Решение № 9629 от 19.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9052/2024 г.

Производство по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) вр. чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК, представлявана от изпълнителния директор В. К. и председателя на Управителния съвет И. Е., депозирана чрез процесуалния им представител – ръководителя на отдел „Правно обслужване“ срещу Решение № 2823/14.06.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 21-ви състав, постановено по НАХД № 8136/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-036/22.05.2023г., издадено от началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С обжалваното НП, на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева, за извършено на 16.02.2023 г. нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В касационната жалба са изложени аргументи за необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - неизяснена фактическа обстановка предпоставила неправилното приложение на материалния закон. Поддържа се и становището за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при констатиране и санкциониране на административното нарушение – непосочване на съществен елемент от състава - датата на извършване на деянието. Изложени са подробни съображения за наличие на основания за приложение на квалификацията „маловажен случай“, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което е обосновано с изпълнение на задължителните предписания след извършената проверка. Така е обосновано искане за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Правят се възражения срещу присъждането на разноски за процесуално представителство на ответната страна. Процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД поддържа направените искания в касационната жалба и аргументите, с които са обосновани в съдебното заседание пред настоящата инстанция. От ответната страна е представено писмено Възражение на касационната жалба, в което са оспорени твърденията за неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Приложени са влезли в сила съдебни решения на състави на АССГ по казуси със същия предмет. Направено е искане въззивното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор направените разноски за процесуално представителство. Прокурорът от Софийска градска прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Настоящият касационен състав на Административен съд - София – град, въз основа на приложените доказателства, съобразявайки становищата на страните, наведените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 218 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок ( съобщението за изготвеното решение е връчено на 27.06.2024 г. на процесуалния представител на дружеството, а жалбата е заведена с вх. № 227535 на 11.07.2024 г. ), от процесуално легитимирано лице – пълномощник на представляващите „Топлофикация София“ ЕАД, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът е анализирал информацията от събраните писмени доказателства и гласните доказателствени средства - показанията на разпитания актосъставител Н. Д. и е приел за установена следната фактическа обстановка: На 16.02.2023 г., около 12: 30 ч., свид. Д. - главен инспектор в Регионален отдел „Метрологичен надзор Западна България“ на ГД „Метрологичен надзор“, извършил надзорна проверка в абонатна станция в жилищен блок в [населено място], [жк], блок 244, вх. Г. При проверката е установено, че „Топлофикация София“ ЕАД при осъществяване на дейностите по снабдяване и търговия с топлинна енергия за битови нужди, използва за измерване обема на студената вода, преминала през подгревателя за битово горещо водоснабдяване (БГВ), монтиран в абонатната станция водомер тип MNR, с идентификационен № 31514971, производител Elster, с технически и метрологични характеристики: номинален разход Qn6 m3/h и със знак за ЕИО, одобрен тип е D98/6.131.04, съгласно член 846, т.1а Приложение № 48а от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК). Проверяващият констатирал, че към момента на проверката водомерът е бил с унищожен знак за първоначална проверка и без знак за последваща проверка от вида на посочените в член 846, т.5, Приложение № НСИМПК. На 03.04.2023 г. в присъствието на упълномощен представител на „Топлофикация София“ ЕАД е съставен АУАН № 2С688 за констатираното при проверката на 16.02.2023 г. нарушение на изискванията на чл. 44, т. 4 вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Актът е връчен на пълномощника в деня на съставянето му. Не са постъпили възражения в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. В същия ден е съставен и Протокол със задължителни предписания № 101-201 от 03.04.2023 г., съгласно който на „Топлофикация София“ ЕАД е указано в срок до 18.04.2023 г. да спре да използва топломери и водомери без удостоверителни знаци, сред които под № 6 е посочен и монтираният в Абонатната станция в жилищен блок с административен адрес – [населено място], [жк], блок 244, вх. Г. На 22.05.2023 г. въз основа на констатациите в съставения АУАН от началника на Регионален отдел „МН - Западна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ е издадено обжалваното Наказателно постановление № МН-ЗБ-23-036/22.05.2023 г., с което на основание чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИ, на „Топлофикация София“ ЕАД е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер от 200 лева за извършеното на 16.02.2023 г. административно нарушение на разпоредбата на чл. 44, т. 4 вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Въз основа на тези факти, които не се оспорват от страните в настоящото производство, СРС е приел, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с изискванията на материалния закон. Посочил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи с нормативно установени контролни функции, съгласно изискванията на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 75, ал. 1 от ЗИ, възложени им със заповеди на председателя на ДАМТН, представени по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въззивният съд е положил дължимите усилия за събиране на необходимите и относими доказателства за установяване на всички релевантни факти от значение за съставомерните елементи на процесното административно нарушение, като е спазил и процесуалните стандарти при оценката им. Спазването на формалните изисквания, визирани в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при констатиране на административното нарушение и последващото му санкциониране, безспорно е гаранция за ефективно упражняване на правото на защита на санкционираното дружество и обезпечава надлежното упражняване на съдебния контрол при проверка на фактическите обстоятелства, установяващи елементите от състава на конкретното административно нарушение и приложената санкционна норма от административно наказващия орган. В настоящия казус и според касационния състав, административното нарушение, за което е наложена имуществена санкция на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е описано точно и ясно, и съдържа съставомерните признаци на нарушението по чл. 44, т. 4 от ЗИ – неизпълнение на задължението да не се използват средства за измерване, върху които не са поставени знаци по чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Твърденията за неотразена дата на извършване на нарушението не кореспондират с приложените към административната преписка писмени документи. В съставения АУАН е посочен деня и часа на извършване на проверката – 16.02.2023 г. 12, 30 ч. когато е установено нарушението – ползването за измерване на обема на студената вода, преминал пред подгревател на БГВ, на водомер, който е без знаци за първоначална и последваща проверка. Категорично установено е и, че АУАН е съставен в присъствието на представител на санкционираното дружество не в деня на констатиране на нарушението, а на 03.04.2023 г., в срока по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. Правната квалификация, посочена в АУАН е възпроизведена и в НП, и напълно съответства на словесното описание на санкционираното административно нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ - нарушение на конкретно правило за поведение – задължение да не се използват средства за измерване с цел отчитане на плащания, които не са преминали съответните първоначални и последващи проверки, удостоверявано със знаците по чл. 35 (знак за одобрен тип, който се поставя върху всяко средство за измерване от производител или от вносител), чл. 39, ал. 1 (знак за първоначална проверка) и чл. 43 ал. 1 (знак за последваща проверка) от ЗИ. При доказано извършено нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, което не се оспорва от касатора, законосъобразно административно наказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на дружеството по предвидения ред в чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИ. Определената санкция е в минимален размер и е пропорционална на степента на засягане на защитения обществен интерес от извършеното нарушение. Не са налице основания за прилагане на квалификацията по чл. 28 от ЗАНН. Ползването на средства за измерване, които не отговарят на изискванията на закона, компрометира отчетените за даден период количества потребена вода. В настоящия казус измерванията, които са били засегнати от неправомерното ползване на непреминалия през необходимата първоначална и последваща проверка водомер, касаят потребени количества на значителен брой абонати, а това предпоставя и по-високата степен на увреждане на обществения интерес. Споделими са и доводите на районния съд, че последващото отстраняване на констатираното нарушение, макар и в деня след установяването му, не води до санирането му. Нещо повече, правилно е посочено в мотивите, че неизпълнението на задължително предписание на контролен орган е отделен състав на административно нарушение по чл. 92 от ЗИ, поради което недопускането му не може да се ползва като изключващо административно наказателната отговорност обстоятелство. По изложените съображения, обжалваното решение на СРС като обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 3 вр. ал. 5 от ЗАНН своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответната страна, като основателна следва да бъде уважена. Санкционираното дружество следва да заплати юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лева, на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от изложено и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд - София – град, ХХIII касационен състав