Решение № 284 от 7.10.2025 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 396/2025 г.

Производството е било образувано по повод предложението на Директора на Регионална дирекция по горите - София, в качеството му на АНО, с което се иска от съда постановяване на наказание "Безвъзмезден труд в полза на обществото" спрямо нарушителя Г. Б. Г. с ЕГН•••••••••• от с.•, обл.Софийска, • на основание чл. 16а, чл. 13, ал. 2 от ЗАНН, чл. 266, ал. 3 от Закона за горите, за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от. ЗГ. При редовност на призоваването се явява процесуален представител на Директора на РДГ-София, който намира предложението за основателно и моли за постановяване на решение с което да се наложи наказание "Безвъзмезден труд в полза на обществото". Нарушителят, редовно призован, явява се лично и с процесуален представител, който оспорва фактическите и правни констатации по съставения срещу доверителя м у акт за установяване на административно нарушение и предлага да не му се налага наказание или алтернативно постановяване на минимално наказание "Безвъзмезден труд в полза на обществото". Ботевградския районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 04.02.2025г. в с. •, обл. Софийска, св. Д. Ц. Д. – горски стражар при ТП ДГС Ботевград, съставил АУАН Серия СЗДП №320072/04.02.2025г за извършени от Г. Б. Г. с ЕГН••••••••••нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗГ. Касае се за деяние, извършено в полето между с.• и с.•, в 14, 00 часа, когато е установено, че нарушителят е транспортирал дърва за огрев от дървесен вид "Акация" в размер на 1, 00 пространствен куб. м., без превозен билет и немаркирани с контролна горска марка. С АУАН били иззети вещите предмет на нарушението 1, 00 пространствен куб. м. дърва за огрев от дървесен вид "Акация" и средството за неговото извършване - 1 бр. конска каруца. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като му е връчен препис, което се установява от разписките. Г. не е възразил срещу констатациите на контролния орган. Съставен е констативен протокол, а иззетите вещи били оставени на отговорно пазене с разписка. Като доказателства са приложени справка за други нарушения по ЗГ извършени от М. А. М., за които е наказан по административен път и фотокопия на НП №111/17.04.2024г. издадено от Директора на РДГ-София, влязло в сила на 10.07.2024г. Нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка", а съобразно т. 2 от същия член и алинея- ако дървесината не е придружена с превозен билет. Такава контролна горска марка или производствена марка е необходима за доказване произхода на дървата от страна на нарушителя, а както стана ясно по-горе транспортираните от него дърва не притежавали такива към момента на проверката. Липсват каквито и да е документи, доказващи произхода на дървата, както и наличието на превозен билет. Очевидно е, че действията на нарушителя са в разрез с описаното по-горе и изцяло покриват съдържанието на нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите "Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти", а съобразно ал. 3 от същия член "Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 10000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото". Легалната дефиниция на "повторност" за административните нарушения е дадена в § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, ДВ бр. 109 от 2020 г. "Предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго". Законодателя е в § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ЗАНН е посочил "Нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид" е това нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав". Безспорно от събраните доказателства се установява, че административните нарушения предмет на настоящото производство са извършени след влизане в сила на НП №111/17.04.2024г. Касае се до санкции за също такива нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Ето защо следва да се приеме, че извършеното от нарушителя изцяло припокрива признака на "повторност" на нарушенията. Съобразно нормата на чл. 18 от ЗАНН "Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях". Именно в тази хипотеза попадат и действията на нарушителя, тъй като с едно деяние той е извършил две отделни нарушения- това по чл. 213, ал. 1, т. 1 и друго по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за което са му съставени два АУАН и поради което следва да му бъдат наложени две отделни наказания. Степента на обществена опасност на нарушенията, вредите настъпили от тях, кръга на засегнатите интереси и значимостта на конкретно увредените отношения, извършването на нарушенията след влизане в сила на НП за също такива деяния, както и личността на нарушителя не биха могли да обуславят маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед постигате целите на административните наказания, съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН- да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, настоящия съдебен състав счита, че следва да приеме искането на АНО за налагането на административно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото" като основателно. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН "За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1". И тъй като съобразно нормата на чл. 16а от ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай съда счита, че следва да наложи административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер за всяко едно от извършените от нарушителя нарушения, т. е. в размер на по 40 часа годишно за всяко едно от нарушенията, съобразявайки се с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и имотното състояние на нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират по-висок размер на административните наказания от минимално предвиденото за тях, доколкото се касае за транспортиране на 1 пр. куб. м. дърва за огрев. Според материалите по делото нарушителят е съдействал при направената проверка и не оспорва извършеното от него. В това производство съда е задължен съобразно нормата на чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и 21 от ЗАНН. А съобразно чл. 21 от ЗАНН "Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност". По идентичен начин са уредени тези правни последици и в Закона за горите, като съобразно нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, "вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им". С оглед посочените разпоредби съда счита за правилно да отнеме в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, а именно: един пространствен куб. метър дърва за огрев от дървесен вид "акация". Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, отнемане по алинеи 1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Безспорно в съответния закон – Закона за горите не е предвидено друго, а именно не е предвидено, че отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. В съответния закон е предвидено друго, като изключение на правилото, че се отнемат вещите които принадлежат на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено нарушение, а именно предвидено е, че се отнемат и вещите, които не принадлежат на нарушителя, но в същото време изрично изключение на правилото по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН в Закона за горите не е предвидено, поради което това правило намира приложение и в противоречие с чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Безспорно в случая е, че стойността на конската каруца, не съответства на характера и тежестта на нарушенията, изразяващо се в транспортиране на немаркирани 1, 00 куб. м. дърва. Касае се за изключително малко количество дърва, чиято стойност не е висока, а стойността на конската каруца при всички случаи е многократно по - висока. Освен това, за да се приложи нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, административно наказващият орган е длъжен да докаже, че стойността на превозното средно съответства на характера и тежестта на нарушението, а доказателства в тази насока не са събрани, поради което не следва да бъдат отнети в полза на държавата- конска каруца -1бр., а следва да бъде постановено връщане на същата на лицето от което е иззета. Мотивиран от така установеното, въз основа на събраните доказателства, взети по отделно и в своята съвкупност и ръководен от вътрешното си убеждение на основание чл. 58в от ЗАНН, съдът