Решение № 307 от 23.1.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1011/2024 г.

Производството е по реда на чл.107 ал.2 от Закона за автомобилните превози вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на И. П. П., чрез законния й представител, против Заповед №РД-14-5050/31.10.2024г издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора в частта й с наложена на собственика на МПС ДАЧИЯ ЛОГАН с рег. №[рег. номер] принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не по вече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лекия автомобил, на основание чл.106а ал.1 т.1 буква „а“, „б“ и „в“ и ал.2 т.1 от Закона за автомобилните превози за това, че на 28.01.2024г в град Раднево, около 10.29ч на [улица] спрян за проверка от служители на РУ – Раднево леки автомобил, жълт на цвят Д. Л. с рег. №[рег. номер] като към момента на проверката е собственост на Д КАРС 2019 ЕООД ЕИК 205801527 с управител Д. И. Б., представлявана с пълномощно от М. А. Г. със седалище и адрес на управление в град Стара Загора. Собствеността на лекият автомобил е сменена на 30.10.2024г като собственик е И. П. П., непълнолетна, със съгласието на родител и законен представител П. И. П.. Автомобилът е управляван от П. Н. С. с постоянен адрес в град Раднево и един брой пътници: В. Т. В., като водачът е извършил обществен превоз на пътници в град Раднево от магазин „Т Маркет“ до постоянния адрес на пътника, при който е установено заплащане на цена от 3.00лв от пътника на водача, видно от обяснения по реда на чл.44 от АПК, както и от АУАН №332080 от 31.10.2024г. Същите факти се съдържат и в Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 15.04.2024г на РП Стара Загора и снети сведения от В. Т. В., въз основа на които органът е приел, че има действителна уговорка за плащане и заплащане е извършено за сумата от 3.00лв срещу извършен таксиметров превоз от водача с автомобил, за който не е издадено Удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България или коие от Лиценз на Общността, не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, като не са изпълнени и изискванията на чл.12б ал.11 от Закона за автомобилните превози, поради което е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а ал.1 т.1 буква „а“, „б“ и „в“ и т.4 буква „б“ от същия закон. Заповедта е връчена на законния представител на непълнолетния адресат на мярката и собственик на моторното превозно средство на 05.11.2024г с указание за реда, сроковете и органите, пред които може да бъде обжалвана. Жалбата е подадена от редовно упълномощен от законния представител на непълнолетния адрес адвокат на 18.11.2024г, чрез административния орган, преди изтичане на срока за съдебно оспорване на 19.11.2024г, поради което е допустима. С жалбата се твърди, че мярката е постановена в противоречие с материалния закон, защото неин адресат е лице, което е придобило собствеността върху предмета на нарушението едва на 30.10.2024г, а съставът на мярката се твърди да се е сбъднал на 28.01.2024г, което сочи и на липса на необходимост от нейното прилагане, поради твърде дългия срок. От съда се иска присъждане на разноските по делото след отмяна на незаконосъобразния административен акт. Ответника Началник отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора се явява лично в съдебно заседание и посочва, че мярката е издадена на 06.11.2024г след като е получено Постановление №2110/2023г от 28.03.2024г за отказ да се образува досъдебно производство по полицейска преписка №327р-1909/2024г, с което е указано да се прецени наличие на основание за образуване на производство по ЗАНН срещу водача С.. При съставяне на АУАН след препращане на случая е налице и основание за прилагане на принудителна мярка, поради което от съда се иска да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта в оспорената й част. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Страните не спорят по фактите, представляващи основание за прилагане на принудителната административна мярка, а относно правния въпрос за това кое е лицето, което следва да бъде неин адресат в случай като настоящия, при който след установяване на нарушението, за което е предвидено да бъде преустановено незабавно, чрез методите на административната принуда, е настъпила промяна на субекта на правото на собственост върху моторното превозно средство. На този въпрос следва да се даде първо отговор, преди проверката за спазване на всички изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК. Съгласно договор за покупко продажба на МПС жалбоподателката е придобила собствеността върху автомобила на 30.10.2024г, а видно от съставения АУАН №332081 от 31.10.2024г нарушението, което представлява и състав на мярката по чл.106а ал.1 т.1 буква „б“ от ЗАП, която е единствено приложима към факта на извършване на таксиметров превоз на пътници без автомобила да е включен в списъка към удостоверението за извършването му или без разрешение за извършване на таксиметров превоз със същия на територията на съответната община, е осъществено на 28.01.2024г., към който момент собственик е посоченото в мотивите към заповедта юридическо лице – търговец по смисъла на ТЗ. Същото по аргумент от чл.106а ал.1 т.1 буква Б от ЗАП е и адресат на мярката, защото само лице, което има правна връзка с автомобила – вписан собственик/ползвател или наемател може да допусне извършване на таксиметров превоз без да са изпълнени законовите условия, а поради правната връзка с предмета на нарушението в негова власт е и да го отстрани. Административната принуда с цел преустановяване на нарушението се насочва към този субект, който го извършва или допуска, поради правната и обективна връзка на основанието за нейното прилагане с неспазване на установения ред за държавно управление. Оттук и средството за установяване на фактите в административното производство по издаване на заповед за прилагане на принудителна мярка е редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, който сочи и адресата на принудата, освен съставомерните фактически обстоятелства. В разпоредбата на чл. 106а ал.1 от ЗАП се съдържа ясна правна норма с отделни състави на принудителните мерки, от която не остава място за съмнение относно адресата на административната принуда, която се налага за преустановяване на административните нарушения. След като принудителната мярка се налага с цел преустановяване на административните нарушения по Закона за автомобилните превози то следва, че адресат на принудата може да бъде лицето, което е осъществило някой от съставите по чл.106а ал.1 т.1 от ЗАП, които обуславят, както вида на мярката- временно спиране от движение на МПС, така и срока на нейното действие- до отстраняване на нарушението. Принудителните административни мерки не са наказания, но са правно и обективно обусловени от извършване на нарушение, което е и техен състав и основание за налагането им. Адресат на принудителна мярка не може да бъде лице, което не е осъществило нейния състав, а да осъществи състава на принудителната мярка по чл.106а ал.1 т.1 буква „б“ от ЗАП, която е приложима към установените факти по случая може да бъде само вписания собственик/ползвател/наемател на моторното превозно средство, с което се извършва таксиметров превоз, но не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници / то е безсрочно, издава се от Кмета на общината/ или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община, защото само лице, имащо правна връзка с автомобила може да отстрани нарушението по аргумент от чл.12 и сл. от ЗАП. Изискването да е търговец е относимо към отстраняване на нарушението, не и към неговото извършване. След като последващия собственик не е установен като лице, осъществило състава на мярката, то прилагането на държавната принуда спрямо него е лишено от основание. Този правен въпрос е разрешен от ответника незаконосъобразно и е самостоятелно основание за отмяна на Заповедта в оспорената й част за временно спиране от движение на придобития на 30.10.2024г автомобил. Тук е мястото да се каже, че при придобиване на спрян от движение автомобил, новият собственик търпи правното положение, и промяната на собствеността не е основание нито за отмяна на мярката, нито за нейното преустановяване. В настоящия случай обаче мярката е наложена спрямо лице, което не е допуснало извършване на нарушението и не може, чрез нейното налагане да бъде задължено да го отстрани, за да се прекрати нейното действие и да се изпълни изискването за управление само на МПС, което не е спряно от движение и е регистрирано. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-01-67/29.02.2024г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107 ал.1 от ЗАП са делегирани правомощия на Началник на областен отдел „АА“. Спазена е писмената форма и изискванията за съдържание, но е нарушен материалния закон – чл.106а ал.1 т.1 буква „б“ от ЗАП, като освен това фактите, осъществяващи този състав са подведени и под не относимите към тях основания на чл.106а ал.1 т.1 букви „а“ и „в“ от ЗАП, които не се отнасят за таксиметровия превоз на пътници. Нарушителят и адресат на мярката трябва да разполага с точна правна информация кое условие от ЗАП трябва да изпълни, за да преустанови нарушението, чийто предмет е притежавания или използван на правно основание автомобил. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора