Решение № 1508 от 23.4.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 260/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на „Вива Кредит“ АД – гр. София, представлявано от Изпълнителния директор К. И. К., чрез адв. Н. срещу Решение № 47/22.01.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2254/2024 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № Р-006335/07.11.2024г. на Председателя на КЗП – София, с което на „Вива Кредит“ АД – гр. София на осн. чл. 45 ал.2 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за извършено повторно нарушение на чл. 10а ал.2 от Закона за потребителския кредит, затова че на 11.06.2024г. в гр. Плевен в офис на дружеството на [улица] “Viva Credit” при сключване на Договор за паричен заем Stаndart 14 plus № 6047653/11.06.2024г. кредиторът е изискал под формата на допълнителна услуга „Експресно разглеждане“ заплащане на непозволена в ЗПК такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, която е включена в погасителния план. Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 10а ал.2 ЗПК, тъй като таксата за експресно разглеждане на заявката за кредит е допустима. Съгласно чл. 10а ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата се дължи за бързото разглеждане на заявката за отпускане на кредит в отличие от стандартния срок от 10 дни, само по искане на кредитополучателя и след предварителното му запознаване с условията на тази услуга. Предоставянето на услугата е доброволно и по преценка на кредитоискателя, който е декларирал съгласието си за заплащането на дължимата такса и предварително е бил запознат с условията. Тя предхожда одобряването, отпускането и усвояването на кредита и затова не е такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит. Оспорва размера на наказанието, тъй като нарушението не е извършено при повторност по смисъла на §1 т.12 от ДР на ЗПК. В случая към момента на извършване на проверката не е било налице влязло в сила НП. Посочените в НП други две съдебни решения касаят други юридически лица и са неотносими. Първоинстанционният съд не е съобразил тези доказателства. Моли за отмяна на решението, а по същество за отмяната на НП като незаконосъобразно, алтернативно иска намаляване на санкцията, поради липса на осъществен състав на повторност. Не претендира разноски. Ответникът по касация – Председателят на КЗП – София, чрез юрисконсулт М. изразява писмено становище, че касационната жалба е неоснователна, постановеното решение е правилно и законосъобразно, а аргументите на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП счита за неоснователни. Излага доводи, че таксата за експресно разглеждане на заявката за кредит е включена във вноските по погасителния план и е условие за отпускане на кредита. Затова е свързана с него, а не се дължи по отделен договор за платежна услуга и е в нарушение на забраната по чл. 10а ал.2 ЗПК. Твърди, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на НП № К-004092/24.01.2024г., потвърдено с решение № 998/18.07.2024г. на АдмС – Монтана, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона по отношение на приетото за безспорно доказано административно нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Но е неправилно по отношение на извода, че нарушението е извършено при условията на повторност и в тази връзка относно законосъобразността на наложеното наказание на това основание. Неоснователни са доводите на касатора, че не е нарушена забраната на чл. 10а ал.2 ЗЗП, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според чл. 10а ал.1, ал.3 и ал.4 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, които са еднократни и трябва да бъдат точно и ясно определени в договора за потребителски кредит. Таксата за експресно разглеждане е свързана с усвояването на кредита и събирането й е забранено. За да бъде отпуснат кредит съгласно чл. 16 ал.1 ЗПК преди сключването на договора кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя и тази проверка не се заплаща, защото е в интерес на кредитора. Това е условие за отпускането му, а не допълнителна парична услуга, предлагана от кредитора по смисъла на чл. 10а ал.1 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане е допълнителна такса, която е въведена от кредитора, за да се заобиколи законовата забрана, включена е в ежемесечните вноски по погасителния план, оскъпява цената на кредита и затова е свързана с усвояването и управлението му. Основателно е възражението на касатора, че нарушението не е извършено при условията на повторност и затова неправилно е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на осн. чл. 45 ал.2 ЗПК. Разпоредбата предвижда имуществена санкция в диапазона от 5000 до 15 000 лв., за нарушения по чл. 45 ал.1 ЗПК, сред които и такива по чл. 10а от ЗПК, когато е извършено повторно. В ДР на ЗПК §1 т.12 като „повторно“ е дефинирано нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Процесното нарушение е извършено на 11.06.2024г., когато е сключен договора за паричен заем. В НП като предходно нарушение е посочено издаденото НП № К-004092/24.01.2024г. на Директора на РД на КЗП – Монтана, потвърдено с Решение № 998/18.07.2024г. на АС – Монтана, приложено по делото. Останалите цитирани съдебни решения касаят други юридически лица – „Юробанк България“ АД и „Профи Кредит България“ ЕООД и са неотносими към случая. Към момента на извършване на нарушението - 11.06.2024г. цитираното НП е било издадено, но не е влязло в сила, поради което не са налице материалноправните предпоставки, за да се приеме, че санкционираното нарушение е извършено в условията на повторност. Едногодишният срок по §1 т.12 ЗПК тече от влизане в сила на НП, а не от издаването на НП. Процесното нарушение предхожда влизането в сила на посоченото НП и незаконосъобразно е било квалифицирано по чл. 45 ал.2 ЗПК като повторно. В случая приложима е санкцията по чл. 45 ал.1 ЗПК, която предвижда минимално наказание имуществена санкция за юридическите лица в размер на 3000 лв. при първо нарушение. Следвало е съдът да приложи наказание за по-леко наказуемо нарушение, без изменение на обстоятелствата и правната квалификация на нарушението. Първоинстанционният съд неправилно е преценил тези обстоятелства, поради което решението му е неправилно в частта за наложеното наказание и следва да се отмени като вместо него да се постанови друго по същество, с което да се измени НП като се намали наказанието в размер на минимума - 3000 лв. съгласно чл. 45 ал.1 ЗПК. При този изход на делото, предвид изменението на НП само в частта за размера на наказанието, на осн. чл. 63д ал.3 ЗАНН в полза на КЗП - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК съдът