имотите им по този план. Изменението на ДРП в този случай става по общия ред на ЗУТ – чл.135 и сл. във вр.с чл.134 ЗУТ. Последният предвижда различни случаи на изменение на ПУП, представляващи материалноправни основания за образуване на производство по изменение на ПУП за конкретен имот или група от имоти. Поради това в искането за изменение на ПУП собственика е длъжен да посочи и основанието по чл.134 ЗУТ. С този ПУП може да се изменя както плана за регулация, така и плана за застрояване, или едновременно и двата. В текста на обяснителната записка е посочено ПУП-ПРЗ, но съдържането на изложението и скицата - предложение отричат искане за изменение и на застрояването. Заявителят не е посочил основание от чл.134 ЗУТ, но има позоваване на изтекли срокове по чл.208 ЗУТ, което е в обвръзка с чл.134 ал.2 т.1 ЗУТ. Хипотезата на § 8 ал.2, т.3 ПР ЗУТ предвижда изменение на действащия ДРП само в частта на регулацията, при което вътрешните регулационни линии на имотите, за които са образувани бившите дворищнорегулационни парцели, се поставят в съответствие с имотните им граници по действащия кадастрален план, респ. кадастрална карта. На това специално основание могат да се изменят неприложените ДРП само ако урегулирането на поземлените имоти по границите им не влиза в противоречие с предвижданията на плана за застрояване и за имотите е осигурен достъп /лице/ към прилежаща улица. Ако в резултат на изменението ПЗ за съответните поземлени имоти влиза в противоречие с общите правила и норми за разполагане на сградите по чл.31 и сл.ЗУТ, изменението на ДРП по §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ е недопустимо. Предмет на изменението по този ред е само плана за регулация и то преместване на вътрешните регулационни линии на имотите по имотните им граници – което не се установява да е поискано, предвид съдържанието на обяснителната записка и онагледеното в скицата – предложение на Калифея АД. Както бе посочено по-горе, според обяснителната записка изменението касае УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36; УПИ I – Градина и част от УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово, кв.40 по РП на гр.Хисаря от 1971г. – неприложен в конкретната част, като: трите УПИ се обединяват в нов УПИ I, кв.36, при съвместяване на регулационните граници с кадастралните и имотните граници на ПИ 3069 по КП от 2000г. Поискано е границите на УПИ I – Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36 да бъдат изменени: от север ул. Бели брези /по масивна ограда/, от запад бул. Иван Вазов /по масивна ограда/, от юг – Санаториум на МВР /по масивна ограда/, от изток – неасфалтиран път, разделящ бившия „Санаториум на трудещите се селяни“ от бившия санаториум на ГУСВ, отговарящи на описаната на АДС площ, която не съответства на цитираните съдебни актове. Основанието за изменение на регулацията по § 8 ал. 2 т. 3 ЗУТ, за разлика от това по ал. 2 т. 2, е самостоятелно, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, а промяната е само на вътрешните регулационни линии и изисква доказване единствено на собствеността на искащия върху придаден имот, за който отчуждителното действие е отпаднало по § 8 ал. 1 ЗУТ – което именно отсъства като основание в конкретния случай, тъй като искането касае промяна на външните граници на имота поради неприложена улична регулация и предвиждания за обществени мероприятия /исканото изменение е в обхват: изменение границите на УПИ I– Балнесанаториум на трудещите се селяни, кв.36 по кадастрални и имотни граници на ПИ 3069 от север към ул.Белите брези и на юг към Балнесанаториум на МВР; заличаване на улица от о.т. 137 до о.т.181 /между квартали 36 и 40/, вследствие на което се променят границите на кв.36; заличаване на УПИ I – Градина в кв.36; заличаване на УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово; заличаване на улица от о.т. 185 до о.т. 186 и изменение на западната граница на УПИ I – Градина, кв.98/. Последиците на §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ се следват при наличие на няколко предпоставки: 1.влязъл в сила ДРП, заварен от ЗУТ; 2.предвижданията на същия да включват или образуване на съсобствени парцели по регулация, или придаване на поземлени имоти или части от тях; 3. планът да не е приложен – да няма заемане и заплащане на придаваемите места – същите не са налице по отношение скицата-предложение. След като планът от 1971г. не се явява източник за уреждане на сметки по регулация, не съществува основание за изменението му по реда на §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ.

При план от 1971г. – ДРП, предвид данните следва, че заявлението не касае т.1 от ал.2 на §8, а евентуално т.2 или т.3, в които е възприето, че се издава заповед по чл.135 ал.3 ЗУТ / за т.3 с позоваване на Решение № 16517 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2019 г., II о.: „: …В случая характер на главни мотиви имат само мотивите по т.2 от оспорения акт, тъй като те отговарят по същество на предмета на заявлението, а то е за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПР засягащ поземлени имоти с идентификатори накрая 71, 72 и 73, в УПИ I, кв.302 по действащия план на гр.Хасково, на основание §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ. …съдът е установил, че предпоставките по §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ в случая не са налице, ..…Неправилно също така е посочил, че органът би следвало да разреши изработването на проекта за изменение на друго, незаявено от ответниците правно основание-чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ. Неправилното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ответниците срещу изричният отказ на кмета на община Хасково по чл.135, ал.3 ЗУТ бъде отхвърлена, като неоснователна.“, макар при т.3 необходимост от акт по чл.135 ал.3 ЗУТ може да се приеме за дискусионна/. В хипотезата – РП от 1971г. е ДРП, предвид изложените съображения следва да бъде прието, че т.3 от ал.2 на § 8 ПР ЗУТ не е приложима спрямо заявлението, тъй като скицата-предложение и обяснителната записка не касаят вътрешни регулационни граници на ПИ 3069. По т.2 от ал.2 на § 8 не е посочено основание по чл.134 ал.2 ЗУТ, но във вр. с твърденията за изтекъл срок по чл.208 ЗУТ се съобрази, че макар сроковете по чл.208 ЗУТ да са изтекли - претенцията за граници и площ на ПИ 3069 не съответства на тези от КК – влязла в сила в срока за произнасяне на административния орган. КП от 2000г. не би могъл да бъде съобразен, предвид § 70 ЗИД ЗКИР. Ведно с това – информацията за обема на вещното право на заявителя не съответства на скицата-предложение, предвид описаните по-горе съдебни актове. Претендираната площ по АДС от 1991г. е 60 210 кв.м., а по заснемане 60 153 кв.м. /л.126, 127/. Същата не съответства на информацията за правото на собственост от съдебните решения /в капитала на дружеството – жалбоподател е апортиран само терен с площ 50 620 кв.м., колкото е почти останалата площ от имот 1091 без процесните два терена - УПИ I – градина от кв.40 по плана на гр.Хисаря от 1971г. с площ 3 260 кв.м. и реална част от ПИ 3069, включен в УПИ III – Профилакториум за ДСО Редки метали гр.Бухово от кв.40 с площ на тази част 6 150 кв.м./. Искането не е съответно и на данните в КК – одобрена и в сила към периода на произнасяне на административния орган /площта на ПИ 3069 по КК е 38 923 кв.м./.

Предвид изложените съображения следва да бъде прието, че жалбата не е основателна в частта против мълчалив отказ.

По отношение защитата срещу отказ да се издаде индивидуален административен акт не е приложим реда на чл. 256 АПК, а този по чл. 145 и сл. АПК. Заявлението е за издаване на административен акт по ЗУТ, по което органът дължи произнасяне, а непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ. Тоест, в случая няма фактическо бездействие по реда на чл.256 АПК. Хипотеза на бездействие по см. на чл.256 АПК би била налице в случай на дължимост от административния орган на конкретно фактическо действие, кореспондиращо на конкретно задължение, изпълнението на което задължение произтича пряко от правна норма при осъществяване на определен юридически факт. В тази хипотеза трябва да е налице правоотношение, административно по своя характер, елемент от което несъмнено е защитимо от закона субективно право, но което право се реализира пряко по силата на правната норма чрез насрещно действие от административен орган. По реда на чл.256 АПК не са предмет на защита задълженията за волеизявления, т.е. за издаване на административни актове.

В случая не е налице описаната хипотеза, поради което жалбата в алтернативно заявената й част на оспорване е недопустима.

Мотивиран с изложеното, съдът