Решение № 4329 от 4.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1508/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Подадена е от Ц. Д. И., ищец в първоинстанционното производство, въззивна жалба срещу решение №9074/09.08.2022г. по гр. д. № 58555/2021г. по описа на СРС, 36 състав, в частта, с което не е уважен изцяло предявеният от нея срещу Л. К. Й. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за задължаването й да изведе от дома си всички намиращи се в него домашни любимци и задължаването й да не отглежда в дома си домашни любимци изцяло. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е стигнал до правилни фактически констатации и изводи, но неправилно е преценил, че ответницата, неизвеждайки от дома си една котка и отглеждайки я като домашен любимец, ще изпълни задължението си да не пречи на ищцата да упражнява в правото си ползване като част от вещното право на собственост на своя апартамент. В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – Л. К. Й.; Подадена е от Л. К. Й., ответница в първоинстанционното производство, въззивна жалба срещу решение №9074/09.08.2022г. по гр. д. № 58555/2021г. по описа на СРС, 36 състав, в частта, с която са уважени предявените срещу нея от Ц. Д. И. искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл. 45 ЗЗД. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е постановил решението си след като е извършил грубо нарушение на процесуалните правила и е дал ход на делото, въпреки наличието на непреодолима пречка пълномощникът на ответника да се яви, за което председателят на състава, разгле ждащ делото е бил уведомен устно. Твърди, че неправилно съдът е възприел фактическата обстановка по делото и въз основа на превратно тълкуване на доказателствата е стигнал до незаконосъобразни правни изводи. Моли решението да бъде отменено и вместо него исковете да бъдат отхвърлени. В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – Ц. Д. И., в който изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Предявени са от Ц. Д. И. против Л. К. Й. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС, както следва: за осъждане на ответницата за своя сметка да изведе от дома си на посочения адрес намиращите се в него домашни животни (заместимо действие); да почисти за своя сметка основно собствения си апартамент с административен адрес: гр. София, СО- район Младост, кв. „••••••••• от отпадъци, урина, фекалии и изпражнения на животните, за да не се пречи на пълноценното ползване според предназначението за задоволяване на жилищни нужди на съседния имот - апартамент №7, с административен адрес: гр. София, СО- район Младост, кв. „•••••••••, собственост на ищцата Ц. Д. И. (заместимо действие); занапред да се въздържа от замърсяване на собствения си апартамент с животински фекалии, урина и изпражнения на домашни животни с лоша миризма и всякакви битови боклуци, като спазва хигиена; занапред да не отглежда домашни животни в апартамента си с административен адрес: гр. София, СО-район Младост, кв. „•••••••••, както и осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди през периода от 12.10.2016 г. до 12.10.2021 г. от непозволено увреждане, изразяващо се в невъзможност пълноценно да ползва за задоволяване на жилищни нужди собствения си имот, находящ се в гр. София, СО-район Младост, кв. „•••••••••, ведно със законната лихва от 13.10.2021г. до окончателното плащане на сумата. В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на апартамент с идентификатор 68134.4081.200.11.7 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 35/09.06.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район •••••••••, а ответницата е нейна съседка и собственик на апартамент - жилище с идентификатор 68134.4081.200.11.8 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 35/09.06.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район ••••••••• Поддържа се ответницата от години да отглежда в дома си котки – около десет на брой, вследствие на което не се поддържа хигиена в нейния имот, усещали се миризми на урина и фекалии, в това число и в жилището на ищцата. Следобед и, особено вечер животните се активизирали и драскали, мяукали и създавали шум, който смущавал ищцата. Твърди котките да се отглеждат в противоречие на Правилника за вътрешния ред на ЕС, правилата на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община. Животните се отглеждали в несъобразени с естествените им нужди условия; не им е осигурено необходимото ветеринарномедицинско обслужване; поведението на животните нарушава трайно и нетърпимо спокойствието на всички останали обитатели на жилищната сграда; не са взети никакви мерки животните да не създават опасност за хора или други животни липсата на елементарна хигиена поставя на сериозен риск от заразяване с преносими от животните инфекции всички обитатели на сградата. Поддържа се шумът в късните часове, постоянната миризма да пречат на Й. пълноценно да упражнява правото си на собственост, да кани приятели и колеги, защото била притеснена и се срамувала от условията, в които била принудена да живее. Сочи се същата да е със затруднено придвижване от една страна, а от друга да работи от дома си, предоставяйки счетоводни услуги, като така описаната обстановка я злепоставяла пред клиентите й. Ето защо претендира неимуществени вреди за процесния период, за това че е търпяла постоянно неприятните миризми и съприкосновението с нечистотии, невъзможността да използва пълноценно имота си и в частност и терасата си, да проветрява жилището си, както и да общува с приятели и колеги в дома си. По изложените съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. Й., в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба факти, като твърди, че отглежданите от нея пет котки са имунизирани, че се грижи за тяхната хигиена и здраве. Сочи, че при отглеждането на животните спазва всички нормативни изисквания. Твърди, че ищцата многократно била подавала сигнали в общинската администрация, които били оставяни без уважение, тъй като не са установявали мръсотия и миризма на площадката пред и вътре в нейния апартамент. Поддържа ищцата да осъществява тормоз над ответницата. Сочи, че от приложените протоколи от проведени ОС на ЕС ставало ясно, че останалите собственици не намирали отглеждането на пет котки за пречка, нито търпели вреди относно това. Оспорва да е валидно взето решението на ОС на ЕС за сключване на договора и по изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Не се спори между страните, а и от договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти от 11.03.1991 г. се установява, че ищцата е собственик на апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж. к. Младост, местност Полигона, сграда- блок № 2, вх. А, със застроена площ от 47, 31 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4081.200.11.7 по КККР, одобрени със Заповед № РД-1835/09.06.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район ••••••••• Не се оспорва по делото, че ответницата е собственик на съседния на ищцата апартамент № 8, находящ се в гр. София, СО-район Младост, кв. „•••••••••, представляващ жилище с идентификатор 68134.4081.200.11.8 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 35/09.06.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район ••••••••• със застроена площ от 42, 88 кв. м. и С. площ около 34, 00 кв. м. По делото са представени протоколи от проведени общи събрания на собствениците в блок 2, вход 1, ж. к. Полигона в режим на етажната собственост в район Младост от 08.08.2017 г. и от 15.09.2021 г., покана за доброволно изпълнение, ведно с обратна разписка, удостоверяваща връчването й на ответницата и констативен акт за установяване на нарушение от 08.08.2017 г., от съдържанието на които се установява че е констатирано нарушение от страна на ответницата Л. К. във връзка с отглеждането на домашни любимци, изпратена е покана до последната за предприемане на необходимите мерки за подобряване на хигиената и отстраняването и недопускането на неприятни миризми в етажната собственост и впоследствие, поради непредприемане на мерки е взето решение на ОС на ЕС за образуване на гражданско дело и извеждането й сградата на осн. чл. 11, ал. 1, т. Е от ЗУЕС. Събрани по делото са свидетелките показания на две съседки на страните-С. и С., които съдът кредитира като обективни, логични и последователни относно начина, по който отглежда домашните си любимци ответницата и неблагоприятните последици от това. По делото е прието заключение на съдебно техническа експертиза, вещото лице по която е извършило посещение в имота на ответницата и е установило, че жилищният имот се състои от стая, кухня, санитарен възел /баня с тоалетна/ и два балкона пред стаята и кухнята. Вещото лице е заварило в имота следното състояние: в стаята било пълно с вещи и боклуци почти до тавана, виждало се само част от паркетната настилка, която била пропита и наслоена с мърсотии, явно от котките, които се разхождат из жилището. На нещо като диван, на който спяла собственичката на жилището, лежали две котки. Кухнята била празна от обзавеждане. Имало стара теракотена настилка, на много места изпочупена, виждала се една счупена котешка колибка и една единствена котешка тоалетна, преградена с пластмасов стол. Санитарният възел бил мръсен, почти невъзможно да се огледа. На балкона също било пълно с вещи и почти невъзможно да се излезе на него. Присъстващите на огледа успели да преброят седем котки, но е възможно да са били и повече, скрили се между вещите. Още от стълбищната площадка ужасно миришело от котешките фекални отпадъци. Котките нямали собствени легла и тоалетни. Върху пластмасовата маса имало пръсната котешка храна. В жилището било ужасна смрад и мърсотия, което се дължало на факта, че поради липса на тоалетните котките уринирали навсякъде в жилището. Трудно било да се диша в такава нездравословна и мръсна среда. Всичко било пропито с миризма на амоняк. Посочва, че жилището е със С. площ от около 34, 00 кв. м. и застроена площ от 42, 88 кв. м. Дава заключение относно средната парична оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията по извеждане на животните от обекта и почистването му от отпадъци, урина, фекалии, изпражнения на животните, за да не се пречи на пълноценното ползване според предназначението за задоволяване на жилищни нужди на съседния имот апартамент №7, собственост на ищцата Ц. Д. И., а именно 950 лева. Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими към предмета на доказване, поради което не ги обсъжда С решение №9074/09.08.2022 г. по гр. д. № 58555/2021г. по описа на СРС, 36 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №10168 от 16.09.2022 г., исковете са частично уважени, като ответницата е осъдена да прекрати незаконосъобразните си действия си, с които създава пречки на Ц. Д. И. да упражнява необезпокоявано в пълен обем правото си на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 7, с административен адрес: гр. София, СО- район Младост, кв. „•••••••••, ет.3 с идентификатор 68134.4081.200.11.7 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изп. директор на АГКК, КАТО: за своя сметка изведе от дома си, представляващ апартамент № 8, с административен адрес: гр. София, СО- район Младост, кв. „•••••••••, ет.3, с идентификатор 68134.4081.200.11.8 по КККР, одобрени със Заповед № РД 18- 35/09.06.2011 г. на изп. директор на АГКК всички намиращи се в него котки с изключение на една по неин избор; почисти за своя сметка основно собствения си апартамент с административен адрес: гр. София, СО- район Младост, кв. „••••••••• от отпадъци, урина, фекалии и изпражнения на животните, за да не се пречи на пълноценното ползване според предназначението за задоволяване на жилищни нужди на съседния имот - апартамент №7, собственост на ищцата Ц. Д. И., както и се въздържа занапред от замърсяване на собствения си апартамент с животински фекалии, урина и изпражнения на домашни животни с лоша миризма и всякакви битови боклуци, като спазва хигиена и занапред не отглежда повече от една котка в апартамента си с административен адрес: гр. София, СО-район Младост, кв. „•••••••••. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 1500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 12.10.2016 г. до 12.10.2021 г., изразяващ и се в невъзможност пълноценно да ползва за задоволяване на жилищни нужди собствения си имот, ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до окончателното плащане на сумата, като за горницата до пълния предявен размер от 3 000 лв. претенцията е отхвърлена. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Пред въззивната инстанция са приети следните писмени документи като доказателства по делото- постановление от 20.09.2023 г. за овластяване на Ц. Д. И. за извършване от свое име, за сметка на длъжницата Л. К. Й. на заместими действия по изпълнително дело №2028380405592, протокол за извършване на заместимо действие от 09.10.2023 г., 19.10.2023 г., 06.12.2023 г., както и 2 бр. разходни касови ордера, които съдът намира за неотносими към предмета на доказване, поради което не ги обсъжда. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Искът по чл. 109 от ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според предназначението й. Хипотезите, при които възникват предпоставки за защита чрез иск по чл. 109 от ЗС, са различни, като например когато собственикът на съседен имот извършва в своя имот действия, които пряко не засягат правата на съседите - собственици, но надхвърлят ограниченията, установени в чл. 50 ЗС /съгласно който „Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по- големи от обикновените“/ и сл., като по този начин реално ограничават възможността на последните да ползват имотите си, съобразно предназначението им. Изложеното обосновава извод, че правен интерес от исковата защита по чл. 109 от ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. В решение № 150/25.05.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС, II ГО, е прието, че не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на предявения по чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта и посредством което обективно се създават пречки за упражняване на установения правен режим на ползване на имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен обем. В същия смисъл е и т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според която: „За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право“. Както е прието в мотивите към това ТР, понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. В процеса следва да бъде установена връзката между неоснователното действие и създаденото състояние на пречене на упражняване правото на собственост Указано е в настоящия казус на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 109 ЗС следва да докаже, че притежава правото на собственост върху засегнатия имот, както и доказателства, че ответникът е извършил твърдените в исковата молба неоснователни въздействия. Ищецът носи тежестта да докаже и обстоятелството, че именно твърдените в исковата молба неоснователни въздействия от страна на ответника ограничават, смущават или препятстват възможността му да използва пълноценно имота си според неговото предназначение. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, чрез което да опровергае твърденията на ищеца В случая по делото се установява, а и не се спори между страните, че ищцата е собственик на апартамент №7, находящ се в гр. София, район ••••••••• с площ по документ за собственост 47, 31 кв. м., заедно с избено помещение №7, ведно с 3, 224% идеални части, съгласно Заповед за одобрение на КККР №РД-1835/09.06.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, а ответницата е собственик на апартамент №8, находящ се в гр. София, район „••••••••• с площ по документ за собственост 42, 88 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР №РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния Директор на АГКК, и че двата апартамента са съседни в 5-етажна многофамилна МСБЖ. От показанията на свидетелите С. и С., а и от заключението на съдебно- техническата експертиза, преценени съвкупно, се установява, че ответницата отглежда в обитаваното от нея жилище над 5 котки (поне 7), които живеят в неподходящи условия, при минимални необходими площи, нездравословни и нехигиенични условия, както за животните, така за обитателите на дома и създават неблагоприятни, непоносими условия за живущите в етажната собственост. При отглеждането на котки в апартамента на ответницата се отделят силни и неприятни миризми, които достигат до ищцовия имот, поради което следва извод, че при полагането на грижи за котките не е поддържана нужната хигиена, след като заради котките в имота на ищеца са се неприятни миризми, т.е. нарушени са грубо елементарните санитарно-хигиенни изисквания. Това води до влошаване на хигиенно-битовите условия за живеене, намаляват честотата на отварянето на прозорците, респ. ограничават проветряването на имота, като показанията на свид. С. сочат, че миризмите проникват в апартамента на ищцата дори и при затворени прозорци, самите стени са пропити с неприятна миризма, което указва за техния силен интензитет. От представените по делото писмени доказателства- протоколи от проведени ОС на ЕС, покани констативен протокол от 08.08.2017 г. се установява нетърпимост в отношенията между съседите, причинена от отглежданите животни в дома на ответницата, както и търсенето на законни средства, чрез които да бъде преодолян създаденият конфликт. Поради това съдът намира, че извършваните от ответника действия по полагане на грижи в неговия апартамент създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост, които са по-големи от обикновените, т. е. реални пречки по смисъла на чл.109 ЗС, които препятстват ищцата да упражнява спокойно правото си на собственост. Поради това предявените искове по чл.109 ЗС са основателни и следва да бъдат уважени, но взимайки предвид следното: В практиката на ВКС се приема, че защитата по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие, без да ги надхвърля – в този смисъл решение №139 от 25.06.2010г. по гр. д.№457/2009г. на ВКС, І ГО; решение №430 от 27.10.2 010г. по гр.д.№312/2010г. на ВКС, ІІ ГО; решение №212/17.10.2014г. по гр.д. №2159/2014г. на ВКС, І ГО. Адекватна защита на правото на собственост на ищцата върху нейния имот, съобразена с гарантиране на правото на ответницата да отглежда домашни животни, ще се осигури, ако броят на котките се намали до една, като ответницата бъде осъдена да преустанови отглеждането на повече от една котка, като изведе всички останали котки от имота за своя сметка, като се въздържа занапред от отглеждането на повече от една котка и отстрани последиците от неоснователното въздействие върху ищцовия имот, като извърши за своя сметка основно почистване на собствения си апартамент с административен адрес: гр. София, СО- район Младост, кв. „•••••••••, ап. 8 от отпадъци, урина, фекалии и изпражнения на животните, за да не се пречи на пълноценното ползване според предназначението за задоволяване на жилищни нужди на съседния имот - апартамент №7, с административен адрес: гр. София, СО- район Младост, кв. „•••••••••, собственост на ищцата Ц. Д. И.. Основателността на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите на следния фактически състав: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответниците за оборване на законовата презумпция. Липсата на която и да е от посочените кумулативни предпоставки води до неоснователност на претенциите. Ищецът основава субективното право на вземане при твърденията за осъществено от ответницата противоправно поведение по повод отглеждането на домашни котки. За да е противоправно поведението на ответницата, то трябва да е налице правна норма, която да предписва поведението, което тя следва да има при отглеждането на котки, така че то да не застрашава здравето на околните и тяхното спокойствие. Съгласно чл. 12 ЗЗЖ собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1 и чл. 150 ЗВМД. Чл. 149, ал. 1 ЗВМД гласи, че животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености. Според чл. 150, ал. 2 ЗВМД в помещенията за отглеждане на животни собственикът осигурява място, съответстващо на техните физиологични и поведенчески особености, и пространство за движение и почивка. Според чл. 33 ЗЗЖ собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по ЗВМД. Легална дефиниция за „животни-компаньони“ се съдържа в § 1, т. 9 ДР ЗЗЖ – животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗЗЖ могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда - етажна собственост, на площ по-малка от: за котка - минимум 6 кв. м. Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености /издадена от Министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 1/06.01.2009 г./, всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на: 1. живота и здравето на хората и животните; 2. сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места. Чл. 9 от Наредбата гласи, че всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, носи отговорност за вредите, причинени от личната си неспособност да взема навременни и достатъчни мерки по чл. 8. Съгласно чл. 16 от същата при отглеждане на котки се осигурява: 1. подходящо (тихо и уютно) място за спане; 2. зона за хранене и приемане на вода с необходимите за това съдове; 3. най-малко един съд с котешка тоалетна, поставена възможно най-далеч от храната и водата; 4. При заедно отглеждани две или повече котки се прилагат изискванията на чл. 14, ал. 4 и освен тях за всяка котка се осигурява отделна тоалетна; 5. място за точене на ноктите; 6. място за криене. Съгласно чл. 37 от Наредбата обучение се извършва с цел контрол върху поведението на животното компаньон, коригиране на нередно поведение и антисоциални навици, изграждане на определени хигиенни навици или други умения, които собственикът иска да изгради или затвърди у него, а според чл. 38 от същата всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен възможно най-рано да потърси съвет и помощ от ветеринарен лекар или специалист по поведение на животни, при неспособност или некомпетентност да се справи сам с коригиране на нередно поведение и антисоциални навици, демонстрирани от животното компаньон. Легална дефиниция на понятието „нередно поведение“ се съдържа в § 1, т. 10 от Допълнителната разпоредба към Наредбата поведение, което се изразява в прояви от страна на животните-компаньони, причиняващи вреда, и също така включва устойчиво продължително лаене, мяукане, агресивност, гонене на леки коли или камиони и др. В случая е установено, че котките се отглеждат в домакинството на ответницата, поради което те са животни-компаньони по смисъла на цитираната разпоредба. Установи се, че в жилището на ответницата се отглеждат над 5 котки (поне 7 на брой, съгласно посоченото от вещото лице в резултат на извършения оглед), поради което броят на отглежданите от нея животни, съобразно площта на жилището й –34, 00 кв. м. С. площ е в нарушение на чл.3 4, ал.1 от Закона за защита на животните. От показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните писмени доказателства се установи, че отглежданите в дома на ответницата котки предизвикват силен шум, замърсяване и миризми, които пречат на ищцата, нарушават спокойствието на последната, която се явява съсед спрямо апартамента, в който се отглеждат котките. Съдът намира, че в случая е налице нарушение от ответницата И. в качеството й на собственик на котките на горецитираните разпоредби, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, поведение, в пряка причинна връзка от което са настъпили неблагоприятните изменения в правната сфера на ищеца – неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможността и да използва спокойно и пълноценно собствения си апартамента и тераса, да общува пълноценно с колеги, роднини, приятели и клиенти и да проветрява жилищните помещения на апартамента си. Ето защо и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Наредбата ответницата следва да отговаря за вредите, причинени от противоправните действия. Размерът на дължимото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен от съда по справедливост. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения, които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. В настоящия случай при определяне съобразно чл. 52 ЗЗД на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищеца в резултат на противоправното поведение на ответницата следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства: характерът на противоправното деяние, изразяващо се в нарушаване на задълженията при отглеждане на домашни котки; негативните психически и емоционални преживявания и дискомфорт на ищеца и физическото им отражение; продължителността на търпене на вредите, обществено икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта. При съобразяване на горепосочените обстоятелства съдът намира, че на ищеца следва да бъде определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер дори по-голям от определения от районния съд, но с оглед липсата на жалба в този смисъл, положението на ответницата не би могло да бъде утежнено и решението следва да бъде потвърдено за сумата от 1500 лв., присъдено в полза на ищцата обезщетение. С оглед всичко изложено първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. По разноските: Предвид изхода на спора на всяка от страните следва да се присъдят по 150 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд