Решение № 829 от 6.7.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 997/2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 149/05.02.2020 година по н.а.х.д. № 3555/2019 година на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-76/ 28.08.2017г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ – гр.Бургас, с което за нарушение по чл.17, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на основание чл.56 от ЗРА на К.И.И., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и за нарушение на чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА на основание чл.74 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 3 броя дънно драгиращо средство /драга/, 14 кг. бяла пясъчна мида, върната обратно във водата, извънбордов бензинов двигател „Джонсън“ 6 к.с., лодка тип „Рипс“ и на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено заплащане на обезщетение в размер на 70 /седемдесет/ лева. Касаторът оспорва решението с аргументи, че същото е незаконосъобразно необосновано и неправилно. Иска от съда отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се представлява. Ответникът по касацията, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение РС- Бургас е отменил НП № 02-76/ 28.08.2017г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ – гр.Бургас, с което за нарушение по чл.17, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на основание чл.56 от ЗРА на К.И.И., с адрес: ••• е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и за нарушение на чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА на основание чл.74 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 3 броя дънно драгиращо средство /драга/, 14 кг. бяла пясъчна мида, върната обратно във водата, извънбордов бензинов двигател „Джонсън“ 6 к.с., лодка тип „Рипс“ и на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено заплащане на обезщетение в размер на 70 /седемдесет/ лева. За да постанови оспореното решение, РС-Бургас е намерил обжалваното наказателно постановление за издадено при нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че съгласно разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, а в случая в акта не е посочено място на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, което е липса на задължителни реквизити. Отбелязал е, че е абсолютно недопустимо мястото на нарушението да бъде описано за първи път при издаване на наказателното постановление, като в обстоятелствената част е посочено, че мястото на извършване на нарушението е плажа на къмпинг „Градина“, като при така посочено място на нарушението, описано деяние не представлява нарушение. РС-Бургас е приел, че нито от акта, нито от наказателното постановление може да се заключи, че добива на бяла пясъчна мида в конкретния случай е бил осъществен във водите на Черно море с лодка. Отделно от това е отбелязал, че в акта и наказателното постановление, не е посочена и дължината на процесната лодка, като по този начин за съда е невъзможно да извърши преценка, дали И. е субект на нарушението като физическо лице. В заключение съдът е приел, че непълното описание на нарушенията в акта и наказателното постановление опорочава последния, като е налице липса на съществени реквизити, предвидени в чл.42, т.3 и т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като констатираните процесуалните нарушения не могат да бъдат санирани по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което е налице основание за отмяна на обжалваното постановление. Мотивирал е и отмяната на НП в частта за отнемането в полза на държавата на 14 кг. бяла пясъчна мида, върната във водите на Черно море, отнемането на 3 броя дънно драгиращо средство /драга/, извънбордов бензинов двигател „Джонсън“ 6 к.с., лодка тип „Рипс“, както и в частта, с която на основание чл.90, ал.2 от ЗРА е постановено И. да заплати обезщетение в размер на 70 лева. В допълнение, съдът е отбелязал и факта, че за нарушението на чл.35, ал.1 т.3 от ЗРА наказващият орган е наложил глоба в размер на 1500 лева, при предвиден минимум от 4000 лева в чл.74 от ЗРА за това нарушение. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Възраженията, изложени пред настоящата съдебна инстанция в касационната жалба, че при издаването на АУАН и НП не са нарушени материалния и процесуалния закон, съдът счита за неоснователни, като в тази връзка намира за необходимо да посочи, че напълно споделя изводите на РС- Бургас досежно допуснато съществено процесуално нарушение на императивите на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН в насока непосочване на мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актът и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая, както правилно е съобразил първоинстанционния съд, в нарушение на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН в обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени нови факти, невключени в описателната част на акта за установяване на административно нарушение, характеризиращи деянието от обективна страна, което е недопустимо и представлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението като незаконосъобразно. В конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която се цитира от административно-наказващия орган в касационната жалба, тъй като се касае за нередовност на съставения акт и несъответствие между описаното в него и в издаденото въз основа на него НП досежно основен признак от обективната страна на административното нарушение. Правилни се явяват и изводи на БРС относно незаконосъобразно определения размер на наложената глоба – същата е определена в размер на 1500 лева, при предвиден в чл.74 от ЗРА за това нарушение минимум от 4000 лева. С оглед горното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни, а оспореното решение, като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на касационния ответник следва да се присъдят претендираните по делото разноски в документиран размер от 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,