Решение № 668 от 6.8.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 647/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе" № 111 П, представлявано от упълномощения от изпълнителните директори старши юрисконсулт Мирослав Димов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 58 против К. Ц. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, чрез пълномощник адв. Вяра Видова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Стара планина“ № 12, вх.Б, ет.2, офис 8, за приемане на установено съществуването вземания спрямо ответника към 13.05.2022 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда, произтичащи от Договор за банков кредит (необезпечен) № 002LD-R-000844/ 20.03.2012 год., в размер на общо 22 187, 57 евро, включваща: просрочена главница в размер на 8494, 66 евро; договорна лихва в размер на 5162, 63 евро за периода от 25.08.2014г. до 12.03.2020г. вкл.; наказателна лихва за просрочена главница в размер на 6966, 32 евро за периода от 25.04.2012г. до 12.03.2020г. вкл.; непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит в размер на 83, 93 евро за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл.; непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит в размер на 586, 67 евро за периода от 14.05.2020г. до 25.03.2022г. вкл.; наказателна лихва за просрочена главница в размер на 893, 36 евро, дължима на основание Раздел II, т.10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 11.05.2022г. вкл.; законна лихва върху главницата от 12.05.2022г. до окончателното погасяване на дълга; както и да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в заповедното производство: 867, 90 лв – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски, вкл. 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Според изложеното в исковата молба, на 20.03.2012 г. между страните в настоящото производство е сключен Договор за банков кредит № 002LD-R-000844/ 20.03.2012 год., по силата на който ответницата е получила от банката кредит в размер на 8500 евро с краен срок за погасяване 25.03.2022 год. Погасяването на задължението следвало да се извършва с погасителни вноски на всяко 25-то число от месеца, съгласно погасителен план - приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Ищецът твърди, че кредитът бил в просрочие от 25.04.2012г., т.е. от първата вноска. Били са просрочени 120 вноски за главница на обща сума от 8494, 66 евро и 92 месечни вноски за договорни лихви в общ размер на 5833, 23 евро. Целият кредит е с настъпил падеж на 25.03.2022г., като на 12.05.2022г. е подадено заявление по чл.417 от ГПК за дължимите суми пред РС-Бургас поради неизпълнение задълженията от страна на длъжника. Изброени са и дължимите наказателни лихви в размер на 6966, 32 евро за периода от 25.04.2012г. до 12.03.2020г. вкл. претендирана на основание Раздел II, т.10 от договора за кредит, непогасена договорна лихва, претендирана на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит в размер на 83, 93 евро за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл., непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит в размер на 586, 67 евро за периода от 14.05.2020г. до 25.03.2022г. в т.ч. наказателна лихва за просрочена главница в размер на 893, 36 евро, дължима на основание Раздел II, т.10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 11.05.2022г. вкл. Банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК и е било образувано ЧГД № 2957/22г.. на Бургаски Районен съд, по което са издадени Заповед за изпълнение № 1352/ 16.05.2022г. и Изпълнителен лист № 1248/ 17.05.2022г., по силата на които Кр.М. е осъдена да заплати на ищцовата банка дължимите по Договора за кредит суми така, както са изброени в исковата молба, както и съдебни разноски: 867, 90 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ищцовата страна счита, че в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съдът бил проверил и установил редовността на процесния договор за потребителски кредит. В производството по чл. 417 от ГПК, банката била доказала вземането си пред съда чрез представянето на Извлечение от счетоводните си книги към 12.05.2022г. Въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист, ищецът инициирал образуването на изпълнително дело № 20238050400582 по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 и район на действие ОС-Бургас и предприел съответните принудителни действия, като освен вземането по изпълнителен лист, претендирал и всички последващи разноски по принудителното изпълнение. С определение № 6389/ 09.11.2023 год. по ч.гр.д. № 2957/22г. на РС-Бургас, съдът постановил спиране на изпълнителното производство и дал указания на ищеца, че може да предяви иск относно вземането си към К. М. в едномесечен срок, както и че при непредставяне на доказателства за последното, издадената ЗНИ ще бъде обезсилена от съда по отношение на длъжника. Процесуалният представител на К. М. с депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции, като твърди, че същите са неоснователни и недоказани. Счита за невярно твърдението на ищеца, че ответницата не е погасявала дължимите от нея месечни погасителни вноски, тъй като липсват данни за извършени погасявания в периода 20.03.2012 – 11.07.2012г. Неясно остава и необявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката, която е изчакала 10 години до изтичането на крайния срок и едва сега е потърсила сумите, изчаквайки натрупването на дължими лихви. Получените в периода 11.07.2012 – 10.09.2012г. 3859, 36 евро, банката не усвоявала чрез погасяване на дължимите месечни вноски от 146, 31 евро, не е извършила погасяване на главница, която според приложения погасителен план обхваща поравно главница и лихви. Твърди се, че банката не е извършила изискуемото от закона изрично обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дори не е посочила от коя дата вземането е станало изискуемо. Необявяването на кредита за предсрочно изискуем е довело до недължимост на търсените лихви поради некоректното им начисляване. Развити са доводи, че особената привилегия предоставена на банките с чл.417 т.2 от ГПК за издаване на ЗНИ само въз основа на извлечения от счетоводните книги, създавало задължение за съда да изследва, дали вземането не се основава на неравноправни клаузи в потребителските договори, като са цит решение на Съда на Европейския съюз (дело C-243/08 Pannon GSM и дело C-176/17 Profi Credit Polska S.A.). Кр.М. е потребител по смисъла на §.13.1 от ДР на ЗЗП и поради това твърди, че в договора са налице неравноправни клаузи и първата от тях е т.10 от Раздел II, включваща лихви, такси и комисионни по договора. Клаузите на договора не са били индивидуално уговорени, поради което и ответницата не е имала възможност да влияе върху тях. Посочената неустойка е прекомерна и следователно нищожна. Същата противоречи и на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципите на справедливостта и добросъвестността. Като доказателство в тази насока се сочи, че не са били залегнали ясно начинът на издължаване на кредита, кога е налице просрочие, както и каква е санкцията в последния случай. Липсата на краен срок на предсрочната изискуемост е поставила Кр.М. в невъзможност да прецени икономическите последици от договора. Изобщо цит. част от Раздел II покривала няколко критерия за неравноправна клауза според чл.143 ал.2 – т.5, т.10, т.11, т.19 от ЗЗП. Поради изложеното се иска от съда да обяви за неравноправни и нищожни следните клаузи от процесния договор за банков кредит: т.4, т.5, т.8 и т.10 от Раздел II; т.11 б. „в“ от Раздел III и т.12, т.13, т.14 от Раздел IV. Също така от изложеното в исковата молба се прави извод, че банката се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение, като не е обявила кредита за предсрочно изискуем – заблудила е Кр.М., че кредитът всъщност е погасен. Направено е изрично възражение за настъпила погасителна давност по отношение на търсените суми. С определение рег.888/ 26.03.2025г. съдът е конституирал „АПС бета България“ ЕООД като трето лице – помагач на ищцовата страна по делото. В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно- икономическа експертиза. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради необявяване на кредита за предсрочно изискуем, довело до недължимост на сумите, както и поради погасяване на претенциите при изтекла давност. Представител на третото лице – помагач не се яви в съдебно заседание, не изрази становище по делото. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното. Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 2957/2022 г. по описа на РС-Бургас, издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 1532/ 16.05.2022г. (л.50 и 29 по частното гр.дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 2156, 65 лв. направени разноски, от които 867, 90 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Против издаването на тази заповед в законовия срок е подадено възражение от ответницата. Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възраженията – банката е била уведомена с последно определение на РС-Бургас на 02.04.2024г., а исковата молба е била подадена на 02.05.2024г. Внесена е дължимата държавна такса. Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 480 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Възраженията на ответницата М. са с правно основание в чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 143, т. 5, 10, 11 и т. 19 от ЗЗП и чл.110 и чл.111 от ЗЗД. По делото е представен договор за Договор за банков кредит № 002LD-R-000844/ 20.03.2012 год. (л.8-10) и приложени общи условия към договора за банков кредит. Ответницата е получила сумата от 8500 евро при 18, 80 % годишен процент на разходите, като в края на периода – 25.03.2022г. дължи връщане на сумата от 17 747, 32 евро. Общата кредитна експозиция на М. е била 414 770, 56 лв. Приложен е погасителен план с месечна погасителна вноска от 146, 31 евро. Поради непогасяване на задълженията на длъжницата към банката – ищец, последната пристъпила към образуване на заповедно производство против Кр.М., въз основа на извлечение от счетоводните книги, за което било образувано ч. гр. д. № 2957/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас. В това производство били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 1532/ 16.05.2022г. и Изпълнителен лист № 1248/ 17.05.2022г., за сумите, както следва: 8494, 66 евро - главница за целия период на договора; 5833, 23 евро - договорна лихва за периода от 25.08.2014 до 25.03.2022г.; 7859, 68 евро – наказателна лихва за просрочени плащания от 25.04.2012 до 11.05.2022г.; законната лихва върху главницата считано от 12.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането; 867, 90 лева - държавна такса; 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 582/2023г. по описа на ЧСИ Станимира Николова с район на действие ОС- Бургас. Според заключението на вещото лице П.Бангеева (л.66-75), размерът на дължимите суми по процесния договор към 12.05.2022г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) са: главница от 8494, 66 евро; договорна лихва от 5833, 23 евро за периода от 25.08.2014г. до 25.03.2022г.; наказателна лихва за просрочие – 7859, 68 евро, дължима за периода от 25.08.2013г. до 25.03.2022г. Вещото лице е посочило, на кои дати какви суми по договора са били погасявани от банката с постъпилите средства, като е изготвена подробна таблица. С оглед на изложеното до тук съдът приема, че отношенията между банката-ищец и кредитополучателката са предмет на първоначално възникналия между тях валиден договор за кредит и съответно уговорения по същия погасителен план. Поради своя правен характер, първо следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване на публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита поради изтекла погасителна давност. В коректно цит. от пълномощника на Кр.М., Тълкувателно решение № 3/2023г. от 21.11.2024г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че „при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска“. Предвид подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред РС-Бургас на 12.05.2022г., на основание чл.110 от ЗЗД следва да се считат за погасени по давност всички претенции за неплатена главница по договора преди 12.05.2017г. или това е сумата от общо 2639, 05 евро (л.73, колона 3 съобразно изготвената от вещото лице таблица – претендираните 8494, 66 евро минус оставащите след датата 5 855, 61 евро). При прилагане на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, по отношение на лихвите това са суми преди 12.05.2019г. или за договорните лихви сумата е 4101, 87 евро (л.73, стр.2, колона 13 съобразно изготвената от вещото лице таблица – претендираните 5162, 63 евро минус оставащите след датата 1060, 76 евро), а относно наказателните лихви сумата е 2786, 48 евро (л.73, стр.2, колона 15 съобразно изготвената от вещото лице таблица – претендираните 7859, 68 евро минус оставащите след датата 5073, 20 евро). Направено е на следващо място възражение от процесуалния представител на ответницата М., за настъпила предсрочна изискуемост по силата на закона. Такава не е налице, доколкото би могла да настъпи на основание глава Х. „Предсрочна изискуемост“ от общите условия чл.10.1 и чл.10.3, но затова се изисква изрично изявление на банката, доколкото това е нейно право и на кредитора е предоставен избор да го упражни ли или не. Доказателства банката да е упражнила това свое право, няма. Накрая следва да бъдат разгледани направените възражения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. За наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът следва да следи не само по направено възражение, но и служебно, като на обсъждане подлежи и основателността на изложените в становището на ответницата М. аргументи, че разпоредбите на раздел II, т. 10 от договора били неравноправни. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, между които - т.10, при предвидена възможност за търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП, неравноправната клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към тази дата, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи. Ответницата има качеството на потребител по смисъла на §.13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и може да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител". В конкретния случай ответницата М. при сключване на процесния договор е действала като физическо лице, без целта на сключения договор да е във връзка с осъществяване на търговска дейност и се ползва със защитата, установената в глава шеста от ЗЗП. Съдът счита за неоснователно възражението на ответницата за неустановеност на дължимата лихва съобразно т.10 от договора. В цит. точка ясно е посочено, че дължимите, но неизвършени плащания се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ датата на падежа на съотв. вноска. Т.е. начинът на изчисляване на дължимата наказателна лихва е ясно и недвусмислено посочен. В този насока е и заключението на вещото лице, което не спомена за трудности при изчисляването на наказателната лихва. Неоснователни са и останалите възражения на ответната страна, включващи и искане да бъдат обявени за неравноправни и нищожни следните клаузи от процесния договор за банков кредит: т.4, т.5, т.8 и т.10 от Раздел II; т.11 б. „в“ от Раздел III и т.12, т.13, т.14 от Раздел IV. Целият договор и общите условия са написани на български език, като същите са ясни и разбираеми. Наличието на уговорена възможност, банката едностранно да променя лихвения процент, действително е основание за атакуването, но по делото липсват доказателства, банката да се е възползвала от нея. Това се отнася и до т.11 б. „в“ от Раздел III, доколкото липсва спор между страните за извършени подобни действия. Размерът на уговорената неустойка не може да се приеме за прекомерен, тъй като не се доказа да излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При изтекъл краен срок за погасяване на цялото задължение, именно цялата дължима сума по договора е базата, на която да се изчислят настъпилите от неизпълнението вреди, тъй като невърнатите средства са ресурс, който банката не би могла да използва. Не се установи и противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.9 от ЗЗД. Последните представляват неписани правила, морални норми, надхвърлящи рамките на правовата уредба. В случая се твърди накърняване принципите на добросъвестността и справедливостта, както и наличие на неоснователно обогатяване на банката. „Първа инвестиционна банка“ АД е търговско дружество и следователно неговата цел е печалбата, която реализира чрез отдаване на наличен паричен ресурс срещу уговорено възнаграждение. Според т.4 от договора, уговорената лихва е била общо 16, 5 %, като в т.5 е посочено, че годишният процент на разходите е бил 18, 80 % и общата сума, която следва да върне кредитополучателката е 17 747, 32 лв. Доколкото уговореният период на връщане на сумата е 10 години, през които са налице и инфлационни процеси, може да се заключи, че уговорената печалба не е прекомерна. А следователно не е налице и нарушаване на цит. принципи, доколкото ответницата е върнала малка част от дълга. Това обосновава и извод, че не е налице и неоснователно обогатяване на дружеството. Относно клаузите на т.12, т.13, т.14 от Раздел IV изобщо липсват изложени мотиви, но подобна възможност е предвидена в чл.99 и сл. от ЗЗД и не се изисква изрично съгласие на длъжника затова. По отношение на твърдението, че банката умишлено не е обявила кредита за предсрочно изискуем, следва да се отбележи, че санкцията за подобно поведение е именно предвидената в закона погасителна давност по отношение на главница и лихви, която ще бъде приложена и в настоящото производство. Ако ответницата би изпълнявала договора, банката би получила уговореното възнаграждение. С това се изчерпва и отговора на твърдението на ответната страна, че банката черпела изгода от собственото си противоправно поведение. Избор на всеки кредитор е да търси удовлетворение на своя интерес както счете за добре, стига това да не противоречи на закона. В настоящото производство такова противоречие не беше установено. Недоказани останаха и твърденията за „заблуждаващи“ действия от страна на банката, която като не потърсила дължимите парични суми, оставила М. с убеждението, че кредитът бил погасен. Както стана ясно и от заключението на вещото лице, внесените суми от ответницата са били разнесени съобразно подписания от страните погасителен план. Поради това, както и поради значителното забавяне на плащанията, погасената част от главницата е малка – 5, 34 евро. Както е известно, срокът кани длъжника, а М. отлично е разбирала, че е дължала сумите по договора. Така изложените факти по делото мотивират съда да счете, че приетите за допустими искове по чл.422 от ГПК са основателни и доказани, но частично спрямо търсените суми. С оглед извършеното погасяване на вземанията на банката поради изтекла давност, дължими са следните суми: 5 855, 61 евро главница за периода 12.05.2017 – 12.05.2022г.; 1060, 76 евро дължима договорна лихва за периода 12.05.2019 – 12.05.2022г.; 5073, 20 евро дължима наказателна лихва за периода 12.05.2019 – 12.05.2022г., като до претендираните суми от 8494, 66 евро, съотв. 5162, 63 евро и 7859, 68 евро, исковата молба бъде отхвърлена. С оглед приетото за установено по отношение на дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за заплащане на лихви за забава върху главницата от 5 855, 61 евро, считано от датата на подаване на заявлението пред РС-Бургас - 12.05.2022г., до окончателното изплащане на вземането. На основание чл.422 ал.1 от ГПК, исковете за съществуване на правото се считат за предявени от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед уважаването на исковете, основателна е и претенцията за дължимост на сумата от 495, 67 лв., представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 2957/2022 г. по описа на РС-Бургас съобразно уважената част от исковете, като е отбелязано в издадената заповед № 1532/ 16.05.2022г., че сумата от 917, 90 лв. включва 867, 90 лева – държавна такса за заповедното производство и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Предвид дадените указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГК, съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по отношение на разноските, признати в заповедното производство. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид приетата частична основателност на предявените искове, на ищцовата страна се дължат направените разноски. Съгласно приложенията, направените разноски са общо 1267, 90 лв., от които 867, 90 лева – държавна такса за исковото производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 350 лева – депозит за вещо лице. Съобразно уважената част от исковете, ответницата следва да заплати сумата от 684, 67 лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, банката дължи заплащане на направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Според представения списък на разноските (л.124), ответницата претендира такива в общ размер на 5 700 лева, от които 4000 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство, 1500 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство (л.42 по ч.гр.д.№ 2957/2022 г. по описа на РС- Бургас), 200 лева – депозит за вещо лице. С оглед отхвърлената част на исковете, претенцията за разноски е основателна за сумата от общо 2622 лева. Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд