Решение № 852 от 19.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 3364/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 217 от 14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 179/2022 г. от Софийски окръжен съд са отхвърлени предявените от Х. Д. И., ЕГН •••••••••• против Община Ботевград, БУЛСТАТ 000776089, искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет осъждането на общината, като първостепенен разпоредител с общинския бюджет, да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие бездействието на нейни длъжностни лица да предвидят в проекта за бюджет на общината заплащане на обезщетения по два изпълнителни листа, издадени на основание влезли в сила решения, с които работодателят – Целодневна детска градина „Слънце“, финансирана с бюджета на общината, на основание чл. 200 от КТ, е бил осъден да заплати на Х. Д. И., ЕГН ••••••••••:

• сумата от 6 749.00 лева, ведно със законна лихва, считано от 03.10.2018 г. /разходвана за медицински изделия, изследвания и помощни средства/;

• сумата от 358.12 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.03.2018 г. /разходвана за лекарства, витамини и превързочни материали, за периода от 20.07.2017 г. до 31.08.2018 г./;

• сумата от 932.05 лева, ведно със законна лихва, считано от 04.12.2017 г. /разходвана са транспортни разходи до болничните заведения в гр. София, за периода 04.12.2017 г. до 15.12.2018 г./;

• сумата от 4 065.87 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /представлява разликата между брутно трудово възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение от НОИ, за периода от 20.03.2017 г. до 20.01.2019 г./;

• сумата от 33 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /обезщетение за неимуществени вреди/;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищцата Х. Д. И., ЕГН •••••••••• да заплати направените деловодни разноски на Община Ботевград, БУЛСТАТ 000776089, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 4258.40 лева.

С решение № 289 от 13.08.2024 г., постановено по гр.д. № 179/2022 г. от Софийски окръжен съд е отхвърлил молбата на ищцата Х. Д. И., ЕГН •••••••••• за допълване на първоначалното решение.

С определение № 803 от 03.10.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, по дело № 179/2022 г. от Софийски окръжен съд е отхвърлил молбата от Х. Д. И., ЕГН •••••••••• за изменение на решение № 217 от 14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 179/2022 г. от Софийски окръжен съд са в ЧАСТТА за разноските.

Решение № 217 от 14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 179/2022 г. от Софийски окръжен съд се обжалва от ищцата с въззивна жалба вх. № 6370/09.07.2024 г. по регистъра на Софийски окръжен съд с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства установяват наличието на две влезли в сила решения, с които работодателят по реда на чл. 200 от КТ е бил осъден да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Работодателят е общинска ЦДГ „Слънце“, на която първостепенен разпоредител с общинския бюджет е Община Ботевград.

Образувано е изпълнително дело, като длъжникът – ЦДГ е заявил на ЧСИ, че имуществото му е публична общинска собственост, няма отделна банкова сметка и бюджетът му се определя от Община Ботевград.

ЧСИ е изпратил съобщение до Кмета на Община Ботевград, като принципал, за предприемане на действия по изпълнение на влезлите в сила осъдителни решения.

Съобщението е доставено на 13.07.2021 г. но не е последвал отговор. Подаден сигнал до Министерството на образованието и науката за неизпълнението на влезлите в сила решения, като последното с писмо изх. № 16.05.2022 г. е изпратило сигнала по компетентност на кмета на Община Ботевград, на основание чл. 112 от АПК.

Налице са два изпълнителни титула, удостоверяващи парични вземания, които служители на Община Ботевград в продължение на няколко години не ги включват в бюджета на общината.

Моли въззивния съд да отмени решението и в место това да осъди ответника да заплати обезщетения за вреди, претърпени от бездействието на служители на ответника, в размерите на обезщетенията, с които общинската детска градина, като работодател е била осъдена да заплати, но не са били включени в нейния бюджет.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете инстанции.

Решение № 289 от 13.08.2024 г., постановено по реда на чл. 250 от ГПК, по гр.д. № 179/2022 г. от Софийски окръжен съд се обжалва от ищцата Х. Д. И., ЕГН •••••••••• с въззивна жалба вх. № 9005/18.09.2024 г. с доводи за неправилност.

Моли да се отмени атакуваното решение и въззивният съд да съобрази и се произнесе по всички предявени искове.

Определение № 803 от 03.10.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, по дело № 179/2022 г. от Софийски окръжен съд, с което е отхвърлил молбата от Х. Д. И., ЕГН •••••••••• за изменение на решение № 217 от 14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 179/2022 г. от Софийски окръжен съд са в ЧАСТТА за разноските е атакува с частна жалба вх. № 10885/07.11.2024 г., подадена от ищцата с доводи за неправилност.

Моли да се отмени.

Насрещната страна – Община Ботевград е подала отговор на всяка една от посочените въззивни жалби, както и е подала отговор на частната жалба.

Изразява становище за тяхната неоснователност и моли да се потвърдят обжалваните съдебни актове.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното произвоство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби и частната жалба са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежна страна срещу валидни и допустими съдебни актове, който подлежат на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищцата - Х. Д. И., ЕГН •••••••••• е предявила против Община Ботевград, БУЛСТАТ 000776089 искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащането на обезщетения за имуществени вреди, които са в причинна връзка с бездействието на служители на общината при изготвянето на проекта за общински бюджет да включат нейните парични вземания към работодателя – общинска детска градина, дейността на която се финансира от общинския бюджет.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е работила като „помощник възпитател“ в Целодневна детска градина „Слънце“ гр. Ботевград.

На 20.03.2017 г. е претърпяла инцидент, който е бил признат от работодателя за трудова злополука.

С две съдебни решения, влезли в сила, работодателят по реда на чл. 200 от КТ е бил осъден да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Работодателят е общинска ЦДГ „Слънце“, на която първостепенен разпоредител с общинския бюджет е Община Ботевград.

Образувано е изпълнително дело. Длъжникът – ЦДГ е заявил на ЧСИ, че имуществото му е публична общинска собственост, няма отделна банкова сметка, бюджетът му се приема от общинския съвет и кметът на Община Ботевград е първостепенен разпоредител със средствата.

ЧСИ е изпратил съобщение до Кмета на Община Ботевград, като принципал, за предприемане на действия по изпълнение на влезлите в сила осъдителни решения.

Съобщението е доставено на 13.07.2021 г., но не е последвал отговор. Подала е сигнал за неизпълнението осъдителните решения до Министерството на образованието и науката, като последното с писмо изх. № 16.05.2022 г. е изпратило сигнала по компетентност на кмета на Община Ботевград, на основание чл. 112 от АПК.

Налице са два изпълнителни титула, които Община Ботевград е отказала да изпълни, като служителите, подготвящи проекта за бюджет не са предвидили паричните задължения по двата изпълнителни листа в продължение на няколко години.

Поискала осъждането на ответника да заплати обезщетения за имуществени вреди, които да са в размерите на обезщетенията, дължими от работодателя /имуществени и неимуществени/, ведно със законните лихви, считано от датите, на които работодателят е осъден да заплати с постановените решения по реда на чл. 200 от КТ, а именно:

• сумата от 6 749.00 лева, ведно със законна лихва, считано от 03.10.2018 г. /сумата е разходвана за медицински изделия, изследвания и помощни средства/;

• сумата от 358.12 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.03.2018 г. /сумата е била разходвана за лекарства, витамини и превързочни материали, за периода от 20.07.2017 г. до 31.08.2018 г./;

• сумата от 932.05 лева, ведно със законна лихва, считано от 04.12.2017 г. /сумата е била разходвана са транспортни разходи до болничните заведения в гр. София, за периода 04.12.2017 г. до 15.12.2018 г. /;

• сумата от 4 065.87 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /сумата представлява разликата между брутно трудово възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение от НОИ, за периода от 20.03.2017 г. до 20.01.2019 г.;

• сумата от 33 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /сумата представлява обезщетение за неимуществени вреди по първото осъдително решение/;

Поискала присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - Община Ботевград, БУЛСТАТ 000776089 подал отговор на исковата молба /л. 117/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките да се осъществи по отношение на него отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата Х. Д. И., ЕГН •••••••••• работила като „помощник възпитател“ в Целодневна детска градина „Слънце“ гр. Ботевград.

На 20.03.2017 г. е претърпяла инцидент, който е бил признат от работодателя за трудова злополука.

С две съдебни решения, влезли в сила, работодателят по реда на чл. 200 от КТ е бил осъден да и заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Работодателят е общинска ЦДГ „Слънце“, на която първостепенен разпоредител с общинския бюджет е Община Ботевград.

Целодневната детска градина „Слънце“ е институция по смисъла на чл. 29 от Закона за предучилишното и училищно образование /ЗПУО/ и има статут на юридическо лице.

Общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират чрез бюджета на общините – чл. 52, ал. 2 от ЗПУО.

Образувано е изпълнително дело.

Длъжникът – ЦДГ е заявил на ЧСИ, че имуществото му е публична общинска собственост, няма отделна банкова сметка /л. 167 – л. 169/, бюджетът му се приема от общинския съвет и кметът на Община Ботевград е първостепенен разпоредител със средствата.

ЧСИ е изпратил съобщение до Кмета на Община Ботевград, като принципал, за предприемане на действия по изпълнение на влезлите в сила осъдителни решения.

Съобщението е доставено на 13.07.2021 г. /л. 166/, но не е последвал отговор.

Ищцата е подала сигнал за неизпълнението осъдителните решения до Министерството на образованието и науката, като последното с писмо изх. № 16.05.2022 г. е изпратило сигнала по компетентност на кмета на Община Ботевград, на основание чл. 112 от АПК – л. 167.

Налице са два изпълнителни титула, издадени въз основа на две влезли в сила осъдителни решения, които Община Ботевград е отказала да изпълни, като общинските служители, подготвящи проекта за бюджет не са предвидили сумите по двата изпълнителни листа в бюджетите в продължение на няколко години, с което са препятствали удовлетворяването на взискателя със сумите:

• сумата от 6 749.00 лева, ведно със законна лихва, считано от 03.10.2018 г. /сумата е разходвана за медицински изделия, изследвания и помощни средства/;

• сумата от 358.12 лева, ведно със законна лихва, считано от 31.03.2018 г. /сумата е била разходвана за лекарства, витамини и превързочни материали, за периода от 20.07.2017 г. до 31.08.2018 г./;

• сумата от 932.05 лева, ведно със законна лихва, считано от 04.12.2017 г. /сумата е била разходвана са транспортни разходи до болничните заведения в гр. София, за периода 04.12.2017 г. до 15.12.2018 г. /;

• сумата от 4 065.87 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /сумата представлява разликата между брутно трудово възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение от НОИ, за периода от 20.03.2017 г. до 20.01.2019 г./;

• сумата от 33 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 20.03.2017 г. /сумата представлява обезщетение за неимуществени вреди по първото осъдително решение/;

От правна страна:

Предметът на възивното производство е очертан с подадените от ищцата въззивни жалби срещу първоначалното и допълнителното решение, както и до основателността на частната жалба, подадена от ищцата срещу определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и предполага:

• противоправно поведение на лице /работник или служител/, изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му работа;

• причинени имуществени и/или неимуществени вреди; - причинна връзка между поведението и вредите; - вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на противното.

Настоящият въззивен състав, с оглед подробно обсъдените в съобразителната част доказателства намира исковете за основателни в пълните предявени размери.

Въз основа на две осъдителни решения, постановени по реда на чл. 200 от КТ, работодателят на ищцата е бил осъден да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законните лихви.

Издадени са два изпълнителни листа.

Образувано е изпълнително дело, по което взискателят не може да се удовлетвори, поради това, че имуществото на юридическото лице е публична общинска собственост, а бюджетът му се приема от общинския съвет и разпоредител с бюджетните средства е Община Ботевград Работодателят е общинска институция в системата на предучилищното и училищното образование, която се финансира чрез бюджета на община Ботевград.

Налице е противоправно поведение на служители на общинската администрация, изразяващо се в бездействие при осъществяване на възложената им работа по изготвяне на проекта за бюджет на общината предвидят паричните суми по двата изпълнителни листа, издадени в полза на ищцата и последната да получи удовлетворение.

Претърпените вреди са имуществени, намират се в пряка причинна връзка между поведението и служителите на ответника и са в размерите на сумите по двата изпълнителни листа.

Вината служителите се предполага и по делото ответникът не е доказал противното.

Жалбите са основателни, поради което следва да се отменят първоначалното решение и решението, постановено по реда на чл. 250 от ГПК и вместо това да се осъди ответника да заплати на ищцата обезщетения за имуществени вреди, в размерите, посочени в изпълнителните листа, ведно със законните лихви, считано от началните дати, посочени в изпълнителните листа.

Частната жалба е основателна и следва да се отмени обжалваното определение, постановено по реда чл. 248 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати: - по сметка на Апелативен съд София, държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 2 706 лева.

• адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции на адв. В. Т. П. от САК с личен номер 1600025388, общо в размер на сумата от 8 516 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

По тези съображения, Софийски апелативен съд