Решение № 299 от 17.12.2025 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 109/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на "ТОНЕВИ-Т" ООД, ЕИК 201943340, със седалище и адрес на управление гр......., п.к....., ул..... №..., представлявано от управителя Д. Г. Т., чрез пълномощника адвокат Б. И. Б. от ШАК срещу Ц. И. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес гр....., ул...... №...., с която е предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на неплатен остатък в размер на 30 251.00 лв. с ДДС, по фактура № 0000000385/09.03.2022г. издадена от "ТОНЕВИ-Т" ООД, от възнаграждение за извършени строително – монтажни работи по неформален договор за извършване на строително – монтажни работи от м. декември 2021г., за обект: Покрив на сграда в гр....., ул........ №....., ведно със законната лихва от датата на депозиран на исковата молба в съда – 18.03.2022г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че през м. декември 2021г. между страните, ищецът в качеството на изпълнител, а ответникът в качеството на възложител, бил сключен неформален договор за извършване на строително - монтажни работи за обект: Покрив на сграда в гр......, ул....... №......

Ищецът твърди, че съгласно договора ответникът, в качеството си на възложител, се задължил да заплати на ищеца договорената цена за изпълнението на договора в размер на 40 251.00 лв. с ДДС, което изпълнение ищецът извършил качествено и в срок, съобразно уговореното. Ответникът заплатил на ищеца, на 17.01.2022 г., аванс в размер на 10 000 лв., от която дата започнал да тече срокът за изпълнение. За получения аванс в размер на 10 000 лв. ищецът издал фактура №..../25.02.2022г. На 09.03.2022 г. ищецът издал и фактура №.... за остатъка от стойността на процесните СМР, в размер на 30 251 лева с включен ДДС. Към тази фактура изготвил и количествено- стойностна сметка и приемо-предавателен протокол. Ответникът отказал да подпише сметката и приемо-предавателния протокол, като заявил, че няма пари да заплати извършеното. На 10.03.2022 г. ищецът изпратил на ответника, заедно с двете фактури, количествено-стойностната сметка и приемо- предавателния протокол, покана за плащане, която била получена лично от него на 11.03.2022 г. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Ц. И. Х., действащ чрез пълномощника адв. К. К. К. от АК – Русе е депозирал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Твърди, че устната договорка между страните, постигната през 2021 г. е била ищецът да построи пристройка и надстройка към съществуваща жилищна сграда със ЗП 16.50 кв.м. и РЗП 33 кв.м., строеж.... категория, с местоположение на обекта УПИ VІІІ-...., кв....., ПИ №.... по КК на гр....., с административен адрес: гр......, ул..... №...., при договорена стойност на СМР 35 000 лв. Впоследствие ищецът периодично искал увеличение на заплащането, без да го информира кое налага това. Общо заплатил на ищеца 90 000.00 лв., за която сума не била издадена фактура, а само квитанции към приходни ордери. Последната сума от 10 000 лв. заплатил на 17.01.2022 г., като по устни изявления на ищеца тази сума покрива изцяло разходите за довършване на покрива, с което се приключва цялостния строителен процес. Окончателната им устна договорка с ищеца била за сумата от 90 000 лв., включваща цялостното строителство на пристройката и надстройката, включително покрива на сградата, с труд и материали. Ищецът не му е предоставял проект за договор или офертно предложение, като представеното с исковата молба е изготвено впоследствие, за нуждите на процеса, като няма дата на изготвяне и на предоставяне на възложителя, нито подпис на последния, че се е запознал с него и го приема. Същата фактическа обстановка е относима и за представената с исковата молба количествено-стойностна сметка /приемо-предавателен протокол/. Когато получил КСС, направил сравнение на цените и материалите на строителните материали в строителните борси в гр. Шумен и констатирал изключително висока единична цена на натуралните видове СМР в нея. Заявява, че не е подписвал и представените от ищеца две фактури, поради изричното му несъгласие с дължимостта на процесните суми. На следващо място, твърди, че строителят е изпълнил СМР със съществени недостатъци и не в пълен обем, като многократно му е отправял възражения за некачествено извършени такива, които и до настоящия момент той не е изправил за своя сметка или срещу отбив от цената. Строителството е изпълнено в противоречие със строителните правила и норми и одобрения инвестиционен проект, без да се издават строителни актове и протоколи по време на строителството, като обекта до момента не е въведен в експлоатация. Макар и във фактическо владение на процесния строителен обект, същият не функционира по предназначение, поради негодността на извършените СМР, поради което отправя възражение за некачествено изпълнение на обекта, с констатирани съществени недостатъци, посочени в обстоятелствената част на отговора. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Ц. И. Х., действащ чрез адв. К. К. от АК – Русе предявил срещу първоначалния ищец насрещен иск по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 30 000 лв., дължими за неточно изпълнение в качествено и количествено отношение на строителни дейности в собствения му обект Пристройка и надстройка към съществуваща жилищна сграда със ЗП 16.50 кв.м. и РЗП 33 кв.м., строеж... категория, с местоположение на обекта УПИ VІІІ-..., кв...., ПИ №..... по КК на гр....., с административен адрес: гр....., ул...... №..., описани подробно в обстоятелствената част на исковата молба. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В предоставения му едномесечен срок ответникът по насрещния иск „ТОНЕВИ – Т„ ООД, действащ чрез пълномощника адв. Б. Б. от ШАК е депозирал отговор, в който го оспорва изцяло като неоснователен. Твърди, че между страните не е бил сключван нито устен, нито писмен договор за Пристройка и надстройка към съществуваща жилищна сграда със ЗП 16.50 кв.м. и РЗП 33 кв.м., строеж... категория, с местоположение на обекта УПИ VІІІ-....., кв......, ПИ №... по КК на гр. Шумен, с административен адрес: гр....., ул..... №.... Същите са сключили устен договор с предмет строително монтажни работи на обект Покрив на сграда в гр....., ул..... №...., като са постигнали договореност за изграждане покрива на сградата за сумата от 35 000 лв. без ДДС. След извършване на покрива и направата на точна сметка на вложените материали и труд, стойността му е 33 452.50 лв. без ДДС или 40 250 лв. с ДДС. „ТОНЕВИ – Т“ ООД не е извършвало други СМР на обекта на Ц. Х.. Невярно е твърдението на ищеца, че е платил на строителя сумата от 90 000 лв. Ц. Х. е заплатил сумата от 10 000 лв. лева на 17.01.2022 г., като в ПКО от 17.01.2022 г. ясно и точно е записано на какво основание се плаща сумата, а именно: „Аванс СМР по оферта къща гр. Шумен, покрив, ул..... №.... Сумите, посочени в представените от насрещния ищец ордери в размер на 3 400 лв., 21 000 лв., 5 000 лв., 10 000 лв. – от 25.08.2021 г. и 10 000 лв. от 16.11.2021 г. не са получавани от „ТОНЕВИ – Т“ ООД. Дружеството е получило единствено сумата от 10 000 лв. от 17.01.2022 г. „ТОНЕВИ – Т“ ООД е изпълнило покрива на сградата съгласно строителните правила и норми и даваните указания от самия ищец, като покривът е приет от него. За покрива е издаден протокол, но той не е подписан от ищеца. Дружеството не е изпълнявало обект „Пристройка и надстройка към съществуваща жилищна сграда със ЗП 16.50 кв.м. и РЗП 33 кв.м., строеж... категория, с местоположение на обекта УПИ VІІІ-..., кв...., ПИ №.... по КК на гр. Шумен, с административен адрес: гр...., ул.... №...., поради което не носи отговорност за него. Досежно заявените от ищеца конкретни недостатъци заявява, че бетонните пояси в подпокривното пространство, както и колони, бетонни греди и врати не са изпълнявани от „ТОНЕВИ – Т“ ООД. Решението за поставяне на дървени ребра в размер 6/8 см. е съгласувано с ищеца, който искал възможно най-бързо да бъде изпълнен покрива, за да не бъде допуснато наводняване на долните етажи на къщата. За да компенсира по-тесните ребра, строителят е извършил усилване чрез монтаж на 2 допълнителни реда междинни столици с размер 10/10 см. Размерът на отС.ие между столиците е спазен като ищецът е променил разпределението на подпокривното пространство самоволно. На покрива има сложени само 1 или две столици от сух материал, с цел да не се усукват и/или деформират. Тъй като бетонните елементи на покрива са били изпълнени с надвишаващи размери на кота „било„ се е наложило да бъдат коригирани нивата само на местата, в които има контакт със стоманените греди. Тъй като изпълнителите на бетонните пояси не са заложили предварително в стоманобетонните пояси т.нар. „фиби„, се е наложило друго техническо решение, а именно анкериране на гредите с метални чопове стомана № 12 и № 14. Сарай сачака и стените са довършени. В офертата на „ТОНЕВИ – Т„ ООД има „Кофражен шперплат„, който е монтиран на обекта на ищеца. Подзиждането на прозорци с газобетон е изпълнено на обекта. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните, чрез пълномощниците си, поддържат предявените искове и претендират разноските по делото. Всяка страна прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, относно заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че същите през м. декември 20121г. сключили неформален договор за СМР относно обект Покрив на сграда в гр...., ул.... №..., „ТОНЕВИ – Т“ ООД в качеството на изпълнител, а Ц. И. Х. в качеството на възложител. Не се спори, че Ц. И. Х. заплатил на „ТОНЕВИ – Т“ ООД, на 17.01.2022 г., аванс в размер на 10 000 лв., за което последния издал фактура №..../25.02.2022г.

Основните спорни въпроси по делото са какъв е размера на възнаграждението в процесния договор, сключен в устна форма; дали при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката и изпълнената работа има недостатъци; приета ли е работата; направени ли са своевременно възражения от страна на възложителя; какви суми е заплатил поръчващия на изпълнителя.

По делото са събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на доведени от всяка от страните по спора свидетели.

Свидетелите С. Г. С. /работник в „ТОНЕВИ – Т„ ООД/, и Г. Д. Т. /работник в „ТОНЕВИ – Т„ ООД и баща на управителя му / сочат /т.1, л. 292- 306/, че първоначалния ищец е извършвал СМР на обект – покрив, намиращ се в гр....., бул.... №.... Не им бил предоставен проект, а СМР-тата извършвали по указания на бащата на първоначалния ответник – И.. Последният, след приключване на СМР, не е имал никакви забележки и дори почерпил работниците. Синът му – първоначалния ответник, също не е имал забележки. Всичко било изготвено качествено.

Свидетелят И. М. Х. /баща на първоначалния ответник/, сочи /т.2, л.

425-450/, че първоначалния ищец е извършвал СМР на обект – покрив, намиращ се в гр...., бул.... №.... Като пълномощник на сина си е дал на първоначалния ищец сумата от 10 000 лв., представляваща аванс по договора. На изпълнителя е бил е предоставен проект, като възложителят незабавно отправял възражения до изпълнителя относно качеството на СМР. Свидетелят сочи, че нито той, нито синът му, не са давали съгласие за замяна на дървените ребра по проекта от 6/10 на 6/8 см. Свидетелят е почерпил е майсторите, но повода за това е било И.ден, а не че е бил доволен от извършените СМР.

Видно от заключението на Съдебно счетоводната експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /т.1, л. 279-281, 290/, е че:

Относно по фактура №..../25.02.2022г., сумата от 10 000 лв. е осчетоводена като получена и вземането по сч. сметка 412 Клиенти но аванси счетоводно е „закрито“, т.е. задължението по посочената фактура е погасено.

Относно по фактура №...../09.03.2022г., към датата на проверката задължението на клиент Ц. И. Х. счетоводно не е „закрито“, т.е. сумата в размер на 30 251, 00 лв. не е погасена.

По проверени счетоводни документи от „Тоневи-Т“ООД за периода от 01.01.2021г. до датата на проверката и изготвяне на експертизата са осчетоводени суми за получени от Ц. И. Х., ЕГН •••••••••• в размер на 10000, 00 лв., от които на 25.02.2022г. - 10 000, 00 лв.

По счетоводни документи от ищцовото дружество през периода от 01.01.2021г. до 18.03.2022г. не са налице данни и документи, доказващи заплатени от Ц. И. Х. 90 000, 00 лв.

За отговор на въпросите относно обема на действително изпълнените СМР, тяхната стойност, дали при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката и изпълнената работа и има ли недостатъци, какви са разходите, необходими за поправката, са приети основно, повторни и допълнителни заключения на СТЕ /т.1, л.311-319, 324-450; , т.2, л. 454-456, 460-478; т.2, л. 555-558, 563-564; т. 3, л.672-699, 708-714/. Не е прието заключение на СТЕ с вх. № 2862 от 08.05.2025г. /т. 3, л. 609-611/, тъй като след изготвянето й вещото лице е отведено /т.3, л. 596-600/. От съвкупния експертен извод на приетите заключения се установява, че покривната конструкция не е изготвена съгласно проекта, изцяло е променена конструктивната схема. Изпълнената на място покривна конструкция не е устойчива на всички поС.ни и експлоатационни натоварвания. Изпълненият на място покрив е със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект – по смисъла на чл. 154, ал.2, т. 5 ЗУТ – променени са строителната конструкция и на конструктивните елементи. СМР не са изпълнени съобразно строителните правила и норми.

По въпроса какъв е размера на разходите, необходими за поправката на покрива.

Вещите лица – строителните инженери С. М. Н. и В. К. Г., в заключение с вх. № 3166 от 19.06.2023г. сочат, че стойността на поправката и отстраняването на допуснатите отклонения може да бъде определена едва след извършването поправката. Вещото лице инж. В. К. сочи, че покривът би могъл да се подсили, като за целта следва да се направи проект за промяна по време на строителството по чл. 154, ал.2 ЗУТ, като това вещо лице, също като другите две вещи лица не е в съС.ие да посочи размера на разходите, необходими за поправката. Предвид категоричността на три вещи лица специалисти относно оценка на СМР /първите две от съдебния район на ОС – Шумен, а третото от съдебния район на ОС-Разград/, че не може да се определи размера на разходите, необходими за поправката, съдът намира за неоснователно искането на първоначалния ищец за назначаване на допълнителна СТЕО /т.3, л. 714 гръб -715/.

Относно стойността на СМР извършени от ищеца. Между страните е налице спор по този въпрос, а сключения между тях договор е в устна форма. Ето защо, по делото бяха назначени СТЕ за определяне стойността на СМР към датата на извършването им. Според първоначалната експертиза и друга повторна /т. 1, л. 314 и т.2 л. 556/, стойността им е в размер на 29 378.21 лв. Според другата повторна експертиза /т. 2, л. 456/, стойността е в размер на 24 405.09 лв.

Съдът приема заключенията дадени от първоначалната експертиза и друга повторна /т. 1, л. 314 и т.2, л. 556/, в които се приема, че стойността извършените от първоначалния ищец СМР към датата на извършването им им е в размер на 29 378.21 лв. За да стори това, съдът прие, че тези заключения са пълни, ясни, обосновани и правилни.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са първоначален иск с правна квалификация чл. 266, ал.1 ЗЗД и насрещен иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по първоначалния иск е да докаже твърденията си за сключване на посочения договор за извършване на строително - монтажни работи за процесния обект; че е изпълнил задълженията си по процесния договор според уговореното, че са настъпили условията за изплащане на остатъка от възнагражденията за изпълнените СМР.

В тежест на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск е да докаже твърденията си, че е налице некачествено изпълнение на процесните СМР, за което са направени незабавно след установяването им възражения за неизпълнение на ищеца, както и стойността разходите, необходими за поправката.

По същността си Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение – чл. 258 от ЗЗД. Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал – чл. 261, ал. 2 от ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат, т. е. една завършена работа. Съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако даденият му проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят може да се откаже от договора – чл. 260, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. От задължението си по договора да престира на поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа; както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно събитие или непреодолима сила) – чл. 267 от ЗЗД във вр. с чл. 81 от ЗЗД и чл. 306 от ТЗ; чл. 269 от ЗЗД; стопанска непоносимост по см. на чл. 307 от ТЗ или в случай на отказ от договора по чл. 260, ал. 1 от ЗЗД. Изпълнителят може да претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 от ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 от ЗЗД; и в случаите на негодност на материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е предупредил съобр. чл. 260 ЗЗД - чл. 267, ал. 2 ЗЗД.

По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения:

1. да даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 от ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 от ЗЗД; 3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 от ЗЗД.

Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Вж. решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

С решение № 9/05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че по отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. С решение № 84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието, че в зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. Хипотезата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното. Вж. и Решение № 59 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 53622/2015 г., I г. о., ГК Отговор на въпросът - "Кога възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени", е даден в Решение № 202/27.02.2015 г. по дело № 4123/2013 на ВКС, ТК, II Т. О., по смисъла на което разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД/. Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за претърпените от него вреди. Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са видими при обикновен преглед на работата/, е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи възраженията си веднага след открИ.ето им или в уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 от ЗЗД. (В посочения смисъл и Решение № 849/06.11.2007 г. на ВКС по т. д. № 472/07 г., ІІ т. о.; Решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., ВКС, ТК, ІІ Т. О., Решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г., ВКС, ТК, І Т. О.).

Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо- предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, а при определени обстоятелства – и гласни доказателства.

Задължението на възложителя по договор за изработка става изискуемо с приемането на извършената работа. По отношение съдържанието на понятието "приемане на възложената работата" правната доктрина и съдебна практика са единни, сочейки, че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Отговор на правния въпрос за допустимосттта на приемането на изпълненото и чрез конклудентни действия е дадено с Решение № 250 / 11.01.2011 г. по т. д. № 535 / 2010 г. на ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 48 / 31.03.2011 г. по т. д. № 822 / 2010 г. на ІІ Т. О. ВКС, съобразно които, същото съставлява упражняването от възложителя на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му в съответствие с технологичното му предназначение.

Във всички случаи, обаче, когато се касае за строителни обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на изпълнителя осъществените от него на място строително-монтажни работи следва да отговарят на одобрения технически проект /ако няма такъв-на уговореното между страните в самия договор/ и на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на разпоредбите на чл. 169 от ЗУТ. Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 48 от 31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 822/2010 г., II т. о., ТК. В случая, ведно от изготвените СТЕ, а и между страните няма спор, че процесните СМР не отговарят на одобрения технически проект.

Когато недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право – то следва да стане с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако договорът не е развален, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки недостатъците при изпълнението. При упражнено възражение по чл. 265, ал. 1 ГПК за намаляване на възнаграждението, в зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. Така и Решение № 60249 от 20.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2020 г., IV г. о., ГК.

По делото не е спорно, че между първоначалния ответник, като възложител, и първоначалния ищец, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен между тях договор за изработка. Като както вече се посочи, съдът приема, че стойността извършените от първоначалния ищец СМР към датата на извършването им им е в размер на 29 378.21 лв. с ДДС, съгласно кредитираното заключени на СТЕ. Не се спори, че ответникът по първоначалния иск е заплатил авансово сумата от 10 000 лв., поради което неплатения остатък е в размер на 19 378.21 лв. с ДДС. От изложеното следва, че предявеният иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до размера на 19 378.21 лв. с ДДС, като за разликата над тази сума до претендирания размер от 30 251 лв. с ДДС следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. На осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, основателно се явява искането на ищеца сумата да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 18.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

По въпроса дали работата е приета от възложителя. В настоящия случай, съдът приема, че работата - и като краен резултат, не е приета от възложителя – липсва писмен акт за това, не се установят устни изявления, нито извършване на други конклудентни действия, установяващи недвусмислено пълно одобрение на изпълнението. Показанията на водените от първоначалния ищец свидетели, ценени по реда на чл. 172 ГПК /работещи при ищеца/, не установяват пълно одобрение на изпълнението. Адресът на възложителя /посочен и в исковата молба на първоначалния ищец/ съвпада с процесния адрес на който са извършени процесните СМР, поради което не може да се приеме, че след като възложителя живее в имота, чийто покрив е направил изпълнителя, то е приел работата.

По възражението, че работата е приета, тъй като бащата на възложителя е почерпил майсторите.

Възражението е неоснователно. Следва да се има предвид, че е обичайно, особено за поколението на бащата на възложителя, да се дава почерпка за майсторите. Така и Решение № 60249 от 20.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4040/2020 г., IV г. о., ГК.

По възражението на първоначалния ответник, че е заплащал на първоначалния ищец и други суми извън аванса от 10 000 лв.

Възражението е недоказано, тъй като представените от първоначалния ответник разходни касови ордери, не са с получател първоначалния ищец, който извод се подкрепя и от неоспореното заключение на ССЕ.

По насрещния иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. С предявения иск се предявява претенция за заплащане на разходите, необходими за поправка на извършената работа.

За да възникне облигационно вземане на възложителя за обезщетяване на разходите, необходими му за поправката на работата на изпълнителя, в случай, че същата страда от недостатъци е необходимо да се установи наличието на недостатъци в престирания договорен резултат, своевременното уведомяване на изпълнителя за тях и размера на разходите за поправка на работата. В случая, съдът намира, че всички тези предпоставки са доказани по делото.

По въпроса дали са налице недостатъци на процесните СМР. Както вече се посочи, от съвкупния експертен извод на приетите заключения се установява, че покривната конструкция не е изготвена съгласно проекта, изцяло е променена конструктивната схема. Изпълнената на място покривна конструкция не е устойчива на всички поС.ни и експлоатационни натоварвания. Изпълненият на място покрив е със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект – по смисъла на чл. 154, ал.2, т. 5 ЗУТ – променени са строителната конструкция и на конструктивните елементи. СМР не са изпълнени съобразно строителните правила и норми.

Ценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля И. М. Х., че възложителят своевременно е направил възражение пред изпълнителя относно недостатъците на СМР.

Предвид това, че насрещният иск по чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД е доказан по основание, в упражнение на процесуалното задължение по чл. 162 ГПК съдът дължи да определи размера на разходите, необходими за поправката след обсъждане на всички относими доказателства и само при липса на такива да го определи по своя преценка. Така и Решение № 1506 от 4.11.2024 г. на СГС по т. д. № 94/2022 г. В случая, както вече се посочи, и трите вещи лица инженери, извършващи оценки на СМР и вписани в съответните Списъци по чл. 398, ал. 1 ЗСВ на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Окръжния съд – Шумен и Окръжен съд - Разград, категорично заявяват, че не може да се определи стойността на разходите, необходими за поправката. Ето защо, съдът следва да определи тази стойност по своя преценка, на осн. чл. 162 ГПК. Така съдът предвид посочените в приетите СТЕ конкретни видове и количества некачествено извършени строителни дейности приема, че сумата за отстраняване на некачествено извършените на процесния обект СМР възлиза на 20 000 лв. Ето защо, до този размер насрещния иск с правно основание чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до първоначално предявения размер от 30 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуалните действия от пълномощниците на страните, съдът намира за неоснователни направените и от двете страни възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения на насрещната страна, на осн.чл. 78, ал.5 ГПК.

С оглед изхода от спор, за деловодни разноски в полза на "ТОНЕВИ-Т" ООД следва да се присъди сумата в размер 4 333.30 лв., а в полза на Ц. И. Х. – сумата в размер на 2 483 лв., съразмерно съответно уважената/отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Така мотивиран, съдът