Решение № 30 от 20.2.2020 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 174/2019 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Н.Ю.Х. против Решение № 235/11. 11.2019 г. по АНД № 229/2018 г. на ЕРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2792/2017 от 04.05.2018 г., издадено от Началника на Митница Бургас, с което на осн. чл. 21 от ВЗ на касатора Х. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева, а на осн. чл. 20, ал. 1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на нарушението, а именно: изделия от злато 14 карата, общо 65.80 грама, проба 585 за извършено нарушение по чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния закон, във вр. с чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа изцяло жалбата на основанията, изложени в същата. Ответникът по касацията – Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпилото писмено становище с вх. № 210/27.01.2020 г. жалбата се оспорва изцяло, като се изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Я О П изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана. ЯАС, втори касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се явява и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните: С Решение № 235/11. 11.2019 г. по АНД № 229/2018 г. ЕРС е потвърдил Наказателно постановление № 2792/2017 от 04.05.2018 г., издадено от Началника на Митница Бургас, с което осн. чл. 21 от ВЗ на касатора Н.Х. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева, а на осн. чл. 20, ал. 1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на нарушението, а именно: изделия от злато 14 карата, общо 65.80 грама, проба 585 за извършено нарушение по чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния закон, във вр. с чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ. За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и на базата на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка е приел, че административнонаказателната отговорност на Х. е правилно ангажирана, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Този извод обаче не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, а съгл. ал. 2 на същия член, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. От тази законова уредба става ясно, че законодателят е поставил изискване по принцип актът да се състави в присъствието на нарушителя, като по изключение той може да се състави и в негово отсъствие, но само ако след надлежна покана същият не се яви. В конкретния случай, видно от наказателното постановление, същото е издадено въз основа на Акт № 2333/06.11.2017 г. Към делото е приложено изпратеното до Н.Х. писмо с изх. № 32-291708/19.10.2017 г., от което е видно, че същата е поканена да се яви в „МП ••• в 09: 30 часа на 27.10.2017 г. (петък) или в 9: 30 часа на 30.10.2017 г. (понеделник) за съставяне и подписване на акт за установяване на административно нарушение по чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 14, ал. 1 от Валутен закон.“ На въпросните две дати Х. не се е явила, но акт за установяване на административно нарушение не е съставен на нито една от тях. Видно от приложения към делото АУАН № 2333, същият е съставен на 06.11.2017 г. в отсъствие на Х.. За тази дата обаче покана по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, не е отправяна. При това положение следва да се приеме, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя без да е налице надлежна покана. Касае се нарушение на процесуалните правила, което винаги е съществено, тъй като ограничава правото на защита на лицето, сочено като нарушител и е основание за отмяна на наложеното административно наказание „глоба“ само на това основание. Като е потвърдил наказателното постановление в тази му част, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Що се отнася до останалата част от решението, с което е потвърдено наказателното постановление в частта, касаеща отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – изделия от злато 14 карата с общо тегло 65.80 грама същото, предвид разпоредбата на чл. 20 от ВЗ, според която предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Изложените от решаващия съд съображения в тази насока са подробни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което е ненужно те да бъде преповтаряни. Предвид изложеното ЯАС, първи касационен състав,