Решение № 98 от 9.7.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 143/2025 г.

Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 232/2025 г. на Районен съд – Плевен, като е наведено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Посочено е, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД № 232/2025 г. на Районен съд – Плевен е постановено при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Одобрено е споразумение, с което осъденият И. А. е признат за виновен за извършени престъпления по чл.270, ал.1 НК и по чл.343 б, ал.6 НК, за които при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК му е наложено наказание пробация. Определено е общо наказание, като на основание чл.55, ал.3 НК не му е наложено кумулативно предвиденото наказание- глоба за извършеното престъпление по чл.343 б, ал.6 НК. В искането се сочи, че определението, с което е одобрено споразумението, е постановено при съществено нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон по смисъла по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. За престъплението по чл.270, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба. За това престъпление, за да се определи наказание при условията по чл.55 НК, следва и най –лекото предвидено такова, което е глоба, да е несъразмерно тежко. Като е одобрено споразумението, с което за престъплението по чл.270, ал.1 НК на подсъдимия е наложено наказание пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б., , б“ НК, е допуснато неправилно приложение на материалния закон. С одобреното споразумение, което е в нарушение на материалния закон, Районният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е следвало да констатира, че споразумението не отговаря на изискванията на чл. 382 ал. 7 НПК. Следвало е да предложи промени в него, съгласно правомощията си по чл. 382 ал. 5 НПК и ако същите не бъдат приети, да не одобрява споразумението. Иска се да се възобнови производството по НОХД № 232/2025 г. на Районен съд – Плевен, да се отмени постановеното по него определение за одобряване на споразумението и делото да върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице И. А. не се явява и не взема лично становище. Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред. Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Наведено е оплакване, че е налице основание за възобновяване на производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във връзка с допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Разгледано по съществото искането е основателно по следните съображения: С определение № 138/20.03.2025 г. по НОХД № 232/2025 г. на Районен съд – Плевен на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено споразумение, с което подсъдимият И. А. е осъден за извършени престъпления по чл. 270, ал.1 НК и по чл. 343б, ал.6 НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК за престъплението по чл.270, ал.1 НК му е наложено наказание пробация, състоящо се от задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. За извършеното престъпление по чл.343 б, ал.6 НК на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК на подсъдимия А. е наложено наказание пробация, състоящо се от задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия А. не е наложено наказание глоба, което е кумулативно предвиденото за престъплението по чл.343 б, ал.6 НК. На основание чл. 25, ал.1 НК във вр. с чл.23, ал. 1 НК на подсъдимия А. е определено общо наказание пробация, състоящо се от задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на 20.03.2025 г. Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за допуснато нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е основателно. Наказанието за извършено престъпление се определя при условията на чл.55 ал.1 НК при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено наказание се окаже несъразмерно тежко за това престъпление. Разпоредбата на чл. 381, ал. 4 НПК допуска със споразумението да се определи наказание при условията на чл. 55 НК и то без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват приложението му. За престъпленията по чл.270, ал.1 НК са предвидени алтернативни наказания, които са до три години лишаване от свобода или глоба от петстотин до две хиляди лева. За да се определи наказание при условията на чл.55 НК, следва и най-лекото предвидено за него наказание, което в случая е глоба от петстотин до две хиляди лева, да е несъразмерно тежко за това престъпление. Следва да се акцентира, че в хипотезите на чл.55 ал.1 т.2 от НК не е предвидена възможност за замяна на наказанието глоба. В случая от решаващия съд е одобрено споразумението, с което на подсъдимия А. при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” НК е наложена „пробация” след замяна на алтернативно предвиденото по-тежко наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.270, ал.1 НК. Налагането на наказание пробация е незаконосъобразно, тъй като такова по вид наказание не може да бъде наложено за това престъпление както по правилата на чл. 54 НК, а така също и на тези по чл. 55 от НК. Следователно при така определеното наказание е налице неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, т. 1 НПК. Наведеното с искането за възобновяване оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е основателно. С одобреното споразумение, с което е решено делото, което противоречи на закона, е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила от решаващия съд. Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК, съдът одобрява споразумението, само когато то не противоречи на закона и морала. В конкретния случай решаващият съд е бил длъжен да констатира, че представеното му за одобрение споразумение за решаване на делото противоречи на закона, поради което е следвало да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи на страните промени в споразумението с цел привеждането му в съответствие с изискванията на закона. Ако страните не приемат предложените промени, съдът не следва да одобрява споразумението. На следващо място е необходимо да се посочи, че в настоящото производство подсъдимият е бил обвинен в извършването на две отделни престъпления при условията на съвкупност. За всяко от тях се налагат отделни наказания, които подлежат на групиране на основание чл.23, ал.1 НК, а не по чл.25, ал.1 НК. Приложението на последната разпоредба касае групирането на наказания, наложени с отделни присъди или споразумения. В случая в предложеното споразумение незаконосъобразно е посочен чл.25, ал.1 вр. с чл.23 НК, като основание за групиране на наказанията, което механично е пренесено и в одобреното споразумение. За престъплението по чл.270, ал.1 НК незаконосъобразно е наложено наказание на подсъдимия А. пробация, състоящо се от задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. Същото се явява по –тежкото от двете наказания, които са му наложени за извършените престъпления при условията на реална съвкупност. От тук се явява и незаконосъобразно определено общо най –тежко наказание по чл.23, ал.1 НК, което неправилно е посочено като такова по чл.25 НК. Посочените нарушения по чл. 348 ал.1, т.1 и т. 2 НПК съставляват основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на производството по делото. Същото следва да се възобнови, като се отмени определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото и да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районния съд. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, съдът