Решение № 981 от 26.1.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2835/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от „Ю. Е. Ч.“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, [улица], против Решение № 1556/06.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110203719 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 68/01.08.2023 г., издадено от Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, на основание чл. 51 ЗЧРБ на „Ю. Е. Ч.“ ЕАД е наложена имуществена санкция размер на 2 000 лева. В касационната жалба се релевира неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Навеждат се доводи, че при издаване на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП са допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на посочване на дата и място на извършване на нарушението, фактически и правни основания, от които следва, че за да бъде превозен чуждият гражданин, е следвало да му бъде издадена виза или разрешение за пребиваване в Република България към конкретната дата на проверката. Твърди се, че съгласно посочената като нарушена правна норма превозвачът трябва да провери документите на пътниците преди да извърши услугата и след като в случая полетът е от гр. Хановер, Германия до гр. Варна, България, то нарушението е довършено преди извършването на услугата, т. е. на територията на друга държава. Сочи се, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 4 от ЗАНН, тъй като от фактите, установени от административнонаказващия орган /АНО/, се налага извод, че не е налице първата предпоставка на тази разпоредба, а именно нарушението да е извършено в България, на български кораб или самолет. Изтъква се, че нарушението не е извършено на борда на самолета, тъй като проверките на документите на пътниците се извършват при чекирането на багажа, още на територията на летището в гр. Хановер, Германия. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация – Началникът на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, в депозирана чрез процесуален представител писмена молба, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.05.2023 г. около 07: 30 ч., с полет на BUС 3018 на Авиокомпания „Ю. Е. Ч.“ ЕАД от гр. Хановер, Германия до гр. Варна, България е пристигнал пътник •••, гражданин на Камерун. При извършена проверка на лицето от страна на служител в ГПУ Летище – Варна е установено, че същият е без валидна виза или валидно разрешително за пребиваване. Пътникът е притежавал еднократна шенгенска виза тип С № 030477605, издадена от Португалия, валидна от 29.03.2023 г. до 11.07.2023 г., която вече е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Шенген. За констатираното срещу „Ю. Е..Ч. ЕАД е съставен АУАН № 68/30.06.2023 г., в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 20, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. На 30.08.2023 г. Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, приемайки за установена фактическа обстановка изложена в АУАН, издал оспореното пред районния съд НП. За да постанови решението си, ВРС е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в шестмесечния срок по ЗАНН и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в извършването на какво деяние е обвинено и адекватно да организира защитата си. Аргументирано е посочил защо не възприема възраженията в жалбата относно допуснати процесуални нарушения при издаването на НП. По приложението на материалния закон е изложил мотиви за доказаност на административното нарушение, за правилно определяне на неговата правна квалификация, на приложимата санкционната норма и на размера на наложената имуществена санкция, която е в законоустановения минимум. Констатирал е липса на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е всички доводи на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Изложените във връзка с това подробни мотиви, настоящият състав, като касационна инстанция, изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Наведените в жалбата касационни основания не се установяват. Освен това възраженията в същата са идентични с релевираните във въззивната жалба и вече са обсъдени подробно и задълбочено от ВРС, чиито мотиви настоящият тричленен състав споделя изцяло. Допълнително съдът намира за необходимо да изложи следното: Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ предвижда, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. От анализа на цитираните правни норми се установява, че в разпоредбата на чл. 19 ЗЧРБ са уредени задълженията на чужденците при влизане в Република България или при транзитно преминаване през нейната територия, а чл. 20 ЗЧРБ регламентира задълженията, които са вменени на превозвачите, превозващи чужденци по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България. В разглеждания случай от събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства по категоричен начин се установява, че •••• е камерунски гражданин, който притежавал еднократна шенгенска виза тип С № 030477605, издадена от Португалия, валидна от 29.03.2023 г. до 11.07.2023 г., която вече е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Шенген. Неотчитайки това обстоятелство и превозвайки пътника ••• по линията Хановер – Варна единствено без да притежава валидна виза или разрешение за пребиваване, в съответствие с изискванията на т. 2, буква „а“ от Решение на Министерския съвет на Република България № 248/12.04.2023 г. и чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ, превозвачът „Ю. Е. Ч.“ ЕАД е осъществил състава на описаното в чл. 20, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ административно нарушение. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, АУАН и НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички изискуеми реквизити, в т. ч. съставомерните признаци на деянието, а именно датата и мястото на извършване на нарушението, осъщественият превоз на гражданин от държава, за която се изисква виза и липсата на редовен документ, задължителен при влизане в страната по отношение на беларуски граждани. Административното нарушение е довършено на територията на Република България /в гр. Варна, където е приключил полетът/, поради което съгласно чл. 4 ЗАНН приложимо е българското законодателство, в случая са нарушени материалноправните норми на ЗЧРБ. Правилно е определена и датата на нарушението – 31.05.2023 г., когато е осъществен процесният полет. Посочената в НП като нарушена императивна разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗЧРБ вменява изрично задължение за превозвача, нарушаването на което е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 51 ЗЧРБ. Освен това в обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че превозвачът не е установил наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, в съответствие с изискванията на т. 2, буква „а“ от Решение на Министерския съвет на Република България № 248/12.04.2023 г. и чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ. В случая камерунският гражданин не е притежавал валидна виза или разрешение за пребиваване, като това не е установено от превозвача преди да извърши услугата по превоза по линията Хановер-Варна. Не се споделят доводите на касатора, че наличието на виза за еднократно влизане позволява на лицето да влезе в шенгенското пространство еднократно и след това може да бъде в Шенгенското пространство за максимум 90 дни от 180 дни, като през тези 90 дни може да отиде освен до всички държави от Шенгенското пространство и да остане там, така и до България, Хърватия, Кипър и Румъния. Република България е страна - членка на ЕС, но не е страна - членка на Шенгенското пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него съгласно Регламент (ЕС) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) № 399/2016 г. на Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, респ. не прави границите на България вътрешни за страните от Шенгенското пространство. Директният полет от Хановер до Варна не може да се счита за вътрешен. В този смисъл, при полет от летище в Шенгенското пространство към летище на територията на Република България /в конкретния случай преминавайки през ГПП на летище Варна/, чуждият гражданин преминава през външна граница и следва да отговаря на условията на чл. 6 от Регламент 2016/399, включително да разполага с валидна виза, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 539/2001, или разрешително за пребиваване, даващо му право на законно пребиваване на територията на Европейския съюз /извън страните от Шенген/. Както правилно е приел районният съд, наложената имуществена санкция законосъобразно е определена в предвидения в съответстващата на извършеното от касационния жалбоподател административно нарушение санкционна норма минимален размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране. Мотивите на ВРС относно липсата на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. 1 АПК, чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Варна, VII тричленен състав