Решение № 134 от 18.9.2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 450/2024 г.

Производство по реда на чл. 24 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) НЕПЪЛНОЛЕТНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ K., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. чрез упълномощения защитник адвокат Т. Т. от АК -, обжалва решението по възпитателно дело № 28/2024 г. по описа на МКБППМН при община •••, с което за това, че на г. неправомерно променил компютърни данни в информационната система www.b, са му наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 10 от ЗБППМН, а именно: поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател за срок от 12 месеца и задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото в рамките на 40 часа. Оспорва компетентността на органа, постановил решението, тъй като липсвали доказателства съставът на комисията, разгледал възпитателното дело, да е формиран при спазване на изискванията на чл. 11 от ЗБППМН. Поддържа, че при постановяване на решението не са преценени обстоятелствата по чл. 21 от ЗБППМН. Съдържащото се в решението описание на деянието било непълно и ограничавало правото на защита на непълнолетния. От материалите по преписката не ставало ясно изготвени ли са доклади по чл. 21, ал. 1, т. 15 от ЗЗДет и по чл. 16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН и били ли са предоставени тези доклади за запознаване на непълнолетния и неговите родители. Липсвали мотиви за решението да бъдат наложени две възпитателни мерки, както и за определения срок на двете мерки. В частта относно наложената възпитателна мярка задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото решението противоречало на забраната по чл. 301 от КТ за приемане на работа на лица, ненавършили 16 години. В хода на възпитателното дело на жалбоподателя не било разяснено правото да бъде защитаван от доверен представител или адвокат. С това било нарушено правото му на защита, тъй като участието на родител в производството не е алтернатива на участието на доверен представител или адвокат във възпитателното дело. Моли съда да отмени обжалваното решение и да прекрати делото поради явната незначителност на извършеното деяние. В условията на евентуалност моли обжалваното решение да бъде отменено, като съдът наложи на непълнолетния по-лека възпитателна мярка. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В хода на съдебните прения ЗАЩИТНИКЪТ адв. Т. Т. поддържа жалбата. Посочва допълнително, че наложените възпитателни мерки са прекомерно тежки предвид данните за личността на непълнолетния. Мярката поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател представлявала намеса на орган извън семейството, която обиждала родителите, а изпълнението на всяка от двете наложени мерки би уронило доброто име на непълнолетния и би го настроило негативно към институциите. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪСТАВА НА МЕСТНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ (МКБППМН) при Община •••, постановил обжалваното решение, Й. И., оспорва жалбата. Поддържа, че съставът на МКБППМН, разгледал възпитателното дело против жалбоподателя, е определен в съответствие с изискванията на закона. При разглеждане на възпитателното дело било осигурено присъствието на представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – •••. С уведомлението за заседанието по възпитателното дело на непълнолетния и на неговите родители бил определен разумен срок за запознаване с изготвения доклад по чл. 16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН. Оспорва довода за липса на мотиви на решението. Освен в текста на самото решение мотиви за същото се съдържали и в писмения доклад по чл. 16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН, както и в протокола за заседанието по възпитателното дело. Поддържа, че при определяне на конкретните възпитателни мерки, наложени на непълнолетния, не бил нарушен принципът на пропорционалността. Съставът на МКБППМН приел, че липсва адекватен родителски контрол спрямо непълнолетния, поради което била наложена мярката поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател. Втората наложена мярка – задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото, не противоречала на трудовото законодателство, тъй като не представлявала предоставяне на работна сила срещу заплащане по трудово правоотношение. В заключение поддържа, че наложените мерки били разумни и справедливи, и моли съда да остави в сила обжалваното решение. СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: В хода на проверката по прокурорска преписка № 1174/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Велико Търново било установено, че на г. e компрометиран имейл адресът на З. Б. – заместник-директор на СУ в гр. Б.. Неизвестно за Б. лице влязло в електронната й поща и поискало смяна на паролата й в платформата www.b, в която тя имала правата на системен администратор по отношение на данните за посоченото училище. С получената нова парола и през профила на Б. в www.b били изтрити оценките по български език на учениците от 6а клас, били въведени шестици на всички ученици от 11б клас, били отписани ученици от няколко класа, други били преместени от един клас в друг, двама ученици били отбелязани като ученици със специални образователни потребности и оценяването им било променено от количествено в качествено, а една учителка била отбелязана като неактивна. Освен това били изпратени съобщения до всички ученици от училището, че дните до 22.01.2024 г. ще бъдат неучебни. При извършените компютърно-издирвателни мероприятия било установено, че в платформата www.b е достъпвано от IP адрес, предоставен за ползване на Д. Д. Б. от гр. •••. В снетите обяснения Б. посочила, че предоставената й интернет услуга ползва в семейното си жилище и че към г. достъп до паролата за свързване с интернет имат тя и синът й Д.. Непълнолетният Д. посочил, че на г., докато играел Counter Strike, един от играчите, чието име не помнел, изпратил в чата на играта линк с пощата и паролата на пощенската кутия на посочената по-горе заместник-директорка на училището в гр. Б.. Д. отворил електронната поща и открил имейл от платформата www.b. Споделил екрана с приятеля си K., който в този момент също бил в чата на играта. От своя страна, К. посочил, че двамата с Д. влезли в профила на Б. в www.b и на шега и за забавление започнали да променят вписаните оценки и други данни и да въвеждат посочената по-горе невярна информация. На 11.06.2024 г. наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново преценил събраните в хода на проверката материали, приел за установена изложената по-горе фактическа обстановка и въз основа на нея достигнал до правния извод, че непълнолетните Д. и K. са осъществили състава на престъплението по чл. 319б, ал. 1 от НК. Прокурорът приел обаче, че двамата непълнолетни са извършили престъплението поради увлечение и лекомислие, последното обусловено от психологическите особености, поначало присъщи за непълнолетните в тази възраст, както и че степента на обществена опасност на деянието им не е висока. Приел също така, че спрямо непълнолетните Д. и К. не следва да се въздейства със средствата и методите на наказателното право, тъй като това би могло да окаже изключително негативно отражение върху живота им занапред и да бъде пречка за бъдещата им реализация. По тези мотиви прокурорът квалифицирал деянието на двамата непълнолетни като противообществена проява по смисъла на чл. 49а от ЗБППМН, за която следва да им се наложи подходяща възпитателна мярка по цитирания закон от МКБППМН при община •••. Поради това и на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК във вр. с чл. 61 от НК с постановление от 11.06.2024 г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите по преписката на МКБППМН при община ••• за налагане на възпитателни мерки по отношение на непълнолетните Д. и K.. Материалите от прекратената прокурорска преписка постъпили в МКБППМН при община ••• с вх. № 45/17.06.2024 г. На 27.06.2024 г. по тези материали против непълнолетния K. било образувано възпитателно дело № 28/2024 г. Възпитателното дело било разгледано на 24.07.2024 г. от състав, определен със заповед на председателя на МКБППМН. След разглеждане на делото съставът на комисията се произнесъл с обжалваното решение, с което наложил на К. възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 10 от ЗБППМН, а именно: поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател за срок от 12 месеца и задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото в рамките на 40 часа за това, че на г. неправомерно е променил компютърни данни в информационната система www.b. Непълнолетният K. е роден на 26.07.2009 г. Син е на Д. и Д.. Живее с родителите си в апартамент в гр. •••. К. е ученик в ПГ в гр. •••, със специалност „К.“. Посещава редовно учебните занятия. Има отличен успех. Тренирал е плуване. В извънучебно време учи английски в езикова школа „•••“. Вечер почти не излиза. В свободното си време играе компютърни игри и се занимава с програмиране. По характер е спокоен и въздържан. Не се води на отчет в Детската педагогическа стая в гр. •••. До процесното възпитателно дело по отношение на него не са разглеждани други възпитателни дела. Според изготвения социален доклад родителите на К. притежават добър родителски капацитет и съумяват да задоволяват в пълна степен основните потребности на сина си. К. има силна емоционална връзка с двамата си родители, с по-голямата си сестра и с целия разширен роднински кръг. Родителите на непълнолетния заедно полагат грижи за него в семейната си среда, като между тях има ефективно родителско сътрудничество и активна родителска връзка. Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на непълнолетния жалбоподател K. и на неговите родители Д. и Д. и приетите писмени доказателства, в т.ч. социалния доклад, изготвен от ОЗД при ДСП – •••. Въз основа на установените факти по делото съдът приема от правна страна следното: Воденото против жалбоподателя възпитателното дело е образувано и водено при спазване на установените в ЗБППМН процесуални правила. Видно от приетата като писмено доказателство заповед № 15/27.06.2024 г., възпитателното дело е разгледано и решено от законен състав от трима членове на комисията, който е определен по реда и в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 2 и чл. 16, ал. 4, т. 1 от ЗБППМН. При това положение е неоснователен развитият в жалбата довод за липса на материалноправна компетентност на органа, постановил обжалваното решение. Непълнолетният и неговите родители са били уведомени за мястото, датата и часа на заседанието по възпитателното дело на 10.07.2024 г. (видно от известието за доставяне на л. 27), т.е. 13 дни преди заседанието, като с уведомлението са разяснени правото им да се запознаят с доклада по чл. 16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН и с правата относно процесуалното представителство на непълнолетния в производството по възпитателното дело, а именно, че в производството пред МКБППМН правата и законните интереси на непълнолетния се защитават от негов доверен представител или от адвокат, както и че когато не е посочен доверен представител или адвокат, правата и законните интереси на непълнолетния се защитават от представител на съответната ДСП. Възпитателното дело е разгледано в присъствието на непълнолетния, на неговите родители и на представител на ДСП – •••. Видно от протокола за проведеното заседание и от останалите материали по възпитателното дело, непълнолетният, действащ лично и със съгласието на родителите си, не е упражнил правото си за посочване на доверен представител или упълномощаване на адвокат, като неговите права и законни интереси в производството по възпитателното дело са били защитавани от явилия се представител на ДСП – •••. Изложеното по-горе опровергава развитото в жалбата оплакване, че на непълнолетния не е било разяснено правото и не му е била осигурена възможност да посочи доверен представител или да упълномощи адвокат, които да защитават правата и законните му интереси в производството по възпитателното дело. На непълнолетния и неговата майка е бил връчен препис от постановлението на прокурора от 11.06.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство, в което е описано подробно деянието, за което съставът на МКБППМН му е наложил възпитателни мерки. Това деяние е описано кратко, но изчерпателно в мотивите на обжалваното решение. В протокола за проведеното заседание по възпитателното дело е отбелязано, че К. е потвърдил, че е извършил деянието, и че е разказал подробно за тази своя проява. При това положение не може да се приеме за основателен развитият в жалбата довод за нарушено право на защита на непълнолетния поради невъзможност да разбере за кое деяние са му наложени възпитателни мерки. Основателно е развитото в жалбата оплакване относно обема на изложените в решението мотиви. Последните се изчерпват с едно изречение, с което е описано деянието, и с две словосъчетания, с които са обосновани видът и продължителността на наложените възпитателни мерки. От друга страна обаче, от съдържанието на протокола за проведеното заседание и от другите материали по възпитателното дело не се установява непълнолетният, неговите родители и представителят на ДСП да са правили искания, бележки и възражения, които съставът на МКБППМН да не е обсъдил в мотивите на постановеното решение. При това положение не може да се приеме, че обосноваването на решението с крайно лаконични мотиви е довело до ограничаване на правото на защита на непълнолетния жалбоподател и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при образуването и в хода на производството по възпитателното дело не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават постановеното решение до степен, налагаща неговата отмяна. Постановлението, с което прокурорът е отказал да образува досъдебно наказателно производство и на основание чл. 61 от НК е изпратил материалите от преписката на МКБППМН при община ••• за налагане на възпитателна мярка, е постановено на 11.06.2024 г., а заседанието по възпитателното дело е проведено на 24.07.2024 г. При това положение е неоснователен развитият от защитника в пренията довод, че възпитателното дело е разгледано след изтичане на установения в закона шестмесечен давностен срок.Съгласно разпоредбата на чл. 13б от ЗБППМН в случаите, когато възпитателното дело е образувано срещу непълнолетен, извършил престъпление, който е освободен от наказателна отговорност и делото е изпратено на МКБППМН за налагане на възпитателни мерки, какъвто е процесният, шестмесечният давностен срок за разглеждане на възпитателното дело тече от влизане в сила на акта по чл. 61 от НК, а не от извършване на противообществената проява. Цитираното по-горе постановление на прокурора по чл. 61 от НК е влязло в сила не по-рано от датата на неговото постановяване 11.06.2024 г., поради което заседанието от 24.07.2024 г. за разглеждане на възпитателното дело е проведено преди изтичане на шестмесечния давностен срок. При проверката на съответствието на обжалваното решение с материалния закон съдът установи следното: От събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че на г. непълнолетният K. неправомерно е променил описаните по-горе компютърни данни в информационната система www.b. Фактът на извършване на деянието, авторството на същото и вината на извършителя се установяват по несъмнен начин от писмените материали по прекратената от прокурора преписка, по които е образувано възпитателното дело. Непълнолетният признава извършването на деянието и изразява съжаление за извършеното. От събраните доказателства се установява, че макар и за непродължителен период, неправомерно извършените от жалбоподателя промени в информационната система www.b са разстроили учебния процес в посоченото по-горе училище в гр. Б.. Поради това не може да се приеме, че деянието на К. е явно незначително, както поддържа защитникът. Предвид изложеното съставът на МКБППМН при община ••• е достигнал до правилния и обоснован извод, че К. е извършил описаната по- горе противообществена проява по смисъла на чл. 49а, т. 1 от ЗБППМН и че за тази проява следва да му бъде наложена възпитателна мярка по посочения закон. При определяне на вида и продължителността на наложените възпитателни мерки обаче съставът на МКБППМН е нарушил материалния закон, като не е отчел правилно критериите по чл. 21, ал. 1 от ЗБППМН и е наложил на непълнолетния по-тежки по вид и по-продължителни мерки от необходимото за постигане на законоустановените цели, посочени в чл. 49а, т. 2 от цитирания закон. На първо място, не е отчетено обстоятелството, че всички доказателствени източници – характеристична справка от инспектора при ДПС, педагого-психологическа характеристика от класния ръководител, педагогическия съветник и директора на училището, социалния доклад от ОЗД при ДСП – ••• и обясненията на самия непълнолетен и неговите родители, както и констатациите в доклада по чл. 16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН сочат на безупречно поведение на непълнолетния K. преди и след извършване на противообществената проява. Следователно конкретното деяние, предмет на обжалваното решение, следва да бъде разглеждано като еднократна и изолирана проява в поведението на непълнолетния. На второ място, съставът на МКБППМН не е съобразил добрия родителски капацитет на майката и бащата на непълнолетния, полаганите от тях пълноценни грижи за непълнолетния и липсата на каквито и да са данни, които да сочат, че противообществената проява на К. е резултат от занижен родителски контрол. Тези обстоятелства сочат на липса на основание за налагане както на определената от състава възпитателна мярка поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател, така и на евентуална замяна на тази мярка с възпитателната мярка поставяне под възпитателен надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи. На трето място, не са взети предвид пълното съдействие на жалбоподателя за разкриване на обективната истина, което е било от решаващо значение за установяване на авторството на деянието. На четвърто място, съставът на комисията не е отчел неколкократно изразеното критично отношение на непълнолетния към извършеното. На пето място, надценена е тежестта на противообществената проява. Обстоятелството, че деянието формално осъществява състав на предвидено в НК престъпление, не означава само по себе си, че обществената му опасност е висока. Точно обратното. В постановлението, с което е отказал да образува досъдебно производство, прокурорът е приел изрично, че засегнатата информация в информационната система www.b е възстановена, поради което деянието не е с висока степен на обществена опасност. Съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства, относими към критериите по чл. 21, ал. 1 от ЗБППМН, налага извода, че за постигане на целите да се преодолеят отклоненията в поведението, да се предотвратят бъдещи нарушения и да се осигури пълноценна интеграция в обществото, е достатъчно за описаната по-горе противообществена проява от г. на непълнолетния К. да бъде наложена най-леката по тежест възпитателна мярка, предвидена в закона, а именно предупреждение. По горните мотиви съдът следва да упражни правомощието си по чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗБППМН, като отмени обжалваното решение на комисията и наложи на непълнолетния възпитателна мярка предупреждение. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Съдът се произнася по въпроса за отговорността на страните за направените в съответното производство разноски само в изрично предвидените в процесуалния закон случаи. Процесуалните правила, уреждащи производството по настоящото дело, са регламентирани изчерпателно в ЗБППМН. В този закон не е предвидено правомощие на съда да се произнася по искания на страните за присъждане на направените по делото разноски. В цитирания закон липсва изрична норма, която да препраща за неуредените в него въпроси към Административнопроцесуалния кодекс или към друг процесуален закон. Субсидиарно приложение на АПК не може да бъде обосновано и с естеството на обжалвания акт. Решението на МКБППМН не е индивидуален административен акт, а правораздавателен акт на особена юрисдикция, постановен по конкретен правен спор, който подлежи на съдебен контрол по реда на специален закон. Предвид изложеното въпросът за отговорността за разноските в производството по настоящото дело не може да бъде решен с настоящия акт, поставящ край на съдебното производство. Това налага искането за присъждане на разноски по делото в полза на жалбоподателя да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49а, т. 2 от ЗБППМН, съдът