Решение № 727 от 8.5.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 129/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е въз основа на жалба от С. Н. С. от [населено място], депозирана чрез адв.Г. С. от ШАК, против Решение № 2153-27-37/14.02.2025г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-9/16.01.2025г., подадена срещу разпореждане №15 /прот. № N01469 от 09.12.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.97 от КСО е възстановена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.11.2024г. В жалбата се твърди, че решението е издадено в противоречие с материалния закон. В тази връзка се сочи, че правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, като на основание чл.94, ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в двумесечен срок от тази дата. Според специалния ред, установен с разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО, приложим за пенсиите за инвалидност, пенсията се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в съответното ТП на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК. В настоящия случай заявлението за отпускане на пенсия е постъпило на 20.11.2024г., а пенсията е отпусната, считано от 15.11.2024г., т.е. от датата на ЕР на ТЕЛК. Това ЕР е за преосвидетелстване и видно от същото като дата на инвалидизиране е посочена 10.05.2012г. Според оспорващия това означава, че компетентният орган на медицинската експертиза на работоспособността (в случая ТЕЛК) е приел, че пенсионерът не е преставал да бъде инвалид, считано от 10.05.2012г., с трайно намалена работоспособност над 84%, каквото е изискването на чл.72 от КСО. Получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена на основание изтекъл първоначален срок на ТНР с предходното ЕР на ТЕЛК, считано от 02.09.2023г. Със заявление – декларация от 17.11.2023г., подадено чрез РКМЕ до ТЕЛК С. Н. С. е поискал преосвидетелстване, по което е произнесено ЕР № 94277 от 15.11.2024г. на ТЕЛК. Въз основа на изложените в жалбата фактически и правни твърдения оспорващият счита, че датата, от която е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията, съответно – началната дата, от която следва да бъде възобновена същата е 17.11.2023г. – датата, на която е подадено заявлението за преосвидетелстване. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв.Г. С., която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката със задължителни указания относно прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът – директор на Териториално поделение – [област] на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Л. И. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 82% трайно намалена работоспособност, отпусната от 08.06.2012г. предвид ЕР на ТЕЛК № 3763/28.11.2012г., с дата на инвалидизиране 10.05.2012г. Последователно през годините С. Н. С. се е явявал пред ТЕЛК за преосвидетелстване, респективно – същият е получавал лична пенсия за ИОЗ, определена съобразно установения процент трайно намалена работоспобосност. С ЕР № 2468/21.09.2020г. по повод преосвидетелстване ТЕЛК определила 80% трайно намалена работоспособност без чужда помощ със срок за три години - до 01.09.2023г. С разпореждане №8/прот. № Р01056/16.10.2020г. бил определен нов размер на пенсията, считано от 01.10.2020г. до 01.09.2023г. С разпореждане № 27240036886/06.03.2024г. на основание чл.96, ал.1, т.5, вр. ал.2 от КСО ръководител „Пенсионно осигуряване“ прекратил от 02.09.2023г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В мотивите на разпореждането е посочено, че на С. Н. С. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с определен срок до 01.09.2023г. Лицето е служебно уведомено от РКМЕ за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаваната инвалидна пенсия. След изтичане на срока на трайно намалената работоспособност и след служебно уведомяване от РКМЕ, лицето не се е явило за преосвидетелстване. На 20.11.2024г. С. Н. С. подал заявление вх. № 2107-27-333 с искане пенсията за ИОЗ да бъде възстановена. Към заявлението приложил ЕР №94277 от 222/15.11.2024г., видно от което ТЕЛК определя 84% т.н.р. със срок три години - до 01.11.2027г. В ЕР е посочена дата на инв. – 10.05.2012г. Отбелязано е, че ЕР на ТЕЛК се издава на днешна дата поради пренатовареност на ТЕЛК. С разпореждане №15/прот. № N01469 от 09.12.2024г. е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.11.2024г. по заявление, подадено на 20.11.2024г. Несъгласен с издаденото разпореждане в частта относно началната дата, от която е отпусната пенсията, С. Н. С. обжалвал същото пред директора на ТП на НОИ – [област]. По повод подадената жалба, с писмо изх. № 1012-27-9#1/23.01.2025г. ръководителят по „ПО“ при ТП на НОИ – [област] изискал информация от РЗИ – [област] за датата, на която лицето е подало документи за преосвидетелстване. В отговор, с писмо вх. №1012-27-9#2/30.01.2025г. директорът на РЗИ посочил, че С. Н. С. е подал заявление – декларация за преосвидетелстване на 17.11.2023г. – след изтичане срока на последното ЕР. В писмения отговор се сочи също, че РКМЕ – [област] е изпълнила изискването на чл.101б, ал.1 от Закона за здравето, като е уведомила лицето, че подлежи на редовно освидетелстване и следва да предприеме необходимите действия като представи не по-късно от три месеца преди изтичане срока на последното ЕР необходимите документи. Писменото уведомление било изпратено чрез лицензиран пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД с писмо с известие за доставяне № 94-455/22.03.2023г. Писмото било върнато в РКМЕ – [област] на 21.04.2023г. като „непотърсено“. Същото било получено на ръка на 31.10.2023г. лично от С. Н. С.. С Решение № 2153-27-37 от 14.02.2025г. на директора на Териториално поделение – [област] на НОИ жалбата е отхвърлена. Административният орган посочил, че в ЕР № 2468/21.09.2020г. на ТЕЛК е определен срок на трайно намалена работоспособност – до 01.09.2023г., като лицето е уведомено за срока на действие на неговото ЕР още на 21.09.2020г., когато го е получил лично. След изтичане на този срок няма действащ административен акт по силата, на който да се продължи изплащането на инвалидната пенсия, поради което същата е прекратена, считано от 02.09.2023г. Директорът на ТП на НОИ – [област] изложил мотиви досежно информираността на лицето за навременно подаване на заявлението за преосвидетелстване, като посочил, че наред с отразения срок в ЕР, подробно разписана информация се съдържа и на страницата на РЗИ. Аргументирал е становище, че в конкретната хипотеза датата, на която отпада основанието за прекратяване на пенсията е датата на ЕР № 94277, с което ТЕЛК определя за С. Н. С. трайно намалена работоспособност 84%, а именно - 15.11.2024г. По изложените мотиви директорът на ТП на НОИ – [област] счел за неоснователна подадената пред него жалба. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на С. Н. С. на 19.02.2025г., а настоящата жалба е подадена на 06.03.2025г. Изложените факти от установяват от административната преписка по издаване на обжалваното решение и приобщените по делото писмени доказателства и по същество не се оспорват от страните. При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-37 от 14.02.2025г. на директора на Териториално поделение – [област] на НОИ - индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Обективирано е в изискуемата писмена форма като съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му. По отношение на приложението на материалния закон и целта на закона, съдът намира следното: Съгласно чл.72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. За разрешаване на процесния казус следва да се съобразят нормите, регулиращи отпускане на пенсия за ИОЗ, както и правилата досежно възстановяване на прекратена пенсия. Разпоредбата на чл.97, ал.1 от КСО сочи, че спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. Съгласно чл.97, ал.2 от КСО пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат, а според чл.97, ал.2, т.2 от КСО – от датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не е е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини. Във връзка разпоредбите на КСО е налице подзаконова регламентация в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), касаеща случаите на преосвидетелстване на лица, на които вече е отпусната пенсия по предходно експертно решение на ТЕЛК, чийто срок изтича. Според чл.30, ал.1 от НПОС пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК), а съгласно ал.3 преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Съгласно правилото на чл.30, ал.4 от НПОС когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. В случая между страните не се спори за размера на пенсията. Спорният въпрос е от коя дата следва да бъде възстановена и изплащана пенсията. Ответният орган счита, че след като заявлението за преосвидетелстване не е подадено поне три месеца преди изтичане срока на последното ЕР, то при възстановяване на прекратената пенсия, приложение намира разпоредбата на чл.97, ал.2, т.1 от КСО, според която прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера от датата, на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази датата. В конкретния случай датата, на която отпада основанието за прекратяване на пенсията е 15.11.2024г. – датата на ЕР №94277, с което ТЕЛК определя за жалбоподателя трайно намалена работоспособност – 84 на сто, като с този процент той има право да получава пенсия за ИОЗ. По същество е приел, че датата на възстановяване на пенсията за ИОЗ съвпада с датата на издаване на последното ЕР. Съдът намира, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията в тази насока са следните: Безспорно е, че правото на пенсия е в зависимост от произнасянето на експертизата по работоспособността. Експертното решение като административен акт подлежи на обжалване, което поставя въпроса от кога влиза в сила и това ли е моментът на определяне на ТНР, респективно фактическото и правно основание за прекратяване и/или за възстановяване на правото. В мотивите на решение № 1901/26.02.2025г. по АД № 6561/2024г. ВАС обсъжда така поставения въпрос, като приема, че отговор следва да се формира на база приложимите материално правни разпоредби и в частност при съобразяване с общите правила за отпускане на пенсиите за ИОЗ. Такава материално правна норма е тази на чл.94, ал.2 от КСО, която сочи, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 2 месечен срок от тази дата. Тази разпоредба определя дата на придобиване на право, преценено от административния орган при издаване на административен акт, съдържащ мотиви по този въпрос. Според ал.3 извън случаите по ал.1 пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление – декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако заявлението е подадено в месечен срок от влизане в сила на решението на ТЕЛК /НЕЛК. Така цитирана разпоредбата включва произнасяне на орган на медицинска експертиза за определяне на ТНР. В самата законова разпоредба се съдържа предположението (презумпция), че още с подаване на заявлението до ТЕЛК е налице увреждането, което ще бъде установено от ТЕЛК, поради което основанието възниква на датата на подаване на заявлението. Нещо повече, допуска се още по-ранна дата от подаване на заявлението, но не по-рано от датата на инвалидизиране. В този случай следва да е налице произнасяне в решението на ТЕЛК/НЕЛК каква е ТНР от началната дата на инвалидизиране най-рано до подаване на заявлението за освидетелстване, като в периода от заявлението до постановяване на решението и влизането му в сила по закон, се счита, че лицето е с трайно намалена работоспособност, определена с решението. При така цитираната обща уредба следва преценката в хипотезата на чл.97, ал.2 от КСО кога е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията за инвалидност, която е била възстановена с оспорения акт. В настоящия случай административният орган е приел, че отпадане на основанието е налице към датата на издаване на ЕР – 15.11.2024г. За това няма никаква обосновка в закона, освен че ако не е било обжалвано, е влязло в сила на тази дата. От друга страна, по-благоприятно е приложението на общата разпоредба на чл.94, ал.3 от КСО, която е за първоначално освидетелстване. Съдът намира, че по-благоприятната уредба при първоначално освидетелстване, следва да намери приложение и при възстановяване на пенсията. Действително в случая решението на ТЕЛК отчита ТНР 84%, което е по-висок процент на увреждане в сравнение с предходното решение на ТЕЛК. Независимо от това съдът приема, че периодът от датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване до постановяване на ЕР на ТЕЛК следва да се третира по същия начин като този при първоначалното отпускане на пенсия за ИОЗ, разписан в чл.94, ал.3 от КСО, като се зачете по-високият процент ТНР, считано от датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване. По изложените по-горе съображения съдът намира за неправилен извода на пенсионния орган, че пенсията за ИОЗ на жалбоподателя следва да бъде възстановена, считано от датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. Наред с изложеното, следва да се посочи, че в настоящия казус видно от разпореждане № 27240036886/06.03.2024г. (л.44) получаваната от жалбоподателя пенсия за ИОЗ е прекратена на основание чл.96, ал.1, т.5 от КСО - когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. При това положение е необходимо да се установи дали лицето е било надлежно „повикано“ да се яви за преосвидетелстване. Изясняването на този факт е от значение, тъй като според чл.97, ал.2, т.2 от КСО прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини в случаите по чл.96, ал.1, т.5. Видно от мотивите на обжалвания акт, ответният орган приел, че още с получаване на ЕР № 2468/21.09.2020г. на ТЕЛК С. Н. С. е уведомен за срока на действие на ТНР – до 01.09.2023г., поради което е следвало да бъде процесуално активен за навременно подаване на документи за ново ЕР. Наред с това счел, че в унисон с разпоредбата на чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, с писмо с известие за доставяне № 94-455/22.03.2023г., изпратено чрез лицензиран пощенски оператор С. Н. С. е уведомен за изтичане на срока на ЕР на 01.09.2023г. и за целта следва да предприеме необходимите действия за преосвидетелстване като представи не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на ЕР в РКМЕ - [област] необходимите документи. Административният орган е акцентирал върху задължението на лицето за навременно подаване на документи за преосвидетелстване. В тази насока е посочил, че като заинтересована страна лицето разполага с различни способи да се информира за срока, в който следва да се подаде заявление, в това число и посредством справка на сайта на Министерството на здравеопазването и страницата на РЗИ. Съдът намира за неправилно становището на ответната страна за надлежно уведомяване на жалбоподателя за изтичане срока на ЕР №2468/21.09.2020г. още на датата, на която същият е получил екземпляр от документа. Действително определеният процент трайно намалена работоспособност е със срок, посочен в ЕР. Знанието за крайния срок на определения процент ТНР, не е достатъчна предпоставка за предприемане на необходимите действия за преосвидетелстване. С разпоредбата на чл.30, ал.3, изр.първо от НПОС изрично се сочи, че преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Задължение за служебно уведомяване на лицето се съдържа и в чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Цитираната разпоредба (в приложимата редакция към 2023г.) указва, че Регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване. Разпоредба с идентично съдържание е разписана и в чл.101б, ал.1 от Закона за здравето, според който Регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. При тази нормативна регламентация съдът намира за неправилна тезата на ответния орган за наличие на уведомяване за срока на определения процент ТНР още с издаване и получаване на съответното ЕР. Законодателят е вменил на РЗИ задължение за уведомяване на лицата с намалена трудоспособност за необходимостта от предприемане на действия във връзка с преосвидетелстване, като посочването на срока в ЕР не е достатъчно, за да се приеме, че това задължение е изпълнено. На следващо място, необоснован е изводът на административния орган, че е изпълнено задължението на РКМЕ – [област] за уведомяване на лицето. Видно от приобщените към преписката доказателства, се установява, че уведомителното писмо, изпратено до жалбоподателя, се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена. Липсват данни за повторно изпращане на писмото. За да е налице редовно уведомяване не е достатъчно писмото да е изпратено. Задължително условие е същото да е получено от неговия адресат. В случая е безспорно установено, че уведомителното писмо не е получено своевременно. Същото е връчено лично на жалбоподателя на 31.10.2023г., а заявлението за преосвидетелстване е подадено две седмици по-късно. Предвид неполучаване на писмото, изпратено посредством пощенски оператор, съдът приема, че жалбоподателят не е надлежно уведомен. Директорът на ТП на НОИ – [област] не е изследвал причините, поради които жалбоподателят не се е явил за преосвидетелстване. Изводът, че пенсията следва да се възобнови и изплаща от датата на преосвидетелстването - 15.11.2024г. е основан единствено на констатацията, че лицето е подало заявление в РКМЕ на 17.11.2023г., след изтичане на срока по т.11 – 01.09.2023г., съгласно чл.69, ал.3 от НМЕ. Разпоредбата на чл.69, ал.3 от НМЕ сочи, че когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал.2, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В ЕР № 94277/15.11.2024г. ТЕЛК е посочила като причина за късното издаване на документа пренатовареност на ТЕЛК. Очевидно е, че така посочената причина не може да се вмени на лицето. В хода на административното производство не е извършено установяване на причините, поради които е налице закъснение, респективно липсва преценка на органа дали същите са уважителни или не. Административните актове следва да се издават след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на конкретния казус. Изясняването на причините за късното подаване на документите е от съществено значение за правилността на постановения акт, тъй като при установяване на уважителни причини, следва да се приложи правилото на чл.97, ал.2, т.2 от КСО и пенсията да бъде възстановена от датата на прекратяването й. Тук е мястото да се отбележи, че в разпореждането за прекратяване на пенсията, пенсионният орган е посочил като мотив за издаване на акта „след служебното уведомяване от РКМЕ лицето не се е явило за преосвидетелстване“ и се е позовал на чл.96, ал.1, т.5 от КСО. Посоченото фактическо и правно основание за прекратяване на пенсията кореспондира с фактическия състав на чл.97, ал.2, т.2 от КСО, при проявлението на който и при наличие на уважителни причини, пенсията следва да бъде възобновена, считано от датата на нейното прекратяване. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон. Същото не съответства и на целта на закона, а именно лицата с намалена трудоспособност да бъдат подпомагани, когато отговарят на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като тези средства служат за да покриват своите основни потребности. Въз основа на доказателствата по делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че жалбата е основателна, а оспореното решение № 2153-27-37 от 14.02.2025г. на директора на Териториално поделение – [област] на НОИ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ЛПИОЗ при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение. В рамките на административното производство следва да се установи дали са налице уважителни причини за ненавременното подаване на заявлението за преосвидетелстване, като при положителен отговор се приложи нормата на чл.97, ал.2, т.2 от КСО. При липса на уважителни причини, пенсията следва да бъде възстановена и изплащана, считано от датата на подаване на заявлението за преосвидетелстване пред ТЕЛК – 17.11.2023г., на която дата е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията. Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направено искане, на основание чл.120, ал.2 от КСО и чл.143, ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 500, 00 лева, договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025г. Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Шуменският административен съд