Решение № 19 от 8.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5080/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК. Образувано е по жалба, подадена от осъдения А. Д. Х. чрез служебния му защитник – адв. Д. К. от САК, срещу определение от 09.07.2024 г., постановено по НЧД № 5226/2024 г. на СРС, НО, 8-ми състав, с което искането на А. Х. за кумулация със зачитане на фактическото ограничение, което лицето е претърпяло на различни правни основания, предвидени от закона, е оставено без уважение и производството по делото е прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. За да постанови това определение, съдът е приел, че не е настъпила промяна в обстоятелствата–постановяване на нова присъда или съдебно решение, при което предходното групиране е недопустимо да бъде променено, с оглед принципа на законност и стабилност на последния съдебен акт. Жалбоподателят–осъденото лице А. Х., атакува това определение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при противоречие със закона и събраните по делото доказателства, както и като явно несправедливо, като се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с извършената преди това по делото кумулация са обхванати и съобразени всички предшестващи присъди. Във връзка с изложеното е направено доказателствено искане да бъдат изискани ЕЗА по НОХД Nº 11177/2015 г., както ЕЗА по НОХД Nº 13435/ 2015 г., двете на СРС, както и искане да се задължи прокуратурата да представи данни за задържането на лицето А. Х. на територията на Република Гърция, съответно за срока на задържане до предаването му на българските власти, както и да представи доказателства за това налично ли е произнасяне по чл. 60 от ЗЕЕЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и да осъществи ново групиране на наложените наказания. Прокуратурата не е упражнила правото си на възражение по реда на чл. 322 НПК. Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивната жалба и с материалите по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения А. Х., нито е необходимо допускането и разпитването на свидетели и/или назначаването и извършването на експертизи. По направеното доказателствено искане да бъдат изискани ЕЗА по НОХД Nº 11177/2015 г. на СРС, както ЕЗА по НОХД Nº 13435/ 2015 г., на СРС, въззивният съдебен състав прие, че така направеното искане е неоснователно и го остави без уважение. Съдът счете за необходимо, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, изискването на справки от компетентните държавни институции, относно времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" и/или "домашен арест", по различни наказателни производства, както и относно изтърпените до момента наказания. В съдебното заседание пред въззивната инстанция осъденият А. Х. редовно призован, не се явява лично, за него служебно назначеният му защитник – адв. Д. К. от САК, като поддържа въззивната жалба, по наведените в нея съображения. Изтъква, че с подадената жалба срещу атакувания акт на СРС се искало събиране на необходимите доказателства, относно осъжданията и задържанията на подсъдимия, само територията на Р. Гърция, като се подчертава, че задържанията на осъдения Х. съгласно ЕЗА на територията на Р. Гърция не са били предмет на производствата по посочените дела и следва по отделно да се групират. Желае въззивният съд да отмени определението на СРС, НО, 8-ми състав, по НЧД № 5226/2024 г. и да постанови нов справедлив съдебен акт. Прокурорът при СГП предлага въззивната жалба на осъдения да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Изтъква, че наличните доказателства по делото и изисканите справки и справката за съдимост са отразили обективното състояние на лицето относно неговия статут на осъдено такова и какви мерки за неотклонение и наказания лишаване от свобода е търпяло, както и включените в съвкупността присъди. По отношение на твърдяното осъждане по НОХД №11177/2015 г. по описа на СРС, изказва доводи, че Х. не е осъден по въпросното дело, а по него е издадена ЕЗА, която е изпълнена от гръцките власти. След предаването на територията на Р. България Х. е поискал по това наказателно производство сключване на споразумение, но поради нежелание на съпроцесниците му да сключат такова е образувано НОХД №4102/2022 г. по описа СРС, по което с протоколно определение е извършено и одобрено споразумение и е приспаднато на основание чл. 59 от НК, времето през което Х. е бил задържан по ЗМВР и НПК. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба на осъдения А. Д. Х. чрез служебния му защитник – адв. Д. К. – САК срещу определение от 09.07.2024 г., постановено по НЧД № 5226/2024 г. на СРС, НО, 8-ми състав, е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, както и отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. При произнасянето си първостепенният съд е изложил подробни и аргументирани съображения, които според настоящия състав следва да бъдат споделени, като почиващи на закона и съдебната практика, имаща задължителна сила /ТР № 3/2009 г. на ОСНК, ВКС/. Разпоредбите на чл. 301, ал. 1, т. 3 и чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК могат да бъдат прилагани единствено в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, съдържаща забрана за пререшаване на въпрос, който вече е бил решен с влязъл в сила съдебен акт– решение, определение, присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство. Повторното пререшаване, независимо от същия или друг съд, би осъществило недопустима колизия с основно начало в наказателния процес и в правото изобщо–принципът на стабилност на съдебните актове, от който произтича гаранцията за правната сигурност на страните и всички официални институции, ангажирани с изпълнението на влезлите в сила съдебни актове. Стабилността и неотменимостта на влезлите в сила съдебни актове съставлява иманентна гаранция за правната сигурност в обществото и гаранция срещу съдебен произвол. Ако при постановяването на съдебния акт, са допуснати нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна, законодателят е предвидил това да стане по единствения начин чрез извънредните способи за отмяна по глава ХХХIII– чл. 419 и следващи от НПК. В съответствие с тези основни принципи в наказателното правораздаване и в правото въобще, цитираното по-горе Тълкувателно решение забранява осъществяването на ново прегрупиране /кумулация/ дори и тогава когато при първоначалното такова една или няколко присъди са били изключени и не са взети под внимание, независимо, че са били влезли в законна сила и съдът, осъществил групирането е разполагал с информация за тях- т. 2 на ТР № 3/2009 г. По аргумент на по-силното основание ново групиране на едни и същи присъди, без да е налице ново обстоятелство, което може да бъде единствено влязла в сила нова присъда за осъденото лице, е категорично недопустимо, при неспазване на изискването да бъде избрано най- благоприятното съчетание за осъденото лице. В случая порочното определение би могло да бъде преодоляно единствено по реда на извънредните способи за отмяна /ако е налице някое от пороците, съставляващи основания за възобновяване, визирани в закона– според разпоредбата на чл. 422 от НПК /. При цялостната служебна проверка на обжалваното определение, настоящият въззивен състав единствено би могъл да отбележи, че доколкото забраната за пререшаване на влязъл в сила съдебен акт обосновава недопустимост–прекратяване на наказателното производство /чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК/, първостепенният съд, който е бил сезиран с молба за преразглеждане на осъщественото и влязло в сила групиране, без да са налице основанията за това, законосъобразно е прекратил наказателното производството. По повод релевираното оплакване от възззивния жалбоподател във връзка с незачитане срока на задържане по НОХД №11177/2015 г. на СРС следва да се посочи, следното: От доказателствата по делото се установява, че за деяние извършеното на 25.01.2015 г. от А. Х. е било образувано НОХД №11177/2015 г. на СРС, по което на 30.06.2017 г. съдът е издал ЕЗА за Х.. На 25.07.2019 г. Х. е предаден от гръцките власти и настанен в затвора София, като на 17.10.2019 г. мярката му за неотклонение е изменена в „подписка“, но осъденият е бил задържан в затвора по повод изтърпяване на наказанието по НОХД №13435/2015 г. По въпросното НОХД №11177/2015 г. А. Х. е поискал споразумение, но поради обстоятелствата, че съпроцесниците му не желаели това, на основание чл.384а от НПК е образувано НОХД №4102/2022 г. С определение от 05.04.2022 г. по образуваното НОХД №4102/2022 г. на СРС, НО, 8 с-в е одобрил постигнатото споразумение, с което Х. се е признал за виновен за извършено на 25.01.2015 г. престъпление и му е наложил наказание 2 /две/ години лишаване от свобода. С оглед на изложеното и видно от приложените по делото писмени доказателства– справка за съдимост (л.12-л.16) цитираното НОХД №11177/2015 г. на СРС не е включено в приложното поле на чл. 25 НК. Приложената по делото справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ (л.19), относно времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" и/или "домашен арест", по различни наказателни производства, както и относно изтърпените до момента наказания, сочи, че по въпросното наказателно производство Х. е бил единствено с определена мярка за процесуална принуда. Въз основа изложеното по-горе, без да се налага преповтаряне на фактическите и правни изводи на първия съд настоящият съд намира, че не следва да споделя като основателно оплакването жалбоподателя и защитата му, свързани с това, че не е зачетен периода на задържане на осъдения Х. по НОХД №11177/2015 г. на СРС. Доколкото обаче мотивите на Софийски районен съд, обосноваващи по един аргументиран и убедителен начин невъзможността за преразглеждане, в съответствие със закона и задължителната съдебна практика, се споделят изцяло от въззивната инстанция, настоящия състав, счита, че с потвърждаването на атакуваното определение би се достигнал резултата, целян от законодателя и преследван от закона, поради което същото е законосъобразно и правилно. В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменяне или отмяна –неправилно приложение на материалния закон, наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и с оглед изложените съображения същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд