Решение № 4 от 27.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.1, във вр. с чл.606, ал.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Пенсионно осигурителна компания „ДСК- Родина“-АД в качеството му на дружество, управляващо и представляващо Доброволен пенсионен фонд по професионални схеми „ДСК - Родина“, против Решение от 06.06.2023 г., постановено по ф. д. № 20597/2007 г. на СГС, TO, VI - 26 -ти състав, с което е отказано вписването на промени в обстоятелствата в съдебния регистър на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при СГС по партидата на жалбоподателя - вписване на С. С. В. за нов член на Управителния съвет на Пенсионно осигурителната компания и заличаването на освободения такъв Б. Ф. С.. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че ГПК следвало да намери субсидиарно приложение.Твърди, че след като според нормата на чл.150, ал.2 КСО начинът на предсгтавляване на пенсионноосигурителните дружества подлежи на вписване, то и Управителния съвет, вкл. промяната на персоналния му състав също подлежи на вписване в регистрите, водени от СГС. Отделно от това поддържа, че макар специални по отношение на ГПК, нормите на чл.50, ал.2 и на чл.221, ал.4 КСО не могат да имат преимущество пред общите разпоредби на ГПК и по-специално чл.596 ГПК относно подлежащите на вписване обстоятелства.Затова промяната на тези подлежащи на вписване обстоятелства също подлежи на вписване. В подкрепа на това била и уредбата на Регистрите за фондове за допълнително пенсионно осигуряване в Наредба №14 от 24.07.2019 г. за водене и съхраняване на регистрите за вписванията на Министерство на правосъдието. На последно място, идентични заявления за вписване на същите обстоятелства по партидите на други пенсионноосигурителни фоднове били уважени. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на подаденото заявление. Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на страните, намери следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежаща на разглеждане по същество. Обжалваното решение е валидно и допустимо. При преценка на оплакванията за неговата незаконосъобразност въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред СГС е било образувано по заявление, подадено от Пенсионноосигурителна компания „ДСК - Родина“ АД в качеството й на представляващо и управляващо Доброволен пенсионен фонд по професионални схеми „ДСК - Родина“, с което е поискано вписване в Регистъра на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване на промени във вписаните обстоятелства по партидата на последното, като се впише новоизбрания член на Управителния съвет на търговеца Светослав Велинов, а досегашният такъв Б. Ф. е бил освободен. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че членовете на Управителния съвет на пенсионноосигурителната компания не подлежат на вписване по силата на чл.221, ал.4 от КСО, изброяващ изчерпателно подлежащите на вписване обстоятелства, каквото заявеното не е. В подкрепа на този извод била и разпоредбата на чл.221, ал.2 КСО. Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви за отказ да се впише промяна в обстоятелствата по партидата на Доброволен пенсионен фонд по професионалните схеми „ДСК Родина“. Разпоредбите на КСО, регламентиращи вписването в съдебните регистри на подлежащите на вписване обстоятелства, касаещи фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, се отнасят спрямо нормите от Глава 55 на ГПК - вписване на юридически лица, като специални към общи, като при едновременното И М действие специалната норма изключва приложението на общата и доводите, развити в частната жалба в обратната насока противоречат на общите принципи, касаещи видовете гражданскоправни норми, както и приложението им. В този смисъл не може да се приеме за състоятелно твърдението на жалбоподателя, че в случая в съдебният регистър подлежат на вписване всички обстоятелства по чл.596, ал.1 ГПК, респ. - промените в тях /чл.596, ал.2 от ГПК/. Това е така, защото нормите на чл.150, ал.2 от КСО и чл.221, ал.4 от КСО като специални, отнасящи се само и единствено до посочените в тях субекти - фондовете за пенсионно осигуряване, регламентират по изричен и изчерпателен начин онези обстоятелства касателно тези фондове, които подлежат на вписване. Нормите следва да се тълкуват стриктно и в никакъв случай разширително, включително във връзка с общата норма на чл.596, ал.1 от ГПК. С оглед горното и доколкото сред тези обстоятелства не са имената на членовете на органите на управление на пенсионноосигурителното дружество, не може да се приеме, че тези обстоятелства, както и промените в тях, подлежат на вписване. Извод в обратната насока не може да се формира и от факта, че чл.221, ал.4 от КСО сочи като подлежащо на вписване обстоятелство начина на представляване на пенсионноосигурителното дружество, учредител на фонда, доколкото цитираната норма също следва да се тълкува буквално и логически, при което се налага извод, че същата има предвид за регистърното производство единствено обозначаване на колективен, едноличен или съвместен - в друга конфигурация - начин на представляване. Следва да се има предвид, че обстоятелствата по управлението и представителството на пенсионноосигурителното дружество, учредител на фонда, вкл. и данните относно членовете на Съвета на директорите задължително се вписват в ТР и именно от този момент на вписване същите са противопоставими на третите лица, съконтрахенти на пенсионно-осигурителното дружество. Доколкото тези обстоятелства са относими и към управлението и представителството на фонда, ако се допусне последващото им вписване и по партидата на фонда, това би означавало да се въведе различен момент на противопоставимост на едни и същи обстоятелства спрямо третите лица - съконтрахенти на фонда. Именно поради това, за избягване на каквито и да е неясноти, законодателят е изчерпал изрично и лимитативно подлежащите на вписване факти относно представителството на фонда по начин, различен от установеното от общата норма на чл.596, ал.1 от ГПК. В този смисъл е Решение №1283 от 08.10.2009 г. на САС по ф.д.№1959/2009г. на САС, Решение №4 от 21.06.2022г. по ф.д. №2/2022г. на САС, Решение №3 от 05.04.2022г. по ф.д.№1/2022г. на САС, чиито мотиви настоящият състав напълно споделя. По тези съображения, както и изложените от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция напълно споделя, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Така мотивиран, Софийският Апелативен съд