Решение № 3204 от 21.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 14518/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и следващите от Закона за административните надушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, представлявано от управителя М.П.Т., чрез адв. К. К. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № ••• от 15.09.2023 г., издадено от И.Х.Й. - Директор на Дирекция „•••“, с което на дружество „•••“ ЕООД на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекс на труда /КТ/ представлявано от М.П.Т. – управител, в качеството му на работодател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ. В жалбата от „•••“ ЕООД, депозирана чрез адв. К. К. от САК, се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се твърдения, че жалбоподателят е наказан за нарушение, което не се твърди в обстоятелствената част на НП да е извършил. Допълва се, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, а и в двата акта е описан състава на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Сочи се несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова и правна квалификация, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила и е накърнило правото на защита на жалбоподателя. С оглед на изложеното и се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените в производството разноски за адвокатски хонорар. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „•••“ ЕООД, уведомено чрез адв. К. К., редовно упълномощен, не се представлява. Не се явява и адв. К. К. от САК. Въззиваемата страна – Директор на Дирекция ‚•••“ – гр. София, редовно уведомена, се представлява от юрк. П.Б. която оспорва жалбата, счита нарушението за безспорно доказано и моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Същата прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 12.07.2023 г., около 11: 40 часа свид. С. Л. – ••• в Дирекция „•••“ - гр. София заедно с Д.К. и Р.Б. също от Дирекция „•••“ – София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, представлявано от управителя му М.П.Т., в качеството на работодател. При извършената проверка по работни места в обект - строеж: „Жилищна сграда“ с идентификатор КККР (имот): •••, УПИ VII-9, кв. 44, м. ГГЦ-Зона В-15, Пробив Д.Н., р-н Сердика, гр. София, ул. „Тимок“ № 57, изграждащ се от горепосоченото дружество, било установено, че К.К.К., с ЕГН •••••••••• полага труд като „•••“, като същият е посочил в попълнена от него декларация, че работи от 11.07.2023 г. в „•••“ ЕООД на горепосочения обект – гр. София, ул. „Тимок“ № 57, на длъжност „•••“, с определено работно време от 08: 00 ч. до 17: 00 ч. и почивки в рамките на работния ден в размер на 1 час и 30 минути, с почивни дни в седмицата – събота и неделя и месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. В представените в последствие в Дирекция ‚•••“ – гр. София от „•••“ ЕООД документи, работодателят представил трудов договор № ••• г., сключен с К.К.К. за длъжност „•••“ и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверена от ТД на НАП, от които било установено, че дружеството – жалбоподател не е предоставило на К.К.К. преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториална дирекция на Национална агенция по приходите, в нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2326416/20.07.2023 г. Въз основа на установеното при проверката и в присъствието на двама свидетели и представител на дружеството-жалбоподател „•••“ ЕООД, свидетелят С. Л. от Дирекция „•••“ – София, съставила против „•••“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ••• от 20.07.2023 г. за нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ, извършено на 12.07.2023 г. в проверявания строеж, изграждащ се от „•••“ ЕООД. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелите и управителя на дружеството без възражения, бил предявен на последния и му бил връчен препис. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН не са постъпили писмени възражения. Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на нарушението и дадената му правна квалификация И.Х.Й. – Директор на Дирекция „•••“ – София издала обжалваното Наказателно постановление № ••• от 15.09.2023 г., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ наложила на жалбоподателя „•••“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ. На 26.09.2023 г. препис от НП бил връчен на дружеството жалбоподател, а на 10.10.2023 г. била депозирана жалба срещу НП. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетеля С. Л., препис от трудов договор № ••• г. на К.К.К., декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от К.К.К. от 12.07.2023 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №22388233333707/12.07.2023 г., протокол за извършена проверка № ПР2326416/20.07.2023 г., Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна •••", Заповед № 1744/20.12.2022 г. за назначаване на директор в Дирекция „•••“ със седалище в София и длъжностна характеристика връчена на 21.12.2022 г., Заповед № ЧР-300/01.04.2021 г. ведно с длъжностна характеристика на С. Л. и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства. Съдът се довери на показанията на свидетеля С. Л. като обективни и непротиворечиви, в които същият последователно и логично пресъздава факти и обстоятелства, свързани с извършената на място и в последствие по представени от дружеството-жалбоподател документи, проверка, направените констатации за извършено от дружество „•••“ ЕООД нарушение на трудовото законодателство, както и съставянето на процесния АУАН. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Л. като правдоподобни и подкрепящи се от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, в частност справката от НАП, от която е видно, че трудовият договор с работника К.К.К. е регистриран едва след приключване на проверката от органите на ДИТ-София. Това от своя страна налага еднозначен извод за обективна невъзможност уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ да бъде връчено на същия преди постъпването на Камджилов на работа, въпреки това отразяване в трудовия му договор. Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Доколкото съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление на формално основание, то спорът следва да бъде разгледан по същество. Имуществената отговорност на дружеството жалбоподател „•••“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 1 КТ, като на основание чл. 414, ал. 3 КТ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/ лева. Съгласно сочената за нарушена в АУАН и наказателното постановление разпоредба на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според ал. 2 на чл. 63 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. По делото е установено по безспорен начин, че към датата на извършената от контролните органи проверка – 12.07.2023 г., около 11: 40 часа, работникът К.К.К. е осъществявал трудова дейност, въз основа на сключен на същата дата писмен трудов договор, но без да му е връчен екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, доколкото самият трудов договор е обявен постфактум в НАП на 12.07.2023 г., 12: 27 ч. При правилно установените фактически констатации обаче административните органи са приложили некоректно материалния закон, имайки предвид, че правното задължение на работодателя по чл. 63, ал. 1 КТ, изразяващо се в противоправно бездействие, ще бъде осъществено единствено ако са налични сключен трудов договор, подписан от двете страни и уведомление по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, но въпреки това същите не са били връчени преди постъпване на работника на работа. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретиката на настоящия казус дружеството-жалбоподател „•••“ ЕООД не е изпълнило правното си задължение по чл. 63, ал. 2 КТ, изразяващо се в противоправно действие, доколкото е допуснало посоченото лице да престира работна сила в обекта на контрол, преди да му връчи процесните книжа, въпреки съществуващата изрична забрана в очертаната насока. В разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ са ситуирани различни правни задължения, отчитайки и тяхното отделно изброяване в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Задължението на работодателя по чл. 63, ал. 1 КТ да предостави на работника или служителя копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ е обусловено от изпращането на тази информация до съответната ТД на НАП, а забраната по чл. 63, ал. 2 КТ работодателят да допуска до работа работника или служителя, означава задължение да не го приема на работа и да не му позволи да започне да изпълнява трудовата си функция, преди да му предостави заверено копие от процесното уведомление, което задължение продължава, докато той не предостави изискуемите документи. В контекста на изложеното, имайки предвид различните форми на изпълнителните деяния, очертани в съставите на чл. 63, ал. 1 КТ /проявено противоправно бездействие при наличието на задължение за извършване на конкретно действие – обявяване на трудовия договор в компетентна на ТД на НАП и връчване на препис от уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ/ и чл. 63, ал. 2 КТ/ проявено противоправно действие при наличието на задължение за бездействие, касателно недопускането до работа на работника и служителя, преди връчване на книжата/, то е процесуално недопустимо съдът да упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, тъй като макар да се касае за същото наказуемо нарушение, това неминуемо би довело до съществено изменение на фактическите обстоятелства, част от първоначално възведеното „административно обвинение“ и ще накърни правото на защита на санкционираното юридическото лице. Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, то отговорността на търговското дружество е ангажирана при неправилно приложение на материалния закон, поради което, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е неправилно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане в тази насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки представения договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че дружеството- жалбоподател „•••“ ЕООД е заплатило в брой сумата от 630, 00 лв. за процесуално представителство от адвокат К. К. от САК, Изпълнителна агенция „Главна •••“ следва да бъде осъдена да заплати процесната сума на дружеството. От страна на наказващия орган не е релевирано възражение за прекомерност, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд