Решение № 751 от 16.10.2024 г. на Административен съд - Разград по дело № 160/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на И. Д. И. от гр. Р. против Решение №1012-16-35/3 от 12.06.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-16-01573572/02.04.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С това разпореждане на основание чл. 114, ал. 1 във вр. чл. 113 КСО е разпоредено на оспорващата да възстанови недобросъвестно получена наследствена пенсия в периода от 15.09.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно с начислената законна лихва върху нея. В жалбата се излагат доводи, че тези актове са незаконосъобразни, като постановени в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди се, че пенсионните органи неправилно са приели, че през спорния период лицето е загубило качеството си на учащ по смисъла на закона и е имало недобросъвестно поведение при получаване на пенсията. С оглед на това жалбоподателят моли съда да отмени обжалваните актове, ведно с произтичащите от това законни последици. Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Твърди, че оспореното решение е издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното: Жалбата е допустима, като подадена при условията на чл.118, ал.1 КСО, в законовия 14-дневен срок от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически констатации и правни изводи: Събраните писмени доказателства установяват, че жалбоподателката е получавала наследствена пенсия на основание чл. 82, ал. 1 КСО като ученичка в самостоятелна форма на обучение (СФО) в НПТГ „Шандор Петьофи“ – Разград. С писмо изх. № 1029-16-1175/ 31.10.2022 г. (л.54), изпратено до жалбоподателката, с копие и до директора на НПТГ „Шандор Петьофи“- Разград, е указано, че за да продължи изплащането на наследствената пенсия, следва да представи удостоверение от учебното заведение за учебната 2022/ 2023 г. с посоченото там съдържание. Указано е също, че при промяна в статута на учащ- напуснала по собствено желание или отстранена от учебното заведение, следва да представи удостоверяващ документ за това с вписана дата на напускане/отстраняване, номер и дата на решението на педагогическия съвет или заповед на директора. Жалбоподателката е предупредена, че ако в едномесечен срок не представи искания документ, ще се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО пенсията ще бъде прекратена. И. И. не е представила исканото удостоверение, издадено от учебното заведение и/или други писмени документи. В отговор е постъпило писмо от директора на НПТГ „Шандор Петьофи“- Разград с вх. №1029-16-1175/1 от 10.11.2022 г. (л. 52), в което е посочено, че И. И. е подала заявление с вх. № 87/ 03.10.2022 г. и след решение на педагогическия съвет са възстановени правата на ученичката и тя е записана в 11-ти клас СФО, специалност „Компютърна техника и технологии“ в гимназията. В този смисъл са и допълнително постъпилите писмо вх. №3006-16-395/2 от 13.12.2022 г. (л.47), както и извлечение от Протокол № 9/ 13.09.2022 г. на педагогическия съвет на гимназията (л.48). При тези данни е разпоредено да се изплаща наследствена пенсия на лицето за учебната 2022/ 2023 г. Във връзка с изплащането на наследствена пенсия за следващата учебна година (2023/ 2024 г.) е изпратено следващо писмо с изх. № 1029-16- 972 от 20.10.2023 г. (л. 44) до жалбоподателката и копие до директора на НПТГ „Шандор Петьофи“- Разград със съдържание, идентично на съдържанието на писмо изх. № 1029-16-1175/ 31.10.2022 г. Ивета Иванова не е представила исканото удостоверение и/или други писмени документи. В отговор е постъпило писмо от директора на НПТГ „Шандор Петьофи“- Разград с вх. 3006-16-377/ 06.12.2023 г. (л.42- л.43). В него е посочено, че съгласно Заповед № 640/ 13.09.2019 г. ученичката И. И. е преминала от дневна в самостоятелна форма на обучение, като през учебните 2019/2020 г. и 2020/ 2021 г. се е явявала на изпитите за 10 клас и дължимите приравнителни изпити, поради настъпили промени в учебния план. На първата изпитна сесия октомври-ноември на учебната 2021- 2022 г. тя е завършила успешно 10 клас и е записана в 11 клас СФО през учебната 2021/2022 година. През двете сесии на годината се е явила само на един изпит. В началото на учебната 2022/ 2023 година отново е записана в 11 клас СФО и е подала заявление да се яви на изпитната сесия октомври-ноември, но не се е явила на нито един изпит. С оглед на това директорът на гимназията е издал Заповед № 746/ 14.09.2023 г. (л.27), с която отписва лицето като ученичка, тъй като не се е явило да положи изпити в три поредни сесии от графика за обучение на ученици в самостоятелна форма на обучение. При тези факти и обстоятелства е издадено Разпореждане № 2146-16-9/ 17.01.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л.36- л.37), с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО е прекратено правото на И. И. да получава наследствена пенсия, считано от 15.09.2022 г. в размер на 350, 25 лв. и на основание чл. 114, ал. 1 КСО е посочено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от нея заедно със законоустановената лихва по чл. 113 КСО. Това разпореждане е изпратено по пощата и връчено с известие за доставяне (л.35) на 01.03.2024 г. на М. И.- пълнолетна сестра на лицето, видно от приложеното удостоверение за наследници на А. И. Д. (л. 89). Според разпоредбата на чл. 110, ал. 4, изр. 1 КСО разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от АПК или по електронен път по реда на ЗЕУ. Аналогичен е и текстът на чл. 10, ал. 8 НПОС. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, като следващата алинея на същата норма (чл. 5, ал. 2) предвижда възможност препоръчаните пощенски пратки да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват неговите имена. В случая тези нормативни изисквания са спазени, поради което съдът намира, че издаденото разпореждане е надлежно връчено на страната. То не е обжалвано от нея и е влязло в сила. Възраженията на жалбоподателката в тази насока се явяват недоказани и неоснователни. Въз основа на него е издадено Разпореждане № РНП-2-4-16-01573572/02.04.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено на И. И. да възстанови недобросъвестно получена наследствена пенсия в периода от 15.09.2022 г. до 31.07.2023 г. и еднократна сума, изплатена през декември 2022 г. в размер на 3 451, 08 лв. и законна лихва в размер на 481, 85 лв., изчислена до датата на неговото издаване. В мотивите към него е посочено, че със Заповед № 746/ 14.09.2023 г. на директора на НПТГ „Шандор Петьофи“- Разград тя е отписана от учебното заведение, като тази информация е станала достояние на длъжностното лице след служебно уточняване. В предвидения едномесечен срок по чл. 14, ал. 1 НПОС жалбоподателката не е уведомила ТП на НОИ за настъпилото обстоятелство, което води до прекратяване на изплащаната наследствена пенсия. С оглед на това е прието, че е получила недобросъвестно посочените по-горе суми и следва да ги възстанови. Същото е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ по реда на чл. 117 КСО, който с решението си е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло изложените в него фактически и правни основания. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът намира, че то е валидно, като издадено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и при спазване на изискванията за форма и съдържание на административните актове. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Оспореното решение обаче е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Условията, при които децата имат право да получават наследствена пенсия са регламентирани в разпоредбите на чл. 82, ал. 1 КСО и чл. 34 НПОС. Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО те имат право на наследствена пенсия след навършване на 18 години ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, като изрично е посочено, че децата, които се считат за учащи, се определят с НПОС (наредбата, приета на основание чл. 106 КСО). Според чл. 34, ал. 1, т. 1 НПОС деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО са ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на отменения Закон за народната просвета или по Закона за предучилищното и училищното образование, независимо от степента и формата на обучение. Следователно преценката дали жалбоподателката е била учаща през спорния период следва да се направи съобразно нормите на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Според легалната дефиниция на чл. 173, ал. 1 ЗПУО ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас. Събраните доказателства установяват, че в началото на учебната 2022/ 2023 година И. И. е записана в 11 клас на НПТГ „Шандор Петьофи“- Разград, самостоятелна форма на обучение. В чл. 112, ал. 3 ЗПУО е регламентирано, че СФО включва самостоятелна подготовка и явяване на изпити за определяне на годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план. При неявяване на изпити в три поредни сесии ученикът се отписва от училището (по арг. на чл. 173, ал. 2, т. 3 ЗПУО), но тези последици не настъпват пряко по силата на закона, а въз основа на заповед на директора. Тази заповед съставлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелен контрол по реда на АПК (по арг. на чл. 259 ЗПУО). Жалбоподателката е отписана от училището със Заповед № 746/ 14.09.2023 г. на директора на НПТГ „Шандор Петьофи“- Разград, като в нея не е посочена друга дата, от която е загубила статута си на ученик. По делото няма доказателства дали, кога и как тя е съобщена на лицето, респ. дали е обжалвана от него. С оглед на това не може да се направи извод, че този административен акт е влязъл в сила, както и да се установи кога това обстоятелство е станало известно на оспорващата. В чл. 34, ал. 5 НПОС е посочено, че лицата, които са отписани или отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора, а ако такава не е посочена – от датата на заповедта. При буквален прочит на нормата може да се приеме, че тя се отнася само до лица, продължаващи обучението си във висшите училища. В КСО и НПОС липсва норма, която да урежда последиците при отстраняване на ученици, навършили 18-годишна възраст, които продължават образованието си в средните училища, поради което тази празнота следва да се преодолее чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 34, ал. 5 НПОС и по отношение на тях. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съдът намира, че са изпълнени визираните там предпоставки. Налице е празнота в нормативната уредба, а цитираната норма на чл. 34, ал. 5 НПОС урежда сходен случай, като приложението ѝ отговаря на смисъла и целта на закона. Ако се приеме противното, ще се поставят в неравноправно положение учениците спрямо студентите. С Разпореждане № 2146-16-9/ 17.01.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО е прекратено правото на И. И. да получава наследствена пенсия в размер на 350, 25 лв., считано от 15.09.2022 г. Това разпореждане не е обжалвано и е недопустимо по отношение на него да се осъществява инцидентен контрол в настоящето съдебно производство. С оглед на това съдът дължи произнасяне само относно спора между страните дали И. И. е получавала недобросъвестно наследствената си пенсия. Според приложената разпоредба на чл. 14, ал. 1 НПОС пенсионерите, техните наследници и законните им представители са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията. Лицата, които не съобщят в този срок за настъпилите промени в обстоятелствата, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й, и продължават да я получават, връщат неоснователно получената сума с лихвата по чл. 113, ал. 1 от КСО (чл. 14, ал. 2 НПОС). В случая наследствената пенсия е изплащана на И. И. в периода от 15.09.2022 г. до 31.07.2023 г. През този период тя е била записана като ученичка в 11 клас на НПТГ „Шандор Петьофи“- Разград, самостоятелна форма на обучение. Заповедта, с която е отписана от училището е издадена на 14.09.2023 г. и в нея няма посочена друга дата. С оглед на това не може да се приеме, че тя е била недобросъвестна, когато е получавала процесните осигурителни плащания. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятията "добросъвестност" и „недобросъвестност“. С оглед на общите принципи на правото и съгласно трайната съдена практика, добросъвестно получени са тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Следователно недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи съответното осигурително плащане, както и когато съзнателно невярно е декларирало или пък е затаило факти и обстоятелства, от значение за правото и размера на получаваното осигурително плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде безспорно установена, като в тежест на административния орган е да докаже това. По делото не са представени доказателства, които да сочат, че жалбоподателката съзнателно е затаила, укрила или невярно декларирала факти, за които е знаела или е била длъжна да знае, че са относими към правото да получава наследствена пенсия. Не се установява, че тя е имала поведение, целящо да подведе и/или заблуди административния орган относно осигурителните ѝ права. Воден от изложените съображения съдът намира, че подадената жалба се явява основателна и доказана, поради което Решение №1012-16-35/3 от 12.06.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Разград следва да се отмени, като издадено в противоречие на материалния закон. Мотивиран така Разградски административен съд