Решение № 10550 от 17.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1451/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, против решение № 122/18.04.2024 г. по НАХД № 349/2023 г. по описа на Районен съд – Девня /ДРС/, с което е отменено издаденото от Председателя наказателно постановление /НП/ № 3846/23.08.2023 г. и Държавната агенция е осъдена да заплати на С. Н. разноски в размер на 2100 лева. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, се иска постановяване на съдебно решение за отмяната му. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощените юрисконсулти Д. М. и Е. И., като се отравя и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се повдига възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът С. Н., чрез упълномощения адвокат А. Д. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски съобразно представен списък. Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение. След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното НП е наложена на основание чл.8, ал.2, т.15 и чл. 69, ал.1, пр. 3 във вр. с чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН на С. Н. глоба в размер на 15 000 лв. затова, че: на 30.06.2023 г. в [населено място], обл. Варна, в качеството си на изпълнителен член на Съвета на директорите, представляващ „С.с.“ АД не е изпълнил задължително предписание дадено в Констативен протокол № ГМ-43/22.06.2023 г., съставен от комисия от служители към ТД „Държавен резерв“ – Варна. За да отмени обжалваното пред него НП, районният съд е приел, че при издаване на същото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че АУАН бил неправилно съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН – липсвала надлежно връчена покана за явяването на Н. за съставянето на АУАН. Съдът намира, че изложеното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс не е налице, но по различни от изложените във въззивното решение съображения. Според касационния съд, приетото от ДРС съществено процесуално нарушение не съществува – от една страна, поканата по чл.40, ал.2 от ЗАНН е получена в „С.с.“ АД с вх. № SS-660/30.06.2023 г., а от друга, липсата на надлежно документиране на личността и длъжността на получателя представлява процесуално нарушение, което не е съществено, тъй като не е възпрепятствала наказаното лице да упражни впоследствие по адекватен начин правото си на защита. Същевременно, касационният съд намира, че обжалваното НП е издадено при наличието на друго допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, както и при допуснато нарушение на материалния закон, поради което като е отменил същото, въззивният съд е постановил непротиворечащо на правилното приложение на материалния закон решение. В съответствие с предоставената от ДРС процесуална възможност за представяне от страните на писмени бележки в двуседмичен срок, от въззивника са представени такива, приети с вх. № 1455/5.03.2024 год. С т.16 от същите е повдигнато възражение, че процесното предписание не е влязло в законна сила, нито към момента на съставяне на АУАН, нито към момента на издаване на НП. Мотивите на обжалваното решение не съдържат данни за обсъждане на това възражение, а фактите във връзка с него са били посочени още във въззивната жалба – посочено е, че предписанието е обжалвано, за което в АС-Варна е било образувано адм. дело № 1471/2023 г., производството по което е било спряно с определение № 2230/10.08.2023 год. Въпросното определение е приложено на л.108-110 от делото на ДРС, като същото представлява влязъл в сила съдебен акт. Съобразно тези обстоятелства, според които за разлика от изложените такива в обжалваното НП за оставяне без разглеждане на жалбите подадени срещу предходни предписания, по жалбата срещу процесното предписание по Констативен протокол № ГМ-43/22.06.2023 г. е образувано висящо дело, производството по което не е прекратено, а е спряно, както е посочено по-горе. Съгласно нормата на чл.166, ал.1 от АПК, така предявеното съдебно оспорване спира изпълнението на предписанието, като единствено сезираният административен съд е компетентен да се произнесе по негова законосъобразност, т.е. това не могат да сторят инцидентно нито въззивният съд, нито настоящият касационен съд. Доколкото, изпълнителното деяние по обжалваното НП касае неизпълнение на предписанието по КП № ГМ-43/22.06.2023 г., а не неизпълнение на ползващото се с предварително изпълнение Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 г., то след като изпълнението на предписанието е спряно поради суспендиращият ефект на подадената срещу него жалба, вмененото с него задължение на наказаното лице не е било годно за изпълнение. С оглед последното, неизпълнението на не влязло в сила задължение не осъществява от обективна страна състава на визираното в процесното НП адм. нарушение по чл.69, ал.1, пр.3 от ЗЗНН – този състав на адм. нарушение е обективно възможен само при наличието на неизпълнение на влязло в законна сила предписание, какъвто по гореизложените съображения процесният случай не е. Така, като е издал НП при липсата на осъществен от обективна страна състав на адм. нарушение, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, налагащо отмяна на постановеният от него акт. Освен при нарушение на материалния закон, обжалваното НП е издадено и при допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5, пр. І от ЗАНН. Вмененото на наказаното лице адм. нарушение е за бездействие, което в обстоятелствената част на процесното НП е описано по следния начин: „не е предприел необходимите действия да създаде в срок до 29.06.2023 г. определените на „С. с.“ АД нива на запаси за извънредни ситуации в размер на 53 422, 256 тона котелни горива в съответствие с Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА ДРВВЗ, и писмено да уведоми директора на ТД ДР [населено място]“. В хода на въззивното производство са събрани посочени от наказаното лице гласни доказателства / показанията на свид. О. И. А./, които сочат на обективно извършени действия за изпълнение на процесното Разпореждане, които обаче по независещи от С. Н. причини не са довели до успешен резултат. Тези обстоятелства изискват за процесуалната законосъобразност на НП, описаното в него деяние да посочва които точно са необходимите действия, които С. Н. е следвало да извърши за да изпълни успешно Разпореждането в определеният в Предписанието срок до 29.06.2023 г. и които той умишлено не е извършил, или да посочва неправилно /грешно при липса на необходимост/ извършените от него действия, за които той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ще доведат до неуспешен резултат. За разлика от обективната отговорност на ЮЛ, отговорността на ФЛ винаги предполага наличието на вина, поради което липсата на относимо към субективната страна описание на деянието има за последица ограничаване на правото на защита, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на обжалваното НП само на това основание. Горепосочените материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП налагат неговата отмяна, какъвто правен резултат е постановен с обжалваното решение, а при служебно извършената проверка относно валидността и допустимостта на последното, такива пороци не се констатираха, поради което решението на ДРС следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските При този изход на делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, съответно ответникът има съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН право на разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което съобразно представените на л.40-43 от делото писмени доказателства е в размер на 2 100 лв. Повдигнатото от процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно – в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и като взе предвид размера от 15 000 лв. на наложената глоба, то съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва на ответника да се присъди такова в абсолютния минимално предвиден размер, а именно 1 750 лв. Предвид изложеното, съдът