Решение № 488 от 12.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4631/2023 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК. В Софийски градски съд са депозирани жалби от упълномощени защитници на подсъдимия Ч. Б. С., както и жалба от подсъдимия С., срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 112 състав, от 31.05.2023г., по НОХД 17326/2019г., с която подсъдимият Ч. Б. С. е признат за виновен в това, че: За времето от началото на м.11.2016г. до 17.11.2016г. в гр.София, ул.“••••••• •••••••, в условията на продължавана престъпна дейност принудил А. Д. В. да претърпи нещо противно на волята му, като употребил за това заплашване, както следва: На неустановена дата, за времето от началото на м.11.2016г. до 17.11.2016г., в гр.София, ул.“••••••• ••••••• принудил А. Д. В. да се съблече гол до кръста, да легне по корем и му нанесъл двадесет удара с мъжки колан в областта на гърба, като го заплашил, казвайки му, че е служител на ДАНС и има приятели прокурори, и закрила от много големи хора, че никой не може да му направи нищо, че опита ли да направи нещо има хора в полицията и навсякъде, като го попитал „Знаеш ли какво заслужаваш сега?“ и На неустановена дата, за времето от началото на м.11.2016г. до 17.11.2016г., в гр.София, ул.“••••••• ••••••• принудил А. Д. В. да се съблече гол до кръста, да си събуе чорапите, да легне на пода по корем и му нанесъл множество удара с мъжки колан и с тънка пръчка в областта на гърба и ходилата, като го заплашил, казвайки му, че е служител на ДАНС, че има много хора в прокуратурата и полицията, че никой нищо не може да му направи, че ако се оплаче, жалбата му ще стигне до неговите хора и ще разбере, поради което и на основание чл.143, ал.1; вр.чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като С. бил оправдан да е заплашвал В., че ще го закара на Витоша с още десет човека, че ще го разчекнат и ще го изнасилят, както и по първоначално поддържаното срещу него обвинение с тези деяния да е осъществил престъпление по чл.157, ал.1 НК. Подсъдимият Ч. Б. С. е бил признат за виновен и в това, че: На неустановена дата в периода от началото на м.11.2016г. до 17.11.2016г. в гр.София, ул.“••••••• •••••••, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол- А. Д. В., като го накарал да се съблече гол до кръста и да си събуе чорапите, да легне на пода по корем и му нанесъл множество удара с мъжки колан и с тънка пръчка в областта на гърба и ходилата, свалил си гащите и го накарал да му пипа с ръце половия орган и да го допира до устата си, като и сам също си пипал половия член, като употребил за това заплашване- казал на В., че е служител на ДАНС, че има много хора в прокуратурата и полицията, че никой нищо не може да му направи, че ако се оплаче, жалбата му ще стигне до неговите хора и ще разбере, поради което и на основание чл.157, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като С. бил оправдан да е заплашвал В., че ще го закара на Витоша с още десет човека и ще го изнасилят, да е употребил сила и престъплението да е извършено при условията на чл.26, ал.1 НК, както и в това, че: На неустановена дата в периода от началото на м.11.2016г. до 17.11.2016г. в гр.София, ул.“••••••• •••••••, в съучастие с П. Т. А., като извършител, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол- А. Д. В., като го накарал да се съблече и да остане само по боксерки, нанасял му удари с мъжки колан, пръчка и камшик в областта на гърба и ходилата, събул си долното бельо и накарал В. да му пипа с ръце половия орган и да го допира до устата си, а П. А. нанасял удари с камшик, колан и пръчка по гърба на В., като употребил за това заплашване- С. казал на В., че е служител на ДАНС, че има много хора в прокуратурата и полицията, че никой нищо не може да му направи, че ако се оплаче, жалбата му ще стигне до неговите хора и ще разбере, както и че ще го закара на Витоша с още десет човека и ще го изнасилят, поради което и на основание чл.157, ал.1; вр.чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия С. е било определено едно общо, най-тежко, наказание измежду горните, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години. На основание чл.25; вр.чл.23, ал.1 НК на подсъдимия С. е било определено едно общо, най- тежко, наказание измежду наложените му по НОХД № 17326819г. на СРС-НО и по НОХД № 6814/17г. на СРС-НО, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС бил определен първоначален „общ“ режим за изтърпяването му. Със същата присъда подсъдимия Ч. С. е бил оправдан по поддържаното срещу него обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 НК, при което на 21.11.2016г., около 23, 00 часа, в гр.София, бул.“•••••••, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- залепил на вратата на пицария „Бел Ами“ плакат със зачертано изображение на С.Г.П.. С процесната присъда на районния съд подсъдимия П. Т. А. е бил признат за невиновен и оправдан по поддържаното срещу него обвинение за това: На неустановена дата в периода от началото на м.11.2016г. до 17.11.2016г. в гр.София, ул.“••••••• •••••••, в съучастие с Ч. Б. С., като извършител, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол- А. Д. В., като С. го накарал да се съблече и да остане само по боксерки, нанасял му удари с мъжки колан, пръчка и камшик в областта на гърба и ходилата, събул си долното бельо и накарал В. да му пипа с ръце половия орган и да го допира до устата си, а П. А. нанасял удари с камшик, колан и пръчка по гърба на В., като употребил за това сила- престъпление по чл.157, ал.1; вр. чл.20, ал.2 НК. С въззивните жалби упълномощените защитници на подсъдимия С., а и самия подсъдим, атакуват първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия С. да бъде оправдан изцяло по поддържаните срещу него обвинения. В съдебно заседание по настоящото въззивно съдебно производство, проведено на 17.06.2024г., по време на съдебните прения пред въззивния съд, защитниците на подсъдимия С. изнасят твърдения за необоснованост на атакуваната присъда, с посочване на съображения, в които се изразява, според тях, неправилната оценка на доказателствената съвкупност като коментират преди всичко показанията на свидетеля А. В.. Навеждат се доводи за несъответствие на показанията на посочения свидетел с показанията на разпитаните, като свидетели по делото П. и Я., както и с обясненията на подсъдимия С.. Изразява се становище, че в резултат на тези нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при анализа на доказателствената съвкупност, била приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия С. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпления по чл.143 и чл.157 НК. Подсъдимият Ч. С. подкрепя изказаните от неговите защитници доводи и искания, като при упражняване на правото си на последна дума заявява, че желае да бъде оправдан. Подсъдимият П. А. и неговия упълномощен защитник намират, че постановената спрямо А. първоинстанционна присъда, с която последния е бил оправдан се явява правилна и законосъобразна и претендират потвърждаването й в тази част. Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява становище, че инкриминираните деяния и авторството на подсъдимия Ч. С. са доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена съвкупност и с оглед на това обжалваната присъда на районния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че жалбите на упълномощените защитници и на подсъдимия С. са допустими, тъй като са депозирани своевременно и от легитимирани страни в наказателния процес. Упражнявайки правомощията си за проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в мотивите към присъдата. Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство и в хода на проведеното от въззивния съд съдебно следствие доказателства, настоящият въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното: Свидетелят Р. Я. и подсъдимият Ч. С. се запознали през 2013г., чрез техен общ познат, като това запознанство било инициирано от св.Я., който търсел контакти с хора, които имали властови позиции и влияние, за да му помогнат в планирано от него бизнес начинание. Срещата между св.Я. и подс.С. била организирана от техния общ познат и била осъществена през 2013г. в гр.София, в заведение „Марая“. При тази среща подс.С., който бил представен на св.Я. от общия им познат, като човек с влияние и множество контакти, се съгласил да съдейства на Я. в планираното от него бизнес начинание и да го свърже с хора, които да му помогнат да намери помещение за магазин в курортния комплекс „Слънчев бряг“. Наред с това подс.С. уведомил св.Я., че го харесва и му предложил да установят хомосексуални контакти помежду си. Св.Я. отклонил това предложение на подсъдимия С. и след като си разменили телефонните номера срещата между тях приключила. В продължение на значителен период от време между св.Я. и подс.С. не бил поддържан никакъв контакт, но през месец октомври 2016г., подс.С. изпратил на св.Я., по мобилно приложение, съобщение с искане последния да се свърже с него и при идване на Я. в София да се срещнат. Св.Я., който планирал такова пътуване от гр.Търговище, където живеел, до гр.София отговорил на съобщението и се съгласил да се срещне с подс.С., за да потърси отново съдействие от него за бизнеса си. В разменената между двамата електронна кореспонденция подс.С. отново загатнал за нетрадиционната си сексуална ориентация и за предпочитанията си към млади и физически силни мъже, като запитал св.Я. дали може да го запознае с такъв млад мъж. На това св.Я. отговорил, че има познат, който отговаря на такъв профил и поел ангажимент да го запознае с подсъдимия С.. На неустановена дата в началото на месец ноември 2016г., св.Я. пристигнал в гр.София, като отседнал в жилището на св.А. В., с когото били в приятелски отношения, породени от съвместното им пребиваване в Съединените американски щати, през 2008-2009г. След пристигането си в София, св.Я. си уговорил среща с подс.С., която била проведена в същото заведение „Марая“. На тази среща св.Я. бил придружен от приятеля си - св.В., а подсъдимия С. от двама мъже, които използвал, за да го охраняват и които седнали на друга маса в заведението, различна от тази, на която били подс.С. и свидетелите Я. и В.. При срещата св.Я. запознал подс.С. и св.В., като при запознанството им, подс.С. се представил за служител в ДАНС. В проведения между св.В. и подс.С. разговор, последния заявил на В., че го харесва и му е приятно да общува с него, като му предложил да се срещнат отново само двамата, за да осъществят сексуална игра помежду си, при която подсъдимия ще удря голия В. по тялото с различни предмети /камшици, пръчки и др./. Св.В. отказал да участва в такава дейност, при което подс.С. погледнал свидетеля заплашително и със строг глас му казал, че не било хубаво да му отказва. След това подс.С. казал на св.В. да отиде в тоалетната на заведението и да го изчака там. Св.В. се подчинил на това искане на подсъдимия С. и отишъл в тоалетната, където малко след това пристигнал и подсъдимия С.. Там подс.С. казал на св.В. да съблече тениска си и да остане гол до кръста, и след като свидетеля изпълнил това, подсъдимия му нанесъл два удара с колана си в областта на гърба. После подсъдимия С. излязъл от тоалетната, като казал на св.В. да изчака няколко минути преди също да излезе и се върнал на масата в заведение, на която се провеждала срещата им. След пристигането и на св.В. на масата, на която го чакали подсъдимия и св.Я., подс.С. си тръгнал, като преди това поискал и получил телефонния номер на В., предоставил му своя телефонен номер и казал на В. по-късно същата вечер да му изпрати съобщение по мобилно приложение, с което искане В. се съгласил. Въпреки даденото обещание св.В. не изпратил съобщение на подс.С., затова късно, същата вечер, около 22, 30 часа, подсъдимия С. позвънил на телефона на В., като в проведения между тях разговор С. попитал със строг тон свидетеля за причината, поради която не му изпратил съобщение и му заявил, че на другия ден ще изпрати при него кола с шофьор, който да го докара в дома на подсъдимия. Вечерта на следващия ден, на неустановена дата в началото на м.11.2016г., св.В. бил взет от дома си, с лек автомобил, управляван от св.Г., който изпълнявал функциите на шофьор на подс.С., и бил транспортиран до дома на последния, намиращ се в гр.София, ул.“••••••• •••••••. След като влязъл в апартамента, св.В. бил посрещнат от подс.С., който го уведомил, че му е много ядосан, защото не му е писал предната вечер и му казал, че работи в ДАНС, че има приятели прокурори, че има закрилата на много „големи“ хора и че никой не може да му направи нищо и ако свидетеля опита да се оплаква няма да постигне нищо, защото имал хора и в полицията. Подс.С. попитал св.В. дали знае какво е заслужил, като преди свидетеля да отговори, му казал, че заслужава наказание. След това подс.С. казал със заповеден тон на св.В. да се съблече гол до кръста и да легне по корем на пода. След като В. изпълнил това указание, подс.С. нанесъл двадесет удара с мъжки кожен колан по гърба на свидетеля, които удари били със значителна сила и причинявали болка на В., след което подсъдимия разпоредил на свидетеля да се облече и да си тръгва. При тръгването на св.В. от жилището, подс.С. сложил парична сума в джоба на якето на свидетеля и го предупредил да не уведомява никого за случилото се, защото в противен случай ще стане много лошо и ще пострадат В. и семейството му. Няколко дни по-късно, на неустановена дата в началото на м.11.2016г., преди 17.11.2016г., подс.С. извикал св.В. в дома си, на горния адрес. След като св.В. отишъл в жилището на подсъдимия С. последния, отново го уведомил, че е служител в ДАНС, за приятелите си прокурори, за своите хора в полицията, че нищо не може да му направи и ако се оплаче жалбата му ще стигне до хората на С. и той ще разбере за това. После подс.С. казал на св.В. да се съблече гол до кръста, да събуе и чорапите си и да легне по корем на пода. След като В. изпълнил тези указания, подс.С. нанесъл множество удари по гърба на свидетеля с мъжки кожен колан, а след това казал на В. да вдигне босите си крака и нанесъл удари с тънка пръчка по ходилата на свидетеля. След като приключил с това си занимание, подс.С. казал на св.В. да си ходи, като отново го предупредил да не се оплаква за случилото се. След още няколко дни, на неустановена дата в началото на м.11.2016г., преди 17.11.2016г., подс.С. отново извикал св.В. в дома си, на горния адрес. След като св.В. дошъл в жилището на подсъдимия С., последния напомнил на свидетеля това, че работи в ДАНС, че има много познати в прокуратурата и полицията, че никой не може да му направи нищо и че е безсмислено да се оплаква, защото жалбата ще стигне до „неговите“ хора. След това подс.С. казал на В. да се съблече гол до кръста и да събуе чорапите си, след което да легне по корем на пода. После, след като В. се подчинил, подс.С. започнал да нанася силни удари с кожен колан по гърба на свидетеля и с тънка пръчка по ходилата на свидетеля. Докато нанасял тези удари подс.С., свалил бельото си и започнал да опипва половия си орган с ръка, след което казал на В. също да пипа с ръцете си члена на С. и да го допира до устата си. Св.В. се подчинил на това указание на подсъдимия и започнал да пипа с ръцете си и да докосва с устата си половия орган на С.. След това св.В. си тръгнал от жилището на подс.С.. Няколко дни по-късно, на неустановена дата в период от началото на м.11.2016г. до 17.11.2016г., в магазина, в който работел, при св.В. отишъл подсъдимия П. А.. Подс.А. бил нает от подс.С. и работел при него като шофьор. При тази среща подс.А. казал на св.В., че на следващия ден, около 10, 30 часа сутринта, трябва да отиде в жилището на подс.С. и да се срещне с него. Наред с това подс.А. уведомил св.В., че С. му бил много ядосан и ако В. не се подчини щяло да стане много лошо за него и той /А./ щял да му счупи ръцете и краката. На следващия ден, сутринта, св.В. отишъл в жилището на подс.С., на посочения по-горе адрес. В апартамента били подсъдимите С. и А., като при влизането на В., С. му казал, че ако още веднъж не го бил послушал да се яви пред него, щял да го закара на Витоша с още десет човека, които щели да „го наебат“, че работел в ДАНС, че имал много хора в полиция и прокуратура и е безсмислено да се оплаква, защото тези негови хора щели да разберат за жалбата му и да го уведомят. След това подс.С. казал на св.В. да се съблече, като остане само по бельо и след като В. изпълнил това нареждане, подс.С. започнал да удря свидетеля първоначално с камшик, който имал топче на върха си, а след това и с колан, в областта на гърба и раменете му и с тънка пръчка по ходилата на В.. След това подс.С. казал на подс.А. да започне той да нанася удари по тялото на В. с тези предмети, на което желание на С., подс.А. се подчинил. Докато подс.А. нанасял удари по тялото на В., подс.С. го подканял да удря по-силно и да удари В. и с юмрук в корема, като събул бельото си и започнал да пипа половия си орган с ръце. След това подс.С. казал на св.В. и той да опипва с ръце члена му и да го докосва с устата си. Св.В. изпълнил исканото от подс.С. и пипал половия му орган с ръце и го докосвал с устата си, докато подс.С. не еякулирал, след което по указание на С., св.В. облизал половия орган на подс.С.. Известно време, след това, около 17-18.11.2016г., за да се скрие от подс.С. и от лицата, които работели за него, св.В. изключил телефона си, напуснал гр.София и отишъл в гр.Смолян, където останал около една седмица, след което се върнал в гр.София и сменил телефонния си номер, за да не бъде открит от подс.С.. На 21.11.2016г., около 23, 00 часа, в гр.София, подсъдимият С., който бил придружаван от друго неустановено по делото лице, отишъл пред пицария- грил „Бел Ами“, намираща се на бул.“•••••••. Подсъдимият С. се приближил до външната ограда и външните врати към заведението и залепил там, носения от него лист хартия, който бил във формат „А4“ и на който имало копирана снимка на лицето на свидетеля С.П., която снимка била зачеркната със знак „Х“. След това подс.С. и неустановеното лице, което го придружавало се отдалечили по булеварда, като тези действия на С. били видени от свидетеля М., който бил управител на заведението и се намирал в него. При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е обсъдил коректно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи за доказване: показанията на свидетелите А. В., И. Г., И. Н., Р. Я., М.К., М. М., С.П., Д.Д., М.В. и Н.Ц., писмени доказателства и доказателствени средства – справки за съдимост, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за разпознаване и съставените при тези действия фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване и следствен експеримент, способи за доказване – извършените КСППСЕ, СПЕ, ТЕ, ВТЕ, КЕ, ДНК експертизи. Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда. Показанията на свидетеля А. В., в качеството му на очевидец и потърпевш от поведението на подсъдимия С., а и на това на подс.А., са носители на пряка доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираните деяния по чл.157 НК, респ.143 НК, за обстоятелствата, при които се е запознал с подсъдимия С., за последователността и съдържанието на конкретните реплики на подсъдимия С., чрез които същия създал у В. страхови представи, чувство на безпомощност и усещане за безнадеждност, за ясно демонстрираната от С. насоченост на тези му словесни изяви към преодоляване несъгласието на пострадалия да осъществява хомосексуални контакти със С. и да изпълнява определената му от С. роля в практикуваните от последния „BDSM“ сексуални игри, а така също и за конкретните действия на всеки от тях /на подсъдимия С. и на св.В./ при всяко от четирикратното тяхно /на тези игри/ реализиране в жилището на подс.С.. От показанията на свидетеля Р. Я. се установяват обстоятелствата, касаещи времето, мястото и начина на запознанството между подс.С. и св.В., ролята на св.Я. за осъществяване на този първи контакт между С. и В., за ясно афишираните от С. хомосексуални намерения първоначално спрямо Я., а впоследствие и спрямо В.. Показанията на свидетелите И. Н. и И. Г. са носители на доказателствена информация относно вида, характера, начина и способите на осъществяване на практикуваните от подс.С. нетрадиционни сексуални занимания и за прилагането на тези сексуални практики от страна на С. и спрямо свидетеля В., през инкриминирания период. Характеристиките, начините и способите, използвани от подс.С. за постигане на търсено от него полово удовлетворение, посредством „BDSM“ сексуални практики, насочени спрямо млади атлетични мъже, се обосновават и от показанията на свидетелите М.К., Д.Д., М.В. и Н.Ц., в които същите последователно депозират твърденията си за тяхното самостоятелно, но доброволно участие в такъв вид физически сексуални контакти с подс.С.. Правилно районният съд е кредитирал изцяло коментираните показания на свидетелите В., Я., Н., Г., К., Д., В. и Ц., като е съобразил, от една страна обстоятелството, че всеки от свидетелите е последователен и еднопосочен в позицията си относно поведението на подсъдимия С. при осъществяване на такъв вид сексуални занимания, както и че показанията на тези свидетели са в съответствие помежду си, като дори и се допълват взаимно. От друга страна тези твърдения на посочените свидетели се подкрепят и от обясненията на подсъдимия С., който последователно описва обстоятелствата, касаещи неговите сексуални предпочитания, начините и способите за постигане на исканото от него полово удовлетворение, осъществените и поддържани от него взаимоотношения с тези свидетели и характера на тези взаимоотношения, включително и за контактите му със свидетеля В.. Всъщност относно тези обстоятелства между посочените гласни доказателства не се констатират съществени противоречия. Такова противоречие между обясненията на подс.С. и показанията на св.В. е формирано единствено относно начина и средствата за мотивиране на В. да встъпи в такива сексуални взаимоотношения с подсъдимия С.. От заключението на извършената в хода на съдебното производство КСППСЕ на Ч. С. се установява, че при подсъдимия С. не са налице психични заболявания или психически недостатъци, които да са довели до продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и да лишават подсъдимия от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Установява се и това, че констатираните при него характерови и личностови особености, породени от невротичния тип на неговото функциониране със сензитивност към стрес и склонност към емоционално надстрояване на преживяванията, и изразяващи се в натрапливост за отношение, егоцентрична убеденост в правотата си и свръх защитеност, не са довели до личностово разстройство и същия е със запазени когнитивни способности. Заключението на извършената в хода на първоинстанционното съдебно производство КСППСЕ на А. В., както и допълнителните разяснения, направени от вещите лица в хода на съдебното следствие пред районния съд при отговорите на поставените им въпроси, обосновават обстоятелствата, касаещи психичното му състояние- за липса на „тежко психично заболяване“, на „личностово разстройство“ и на „сексуално разстройство“, за липсата на данни за склонност към преиначаване или преувеличаване на фактите от преживените от него събития, за наличната и запазена у В. свидетелска годност-да възприема събитията, да ги запамети и правилно да ги възпроизведе, които способности не се накърняват от „посттравматичното стресово разстройство“, в което свидетелят е изпаднал в резултат на понесен от него тежък стрес. Заключението на извършената на ДП техническа експертиза, имаща за обект мобилния телефон, ползван от св.Я. се установяват обстоятелствата за съдържанието на осъществяваната, в периода от края на месец октомври- началото на месец ноември 2016г., електронна кореспонденция между Я. и подс.С., имаща за предмет уговаряне на среща между тях и за поетия от Я. ангажимент да „свърже“ С. с конкретно лице от мъжки пол, чиито физически характеристики отговарят на изискванията на подсъдимия. От приложената по делото справка за съдимост на Ч. С. се обосновава обстоятелството, че същият е бил осъждан за престъпление от общ характер по НОХД № 6814/17г. по описа на СРС, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“, както и обстоятелството, че този съдебен акт е влязъл в сила, на 17.04.2019г., след извършване на инкриминираните деяния, които са предмет на настоящото наказателно производство. С оглед изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК въззивният състав намира за необходимо да даде изричен отговор на доводите на защитата на подсъдимия С. за претендираната необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда, изложени във въззивните жалби и поддържани в съдебно заседание. Твърди се, че обосновавайки своята присъда и с показанията на свидетеля А. В., районния съд е изградил своите фактически и правни изводи върху недостоверни доказателствени източници, тъй като показанията му, в частта им, в която сочи за отправени му от подсъдимия заплахи, били недобросъвестни, изолирани и се опровергавали от други доказателства. В конкретния случай правилно районният съд се е доверил и на тези твърдения на В., след извършен задълбочен и съпоставителен анализ, и законосъобразно е основал своя краен съдебен акт и върху тези негови показания. Това е така, тъй като, както бе посочено и по-горе, така депозираните на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4; вр.ал.1, т.2 НПК, в хода на първоинстанционното съдебно следствие, а и пред въззивния съд, от А. В. показания, в частта им относно отправяните му вербални заплахи от С., се характеризират със същата неизменност, последователност, логичност и непротиворечивост, както и в частта им относно времето, мястото и характеристиките на практикуваните от С. сексуални занимания, която част е в пълна съответност с посочените по-горе други гласни доказателствени средства, включително и с обясненията на подсъдимия С.. Последователно и непротиворечиво свидетелят В. е изнесъл и поддържал в разпитите си пред разследващия орган и в хода на първоинстанционното съдебно следствие и изнесе при разпита му пред въззивния съд, твърденията си за лично и непосредствено възприетите от него заплашителни реплики, отправяни му от подсъдимия С. при всяка от четирите им срещи проведени в дома на последния, за породения у него страх в резултат на тези вербални действия на С., за тяхната /на заплахите/ насоченост към мотивиране на свидетеля да предприеме искано от подсъдимия конкретно поведение и за подчиняване на неговите/на свидетеля/ действия на указанията на С.. За да оспорят достоверността на тези показания на св.В., за липса на доброволност от негова страна за участието му в сексуални игри с подсъдимия С., Ч. С. и неговите защитници изтъкват обстоятелства за установена при В. хомосексуалност, за предлагане от негова страна на хомосексуални услуги срещу заплащане /жиголо/ и че С. открил свидетеля „по обява“ за такива услуги. Тези твърдения на защитата не намират опора в доказателствата по делото. Наличието на „хомосексуален нагон“ при В. не само се отрича от него, но и се опровергава от заключението на извършената му КСППСЕ. Признатото и от св.В. обстоятелство за получавани, след приключване на някои от срещите им, от подс.С. парични суми не е от характер самостоятелно да аргументира извод за предварително постигната между тях конкретна договорка, че същите представляват заплащане за доброволно предоставена от свидетеля на подсъдимия сексуална услуга и да обосноват липсата на упражнено спрямо В. неправомерно въздействие от страна на С.. Всъщност, такава предварително постигната и с конкретни параметри договорка между двамата дори и не се твърди от подсъдимия С.. Наред с това, по делото не са приложени никакви доказателства за предлагани от В. такива сексуални, респ. хомосексуални услуги „по занятие“. Твърдяното обстоятелство, че подсъдимия С. бил „открил“ свидетеля В. „по обява“ категорично се опровергава от показанията на св.Я. и от заключението на техническата експертиза, обосноваващо съдържанието на проведената между тях електронна кореспонденция, които сочат, че запознанството между С. и В. е било реализирано по инициатива и със съдействието на Я.. Доверието на въззивния съд, в истинността на коментираните твърдения на св.В., не се разколебава от показанията на разпитания в хода на въззивното съдебно следствие свидетел С. П.. Това е така, тъй като показанията на св.П., в една част, се опровергават от другите доказателства по делото, а в друга част представляват единствено негова субективна оценка за характера на преживяванията на друго лице/В./. Твърденията на св.П. за проведен между него и подс.С. разговор, в края на месец 10.2016г., при който последния му бил споделил за близък негов приятел, с когото провеждат „игрички“ и с когото обещал да го запознае, за да му покажат съдържанието на тези „игри“, което впоследствие е довело до персонален/единствено за доц. С./ отказ на свидетеля от неговата хетеросексуалност, и за изпълнението на така даденото от страна подс.С. обещание, около средата на м.11.2016г., когато представил св.В. за този близък приятел, се опровергават категорично от установеното при разпита на св.Я. и от заключението на вече цитираната техническа експертиза, обстоятелство, че към края на м.10.2016г. подс.С. и св.В. не са се познавали, като първия контакт между тях, организиран от Я., бил осъществен в началото/след 05/ на м.11.2016г. Заявените от св.П. негови впечатления за „щастливия“ А. В. нямат характер на твърдения за конкретни факти от обективната действителност, а изразяват единствено субективната увереност на свидетеля, че В. бил изживял единствено положителни емоции при претендираната за възприета от П. сексуална „игра“ между подс.С. и св.В.. Необходимо е да бъде посочено и това, че оценката, която св.И. Н. е дал за психичните процеси протекли в съзнанието на св.В., при възприета от Н. съща такава „игра“ между С. и В., е в противоположния полюс- „видимо уплашено момче“, „изплашен“. Наред с това, така дадената от св.П. оценка на психичното състояние на В. е в разрез и със становището на вещите лица, изготвили КСППСЕ на В., които сочат за изживения от последния „тежък стрес“, довел до последващо негово посттравматично стресово разстройство. Показанията на св.И. Н. изясняват и обстоятелството за начина и причините, поради които св.В. е бил поканен от полицейските органи да депозира показания по досъдебното производство, тъй като именно той /Н./ е уведомил разследващия орган за неправомерното поведение на подс.С. спрямо В., когото познавал по физиономия от квартала, в който живеел и е съдействал на полицаите да установят самоличността и местоживеенето на А. В.. Последното бе потвърдено и от св.В. в разпита му пред въззивния съд, където заяви, че бил посетен в дома си от двама полицаи /момче и момиче/, които го уведомили, че получили информация за действията на подс.С. спрямо него „ от някакво момче“ и го поканили да потърси тяхното съдействие, ако желае, което В. и направил, като доброволно и самостоятелно се явил пред разследващия орган, където депозирал подробни показания, които районния съд е приобщил към материалите по съдебното производство по съответния процесуален ред. Така установените обстоятелства лишават формулираните от страна на защитата подозрения относно добросъвестността и обективността на разследващите органи при извършване на действията по разследването и конкретно при разпита на св.В., от всякакво фактическо основание. Правилно и обосновано районния съд се е доверил на извършената в хода на съдебното следствие пред него КСППСЕ на подсъдимия С. и на свидетеля В. и е приел съставеното съвместно от вещите лица тяхно експертно заключение за годен доказателствен способ. Лишена от основание е претенцията на защитата за допуснато такова процесуално, а и професионално, нарушение от страна на вещите лица при извършване на съответните необходими изследвания, изразяващо се в непровеждане на лично и непосредствено събеседване на едно от шестте вещи лица с освидетелстваното лице В., което обстоятелство самостоятелно да поставя обосноваността и правилността на съставеното експертно заключение под съмнение. Това е така, тъй като определянето на реда, начина, обема и способите за извършване на посочените в чл.152, ал.1 НПК „необходими изследвания“ от съответната област на науката /в този случай/ е оставено единствено на преценката на съответните вещи лица, което законодателно решение държи сметка за това, че именно те/вещите лица/ притежават съответните „специални“ знания, част от които несъмнено са и научните методи и способи за научно изследване. В конкретният случай, вещото лице- проф. д-р П.М., е едно от трите вещи лица, участващи в състава на комплексната експертиза, притежаващи специалност в областта на „психиатрията и на съдебната психиатрия“, наред и с доц.д-р В.В. и д-р А.А., които са добили и лични впечатления за В. при събеседването си с него. Преки впечатления от личността на В. са придобили и останалите три вещи лица от комплексната експертиза, притежаващи различна специалност- „невропсихология“, „клинична психология“ и „сексология“. Заключението на комплексната експертиза е било обсъдено, прието и изготвено съвместно от всички вещи лица, които са единодушни в крайното им експертно становище относно поставените им въпроси, което обстоятелство се установява и от техния съвместен разпит пред районния съд, където всички и всеки от тях е потвърдил това тяхно общо заключение и убедително е защитил становището си при отговорите на поставяни им от страните и от съда въпроси. Поради това въззивния съд не открива, в добросъвестно признатото и от проф.д-р М., обстоятелство, че не е участвал лично в едно от научните изследвания, проведени от другите вещи лица, при извършване на комплексната експертиза, основание да постави под съмнение обективността, пълнотата, обосноваността и правилността на нейното/на експертизата/ заключение, за да бъде аргументирана претендираната от страна на защитата необходимост от назначаването и извършването на повторно експертно изследване. При гореописаната фактическа обстановка, правилно установена и от районния съд, предходната съдебна инстанция обосновано от правна страна е приела, че с действията си подсъдимият Ч. С. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъпления чл.157, ал.1 и др. НК. От обективна страна безспорно се установява, че на четири отделни неустановени дати, всички в периода от началото на м.11.2016г. до 17.11.2016г. в гр.София, ул.“••••••• ••••••• Ч. С., отправяйки конкретни заплашителни реплики спрямо А. В. принудил последния да участва съвместно с него в действия със сексуален характер, при които С. удрял голото тяло на В. с различни предмети/колан, камшик, пръчка/, докато сам опипвал половия си орган, а в два от случаите В. опипвал с ръце половия орган на С. и го докосвал с уста. В последния от тези случаи, при осъществяване на тази сексуална “игра“ между С. и В., участие взел и подс.А., който по указание и в присъствието на подс.С. също нанасял удари с различни предмети по голото тяло на В.. Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната страна на състава на престъпление по чл.157, ал.1 НК, тъй като гореописаните действия на подсъдимия С. са били годни, обективно са били насочени и реално са довели до това А. В.-лице от същия /мъжки/, като на подс.С., пол, в четири отделни случая да възприеме поведение, което да позволи на С. да извърши спрямо В. конкретни действия със сексуално съдържание и характер, за да постигне желано и търсено от него /подс.С./ полово удовлетворение. В конкретния случай, за да преодолее несъгласието на В. да участва доброволно в такъв вид сексуални практики и да лиши последния от възможност за съпротива, и да получи желаното съдействие от страна на пострадалия, подсъдимия С. си послужил със заплахи, като отправял към В. различни конкретни словесни реплики, които несъмнено информират пострадалия за предстоящи и напълно възможни и реални неблагоприятни последици за него, които могат да бъдат предотвратени единствено при съобразяване с волята и желанията на подс.С. и изпълнението на конкретните му указания. Необходимо е да бъде посочено, че изтъкнатото от страна защитата обстоятелство, че използването на наименованието на различни държавни органи и институции / ДАНС, прокурор, полиция, МВР/ самостоятелно не представлява заплашителна информация, само по себе си, е коректно. Това твърдение на защитата би било обосновано единствено в ситуация, при която тези наименования са били използвани в контекста на разговор, при който предмет на обсъждане са били техните/на органите и институциите/ правомощия и законосъобразното им осъществяване. В ситуация, при която различни държавни органи и институции се споменават, като се акцентира върху възможността техните правомощия да бъдат упражнени в разрез със закона и в ущърб на конкретното лице и се декларира и демонстрира от автора на тези изявления възможност за пряко влияние върху дейността на тези органи и върху насоката на действията им, несъмнено същите/изявленията/ имат и могат да имат заплашителен характер. В конкретния случай е точно така. Без значение е обстоятелството дали В. е запознат в детайли с правомощията на всеки от тези органи. Достатъчно, за да предизвика страхови представи у В., е това, че същия е бил запознат и свързва дейността на тези органи с наказателната репресия, която държавата прилага спрямо физическите лица и от които органи може и следва да бъде потърсена наказателно правна защита от пострадалите от неправомерни действия на други лица. От значение в конкретния случай е и това, че демонстрирайки властовите си възможности/като служител на ДАНС/ и близки контакти с други „овластени“ държавни органи /прокуратура и полиция/ пред В. и уведомявайки го, че тези органи са под негово влияние, подс.С. не само е предизвикал у В. усещане за страх от предстоящи негови неблагоприятни взаимоотношения с тези органи, но е създал и поддържал у пострадалия чувство на безпомощност и безнадежност за получаване на помощ и съдействие от тези държавни органи, създадени и съществуващи именно /поне в утопичния им замисъл/ за защита правата на пострадали лица. С извършването на действие, което за дееца има сексуално съдържание и характер, и е насочено към постигане на негово/на дееца/ полово удовлетворение, спрямо вменяемо лице от същия пол, навършило 14 годишна възраст, което действие е осъществено по неправомерен начин, чрез използване на сила или заплашване, деянието по чл.157, ал.1 НК се явява извършено и довършено. Така в конкретния случай, всяко от четирите отделни деяние, осъществени от подсъдимия С. спрямо В., се явяват довършени, тъй като обстоятелството дали при извършване на всяко от тях, подс.С. е постигнал търсения от него резултат- полово удовлетворение /еякулация/, е без значение за определяне на съставомерността и степента на „довършеност“ на престъплението. Поради това, изтъкнатото такова възражение от страна на един от защитниците на подс.С., се явява лишено от фактическа, а и от правна основа. От субективна страна подсъдимия Ч. С. е извършил всяко от инкриминираните деяния, при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е, че неговите действия са със сексуално съдържание и характер, насочени са към и са годни да го доведат до полово удовлетворение, извършени са спрямо друго пълнолетно вменяемо лице от същия пол, съзнавал е, че осъществява тези действия без съгласието на това друго лице, както и че си осигурява съдействието му по неправомерен начин, чрез използване на заплашване, като пряко е целял настъпването на именно този престъпен резултат. Наред с това, при осъществяване на последното от инкриминираните деяния, подс.С. е съзнавал, както конкретното свое участие, така и участието и приноса на подс.А. при неговото извършване и за настъпването на търсения съвместно от тях обществено опА. резултат. Правилно и обосновано районният съд е оправдал подс.С. в частта относно първоначално поддържаното спрямо него обвинение да е извършил едно от деянията по чл.157, ал.1 НК и чрез употребата на сила- нанасяне на удари с колан, камшик и пръчка по тялото на В.. Също така, обоснована и законосъобразна, е присъдата на първия съд и в частта й, с която подсъдимия П. А. е признат за невиновен и е оправдан изцяло по единственото поддържано срещу него обвинение по чл.157, ал.1; вр.чл.20, ал.2 НК, което се претендира да е било извършено от него в съучастие, като съизвършител с подс.С. и чрез употребата на сила- нанасяне на удари с колан, камшик и пръчка по тялото на В.. Законосъобразен е изводът на районния съд, че тези инкриминирани от прокурора действия на двамата подсъдими по нанасяне на удари с посочените предмети по голото тяло на В., не са имали за цел да сломят съпротивата на пострадалия, тъй като са били извършени след като несъгласието му да участва в тях вече е било преодоляно, чрез използваните от С. заплахи. Всъщност, тези удари са част от онези действия със сексуален характер, чрез които подс.С. е търсел постигане на полово удовлетворение, и които е осъществил в резултат на упражнена вече спрямо В. принуда, под формата на заплашване. Тук следва да бъде посочено, че оправдавайки подс.А. по обвинението за това деяние, изцяло, и признавайки подс.С. за виновен за осъществяването на това деяние, в съучастие с подс.А., районния съд не е създал претендираното от един от защитниците на подс.С. противоречие в присъдата /мотивите към нея/. Това е така, тъй като оправдаването на подс.А. по това обвинение се дължи, не на неучастието на П. А. в извършването му, респ.на липсата на доказателства за това, или на обстоятелства, изключващи неговата наказателна отговорност, а изцяло на непрецизното упражняване на правомощието по чл.287, ал.1 НПК от страна на прокурора от СРП, който е направил съответно „изменение на обвинението“ в тази му част единствено спрямо подс.С., като е инкриминирал употребата на заплашване спрямо В., но не е направил същото и спрямо сочения за съучастник /съизвършител/ в това деяние-подс.А.. Поради това правилно и законосъобразно районния съд е признал подс.А. за невиновен по това единствено обвинение срещу него, тъй като инкриминираното деяние не е било извършено, чрез употреба на сила, както се претендира в обвинителния акт, а чрез заплашване, каквото обвинение не е било предявено и предявявано срещу П. А.. Необходимо да бъде посочено, че като е „преквалифицирал“ първите две инкриминирани деяния, от престъпления по чл.157, ал.1 НК, в престъпления по чл.143, ал.1 НК, извършени в условията на продължавано престъпление, за чието извършване подс.С. е бил признат за виновен и осъден, без изменение на обвинението в тази му част, районния съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон и подсъдимия С. не е бил осъден по обвинение, срещу което не се е защитавал, каквото възражение се прави от него. Това е така, тъй като престъплението по чл.143, ал.1 НК е по-леко наказуемо от това по чл.157, ал.1 НК, поради което не е налице необходимост от изрично изменение на обвинението, по реда на чл.287, ал.1 НПК. Приложението на чл.287, ал.1 НПК, в конкретния случай не е необходимо, и поради това, че липсва съществена промяна във фактите, върху които са обосновани тези обвинения срещу Ч. С.. Всъщност, фактическите обстоятелства, върху които почива обвинението за коментираните две деяния, са подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, известни са на подсъдимия С. и неговите защитници, били са им предоставени всички процесуални инструменти за защита и те /релевантните факти/ остават непроменени, независимо от различната правна квалификация, която първия съд им е дал, при условие, както е и в този случай, че „новата“ квалификация не влошава/не е по-тежко наказуема/ положението на подсъдимия. Освен това, както правилно е изтъкнал и районния съд, в този случай „принудата“ е част от престъплението по чл.157, ал.1 НК. При това „принудата“, всъщност, е „престъпната“ част от двуактното престъпление по чл.157, ал.1 НК, доколкото съзнателните и доброволни хомосексуални действия, извършвани между вменяеми и навършили 14 годишна възраст лица не са наказуеми, и разбираемо процесуалните усилия на подсъдимия и неговите защитници, както е и в този случай, са насочени предимно към опровергаване на нейното /на принудата/ използване при такъв вид сексуални контакти. Единствено за пълнота, тъй като липсва съответен протест от страна на прокурора и въззивния съд е лишен от процесуалната възможност да интервенира върху присъдата в тази й част, следва да бъде отразено това, че настоящия въззивен състав не споделя мотивите на районния съд, поради които е пристъпил към цитираната по-горе „преквалификация“ на две от деянията, а именно, че „блудствени“, в това число и „хомосексуални“ действия по чл.157, ал.1 НК, могат да бъдат извършени единствено посредством физически контакт между дееца и пострадалия, осъществен „тяло в тяло“. В мотивите към първоинстанционната присъда районния съд е посочил съответна съдебна практика на Върховната съдебна инстанция, която практика е цитирана коректно и срещу която настоящия състав на СГС няма възражения. Но, както в практиката на ВКС /ВС/, цитирана от първия съд, така и в другата, непосочена изрично, съдебна практика, която е относима към престъпленията, предмет на това наказателно производство, не е установено /изведено по тълкувателен път/ задължително изискване за съставомерност, по чл.149 и сл. и чл.157 и сл.НК, на деянието- осъществяването на пряк и неопосреден допир между телата на извършител и пострадал /жертва/. Несъмнено осъществяването на физически контакт между извършител и жертва, извършването на телесно въздействие /стимулиране/ върху пострадалия е задължителен елемент от обективната страна на съставите на този вид „развратни“ престъпления, но за неговата /на физическия контакт/ съставомерност не е необходимо той да се осъществява „тяло в тяло“, още по- малко „голо тяло в голо тяло“. Това действие /блудствено или хомосексуално/, този физически контакт, съзнателно насочен към постигане на полова възбуда и/или удовлетворение, може да бъде извършено и чрез използване на различни предмети, с които деецът докосва части от тялото на друго лице и посредством които предмети се осъществява този задължителен физически допир и телесна стимулация. В тези случаи, използваните от дееца предмети се явяват „продължение“, част от неговото тяло, на която част същия /дееца/ е придал сексуално /полово/ значение и чрез използването, на която се стреми да получи сексуална възбуда и/или да удовлетвори такава. В коментирания случай, по отношение на подс.С. такъв сексуален „инструмент“ се явява всеки от използваните от него предмети /колан, камшик, пръчка/, чрез които е осъществявал такива физически контакти с тялото на пострадалия В., при това, именно с такива „полови“ съдържание, значение и цел. Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по делото обстоятелства, които са от значение за индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Ч. С.. Правилно районният съд е акцентирал върху броя на инкриминираните деяния и техните неблагоприятни, извън съставомерните такива, последици за пострадалия В., оценявайки ги като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Коректно районният съд е оценил необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, значителния период от време, изтекъл от инкриминирания период, както и значителната продължителност на наказателното производство, която не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия, приемайки същите за смекчаващи отговорността му такова, за да обоснове своя извод, че наказанията на Ч. С., за всяко от престъпленията по чл.143, ал.1 и по чл.157, ал.1 НК, за които е признат за виновен следва да бъдат определени около и към минимума на пределите очертани в санкционната част на посочените разпоредби от Особената част на НК. Това, както и констатираната и от районния съд, липса на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на С. обстоятелства, аргументира извод, че извършената от районния съд индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия Ч. С., именно по реда и на основание чл.54 НК се явява правилна и законосъобразна. Поради това въззивния съд намира, че определените на подсъдимия С. от първоинстанционния съд наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година по чл.143, ал.1; вр.чл.26, ал.1 НК и наказание „лишаване от свобода“ за срок от по две години по чл.157, ал.1 НК и чл.157, ал.1; вр.чл.20, ал.2 НК, се явяват законосъобразно отмерени, а наложеното на Ч. С. едно общо, най-тежко, наказание между тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, правилно е определено съобразно изискванията на чл.23, ал.1 НК. Законосъобразно районния съд е приложил и разпоредбата на чл.25; вр.чл.23, ал.1 НК, като е извършил групиране на наложеното на Ч. С. по НОХД № 6814/17г. на СРС наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години с определеното му наказание по настоящото наказателно производство. От приложената по делото справка за съдимост на С. се установява, че същия е бил осъден по НОХД № 6814/17г. на СРС, с влязъл в сила на 17.04.2019г. съдебен акт, като за извършено на 30.11.2015г. престъпление по чл.143, ал.1 НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване било отложено, по реда на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години. Престъпленията по чл.143, ал.1 и чл.157, ал.1 НК, предмет на настоящото производство са извършени от С., в периода от началото на м.11.2016г. до 17.11.2016г., т.е.преди влизане в сила на съдебния акт по НОХД № 6814/17г., с който е бил осъден за престъпление по чл.143 НК. Тези обстоятелства сочат, че престъплението, предмет на НОХД № 6814/17г. по описа на СРС и тези, предмет на настоящото наказателно производство, са извършени в условия на реална съвкупност помежду си, поради което, съобразявайки наличието на предпоставките на чл.25; вр. чл.23, ал.1 НК, правилно и обосновано районния съд е определил на Ч. С. едно общо, най- тежко, наказание измежду наложените му за тези престъпления, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. В съответствие с разпоредбите на чл.59, ал.1 и ал.2 НПК е и постановеното от районния съд приспадане на времето, през което Ч. С. е бил задържан по настоящото наказателно производство, както и по НОХД № 6814/17г. на СРС, при изпълнение на така определеното му общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“. На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС районният съд е определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на така определеното на подсъдимия Ч. С. общо, най-тежко, наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. В тази част присъдата на първия съд е необоснована и неправилна, поради което следва да бъде отменена, а изтърпяването на наложеното на Ч. С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години следва да бъде отложено, на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от четири години. Най-напред необходимо е да бъда отбелязано, че липсват формални законови пречки за прилагане на института на „условното осъждане“ спрямо С.. Наложеното на Ч. С. с процесната присъда общо наказание „лишаване от свода“ е за срок от две години, като същият не е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер. На следващо място въззивния съд, за разлика от районния съд, намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, и конкретно за поправяне на подсъдимия /осъдения/ не е необходимо същия да бъде изолиран от другите членове на обществото в местата за лишаване от свобода. Изтъкнатите от първия съд аргументи, свързани с обекта на престъпните посегателства/против личността и против половата неприкосновеност/, степента на засягане на тези защитени обществени отношения и настъпилите за пострадалото лице вредни последици са обстоятелства, пряко относими и са били взети предвид от районния съд при индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия. Изтъкнатото от районния съд обстоятелство за броя /пет/ на престъпните деяния, които са били извършени от подсъдимия С. в реална съвкупност, не аргументира извод за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия С., поради демонстрирана от него престъпна упоритост, която опасност да може да бъде преодоляна единствено, чрез ефективното изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Това е така, тъй като коментираните деяния са били извършени от С. през непродължителни периоди от време, през които същия не е бил обект на превъзпитателни мерки, за да бъде мотивиран извод за вече изградени у него трайни и устойчиви престъпни навици и нагласи. На следващо място от значение в случая е и обстоятелството, че от привличането му, като обвиняем по настоящото наказателно производство, през 2017г. и след наложеното му по НОХД № 6814/17г. на СРС наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, Ч. С. не е бил привличан към отговорност за евентуално извършени от него други престъпни или други обществено опасни посегателства. Това обстоятелство, според настоящия въззивен съдебен състав, аргументира извод, че водените срещу Ч. С., при това за продължителни периоди от време, наказателни производства и наложеното му с влязъл в сила съдебен акт наказание, са оказали положителен възпитателен ефект върху подсъдимия за въздържането му от други противообществени прояви. Обоснованите, с приобщените по въззивното производство писмени доказателства /медицински документи/ обстоятелства, касаещи трайно влошеното здравословно състояние на подсъдимия С., довело до неговото, макар и частично, инвалидизиране, мотивират извод, че възможността за извършване на други престъпления от него е трайно ограничена. Поради това въззивният съд намери, че за постигане целите на наказанието, и най-вече за поправянето на С. и за ограничаване възможността да осъществява други обществено опасни деяния, не е необходимо същия да изтърпи определеното от районния съд наказание „лишаване от свобода“ ефективно. Специалната, а и генерална, превенции могат успешно да бъдат осъществени спрямо Ч. С. и чрез отлагане на изпълнението на това му наказание с изпитателен срок в среден размер, а именно от четири години. Настоящият въззивен съдебен състав намира за ненужно да обсъжда процесната присъда на районния съд в частта й, с които подсъдимия Ч. С. е бил оправдан по обвинението му за престъпление по чл.325, ал.1 НК, както и в частта й, с която подсъдимия П. А. е бил оправдан по обвинението за престъпление по чл.157, ал.1; вр.чл.20, ал.2 НК. Това е така, тъй като в посочените части първоинстанционната присъда не е била оспорена от никоя от страните, и най-вече от прокурора, който не е депозирал съответен /всъщност никакъв/ протест, с който да изрази своето недоволство от нея и да изтъкне основанията си за това. В тази връзка следва да бъде посочено, че предвиденото в разпоредбата на чл.314 НПК за въззивния съд задължение за извършване на цялостна проверка върху правилността на първоинстанционната присъда, само привидно е „всеобхватно“. От една страна, това задължение е във функционална връзка с правомощията на въззивния съд, които са изброени в чл.334, ал.1-5 НПК и подробно регламентирани в чл.335-337 НПК, позволяващи /налагащи/ на въззивния съд да осъществява процесуални интервенции върху проверявания първоинстанционен съдебен акт. От друга страна, изпълнението на тези правомощия от страна на въззивния съд е подчинено и насочено към постигане целите на наказателния процес, формулирани в чл.1, ал.1 НПК. На трето място, пред въззивния съд, както и пред първоинстанционния такъв, на който евентуално делото би било върнато за ново разглеждане, са поставени процесуални ограничения за упражняване на тези правомощия, които ограничения са израз и гаранции за спазване на забраната за влошаване положението на подсъдимия. В процесуална ситуация, като настоящата, при която подсъдимия С. е оправдан по обвинението за едно отделно и самостоятелно престъпление, а подс.А. е бил оправдан изцяло, прокурора не е депозирал съответен /насочен срещу тази й оправдателна част/ протест, по делото не е бил конституиран частен обвинител, който да депозира такава съответна жалба, подсъдимите и техните защитници не са подали жалба срещу мотивите за оправдаването им и/или срещу основанията, на които са били оправдани, е явно, че извършването на „всеобхватна“ въззивна проверка е абсолютно безпредметно. Това е така, тъй като, дори при констатирани пороци на проверяваната присъда в тези й оправдателни части /необоснованост, неправилност, нарушение на приложимите норми/ целите на чл.1, ал.1 НПК, и най-вече осигуряване правилното приложение на закона/процесуален и материален/, не могат да бъдат постигнати по реда на въззивната проверка, както директно/по чл.336, ал.1, т.2 НПК/ от въззивния съд, така и по реда на чл.335 НПК, чрез връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане, а така също и чрез нейно изменение, на основание чл.337 НПК, в тези й части. Поради това извършването на такава „всеобхватна“ проверка на присъдата, и в тези й самостоятелни оправдателни части, се явява безсмислено, тъй като тя /проверката/ не е в състояние да породи, какъвто и да е процесуален резултат, и би представлявала единствено загуба на процесуално време. Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ