Решение № 64 от 2.5.2025 г. на Районен съд - Монтана по дело № 1440/2024 г.
Районен съд - Монтана02.05.2025 г.докладчик ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
Диспозитив
РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-476 от 15.10.2024 г., издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на П. Д. Б., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста / за извършено нарушение на чл.13, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН •••••••••• да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени. Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на П. Д. Б., с ЕГН ••••••••••, чрез адвокат В. П. от АК-Монтана, срещу наказателно постановление № 11-01-476 от 15.10.2024 г. издадено Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. (ЗФУКПС) Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно и неправилно. Изтъква, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че не е налице липса на правила за извършване на предварителен контрол за законосъобразност на извършените разходи на ниво училище, защото същите са налични и са въведени от бившия директор на НУ „Г.Б.“ град М.. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Въззиваемата страна – не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба със становище по хода на делото и по същество. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката П. Д. Б. е директор на НУ „Г.Б.“ в гр. М., назначена със заповед № РД-06-26/14.07.2023г., на основание чл. 68, ал.1, т.4 във връзка чл. 70, ал.1 и ал.2 от КТ. Предшестващият директор на началното училище бил свидетелят К.К., който заемал длъжността от 05.02.2001г. до 13.07.2023г. На 15.09.2022г. св. К.К., в качеството си на директор на НУ"Г.Б.“ издал Заповед № РД – 14/15.09.2022г., с която е определено длъжностно лице – Б.Ш. (с неустановена по делото самоличност), на длъжност начален учител ЦДО, за въвеждане, обработка на данни и техническа поддържка на продукт „А.П. – информационна система за училищна администрация“ и НЕИСПУО, за периода на учебната 2022г./20223г., на основание чл. 31, ал. 1, т. 30 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Функции на определеното длъжностно лице Б.Ш. съгласно посочената заповед, били следните: Участва в изготвянето на Списък-Образец № 1 и последвалите актуализации и/или други промени, като обезпечава коректното въвеждане на данните, при спазване на дадените разпореждания от ръководството на училището. Обезпечава техническото изпълнение при използване на информационната система за издаването на документи за завършено образование, удостоверения за преместване, генериране на протоколи за изпити и други, съобразно възможностите на информационната система. Съответната учебна 2022г. – 2023г. била с продължителност от 12 месеца и започнала на 15 септември на 2022г., съответно продължила до 15 септември на 2023г., тъй като включва учебните срокове, учебните седмици, учебните дни и учебните часове, както и ваканциите в този период (по арг. от чл. 101 от ЗПУО). Определеното длъжност лице – Б.Ш., за съответната учебна година отговаряло за извършване на уеб дейности и уеб услуги от НУ „Г.Б.“ за периода от 15 септември на 2022г. до 15 септември на 2023г. В периода на учебната 2022 -2023г. били извършени разходи от началното училище за уеб услуги по 16 броя фактури с доставчик „У.Г." ЕООД, гр. П., с посочени дати за плащане съответно от 19.07.2023г. до 17.08.2023г. и 1 бр. фактура с доставчик „К.П." ЕООД, гр. С.З., с дата на плащане 18.09.2023г., всичко в общ размер на 12 202 лв. В периода от 28.02.2024 г. до 04.06.2024 г, св. С. С. - държавен финансов инспектор в АДФИ, извършила проверка на НУ „Г.Б.“ - гр. М. относно законосъобразността и документална обоснованост на извършените разходи за външни услуги, включващи разходи за уеб услуги за периода 01.01.2021 г. до 30.09.2023 г., в това число спазване на законодателството в областта на обществените поръчки, въз основа на Заповед № ФК-10-196 от 27.02.2024 на Директора на АДФИ. В хода на проверката били представени от жалбоподателката П. Б. – Директор на НУ „Г.Б.“ справка с данните от първичните счетоводни документи - фактури и платежни нареждания, които се съхраняват в НУ "Г. Б." - гр. М. за извършени разходи за уеб услуги при НУ "Г. Б." - гр. М. през 2023г. При проверка за извършен предварителен контрол за законосъобразност върху платените суми за извършени уеб разходи, св. С. С. установила, че за периода от 19.07.2023 г. до 18.09.2023 г. в проверяваното НУ няма въведена Система за финансово управление и контрол (СФУК), в т.ч. Правила за извършване на предварителен контрол за законосъобразност на извършените разходи на ниво училище, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства и не е извършен предварителен контрол за законосъобразност върху платените суми за извършени уеб разходи. Съставен от Констативен протокол от 18.04.2024г. от св. С. С., който бил подписан от жалб. П. Б.. При така установените обстоятелства, св. С. С. съставила АУАН № 11- 01-476/20.05.2024 г. срещу Директора на НУ „Г.Б.“ – гр. М. – П. Б., за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ДВ, бр. 13 от 12.02.2019 г.), в присъствието на св. Т. Т. и на жалб. П. Б., която го подписала. На 28.05.2024 г. в АДФИ е постъпило предложение с вх. № 11-01- 476/28.05.2024 г. за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателно производство по чл. 58г от ЗАНН от жалб. П. Д. Б.. Предвид направеното предложение за сключване на спорзумение, АНО изпратил проект на споразумение № 11-01-476/04.09.2024 г. за приключване на административнонаказателното производство до жалб. П. Б., с приложено уведомително писмо. Видно от обратната разписка, приложена към АНП, проектът на споразумение е получен от П. Б. на 15.09.2024 г, но в 14-дневен срок от получаване на проекта, същата не е върнала подписан екземпляр от споразумението, нито е платила размера на глобата, определен в проекта на споразумение. При тези обстоятелства, въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление № 11-01-476 от 15.10.2024г. от Директора на АДФИ, с което на П. Б. – Директор на НУ „Г.Б.“ – гр. М., на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.) Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите – С. С. – актосъставител, св. Т. Т. и св. К.К., както и от писмените доказателства и доказателствени средства, а именно: Известие за доставяне – оригинал, удостоверяващо връчването на наказателното постановление на 22.10.2024г.; Наказателно постановление № 11-01- 476/15.10.2024г., издадено от директора на АДФИ; Известие за доставяне – оригинал, удостоверяващо връчването на проекта на споразумение на 15.09.2024г.; Проект на споразумение № 11-01-476/04.09.2024г.; Писмо – уведомление изх. № 11-01-476/04.09.2024г.; Предложение вх. № 11-01- 476/28.05.2024г. за сключване на споразумение заприключване на административнонаказателно производство по чл.58г от Закона за административните нарушения и наказания; Възражение вх. № 11- 01- 476/28.05.2024г. срещу Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-476/20.05.2024г.; Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-476/20.05.2024г.; Заповед № ФК-10- 196/27.02.2024г. на директора на АДФИ; Заповед № ФК-10-303/28.03.2024г. на директора на АДФИ; Заповед № ФК-10-355/16.04.2024г. на директора на АДФИ; Заповед № ФК-10-468/17.05.2024г. на директора на АДФИ; Справка №80/17.04.2024г. за извършени уеб разходи през периода 01.01.2023г. до 30.09.2023г. в НУ „Г. Б.“ – гр. М.; Констативен протокол от 18.04.2024г.; Справка № 44/12.03.2024г. за отговорните длъжностни лица при НУ „Г. Б.“ – гр. М., както и писмо на АДФИ вх. № 1928/14.02.2025 г. по описа на регистратурата на МРС с приложено заверено копие на пощенски плик с клеймо, удостоверяващо постъпилата в АДФИ жалба от П. Д. Б., отговор от ОП Монтана вх.№ 3098/12.03.2025 г. по описа на регистратурата на МРС, както и приложените към молба от П. Д. Б. вх.№ 3616/21.03.2025 г. по описа на регистратурата на МРС 6 бр. заповеди /от л. 97 до л.107 от делото/, приобщените в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира показанията на свидетелите св. С. С., която е извършила проверката, въз основа на която е съставен процесния АУАН. Св. С. е направила проверка на представената информация относно плащанията на фактурите в процесния период и е придобила непосредствени впечатления лично относно фактите и обстоятелствата от предмета на производството. Съдът кредитира и показанията на св. Т. Т., тъй като същите кореспондират в цялост с показанията на св. С.. Съдебният състав намира, че показанията на посочените свидетели са непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което им дава вяра изцяло. Показанията на св. К.К., съдът намира, че в по – голямата си част не са неотносими към предмета на доказване на настоящото съдебно производство, тъй като процесният период обхваща времето, след което св. К. се е пенсионирал и не е заемал длъжността на директор. Съдът дава вярна на показанията относно разясненията от свидетеля, касаещи дейността по уеб процедурите, осъществявани от началното училище, технически управлявани от определеното длъжностно лице – Б.Ш. (с неустановена по делото самоличност). Съдът се доверява на останалите писмени доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената проверка, както и условията, при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. АУАН и НП, са издадени от компетентни органи съгласно чл. 35 от ЗДФИ. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ нарушенията по чл. 32, 32а, 32б и 33 се установяват с актове, съставени от финансовите инспектори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - Директора на АДФИ. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.Описаното нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано така щото наказаният субект да може да разбере в какво нарушение е обвинени и срещу какво да гради своята защита. Ясно и недвусмислено е посочено, защо се ангажира отговорността на въззивника. Нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, при съответствие между фактическото и юридическото му формулиране. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС ръководителите на организациите в публичния сектор, в това число и ръководителите на общински предприятия отговарят за определяне на целите на организациите, идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на закона. А съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС те са длъжни да осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска, като в ал. 3 на същия текст са разписани подробно минимално необходимите контролни дейности, които ръководителите на организации в публичния сектор са задължени да създадат и да прилагат в ръководената от тях организация. Според чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, действащ към датата на издаване на наказателното постановление и настоящото произнасяне, виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.: за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт и деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства се установяват по категоричен и непротиворечив начин, че в процесния период от 19.07.2023 г. до 18.09.2023 г., жалбоподателката е изпълнявал длъжността директор НУ „Г.Б.“ – гр. М., т. е. е бил ръководител на организация в публичния сектор по смисъла на чл. 4 от ЗФУКПС. Следователно е следвало стриктно да прилага разпоредбите на ЗФУКС, в това число и чл. 4 от закона като е следвало да въведе адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на закона. В изпълнение на горното и съгласно чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКС, е следвало да осигури превантивни, разкриващи или коригиращи контролните дейности, които да се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, които да включват политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. В качеството си на ръководител на общинско предприятие въззивникът е следвало да определи редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите и в съответствие с указанията на министъра на финансите, съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗФУКПС. Разпоредбата на посочената ал. 4 на чл. 13 от ЗФУКПС е регламентирано, че редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите по чл. 2 въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите и в съответствие с указанията на министъра на финансите. Легална дефиниция на понятието „предварителен контрол за законосъобразност“ е регламентирана в § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗФУКПС (нова - ДВ, бр. 13 от 2019 г.), съгласно която „предварителен контрол за законосъобразност“ са всички проверки на документи, факти и обстоятелства, свързани с предоставяне на увереност за спазване на приложимото законодателство, преди да се вземе решение или да се извърши действие от страна на ръководителите на организациите по чл. 2. Предварителният контрол за законосъобразност се извършва от финансови контрольори и/или от други лица, определени от ръководителите на организациите по чл. 2. По делото безспорно се доказва, че в проверявания период не са разписани и прилагани контролни процедура по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, а именно политики и процедури за предварителен контрол. Видно от събраните писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля К. – предшестващия жалбоподателката директор на НУ „Г.Б.“ – гр. М., не са били изградени такива политики и процедури за предварителен контрол на разходите по смисъла на § 1, т. 10 от Закона. По делото бяха представени от въззивника заповеди, определящи длъжностно лице – Б.Ш.(с неустановена по делото самоличност), видно от които същият е бил оправомощен да извършва дейностите касаещи уеб услугите извършвани и управлявани от училището. Оправомощеното длъжностно лице, обаче е имал функции касаещи само техническата дейност на уеб услугите. Описаната дейност не свидетелства за наличието и прилагането на предварителен контрол за законосъобразност. В процесния период не са извършвани от посоченото длъжностно лице Б.Ш. проверки на документи, факти и обстоятелства, свързани с предоставяне на увереност за спазване на приложимото законодателство, преди поемане на задължение за извършения разходите по уеб услугите. Обстоятелството, че в проверяваното НУ е било управомощено компетентено технически лице, което да обезпечава дейността на уеб услугите, не покрива изискванията на чл. 13 о ЗФУКПС, изискващ внедряване на контролни дейности включващи писмени политики и процедури с минимално изискуемо съдържание в това число и политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. Горното е категорично установено, видно и от съставения в края на финансовата инспекция констативен протокол /КП/ от 18.04.2024 г., който е бил съставен в присъствието на въззивника П. Б., в качеството на директор на началното училище. Този протокол удостоверява извършената проверка на разходите за уеб услуги на началното училище за периода от 19.07.2023 г. до 18.09.2023 г., за актове, удостоверяващи въвеждането на системи за финансово управление и контрол, в това число и контролни дейности по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС - за прилагане на процедури по предварителен контрол за законосъобразност. Проверката, удостоверена в КП е установила, че такива документи в деловодната система на общинското предприятие не са установени, като горното е било пределно ясно и за въззивникът в качеството му на директор, е следвало да изготви и да въведе съответните писмени политики.. Поради това и съдът намира, че в периода от 19.07.2023 г. до 18.09.2023 г., П. Б. в качеството си на директор на организация от публичния сектор не е въвела адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол, включващи политики и процедури, с които да бъде осъществено финансовото управление и контрол на организация от публичния сектор. С оглед на горното съдът намира, че нарушението е безспорно доказано както от обективна така и от субективна страна. Нарушението е безспорно доказано и от субективна страна, тъй като въззивникат като ръководител на публично предприятие е бил напълно наясно че не е въвел политиките и процедурите, които да отговарят на изискванията на ЗФУКПС. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че правилно е била ангажирана отговорността на въззивника за нарушение на чл. 4, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1 и чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС. Административнонаказващият орган правилно е отнесъл нарушената към санкционната норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. В случая АНО правилно е ангажирал отговорността на въззивника като ръководител на организация от публичния сектор. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗФУКПС (доп. - ДВ, бр. 13 от 2019 г.) "Ръководители" са лицата, управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи ръководни функции и носещи управленска отговорност. Управленската отговорност е дефиинрана с § 1, т. 2 от ДР на ЗФУКПС, а именно: задължението на ръководителите на организациите по чл. 2 да осъществяват всяко свое действие, спазвайки принципите за добро финансово управление, законосъобразност и прозрачност, включително да се отчитат за действията си и резултатите от тях пред тези, които са им възложили управленската отговорност. С оглед на горното и съдът намира, че правилно е определени и видът на наказанието –глоба, тъй като същата е наложена спрямо физическо лице- ръководител на организация от публичния сектор. При налагане на административното наказание, административнонаказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и при индивидуализацията н наказанието обосновано е приел, че следва размерът на глобата да е в минимален размер от 200 лева, установен в нормата на 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, тъй като нито по преписката, нито в хода на съдебното следствие са ангажирани доказателства за други допуснати от наказаното лице нарушения по ЗДФИ. С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното наказателно постановление е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде потвърден. На основание чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От процесуален представител на АДФИ е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на АДФИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административнонаказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, предвид сложността и процесуалните действия извършено извършени от упълномощения юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3, вр. чл. 63 от ЗАНН, съдът
Цитирани разпоредби
38- чл. 2
- чл. 13, ал. 3, т. 3
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 143, ал. 4 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 63, ал. 3 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 27 ЗАНН
- чл. 42 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1 ЗАНН
- чл. 58 ЗАНН
- чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ
- чл. 35, ал. 1 ЗДФИ
- чл. 35 ЗДФИ
- чл. 37, ал. 1 ЗПП
- чл. 101 ЗПУО
- чл. 13 ЗФУКПС
- чл. 13, ал. 4 ЗФУКПС
- чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКПС
- чл. 13, ал. 1 ЗФУКПС
- чл. 4, ал. 1 ЗФУКПС
- чл. 4 ЗФУКПС
- чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКС
- чл. 283 НПК
- чл. 1
- чл. 13, ал. 1
- чл. 13
- чл. 27
- чл. 31, ал. 1, т. 30
- чл. 32, ал. 1, т. 1
- чл. 32
- чл. 4, ал. 1
- чл. 4
- чл. 58
- чл. 59
- чл. 63, ал. 1
- чл. 68, ал. 1, т. 4
- чл. 70, ал. 1