Решение № 519 от 14.6.2013 г. на Районен съд - Добрич по дело № 4223/2012 г.

Р Е Ш Е Н И Е №_______ том _______ стр.________ гр.Д., 14 юни 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА При участието на секретаря Х.Х. разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№4223 по описа на ДРС за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Е.Б.Д. с ЕГН •••••••••• ••• е предявил срещу ОПУ гр.Д., с адрес гр.Д., ул.”••••• искове за заплащане на сумата от 440 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода от 01.01.2012г. до 15.10.2012г. и сумата от 15 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 01.11.2012г. – 29.11.2012г. Прави се и искане за присъждане на законната лихва върху главното парично задължение от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът излага, че в периода от 29.11.2010г. до 15.12.2012г. е работил в ОПУ гр.Д., като е заемал длъжността •••••••. През този период е изпълнявал съвестно служебните си задължения, не е наказван. През периода 8-12 август 2012г. специално назначена комисия от дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ – София е извършила комплексна проверка на ОПУ Д., при която проверка не са открити никакви пропуски и недостатъци. За проверката е изготвен доклад. През втората половина на м.октомври 2012г. на личния състав на ОПУ – Д. са раздадени допълнителни възнаграждения за постигнати резултати по реда на чл.24 и чл.25 от Глава четвърта „Допълнителни възнаграждения” от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация. Суми са получени от всички служители на ответника. Размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати за всеки един от служителите поотделно е определен по реда на чл.25 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Индивидуалните оценки за всички лица са изготвени от Директора на ОПУ – Д. и по негово предложение са утвърдени от председателя на УС на АПИ София. В представените документи не е посочено името на ищеца. Подготовката по процедурата по раздаване на допълнителните възнаграждения е започнала най-вероятно през втората половина на м.септември 2012г. През това време са изготвени индивудуалните оценки на отделните служители. Въпреки горното, ищецът не е бил уведомен от директора за тази процедура и не е включен в списъка на служителите, на които се дължи допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Ищецът не е получил обяснение от директора на ОПУ – Д. на какво основание и защо е лишен от полагащите му се по закон суми. Претендират се и сторените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване на предявените искове. Излагат се съображения, че претенцията противоречи на материално-правната диспозитивна разпоредба на чл.107а, ал.14, предл.2-ро от КТ, тъй като претендираните от ищеца допълнителни възнаграждения за постигнати резултати са с непостоянен характер. Те се включват в трудовото възнаграждение на съответния работник за постигнати резултати, въз основа на оценка на служителя, съобразно чл.107а, ал.9, ал.13, т.5 и ал.14 от КТ в.вр. с чл.24 и чл.25, ал.1 и ал.4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, при наличието на определени предпоставки в чл.33 от Вътрешните правила за управление на човешките ресурси в Агенция „П.И.”. Размерът им е в зависимост от преценката на работодателя, тъй като разпоредбата на чл.24, ал.2 от НЗСДА е диспозитивна и с нея е предвидена възможността да се изплаща допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Освен това то не е от кръга възнаграждения визирани в чл.15 в.вр. чл.11 и чл.12 от НСОРЗ, т.е. с постоянен характер и не е уговорено изплащането му в сключения между страните трудов договор и допълнителни споразумения към него. Претендираните от ищеца допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати, като такива с непостоянен характер се определят и изплащат по усмотрение на работодателя и решението им за изплащане, както и техния размер не подлежи на съдебен контрол. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районният съд, след преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори по делото и от представените доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът Е.Б.Д. е изпълнявал длъжността „•••••••” в периода 29.11.2010г. – 15.10.2012г. От представените по делото писмени доказателства е видно, че през м.октомври 2012г. въз основа на заповед №ФРД-22-93/29.10.2012г. на директора на ОПУ – Д. на служителите на последното са били изплатени допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, като на ищеца такава сума не е начислена и изплатена. Ищецът търси присъждане на сума за допълнително възнаграждение за постигнати резултати. В разпоредбата на чл.107а, ал.13 от КТ са предвидени допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, включително и допълнително възнаграждение за постигнати резултати, което съгласно ал.14 на същия законов текст се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи и се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври през текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредба на МС. Съгласно разпоредата на ч л. 24, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи и може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година. Съгласно ч л. 25, ал.1 от Наредбата, д опълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на оценка на структурните звена в административната структура и/или на отделните служители. Съвкупното тълкуване на тези разпоредби води на извода, че с умите за допълнително възнаграждение за постигнати резултати не са безусловно дължими. Р аботодателят няма вменено императивно задължение да заплаща на служителите допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. Такова заплащане е оставено на неговата преценка и на автономната му воля. С оглед субективния характер на тези възнаграждения те се разпределят по целесъобразност и вътрешните актове, с които се определят не подлежат на съдебен контрол. При това предявените искове за присъждане на суми за допълнително възнаграждение за постигнати резултати и обезщетение за забава в плащането на главното парично задължение са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора в полза на ответника, представляван от юрисконсулт следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед гореизложените съображения, съдът