Решение № 55 от 5.3.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 597/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по жалба от М. Ц. А., И. К. Х. и Р. Д. Р., чрез адв.К. Б. против решение № 260003/20.03.2023 г. по гр.д. № 334/2019 г. на Районен съд гр. Брезник в частта, с която са изнесени на публична продан: 1. Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233, с площ от 513 кв. м., с номер по предходен план – УПИ ••• в квартал ••• по плана на село •••, при граници: № 14893.501.232, № 14893.501.234, № 14893.501.331, № 14893.501.324; заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор № 14893.501.233.1 с площ от 20 кв. м. и 2. Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, с площ по скица 464 кв. м., а по документ за собственост – 455 кв. м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с номер по предходен план: УПИ ••• в квартал •••, при граници: № 14893.501.337, № 14893.501.211, № 14893.501.207, № 14893.501.206, № 14893.501.205, заедно с построената в поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 със застроена площ 113 кв. м. на два етажа с предназначение жилищна сграда еднофамилна, както и в частта за отхвърляне искането на И. К. Х. по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на поземлен имот с идентификатор 14893.501.212 заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 14893.501.212.1. В жалбата са наведени твърдения, че решението на районния съд в частта относно изнасянето на публична продан на двата имота, находащи се в урегулираната част на с. ••• е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Допълва се, че същото е и необосновано, поради което се иска неговата отмяна. На първо място се сочи, че в първото по делото заседание след допускане на делбата И. Х. е направила искане по чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане в дял на поземлен имот с идентификатор 14893.501.212 с площ по скица 464 кв.м., а по документ за собственост 455 кв.м., съставляващ по регулационния план на с. •••, парцел ••• в квартал •••, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 14893.501.212.1 със застроена площ от 113 кв.м., както и алтернативно е поискала възлагане в общ дял на имота на нея и другия съделител Р. Д. Р. по реда на чл.353 от ГПК. Жалбоподателите намират изводите на съда, който в мотивите си е приел, че в настоящия случай възлагането по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК не намира приложение, както и, че в случая е неприложим и чл. 353 от ГПК, тъй като нямало дялове за всички съсобственици за неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Допълва се, че процесуалния представител на ищците е заявил, че не възразява ищците да получат имоти в общ дял по реда на чл. 353 от ГПК. Излагат се съображения, че в случая са налице две групи съделители и всяка от тези групи е поискала възлагане в общ дял на имотите, като се допълва, че с оглед на това, тъй като има и два имота, находящи се в границите на регулационния план на населеното място, то и делбата по реда на чл. 353 от ГПК е допустима. Въз основа на подробно изложени съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение, по отношение на имотите в регулация, като бъде отменено изнасянето на публична продан на имотите и се възложи в дял на жалбоподателите И. К. Х. и Р. Д. Р. имота с жилищната сграда с идентификатор 14893.501.212 с площ по скица 464 кв.м., а по документ за собственост 455 кв.м., съставляващ по регулационния план на с.•••, парцел ••• в квартал •••, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 14893.501.212.1 със застроена площ от 113 кв.м., а на ищците по делото в общ дял поземлен имот с идентификатор 14893.501.233 с площ от 513 кв.м., съставляващ УПИ ••• в кв.••• по плана на с. •••, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор 14893.501.233.1 по реда на чл.353 от ГПК. Алтернативно се моли съда да възложи в дял на И. К. Х. по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК, тъй като същата е живяла в него към момента на смъртта на наследодателя си, няма друго жилище и е извършила редица подобрения в него. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х., чрез адвокат Р. Д., с който изразяват становище, че възраженията, изложени в подадената въззивна са необосновани. Наведени са твърдения, че първата инстанция е постановила своето решение след като е обсъдила всички налични по делото доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка, като същото е постановено в унисон с трайната съдебна практика. Намира, че в процесния случай правилна е преценката на съда относно неприложимостта на чл. 353 ГПК. Излага съображения, че делбата следва да бъде извършена по основния способ и процесните имоти следва да бъдат изнесени на публична продан. Сочи като неоснователни твърденията на ответната страна, относно направените от И. Х. подобрения в един от имотите, както и обстоятелството, че ответниците имат значително по – голям дял в един от процесните имоти. Въз основа на изложените твърдения се моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърден атакувания акт на първата инстанция и с който въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част. Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното: С влязло в сила решение № 96/04.12.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решене № 77/02.04.2021г., постановени по гр.д. № 334/2019 г. на РС Брезник, частично отменено с решение № 263 от 16.07.2021г., по в.гр.дело № 266/2021г. на ПОС, е допусната делба на Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, с площ по скица 464 кв. м., а по документ за собственост – 455 кв. м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с номер по предходен план: УПИ ••• в квартал •••, при граници: № 14893.501.337, № 14893.501.211, № 14893.501.207, № 14893.501.206, № 14893.501.205, МЕЖДУ И ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ както следва: Т. А. А. – 3/12 идеални части; Х. М. А. - 3/12 идеални части; Р. К. Х. – 2/12 идеални части; И. К. Х.– 2/12 идеални части; Р. Д. Р. - 2/12 идеални части, както и на построената в поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 със застроена площ 113 кв. м. на два етажа с предназначение жилищна сграда еднофамилна, МЕЖДУ И ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ както следва: Р. К. Х. – 2/12 идеални части; И. К. Х.– 2/12 идеални части; Р. Д. Р. - 8/12 идеални части. Също е допусната делба на Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233, с площ от 513 кв. м., с номер по предходен план – УПИ ••• в квартал ••• по плана на село •••, при граници: № 14893.501.232, № 14893.501.234, № 14893.501.331, № 14893.501.324; заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор № 14893.501.233.1 с площ от 20 кв. м., МЕЖДУ И ПРИ ДЕЛБЕНИ ДЯЛОВЕ както следва: Т. А. А. – 1/4 идеални части; Х. М. А. - 1/4 идеални части; Р. К. Х. – 1/6 идеални части; М. Ц. А.– 1/6 идеални части; И. К. Х. – 1/6 идеални части. Относно приложимия способ за делба: В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата, се решава съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК, за чието служебно приложение съдът следва да следи както за зачитане на силата на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК, така и по отношение на изискванията дали имотът- предмет на делбата, е поделяем. Възлагателните претенции на съделителя И. К. Х. досежно процесните поземлен имот с идентификатор 14893.501.212 заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 14893.501.212.1 са неоснователни, поради липса на предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за уважаването им – по отношение на посочения имот и построената в него сграда е налице смесена съсобственост ("комбинирана съсобственост"), възникнала не само от наследяване, но и от друг придобивен способ - съделителят Р. Д. Р. не е наследник, а по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № •••, том •••, дело № 107/2019г. наследникът М. Ц. А. е продала своята ид. ч. от горепосочения имот и сграда на Р. Д. Р.. Затова горепосочения имот и сграда не могат да бъда възложени на И. К. Х. на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК. Публичната продан ще лиши съделителите от възможността да получат в свой дял урегулиран поземлен имот, който може да служи за задоволяване на жилищни нужди, затова този способ - чл.348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността е неподходящ. Тегленето на жребий в случая ще бъде много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК и т. 5б на ППВС № 7/1973 г., тъй като е установено с влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение и са уважени претенциите по сметки на съделителя И. К. Х. за извършени от нея значителни подобрения в сграда с идентификатор № 14893.501.212.1, при което ако при разпределението на имотите по реда на чл.353 ГПК подобрителят получи онова, което е подобрил, делбата ще се извърши по най-безболезнения начин и по този начин ще се избягват последващи спорове и усложнения и следователно приложимият способ за делба е по чл. 353 ГПК. В последователната практика на ВКС /решение № 23 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2015 г., I г. о./, е прието, че невъзможността за разпределяне на делбените имоти по колена не изключва във всички случаи приложението на чл. 353 ГПК и че ако при смесена съсобственост, възникнала не само от наследяване, но и от друг придобивен способ, част от съделителите изразят желание да получат общ дял, волята им следва да бъде зачетена и ако е възможно да се обособят дялове както за тях, така и за останалите съделители, делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. Същата идея е залегнала и в решение № 100 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6463/2014 г., I г. о., както и в мотивите на ТР № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГК, макар то да е посветено на друг правен въпрос. Съгласието е необходимо само при съделителите, които ще получават общ дял при извършване на делбата, тъй като само при тях съсобствеността няма да бъде прекратена изцяло. Когато част от съделителите са поискали от съда да им разпредели имоти в общ дял, съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, волята им трябва да бъде зачетена. Другите съделители, които получават дял, нямат основание да оспорват такава делба, защото не е нарушено правото им по чл. 69, ал. 2 ЗН да получат самостоятелен реален дял в натура, включващ урегулиран поземлен имот, който може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Съобразявайки направеното групиране и изразено желание от тези съделители съсобствеността да не се прекратява безостатъчно, съдът следва да разпредели имотите като образува толкова дялове, колкото е броят на групите съделители. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител респ. група съделители да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. С оглед на посочените принципни положения, настоящият въззивен съд намира, че Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, заедно с построената в същия имот сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 следва да бъде възложен по реда на чл. 353 ГПК в общ дял на И. К. Х. и Р. Д. Р., тъй като съделителите са направили искане и пред двете инстанции за възлагане на имота в общ дял по реда на чл.353 от ГПК и както се посочи по- горе съделителят И. К. Х. е извършила значителни подобрения в сграда с идентификатор № 14893.501.212.1, а Поземлен имот с идентификатор 14893.501.233, заедно с построената в същия имот сграда с идентификатор 14893.501.233.1- в общ дял на Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х., като разликата в цената на дяловете се изравни в пари. Според заключението на съдебно- техническата експертиза по първоинстанционното дело пазарна стойност на Поземлен имот с идентификатор 14893.501.212 е 8 820, 00 лв., а на построената в него сграда с идентификатор 14893.501.212 - 39 200, 00 лв., или общо 48 020 лв. Поземлен имот с идентификатор 14893.501.233 е с пазарна стойност - 9 300, 00 лв., а построената в него сграда с идентификатор 14893.501.233.1 е с пазарна стойност - 430, 00 лв., или общо 9730 лв. При определяне на сумите за уравнение на дяловете, съдът съобразява, че Т. А. А. и Х. М. А. участват в съсобствеността само на Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, но не и в съсобствеността на построената в него сграда с идентификатор № 14893.501.212.1, както и че Р. Д. Р. не участва в съсобствеността на Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233 и построената в имота сграда с идентификатор № 14893.501.233.1., а също и че М. Ц. А. участва в съсобствеността само на Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 14893.501.233.1. При това положение и след съответните изчисления следва, че от Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212 Т. А. А. притежава 3/12 или 2205 лв., Х. М. А. - 3/12 или 2205 лв. и Р. К. Х. – 2/12 или 1470 лв. или общо 5880 лв., които квоти от този имот се получават с решението по чл. 353 от ГПК от И. К. Х. и Р. Д. Р., и съответно посоченото им стойностно изражение се дължи от последните на съделителите Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х.. От Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 14893.501.233.1 И. К. Х. притежава квота 1/6 или 1622 лв., която квота от този имот и сграда се получава с решението по чл. 353 от ГПК от Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х. и съответно посоченото й стойностно изражение се дължи от последните на съделителя И. К. Х.. Разликата между дължимата от И. К. Х. и Р. Д. Р. на Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х. сума 5880 лв. и дължимата от Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х. на И. К. Х. сума от 1622 лв. е 4258 лв. в полза на съделителите Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х.. Затова И. К. Х. и Р. Д. Р. следва да бъдат осъдени да заплатят на съделителите Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х. сумата от 4258 лв. за уравнение на дяловете им в Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212. От Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 14893.501.233.1 М. Ц. А. притежава 1/6 идеални части или 1622 лв., която квота от този имот и сграда се получава с решението по чл. 353 от ГПК от Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х. и съответно посоченото й стойностно изражение се дължи от последните на съделителя М. Ц. А.. Затова Т. А. А., Х. М. А. и Р. К. Х. следва да бъдат осъдени да заплатят на съделителя М. Ц. А. сумата 1622 лв. за уравнение на дяловете й в Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 14893.501.233.1. От построената в поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212 сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 Р. К. Х. притежава 2/12 идеални части или 6533 лв., която квота от тази сграда се получава с решението по чл. 353 от ГПК от И. К. Х. и Р. Д. Р. и съответно посоченото й стойностно изражение се дължи от последните на съделителя Р. К. Х.. Затова И. К. Х. и Р. Д. Р. следва да бъдат осъдени да заплатят на съделителя Р. К. Х. сумата от 6533 лв. за уравнение на дяловете му в сграда с идентификатор № 14893.501.212.1. Въз основа на гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са изнесени на публична продан Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.233; заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 14893.501.233.1 и Поземлен имот с идентификатор № 14893.501.212, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 14893.501.212.1 и делбата се извърши чрез разпределение на същите ПИ между съделителите при гореизложените условия. В частта, в която съдът се е произнесъл по претенциите по чл. 346 ГПК, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. По разноските Разпределянето на разноските на съделителите във втора фаза пред първа инстанция е извършено при съобразяване относимостта им към ликвидирането на съсобствеността (поделяемост на имотите и определяне размера на дяловете) и съобразно дела на съделителите в съсобствеността, респ. към установяване на заявените облигационни претенции в същата фаза на делбата, а и първоинстанционното решение не е обжалвано в частта за тези разноски в полза на страните, поради което независимо от изхода на спора този въпрос не може да бъде обект на преценка за пръв път от въззивната инстанция с настоящото решение. Жалбоподателите претендират и доказват разноски по въззивното производство общо – 1376.51 лв., от които 600лв. - заплатено адв. възнаграждение и 776, 51 лв. – такса за възз. обжалване (съгласно представените доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които предвид основателността на жалбата, въззиваемите дължат на жалбоподателите изцяло, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. С оглед резултата от обжалването, на въззиваемите не се дължат разноски по въззивното производство. По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд