Решение № 681 от 6.6.2019 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 629/2019 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 631/25.01.2019г. на Й.З.Б., ЕГН ••••••••••, •••, със съдебен адрес •••, офис 2, кантора на ада. А.П., ср ещу решение № 196 от 28.12.2018г., постановено по гр.дело № 63/2018г. на Районен съд - •••, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Община ••• иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 8900, 82 лв. до предявения размер от 15576, 44 лв. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане мораторна лихва за датата 26.09.2017г. и за разликата от 284, 30 лв. до предявения размер от 502, 91 лева. В жалбата е изразено несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд относно приложението на чл.32, ал.1, т.2, б.“б“ от КТД, чл.219, ал.6 и чл. 215, ал.1, т.1 от ЗПУО. Излага се, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 28.02.2015г., към която дата ищцата е работила при ПГ „Константин Драганов Кумановски“ гр. ••• на длъжност „директор“ повече от 10 години и има изпълнена преподавателска норма. Освен това е била и председател на общ. структура в гр. ••• на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, за което е представено доказателство, по отношение на което съдът не е формирал мотиви. Излага, че ТПО на ищцата е прекратено на 26.08.2015г., което уволнение е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което ТПО е възстановено от датата на уволнението до възстановяването й на работа – 03.05.2017г. Намира, че наложената й присъда с решение № 316/22.11.2016г. на ВОС има отношение към последващото уволнение на 04.05.2017г., но не и това от 26.08.2015г. Излага, че от 12.11.2015г. гимназията е закрита, поради което не по нейна вина няма изпълнена преподавателска норма при този работодател. Счита, че последващото уволнение от 04.05.2017г. не може да се отрази към минал момент и да се приема за основа за намаляване на дължимото обезщетение. В заключение е изложено становище за неправилност на решението в отхвърлителната му част, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, поради което моли за отмяната му в обжалваните части. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Производството пред РС-••• е образувано по предявени от Й.З.Б. ••• обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ вр. чл. 219, ал.6 ЗПУО вр. чл. 59 КТ и с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за срок от 10, 5 месеца в размер на 15576, 44 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за период от 26.09.2017г. до 19.01.2018г. в размер от 502, 91 лв. Ищцата твърди, че от 06.07.1998г. до 26.08.2015г. е работела като директор на Професионална гимназия „ Константин Драганов Кумановски“ - гр. ••• при пълно работно време и постоянен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед на началника на РИО Варна, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение. С решение на РС ••• по гр. д. №705/2015г., влязло в сила на 24.03.2017г., уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. На 02.05.2017г. ищцата се явила да заеме длъжността, на която е възстановена, като на 03.05.2017г. е получила заповед № РД-07-8/03.05.2017г., с която правооотношението било възстановено, считано от същата дата и със заповед № РД-07-9/03.05.2017г. новото трудово правоотношение е прекратено, считано от 04.05.2017г. Твърди се още, че с разпореждане № •••••••••• ••• на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 23.12.2016г., като правото на пенсия е придобито на 28.02.2015г. поради навършени 57 години, 10 месеца и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца. Излага се също, че със заповед № РД-14-59/17.07.2014г. на министъра на образованието и науката, влязла в сила на 12.11.2015г, Професионална гимназия „ Константин Драганов Кумановски“ - гр. ••• е закрита, без да е посочен универсален правоприемник. Тъй като същата е била общинско училище, то Община ••• се явява правоприемник и пасивно материално легитимирана да отговаря за задълженията на закритито образователно заведение. Твърди се още, че съгласно чл. 219, ал. 6 ЗПУО при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати, а съгласно чл. 32, ал.1, т. 2, б. „б“ от КТД в системата на народната просвета от 19.06.2016г. обезщетенията на педагогически специалисти от 01.01.2017г. са в размер от 10, 5 брутни заплати. Излага се, че от 2000г. до 2005г ищцата е била председател на общинската структура в ••• на Съюза на работодателите /ръководителите/ в системата на народната просвета в България, като Съюзът е страна по КТД в системата на народната просвета от 19.06.2016г. и по тази причина ищцата като член на организацията, на основание чл. 7, ал. 3 от Устава, по време на трудово - правния спор е запазила членството си в организацията, като на 11.05.2017г. е превела по сметка на организацията членски внос за периода 01.07.2015г – 30.06.2017г. в общ размер от 90, 72 лв. Твърди се още, че на 26.09.2017г. ищцата е изпратила до Община ••• покана за заплащане на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, обективирана в заявление с вх. №9400 – 215/27.09.2017г. като в отговор с писмо с изх. №9400-215 от 03.10.2017г. Община ••• е поискала да представи заповедта на началника на РУО Варна, с която е освободена от длъжност. На 24.11.2017г. с писмо с обратна разписка ищцата е дала разяснения по случая и изрично посочила, че обезщетението се дължи независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор, но плащане от ответника не последвало. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразил становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, като ги оспорва по основание и размер. Излага, че Община ••• никога не е била работодател на ищеца, същата не се явява универсален правоприемник на закритата Професионална гимназия „Константин Драганов Кумановски“ - град ••• в качеството на работодател и не може да встъпи в трудовите правоотношения и да носи задължения по тях, в това число и по изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения. Сочи, че единственото задължение, което й е вменено със заповед № РД-14-59/17.07.2014г. на министъра на образованието и науката е да разпредели имуществото на прекратеното училище, а ведомостите на закритото училище и трудовите досиета на персонала не са постъпвали в Община •••. Твърди, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, преди същата да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ; оспорва през последните 10 години от трудовия й стаж ищцата да е заемала длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска структура на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, тъй като на 23.09.2015г. ищцата е започнала работа при нов работодател на длъжност, различна от посочените в чл. 219, ал. 6 ЗПУО. Излага, че Община •••, след като няма качеството на работодател, е длъжна да се съобразява с разпорежданията на по- горестоящия орган – началника на РУО Варна, който изпълнява функциите на работодател при възникването и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. Твърди, че ищцата няма право да се ползва от специалните условия, договорени в КТД, тъй като нито към датата на сключване същия, нито към датата на прекратяване на трудовото си правоотношение е била член на синдикална организация – неплащането на членски внос е основание за прекратяване членството в синдикалната организация. Излага, че предвид липса на съдействие от ищцата да подаде заявка или да предостави по друг начин данни за размера на дължимото й обезщетение до 5 ноември Община ••• е лишена от възможност да подаде формуляр за предоставяне на средства и справка за дължимо обезщетение за персонала в резултат на прекратяване на трудово правоотношение в МОН в сроковете, предвидени в т.6.3.4. от Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа модул „Оптимизиране на вътрешната структура на училищата и самостоятелните общежития“. С обжалваното решение исковете по чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД са уважени частични, като ответникът осъден да заплати на ищеца съответно следните суми: 1/ 8900, 82 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 19.01.2018г., до окончателното изплащане; 2/ 284, 30 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.09.2017г. до 19.01.2018г. върху главницата от 8900, 82 лева, на осн. чл. 86 ЗЗД. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не са спорни между страните по делото, а и от представените писмени доказателства се установяват следните обстоятелства: ищцата е заемала длъжността директор на ПГ „Константин Драганов Кумановски“ - гр. •••; със заповед на началника на РИО Варна й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение, като с решение по гр. д. №705/2015г. на РС ••• уволнението е било признато за незаконно и ищцата е била възстановена на предишната работа; със заповед №РД 07- 8/03.05.2017г. на началника на РУО Варна ищцата е възстановена на длъжност директор на ПГ „Константин Драганов Кумановски“, считано от 03.05.2017г.; със заповед №РД 07- 9/03.05.2017г. на началника на РУО Варна е прекратено ТПО на ищцата, считано от 04.05.2017г., поради влязло в законна сила решение на ВОС на 22.11.2016г, с което същата е лишена с присъда от право да заема длъжността директор на държавно или общинско училище, на което е назначена, като в заповедта е отбелязано, че на лицето не се дължат обезщетения; с разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ Варна от 12.01.2017г. на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 23.12.2016г., пожизнено по чл.69в, ал 1 КСО, в текста на което е посочено, че лицето е придобило правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69в, ал.1 КСО на 28.02.2015г.; от заверени копия на трудовите книжки се установява, че ищцата е работила на длъжност директор през периода от м.09.1998г. до м.05.2017г.; от справка от НАП се установява, че ищцата е работила на срочен трудов договор извън системата на народната просвета за периода 23.09.2015г. до 30.09.2015г. От заключението на вещото лице •••• по проведената пред първоинстанционният съд съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че последното получено брутно трудово възнаграждение от ищцата е за месец май 2015г. и е в размер на 1483, 47 лв. От заключението на вещото лице •••• по проведената пред първоинстанционният съд съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че ищцата е изпълнила задължителната преподавателска норма за длъжността „директор“ за периода от 10 години преди 26.08.2015г. Експертът е посочил в допълнително заключение, че за периода от 15.09.2015г. до 04.05.2017г. няма данни за положени преподавателски часове поради закриване на гимназията. Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: За уважаването на иска по чл.222, ал.3 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: прекратяването на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия и същият да не е получавал обезщетение на същото основание. Размерът на обезщетението се определя в зависимост от прослуженото време при работодателя, като обичайното е БТВ за срок от два месеца, а ако е работил повече от десет години - БТВ за срок от шест месеца. Съгласно чл. 219, ал. 6 от ЗПУО /обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016г./ при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал 3 КТ – в размер на 10 брутни работни заплати. Съгласно чл.211, ал.1 от ЗПУО, учителите, директорите, както и заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска работа, са педагогически специалисти. Същевременно, с чл.215, ал.1, т.2 от същия закон е въведена забрана относно възможността лице, което е лишено от правото да упражнява професията да упражнява трудова дейност като педагогически специалист в учебно заведение. Посочената нормативна уредба, приложена към конкретните трудово-правни отношения между страните по делото, обуславя извод за неоснователност на наведените въззивни оплаквания. Ищцата е лишена от правото да заема длъжността „директор на държавно или общинско училище“ с влязло в сила решение № 316/22.11.2016г., поради което и след възстановяването й на работа, поради отмяна на незаконно уволнение, ТПО е прекратено, на осн. чл.330, ал.2, т.1 от КТ. Същата е загубила качеството на педагогически специалист, даващо й право да претендира обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в увеличения размер по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО. Ето защо предявеният иск по чл.222, ал.3 от КТ е основателен до размера на шест БТВ, при доказан трудов стаж повече от 10 години при същия работодател и неоснователен за разликата до 10 БТВ, доколкото при прекратяване на ТПО ищцата не е била педагогически специалист през последните десет години. Посоченото обуславя извод за неоснователност и на следващата претенция на ищцата, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.1, т. 2, б. „б“ от КТД обезщетенията с правно основание чл. 222, ал 3 КТ на педагогическите специалисти –членове на синдикални организации и организации на работодателите страни по договора, се дължат в размер от 10, 5 брутни заплати от 01.01.2017г., т.е след влизане в сила на разпоредбата на чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО и след осъждането на ищцата. Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Съобразно отправеното искане въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд