Решение № 2133 от 1.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1848/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Г., с адрес: [населено мяс то].[жк], [жилищен адрес] срещу Решение № ПИ-19/29.01.2024 г. на директора на ТД на НАП, [населено място], с което жалбата на Г. срещу Разпореждане изх. № С230022-105-0494012/11.12.2023 г. по изпълнително дело №[ЕИК]/2023 г. е оставена без уважение. ОСЪЖДА Д. С. Г., с ЕГН [ЕГН] да заплати на ТД на НАП, [населено място] на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по административно дело № 1848 по описа за 2024 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК. Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на Д. С. Г., с адрес: [населено място].[жк], [жилищен адрес] срещу Решение № ПИ-19/29.01.2024 г. на директора на ТД на НАП, [населено място], с което жалбата на Г. срещу Разпореждане изх. № С230022-105-0494012/11.12.2023 г. по изпълнително дело №[ЕИК]/2023 г. е оставена без уважение. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че решаващият орган не е обсъдил направените в жалбата възражения. Според жалбоподателя, както публичният изпълнител, така и решаващият орган не са взели предвид липсата на годно изпълнително основание за образуването на изпълнителното дело. Инвокирани са доводи, че вземането по фиш, издаден от Столичната община за наложена глоба не е публично държавно или общинско в темане по нито една от категориите, определени изчерпателно в чл. 162. ал. 2 от ДОПК. В Решение № ПИ-19/29.01.2024 г. директорът на ТД на НАП С. е приел, че е налице вземане по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, но не е посочил кое точно вземане от изброените в тази група публични държавни и общински вземания е наложената с фиш глоба. Според оспорващия, ако глобата, наложена с фиш е публично вземане, то образуваното изпълнително дело е образувано и действията на публичния изпълнител към ТД на НАП, С. са извършени незаконосъобразно по отношение на реда за събиране на вземането. В чл. 162, ал. 2, т. 7 и в чл. 209. ал. 2. т. 5 от ДОПК се сочи наказателно постановление, което очевидно не е фиш. В ДОПК или в ЗАНН не се съдържа норма, която да приравнява фиша, на влязло в сила наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че на основание на Решение № 1867 от 28.02.2022 г. на Върховния административен съд по адм. д. 10567/2021 г., VII отделение, фиш за глоба, издаден от Столичната община, е незаконосъобразен но силата на прогласените с решението за нищожни разпоредбите на чл. 133 и чл. 140. ат. 1. 3 и 4 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, предвиждащи налагане на глоби с фиш за маловажни нарушения, установени при извършването им. Счита, че законосъобразността на образуването и извършването на действия по изпълнителното производство е пряко свързано с наличието на годно, предвидено в закона изпълнително основание. Липсата на такова основание води до порок, който не може да бъде поправен. В заключение оспорващият сочи, че в случая не са били извършени действията по чл. 221. ал. 1 и 2 от ДОПК, свързани с правилата за определяне на срок за доброволно плащане и предупреждение за принудително изпълнение, ако няма доброволно изпълнение. По време на проведеното по делото публично заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат П., която поддържа жалбата. Представени са допълнителни съображения в писмен вид. Ответникът по касационната жалба в лицето на Директорът на ТД на НАП С., представляван от юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Административен Съд С. - град, І отделение, 19-ти състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и изразеното становище на процесуалния представител на ответника по оспорването и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното: Страните не спорят, че срещу оспорващия е образувано изпълнително №[ЕИК]/ 2023 г. по описа на ТД на НАП, [населено място] за събиране на установени и изискуеми публични вземания за глоба по електронен фиш от 01.10.2020г. Изготвено е съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С230022-048- 0063478/12.05.2023 г. С разпореждане за присъединяване изх. №С230022-105-0494012/11.12.2023 г. публичният изпълнител е присъединил към образуваното изпълнително дело №231359006/2023 г. публични задължения, произтичащи от фиш №9186093/ 12.06.2023г., издаден от Столична община, с който е наложена глоба в размер на 50 лв. Присъединяването на публичните задължения е допуснато въз основа на постъпило искане от взискателя - Столична община. При оспорването по административен ред, решаващият орган, в лицето на Директора на ТД на НАП, [населено място] е приел, че оспореното разпореждане е законосъобразно, поради което е оставил жалбата без уважение. Административен Съд С. - град, І отделение, 19-ти състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Оспореното решение е връчено на Г. по пощата и е получено от него на 08.02.2023 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 14.02.2023 г. жалба /вх. 94-Д-41/, т.е. в рамките на 7-дневния преклузивен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Съдът е сезиран от надлежна страна, срещу акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът намира за неоснователно релевираното в жалбата твърдение, че фишът не е сред изпълнителните основания по чл. 162 и чл. 209 от ДОПК, даващи възможност за образуване на изпълнително дело. Правната същност на фиша и на електронния фиш е регламентирана в чл. 186 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). От събраните по процесната преписка материали се установява, че наложената на Г. глоба е с фиш, по смисъла на чл. 186 ал. 3 от ЗДвП, по силата на който, фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. Съгласно ал. 8 от същата норма, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител, т.е. може да се приеме, че фишът, независимо дали е електронен или не, има сила на наказателно постановление и същият се явява годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 1 т. 5 от ДОПК. Съдът не намира доводите на жалбоподателя, касаещи нередовното връчване на фиша, защото очевидно в случая, същия е бил издаден заради неправилно паркиране на автомобила, бил е прикрепен към него и съгласно цитираната разпоредба от този момент се е считал за редовно връчен. Оплаквания, касаещи нередовното връчване на фиша биха имали значение единствено в производството по оспорване на фиша по съдебен ред. В разглеждания казус фиш № 9186093/12.06.2023 г. е бил изпратен от публичен взискател - Столична община на публичен изпълнител при компетентната ТД на НАП, за събиране на публичното вземане. Публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност – при наличие на изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 1 от ДОПК, той следва да образува изпълнително дело. Законът не предвижда способи за контрол или задължение за публичния изпълнител за преценка на законосъобразността на акта, на основание, на който се иска образуване на изпълнително дело или преценка относно това, дали този акт е влязъл в сила. Съдът споделя изложените в оспореното решение мотиви, че публичният изпълнител няма правомощие да преценява по същество процедурата по връчване, обжалване и законосъобразност на актовете, на основание, на които се иска образуване на изпълнително дело. В тази връзка е неотносимо към предмета на спора обстоятелството, че с решение на ВАС са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 133 и чл. 140. ат. 1. 3 и 4 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община. То би имало отношение единствено при преценка на валидността и законосъобразността на фиша, в рамките на съдебното производство по оспорването му, още повече, че видно от самия фиш същият е издаден на основание ЗДвП, а не на посочената Наредба. По изложените съображения, следва да се приеме, че решението на Директора на ТД на НАП, [населено място] и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени, чрез отхвърляне на жалбата. По отношение на направените разноски, предвид на факта, че ответника по оспорването, чрез процесуалния си представител е поискал разноски, на същият следва да се присъдят такива. Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК, Административен Съд С. - град, І отделение, 19-ти състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Г., с адрес: [населено мяс то].[жк], [жилищен адрес] срещу Решение № ПИ-19/29.01.2024 г. на директора на ТД на НАП, [населено място], с което жалбата на Г. срещу Разпореждане изх. № С230022-105-0494012/11.12.2023 г. по изпълнително дело №[ЕИК]/2023 г. е оставена без уважение. ОСЪЖДА Д. С. Г., с ЕГН [ЕГН] да заплати на ТД на НАП, [населено място] на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по административно дело № 1848 по описа за 2024 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.