Решение № 87 от 12.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6498/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХХІ вр. чл.306, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба адвокат В. К. – упълномощен защитник на осъдения М. М. Д. срещу определение от 19.10.2023г., постановено по НЧД № 10 634/23г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с което съдът, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е групирал наказанията по НОХД № 16957/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, НОХД № 1486/2020 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, по НОХД № 4442/2020 г. по описа на СРС, НО, 98 състав и НОХД № 5513/2023 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, определяйки едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, увеличено по реда на чл. 24 НК с 3 (три) месеца, така че общият размер възлиза на 2 (две) години и 3 (три) месеца. Изтърпяването на наказанието е постановено при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, като е приспаднато на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпяното наказание лишаване от свобода и задържането под стража по посочените осъждания. На последно място и на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лв., наложено по НОХД №16957/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав.

С жалбата се изразява недоволство от определението на съда в частите му относно приложението на чл.24 от НК и чл.23, ал.3 от НК, като се счита същото за необосновано. Твърди се, че обществената опасност на деянията и дееца не обуславя приложението на чл. 24 от НК, тъй като по наказателните производства деянията са извършени в кратък период от време ( април – ноември 2019г.), който е достатъчно отдалечен във времето, за да се търси поправително въздействие чрез увеличаване на общото наказание. Изтъкват се и социални съображения, правещи обществено и правно необосновано увеличаването на наказанието. На последно място се изтъква, че наказанието „глоба“ не следва да бъде присъединявано, тъй като неоправдано би затруднило материалното положение на осъдения при отглеждането на децата му. От въззивната инстанция се иска да измени обжалваното определение, като го отмени в частите, с които е приложен чл.24 от НК и чл.23, ал.3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.

Упълномощеният защитник на осъдения – адв. К. моли съда да уважи въззивната жалба по съображенията, изложени във въззивната частна жалба.

Осъденият Д. моли въззивният съд да отмени приложението на чл.24 от НК, като посочва, че посещава и вечерно училище.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Жалбоподателят М. М. Д. е 10 –кратно осъждан.

След групиране на наказанията му с протоколно определение по НОХД №8441/2017 г. по описа на СРС, НО, 4 състав, влязло в законна сила на 23.08.2018 г., същият е осъждан по следните наказателни производства:

1.по НОХД № 16957/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, с влязла на 19.10.2021 г. присъда за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК на 29.04.2019 г. на две години „лишаване от свобода“, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 1000 лв.;

2.по НОХД № 1486/2020 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, с влязло в сила на 04.04.2022 г. определение за извършени от него престъпления по чл. 343в, ал.2 от НК и по чл. 345, ал.1 от НК на 23.04.2019 г., за което му е наложено общо наказание в размер на една година „лишаване от свобода“, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим;

3.по НОХД № 4442/2020 г. по описа на СРС, НО, 98 състав, с влязло в сила на 01.06.2022 г. определение за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК на 22.11.2019 г. на осем месеца „лишаване от свобода“, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим;

4.по НОХД № 12870/2022 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с влязло в сила на 02.02.2023 г. определение за извършени от него престъпления по чл. 345, ал.1 от НК и по чл. 345, ал.2 от НК на 10.12.2021 г. му е определено едно общо най-тежко наказание „пробация“ за срок от шест месеца;

1. по НОХД № 5513/2023 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, с влязло сила на 13.07.2023 г. определение за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал.1 от НК на 02.08.2019 г. на една година „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 500 (петстотин лева) лв.

Установява се от справка на ГД „ИН“, че осъденият Д. е постъпвал в Затвора - гр.

София по НОХД № 16957/2019 г. от 27.11.2019 г. до 17.12.2019 г., от 21.01.2020 г. до 27.01.2020 г. и от 07.01.2021 г. до 02.03.2021 г.; по определеното общо най-тежко наказание по НОХД № 16957/2019 г., по НОХД № 1486/2020 г. и по НОХД № 4442/2020 г. от 29.12.2021 г. до 10.07.2023 г., със зачетени периоди с предварителен арест на 23.04.2019 г., на 22.11.2019г., от 27.11.2019 г. до 17.12.2019 г., от 21.01.2020 г. до 27.01.2020 г. и от 07.01.2021 г. до 02.03.2021 г., със зачетени от работа 2 м. и 22 дни.

Съгласно писма на ГД „ИН“ по НЧД № 5000/2022 г. на СГС, НО, 17 състав е, че по НЧД № 6378/22 г. към 21.12.2022 г. има изтърпени 1 г. 3 м. и 19 дни с остатък 08 м. и 11 дни, както и че е бил с МН „ЗПС“ по НОХД № 16957/2019 г. от 27.11.2019 г. до 17.12.2019 г., от 21.01.2020 г. до 27.01.2020 г. и от 07.01.2021 г. до 02.03.2021 г. С обжалваното определение на СРС, НО, 19 с-в съдът е наложил на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Д. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, измежду наказанията, наложени му НОХД № 16957/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, НОХД № 1486/2020 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, по НОХД № 4442/2020 г. по описа на СРС, НО, 98 състав и НОХД № 5513/2023 г. по описа на СРС, НО, 106 състав при първоначален „строг” режим на изтърпяване, като е увеличил на основание чл. 24 от НК определеното общо най - тежко наказание „лишаване от свобода” срок 2 (две) години с 3 (три) месеца или осъденият Д. да изтърпи общо наказание „лишаване от свобода” срок от 2 (две) години и 3 (три) месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Приспаднал е на основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал.1 от НК от определеното общо най - тежко наказание „лишаване от свобода” изтърпяната част от наказанията, наложени му по осъжданията и времето, през което е бил задържан по тях. На последно място и на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лв., наложено по НОХД №16957/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав.

При така изложеното от фактическа страна, въззивният съд счете, че атакуваното определение на СРС, НО, 19 състав е правилно и законосъобразно в частта му относно извършеното групиране на наказанията. Извършеното групиране на наложените на осъдения Д. наказания е и с приложимост на принципа за най- благоприятно за осъдения съчетание. Деянията на осъдения Д., предмет на наказателно преследване по НОХД № 16957/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, НОХД № 1486/2020 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, по НОХД № 4442/2020 г. по описа на СРС, НО, 98 състав и НОХД № 5513/2023 г. по описа на СРС, НО, 106 състав съпоставени с датите на влизане в сила на присъдата ( по НОХД 16957/2019г. на СРС) и определенията, имащи последиците на влязла в сила присъда по силата на чл.383, ал.1 от НПК ( за останалите осъждания) води до извода, че престъпленията по четирите наказателни производства са осъществени в условията на реална съвкупност, т.е. Д. е извършил престъпленията, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание – в случая това, наложено му по НОХД № 16957/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав – 2 ( две) години „лишаване от свобода“. Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за неговото изтърпяване.

Поставя се въпросът ( развит във въззивната жалба) дали в съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната превенция следва да бъде приложен института на увеличаване на така определеното общо наказание, както е процедирал съставът на СРС. Тук становището на въззивния съд се разминава с това на контролираната инстанция. Престъпленията, за които е определено едно общо наказание са такива по чл. 343в, ал.2 и по чл. 345, ал.1 от НК, т.е. не са тежки умишлени такива; не са свързани със засягане на чужди правно защитими блага, а са на поставяне в опасност; определеното общо наказание от 2 години лишаване от свобода е в размер на средния, предвиден в закона за по – тежко наказуемото престъпление ( по чл. 343в, ал.2 от НК) и не на последно място – периодът им на извършване ( м. 04. – м. 11.2019г.) е достатъчно отдалечен във времето, за да се приеме, че увеличаването на наказанието ща изиграе допълнително поправително и превъзпитатателно въздействие върху дееца. В тази смисъл неправилно и без следващата се оценка на степента на обществена опасност на конкретните деяния и деец СРС е упражнил правомощието си по чл.24 от НК и е увеличил общото най-тежко наказание, като в тази му част определението на СРС следва да бъде отменено.

Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така определеното общо наказание наказание времето, пред което осъдения Д. е търпял наказание лишаване от свобода по отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране група и задържането под стража по отделните (подлежащи на групиране) наказателни производства.

Неоснователно се явява оспорването на разрешението на СРС на осн. чл.23, ал.3 от НК изцяло да присъедини наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лв., наложено по НОХД №16957/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав към така определеното общо най – тежко наказание. Несъмнено Д. е показал престъпна упоритост извършвайки еднотипни престъпления ( действително с ниска степен на обществена опасност), което негово поведение следва да рефлектира и върху неговата имуществена сфера. По изложените съображения атакуваното определение на СРС, 97 с-в следва да бъде потвърдено в и в тази негова част.

Водeн от горното, Софийски градски съд