Решение № 9899 от 15.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2446/2024 г.

Производството е образувано по жалба на С. Н. Д., [ЕГН], от с. Войсил, ул. „13-та“ № 16, общ. Марица, чрез адв. В. П., против Заповед № ЗД/Д-РВ-М-017/21.10.2024 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Марица, с която детето В. С. Д., с родители: майка О. А. Д. и баща С. Н. Д., е временно настанено в Кризисен център за деца в гр. Пловдив, ул. "Димитър Цончев" № 11, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В жалбата се твърди необоснованост и незаконосъобразност на оспорваната заповед. Сочи се, че същата е немотивирана, няма спазване на каквито и да е административнопроизводствени правила по реда на ЗЗДет., ППЗЗДет., Методика за управление на случай на дете в риск. Твърди се, че е налице нарушение на чл.26 и чл.27 от ЗЗДет., както и че схематично са посочени нормите, които касаят отработването на сигнали и социалния доклад. Сочи се също така, че не е спазен стандарт 6 и стандарт 11 от Методиката. Според жалбоподателя при действията си социалните работници не са извършили проучвания за възможността детето да бъде настанено в което и да е жилище на близки и роднини, което сочи на нарушение на чл.25 ал.2 от ЗЗДет. Иска се отмяна на оспорения акт и се претендират разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. П., който поддържа жалбата, като излага подробни доводи в тази насока. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответната по жалбата страна - директор на ДСП – Марица, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирани са две молби, с които се оспорва жалбата и се излагат подробни доводи в тази насока. Иска се разноските за процесуално представителство да останат за сметка на страните, така както са направени. Алтернативно се прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованата страна О. А. Д. се явява лично и с адв. П., който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, с аргументи, че действията на административния орган в случай на неотложност, са правилни и законосъобразни, което прави и издадения административен акт такъв. Окръжна прокуратура Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата. Съдът, като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните, намира следното: Жалбата е депозирана в предвидения законов срок и изхожда от лице, за което е предвидена възможност да оспорва процесната заповед, като родител на детето, спрямо което тя се отнася, съгласно чл.27а ал. 1 от ЗЗД, поради което и същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Във връзка с постъпили сигнали, касаещи децата В. С. Д. (14 г.) и Б. С. Д. (9 г.), с адрес: с. Войсил, общ. Марица, ул. „13-та“ №16, от ДСП – Марица са извършени проучвания и оценка на сигналите, при което е установено, че децата са от брака, сключен между О. А. Д. и С. Н. Д., от с. Войсил, общ. Марица, ул.“13-та“ № 16. На 05.09.2023 г. в ДСП – Марица са регистрирани заявления от бащата С. Д. за ползване на социални услуги за двете деца – В. и Б. Д.. Издадени са предварителни оценки на потребностите. Сключен е договор с ЦСРИ към ИКСУ „Напредък“ – Пловдив. В процеса на работата, родителите се отказват от услугата. В отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Марица е отворена работа по случаите за двете деца – В. и Б. Д. от 19.04.2024 г., като е предприета мярка за закрила по чл.23 от ЗЗДет. – съдействие, подпомаган и услуги в семейна среда. Родителите на децата са разделени от м.12.2023 г. Майката е напуснала семейното жилище въз основа на връчена ограничителна заповед за се въздържа от упражняване на домашно насилие. След раздялата В. и Б. постепенно прекратяват контактите с майка си, не отговарят на телефонните й обаждания, прекратяват контакти чрез социалните мрежи, както и срещи. В ОЗД към ДСП – Марица са постъпили сигнали от Д., в които се заявява, че бащата С. Д. възпрепятства контактите й с децата, като по този начин ги отчуждава от нея. Д. е консултиран децата да не се въвличат в конфликта между родителите, да се стимулира възобновяване на връзката с майката. Консултиран е относно необходимостта от ползване на социална услуга за двете деца. О. Д. е имала издадена заповед за защита, от която е установено, че същата се задължава да се въздържа от домашно насилие по отношение на С. Д., В. Д. и Б. Д.. Отстранява се О. Д. от съвместно обитаваното с тримата жилище, находящо се в с. Войсил, ул. „13-та“ №16 за срок от 18 месеца. Забранява на О. Д. да приближава С. Д., В. Д. и Б. Д., и тримата от с. Войсил, ул. „13-та“ № 16, жилището им, находящо се на същия адрес, местата им за социални контакти и отдих, училището на детето В. Д. – ОУ „Княз Александър I“ – гр. Пловдив, и училището на детето Б. Д. – НУ „Христо Ботев“ – гр. Пловдив за срок от 18 месеца, считано от 23.05.2024 г. След обжалване от страна на майката пред ОС – Пловдив, издадената ограничителна заповед е отпаднала. Предвид конфликта между родителите и въвличането на децата в него е отчетена необходимост децата и родителите отново да бъдат насочени за ползване на социална услуга към доставчик на социални услуги в общността. Родителите са консултирани относно необходимостта от ползване на социална услуга и подаване на заявление. Децата също са консултирани относно установената необходимост от ползване на социална услуга. На 30.01.2024 г. О. Д. подава заявление за ползване на социални услуги за двете деца. На 13.02.2024 г. са издадени предварителни оценки на потребностите и същите са връчени на майката. На 08.03.2024 г. в ОЗД, ДСП – Марица постъпва писмо от ЦСРИ към Асоциация „Деметра“, видно от което, работа по издадената предварителна оценка на потребностите няма да стартира заради подадено заявление за отказ от ползване на социална услуга от бащата С. Д.. Последният е консултиран многократно от необходимостта за ползване на социална услуга за двете момчета. Същият е предоставил в ОЗД, ДСП – Марица становище от проведена диагностична и консултативна работа с децата В. и Б., издадено от Л. Б., психолог в гр. Пловдив. На 18.09.2024 г. е проведено съдебно заседание в РС – Пловдив относно дело за развод, родителски права и режим на лични контакти. Съгласно протокол и изпълнителен лист на РС – Пловдив, съдът предоставя упражняването на родителските права, като привременна мярка, до приключване на производството по делото с влязло в сила решение, по отношение на децата В. и Б. С. Д., на майката О. А. Д.. На бащата – С. Н. Д. е определен режим на лични отношения с двете деца, както следва: - първа и трета седмица от месеца, петък в 17: 00 ч. до неделя в 19: 00 ч. с преспиване. Съдът предоставя като привременна мярка, до приключване на производството по делото с влязло решение, ползването на семейното жилище на адрес: с. Войсил, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „13-та“ № 16, на майката О. А. Д.. Определението на ПРС е окончателно. След приключване на съдебното заседание майката посетила адреса в с. Войсил, за да се изпълнят привременните мерки, определени от съда. Двете деца били заключили входната врата и не допускали майката да влезе при тях. По данни от майката, бащата е контактувал по телефона с децата. Детето В. подало сигнал на 112, майката също Сигналът е предаден на НТЛД 116111.Децата са въвлечени в конфликта между родителите, същите отказват срещи и контакти с майката под каквато и да е форма, ; не желаят да се пристъпи към изпълнение на привременните мерки. При предаванията им на майката, същите бягат и се установяват в жилището на бабата и дядото по бащина линия в с. Войсил, подавани сигнали на 112. На 10.10.2024 г. в ОЗД, ДСП – Марица е проведена екипна среща с участието на децата, родителите и партниращата ДСП – Пловдив. Взето е решение на 11.10.2024 г. децата да останат при майка си в с. Войсил, ул. „13-та“ № 16. На 11.10.2024 г., при пореден опит децата да останат с майка си в жилището в с. Войсил е възникнал конфликт, като същият е прераснал във физическо насилие между детето В. и майката О. Д., в присъствието на малолетния Б.. Предоставени са съдебномедицински удостоверения за непълнолетния В., както и за майката О. Д.. На 14.10.2024 г. има издадено направление за ползване на социални услуги към ЦСРИ към ИКСУ „Напредък“ – Пловдив – психологическа подкрепа, работа с психолог. На 14.10.2024 г. и на 15.10.2024 г. са проведени срещи и разговори с родителите и децата. На 16.10.2024 г. е свикан Координационен механизъм при насилие. О. Д. има подадено заявление в ОЗД, ДСП – Марица, с която изявява желание детето В. са бъде изведено от семейното си обкръжени, като заявява, че непълнолетният не може да живее при баща си, защото му оказва отчуждаващо спрямо нея влияние.; твърди, че за нея да живее с В. е животозастрашаващо. Конфликтът между родителите непрекъснато ескалира, както и въвличането на децата в него. На 16.10.2024 г. е издадена заповед за незабавна защита на ПРС спрямо майката О. Д., като на същата се забранява да доближава жилището, което обитават децата в с. Войсил, ул. „13-та“ № 16 и местата за социални контакти и отдих, както и да осъществява контакти под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща, факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 16.10.2024 г. до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл.15 от ЗЗДН. На 17.10.2024 г. е издадена заповед за незабавна защита на ПРС спрямо бащата С. Д. и дядото Н. Д., като на същите се забранява доближават жилището, което обитават децата в с. Войсил, ул. „13-та“ № 16 и местата за социални контакти и отдих, както и да осъществяват контакти под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща, факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 17.10.2024 г. до произнасяне на съда с решение. Семейното обкръжение също е въвлечено в конфликта между родителите. Видно от постъпило писмо от РУ на МВР – Труд, на 17.10.20204 г. в 18: 40 ч. е постъпил сигнал от О. Д., че децата са и били предадени от органите на реда в гр. Пловдив, но когато пристигнали пред дома в с. Войсил, момчетата са избягали. Открити са от служители на РУ – Труд в 23: 00 ч. на пътя за гр. Съединение, предадени са отново на майката. В 0№: 45 ч. отново постъпил сигнал от майката, която заявила, че когато пристигнала с децата пред дома в с. Войсил, момчетата отново избягали. След проведени телефонни разговори от органите на реда с бащата, същият е информирал, че той не е в жилището на родителите си в с. Войсил, но те са му се обадили, като са заявили, че двете момчета са при тях. Органите на реда са прозвънили на телефона дядото по бащина линия, на който номер е отговорило детето В.. Същото е заявило, че с брат си Б. са при бабата и дядото по бащина линия. Баба им и дядо им спят, те също ще си лягат. Органите на реда не са допуснати в жилището. В. заявил, че не желае да живее при майка си и няма да отвори вратата. На 18.10.2024 г. е постъпило писмо от ИКСУ „Напредък“ – Пловдив, от което се установява, че препоръчват децата и майката да бъдат насочени към доставчик на социална услуга, с който до момента не са работили, с цел да бъдат ефективно подкрепени в най-кратки срокове, предвид тежкия семеен конфликт, в който са въвлечени децата, и предвид наличието на родителско отчуждения и отношения, ръководени от насилие и физическа саморазправа. В периода на издаване на ограничителните заповеди до 21.10.2024 г. грижи за децата е полагала бабата по бащина линия – Н. Д.. Дядото по бащина линия, в посочения период не е бил в жилището, предвид издадената спрямо него ограничителна заповед. На 21.10.2024 г. при пореден опит от майката да вземе детето Б. от училище, възникнал пореден конфликт, потърсено е съдействие от органите на реда. Със заповеди от 21.10.2024 г. на директора на ДСП – Марица, двете деца са настанени в Кризисен център за деца, гр. Пловдив, ул. „Димитър Цончев“ № 11. Заповедите са връчени на родителите срещу подпис. Случаите за двете деца са прехвърлени на ОЗД към ДСП – Пловдив за продължаване на работата. В ОЗД към ДСП – Марица, на 22.10.2024 г. е постъпила молба от бабата по бащина линия – Н. Д., която заявява желания да полага грижи за внуците си в с. Войсил до приключване на съдебните дела, като заявява, че в жилището ще живеят само тя и внуците и, без трети лица. На 23.10.2024 г. в ОЗД към ДСП – Марица е постъпила молба от лелята и чичото по бащина линия, които също заявяват желание да полагат грижи за двете момчета до приключване на съдебните дела. Заявлението е препратено до ДСП – Стамболийски, по местоживеене на чичото и лелята по бащина линия, и до ДСП – Пловдив, за сведение и действие по компетентност. Въз основа на тази фактическа обстановка е издаден оспореният в настоящото съдебно производство административен акт. С оглед горните констатации, административният орган е приел, че за детето В. С. Д. съществува опасност за неговото физическо, психическо, емоционално и социално развитие, поради което на основание чл.27 ал.1 във връзка с чл.4 ал.1 т.5 и чл.25 ал.1 т.4 и ал.2 от ЗЗДет. настанява последния в Кризисен център в гр. Пловдив, ул. „Димитър Цончев“ № 11, до произнасяне на съда с решение на основание чл.38 от ЗЗДет., като е указано, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването й пред Регионална дирекция за социално подпомагане. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Оспорената в настоящото производство заповед на директора на ДСП Марица за временно настаняване по административен ред на дете извън семейството, е издадена от материално компетентен орган, съгласно предвидената в чл.27 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗЗД ет. компетентност на директора на съответната ДСП, като в случая, заповедта е издадена и от местно компетентния орган, предвид настоящия адрес на детето. Съдът обаче намира, че макар и да са били налице формално материално-правни предпоставки за настаняване на детето извън семейството му, предвидения в чл.25 от ЗЗД ет., то при определянето на конкретната мярка за закрила, не са били задълбочено изследвани и съобразени обстоятелства, които са били от съществено значение за правилното определяне на мярката и съобразяване на най-добрия интерес на детето, като наличните по заповедта мотиви не удовлетворяват изискването за обоснованост на акта по чл.59 ал.2 т.4 от АПК и заповедта е издадена в нарушение на принципите по чл.4 ал.2 и чл.6 от АПК. Аргументите на съда в тази насока са следните: съгласно чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗД ет. може да бъде настанено извън семейството, дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Съгласно дадената в ППЗЗДет. / §1 т.1, 2, 3 от ДР на ППЗЗД ет./ легална дефиниция, насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда, като физическо насилие е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, а психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда. В конкретния случай, от доказателствата по делото, се установява по категоричен начин, че са налице всички основания за сезиране на ОЗД при ДСП - Марица по повод случай с упражнено физическо насилие над непълнолетния В. Д. от страна на неговата майка – О. Д., извършено пред малолетния му брат Б., в резултат на работата по който случай, е издадена и оспорената заповед. В тази връзка, действително, предвид установените данни за поведението на майката на непълнолетния В., налице са били основания по чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗД ет., предвид установяването, че детето В. е жертва на насилие в семейството, пред очите на малолетния си брат Б., при което с оглед на посоченото относно изследваната оценка на въздействието на насилието върху физическото, психическото, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето, опасността от увреждане в една или друга степен на посочените сфери от развитието на детето е всякога налице. Посочените рискове са идентифицирани и в докладите за оценка на поредица постъпили сигнали, изготвени за периода от м.09.2023 г. до момента на издаване на оспорения административен акт. Предвид горното, съдът намира за установени и двете кумулативни предпоставки по чл.25 ал.1 т.4 от ЗЗД ет., при които принципно може да се постанови настаняване на дете извън семейството. В тази насока и обоснована е преценката на органа относно необходимостта от настаняване на детето В. извън семейството, като в тази връзка, в оспорената заповед като мотиви е посочено и, че отношенията между родителите са конфликтни, а децата са въвлечени в този конфликт. Същевременно обаче, що се касае до избраната мярка - временно настаняване на детето в кризисен център, според съда оспорената заповед се явява напълно немотивирана. В същата е посочено единствено и само, че семейното обкръжение също е въвлечено в конфликта между родителите, като изобщо не е отчетено обстоятелството дали близки или роднини изразяват желание и имат възможност да се ангажират с отглеждането и възпитанието на непълнолетния В.. Според настоящата инстанция при вземане на такова решение посоченият въпрос е нужно задължително да се изследва. Така изложената по-горе констатация на административния орган не се подкрепя от съдържанието на нито един от подготвителните за издаването на заповедта документи, предвид факта, че при поредни конфликти - на 18.09.2024 г. и на 17.10.2024 г. между децата и майката, последните са избягали и двата пъти при баба си и дядо си, която се е грижила за тях, в отсъствието на дядото, с оглед заповедта за незабавна защита по отношение на последния. В докладите за оценка на постъпили сигнали, както и от психологическия анализ, извършен от д-р Б., е отразено, че двамата братя общуват с роднините по бащина линия и че бабата се грижи за тях. От представените по административната преписка документи се установява, че в рамките на два дни след издаване на заповедта за настаняване на В., бабата и чичото и лелята на децата по бащина линия са изявили желания да се грижат за тях до приключване на делата. По отношение на посочените роднини и близки обаче изобщо не е направено допълнително проучване, за да се прецени има ли сред тези лица такова, което е годно да приеме детето при себе си и дали е съгласно да стори това. В оспореният административен акт липсват каквито и да било мотиви за друга алтернатива за непълнолетния В. в тази насока, доколкото такива съществуват. Така разпоредбата на чл.26 от ЗЗД ет. за настаняване извън семейството предвижда няколко различни, които изобщо не са проучени. Отделно от това следва да се вземе предвид и факта, че заповедта не само, че не е издадена на основание чл.33 от ППЗЗД, а и не е обоснована изрично спешността на случая. Конкретни съображения относно наличието на приета от специализираната администрация спешност на случая не могат да се извлекат и от описанието по заповедта за характера на инцидента, станал причина за вземане на това решение от административния орган. Иначе, действително при спешно извеждане на детето от семейството не е приложимо изискването, настаняването на детето извън семейството да се налага като мярка за закрила, едва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството / чл.25 ал.2 от ЗЗД /. Липсата на законово изискване за изчерпване на всички възможности за закрила в семейството обаче не означава, че при спешно извеждане на детето, административният орган е освободен от задължението да прецени при временното настаняване по реда на чл.27 от ЗЗД, каква да е мярката за закрила извън семейството и в тази насока да прецени обстоятелствата, имащи отношение към спазване на най-добрия интерес на детето, като се има предвид, че законът предвижда различни по характер и значение възможности за настаняване - в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, част от които са такива, осигуряващи семейна среда на детето по смисъла на определянето на това понятие в §1 т.7 от ДР на ЗЗД ет. Съгласно нормата на чл.35 от ЗЗД ет. предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в домашна и семейна среда и възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда. Изключение от този основополагащ общ принцип е въведено не със закона, а според последната редакция на чл.28 ал.1 от ППЗЗД ет. от 2021 г., съгласно която настаняването на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно семейство, освен в случаите на спешно настаняване. Фактът, че ППЗЗДет. не предвижда при спешно настаняване задължително изчерпване на предвидените възможности, не означава, че при спешни случаи обаче, е приложима само и единствено тази крайна мярка, и не освобождава органа от задължение да мотивира избора си на мярката за закрила с оглед на конкретните обстоятелства по случая и при съобразяване на най-добрия интерес на детето. При спешното настаняване, съгласно чл.33 ал.2 от ППЗЗД ет. настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а според чл.33 ал.3 от ППЗЗД ет. проучването започва незабавно и се извършва в срок от 10 дни от издаване на заповедта. Видно от приложение по делото доклади за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, в документите, изготвени и преди настаняването му, не се съдържа каквото и да било допълнително проучване по отношение на роднинския кръг и кръгът от близки на детето и отново се разглежда като единствена алтернатива отглеждането на детето в кризисен център, без за този избор да се сочат конкретни основания. Впрочем, работата с детето В. е още от м.09.2023 г., т. е. налична е била достатъчна времева възможност за проучване на тези обстоятелства, което обаче не е сторено. Нито здравата и трудоспособна баба на детето по бащина линия, за която са били налице данни, че се е грижила за тях, нито чичото и лелята на децата по бащина линия, изобщо са ангажирани за евентуално становище по чл.27 ал.3 и ал.4 от ЗЗД ет., без да могат от материалите по преписката да се извлекат обстоятелства, които да изключват по някаква причина категорично евентуалната преценка на тяхната годност да полагат грижи за детето. По този въпрос в заповедта липсва констатация за близки и роднини, които да могат да полагат грижи за него което поради липса на задълбочено проучване на случая, очевидно е посочено като обосноваващо избор на определената от правилника на закона като крайна мярка настаняване в социална услуга от резидентен тип. В тази насока, според съда, в заповедта за временно настаняване на В. С. Д. изобщо липсват мотиви относно определянето на мястото на настаняване, като се има предвид посоченото по-горе във връзка възможността детето да бъде настанено при роднини на семейството по бащина линия, доколкото такива данни изобщо не са събрани и проучени. Необходимо е да се посочи, че съдебната практика последователно и трайно приема, че мотивите на един административен акт могат и да не съвпадат по време с издаването на акта. Те могат да бъдат изложени и в друг документ, който предхожда издаването на акта. В тази насока е разрешението, дадено в ТР № 16/1975 г. на ОСГК но Върховния съд, а именно, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но важното е това да е станало до съобщаването на заинтересованите лица на акта. Така също в Решение № 8099/2009 г. по адм. дело № 10140/2008 г. е прието, че мотивите на административния акт могат да не съвпадат по време с издаването му, като е възможно да го предхождат и да се съдържат в друг документ, който е съставен с оглед предстоящото издаване на акта, ако в акта е налице позоваване на този прехождащ документ. Конкретни мотиви относно извеждане на В. Д., именно в кризисен център обаче, не могат да се извлекат от предхождащата издаването на процесната заповед документация по преписката. В тази насока в протокола от проведената среща на мултидисциплинарния екип по координационния механизъм за работа при деца, жертва на насилие, към становище на ОЗД при ДСП - Марица за настаняване на детето в Кризисен център не са изложени конкретни мотиви, а само е посочено, че това се налага във връзка с издадените заповеди на защита. В плана за действие по координационния механизъм липсва дългосрочна цел, а в посочените три краткосрочни цели – задоволяване на основните потребности на детето; осъществяване на контакти с биологичното семейство и осигуряване на психо-емоционалните нужди на детето, липсва обосновка как настаняването точно в кризисния център ще способства за постигане на така определените цели. Според съда така изложените обстоятелства за нужда от сигурна среда за развитие, задоволяване на базовите потребности и гарантиране сигурността и безопасността на детето са мотиви, които на фона на изложеното в заповедта относно установения акт на упражнено насилие от майката към непълнолетния В., се съотнасят общо към решението за настаняване на последния извън семейството. Те обаче, както се каза, не обосновават избора на конкретното място по настаняване на детето и по какви причини е прието да се ползва именно такъв тип социална услуга за резидентна грижа, а не са предпочетени други възможности, които предоставя законът за настаняване по чл.26 ал.1 от ЗЗД, като се има предвид, че същите са изброени в закона и в специална поредност /арг. от чл.28 ал.4 пр.2 от ЗЗД ет./, което пък е съответно на основните принципи за закрила по чл.3 т.2 от ЗЗД ет. във връзка с чл.35 от с. з. В тази връзка липсата на изискване за спазване на поредността при т. нар. спешно настаняване, не отменя необходимостта от преценката за адекватността на мярката, която следва да се предприеме. В крайна сметка, нормата на чл.28 от ППЗЗД ет. не може да се тълкува в насока на това, че винаги при спешни случаи следва да се приложи само и единствено мярката по настаняване в социална услуга от резидентен тип, доколкото такова тълкуване противоречи на идеята за съблюдаване най-добрия интерес на детето и изобщо на духа на Закона за закрила на детето, поставящ като основни ценности, които да се съблюдават, отглеждането на детето в семейна среда, както и осигуряване на най-добрия му интерес. Следва тук да се има предвид и посоченото в Общ коментар на Комитета по правата на детето № 14/2013 във връзка с прякото прилагане на чл.3 §1 от КПД на ООН, че ако разпоредба от законодателството позволява повече от едно тълкуване, то следва да се избере това, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето, а законът в тази насока не въвежда изискване винаги при наличие на основания по чл.25 от ЗЗД и при установена спешност детето да бъде настанявано в социална услуга от резидентен тип. В случая, предвид недостатъчното като обхват и източници проучване, за провеждането на каквото не е имало пречки, като се има предвид, че с детето се работи от една година, изложените от издателя на заповедта мотиви са недостатъчни, за да се прецени какво е счетено от органа за обслужващо най-добрите интереси на детето, на какви критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други съображения. Както се каза, спешността на случая не изключва преценката, на най-адекватното от гледна точка - най-добрия интерес на детето, разрешение на конкретния случай. Понятието "най-добър интерес на детето" е дефинирано в §1 т.5 от ДР на ЗЗД ет. и то включва преценка на различни по вид обстоятелства, като например желанията и чувствата на детето, емоционалните му потребности, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и т. н. Така наречените висши интереси на детето, съгласно чл.3 §1 от КПД следва да са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до деца, като в тази връзка с оглед дадените разяснения на понятието по Част I, § 6 от Общ коментар № 14/2013 на Комитета по правата на детето, винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, процесът на вземане на това решение следва да включва предварителна оценка на възможното въздействие /положително или отрицателно/ на решението върху детето и мотивите на решението трябва да показват, че правото да се съобрази най-добрия интерес на детето, е било изрично взето под внимание, като бъде разяснен начина, по който това право е спазено, т. е. какво е счетено за обслужващо най-добрия интерес на детето, на какви критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други съображения. Все в посочения Коментар № 14 по приложението на чл.3 от КПД е посочено и, че предвид развитието способностите на детето, винаги следва при вземане на конкретно решение да се съобразят емоционалните, физически, образователни и пр. нужди на детето към момента на вземане на решение, но и да се имат предвид възможните сценарии за развитие на детето и те да се анализират в краткосрочен и дългосрочен план, което пък ще е от значение за адаптиране на конкретната мярка за конкретното дете. В случая, според настоящия състав на съда решението на директора на ДСП Марица за временно настаняване на детето В. Д. в Кризисен център до произнасяне на районния съд, страда от липса на тази изискуема задълбочена преценка относно адекватността на взетата спрямо детето мярка. В тази насока следва да се има предвид, че основен принцип на закрила по чл.3 т.2 от ЗЗД ет. е отглеждане на детето в семейна среда. Понятието семейна среда, дефинирано в закона обаче, включва не само биологичното семейство или това на осиновители, но и това на бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по чл.26 от ЗЗД. В тази връзка и според съда, предвид наличието на различни хипотези за настаняване на детето извън семейството, включващи и такива, осигуряващи т. нар. семейна среда, то решението, както се каза, страда от липса на мотиви за причините за определяне на друга по характер мярка, която е и по-назад в поредността от мерки по чл.26 ал.1 от ЗЗД ет. и какви съображения именно са натежали над съблюдаването на посочения основен принцип. Тук следва да се има предвид, че независимо от определянето на случая от специализираната администрация като спешен и липсата на изрична забрана в такива случаи за приложение на крайната по характер мярка, едва след изчерпване на всички други възможности, наличието на данни за близки родственици на детето и отработването на случая във времето в рамките на една седмица от подаване на сигнала до издаване на заповедта, не изключват необходимостта от съблюдаването на общите принципи на ЗЗДет., който закон, а и правилникът за приложението му, боравят с понятията "конкретен случай" и "конкретни мерки"; т.е. винаги се работи с оглед характеристиките на конкретната ситуация. Не може да се установи поради липсата на мотиви за причините за определяне на конкретната мярка за закрила, какви са били конкретните съображения на органа, постановил обжалваната заповед, дали и какво същият е преценил, за да установи най-добрия интерес на детето, как е претеглено мнението на детето. Действително, налице е установено право на органа на преценка относно това коя е адекватната мярка за закрила, която следва да се приложи, но тази негова преценка не може да е произволна. При всеки индивидуален административен акт следва преценката на органа винаги да е основана на конкретни съображения, които съдът да може да прецени що се отнася до тяхната основателност, а за случаи на разрешаване на въпроси, засягащи деца, това изискване важи в още по-голяма степен. В конкретния случай съдът намира, че правото на свободна преценка на директора на ДСП да определи конкретна временна мярка за закрила е било упражнено в нарушение на принципите по чл.4 ал.2 и чл.6 от АПК, като не са изложени съображения за съответствие на избрания от органа вариант с целта, за която се издава актът /в този смисъл е Решение по адм. дело № 3716/2021 г. на ВАС, постановено във връзка с друг закон, но определящо същото принципно положение/. Посоченото в заповедта, че “…с оглед констатираното, за детето В. С. Д. съществува опасност за неговото физическо, психическо, емоционално и социално развитие.“, които общи мотиви са посочени, не обуславят категоричен извод за това, че постигането на тези цели е единствено възможно по начина, определен от органа, при липса на други обстоятелства, от които да се изведе извод, че действително, не е налице друга алтернатива. В подкрепа на горния извод са и депозираните молби от бабата и чичото и лелята по бащина линия, с които изявяват желание да се грижат за детето, като в тази връзка не е преценена възможността тези цели да се постигнат по друг път. При това положение съдът намира, че в случая законът е приложен формално, с оглед липсата на обосновка на преценката относно най-добрия интерес на детето и при липса на мотиви какво значение придава на възгледите на детето, съгласно изискването на чл.12 от КПД, а съгласно Част V, § 54 от Общ коментар № 14/2013 относно най-добрия интерес на детето, всяко решение, което не отчита възгледите на детето, или не им придава надлежното значение съобразно с възрастта и зрелостта му, нарушава изискването детето да има възможност да влияе върху определянето на неговите най-добри интереси. Пак в същия Общ коментар на Конвенцията за правата на детето, даден от Комитета по правата на детето, е изрично посочено, че в контекста на потенциалното отделяне на дете от родителите му е винаги належащо да се извърши оценка и определяне на неговите най-добри интереси съобразно чл.9 §1 от КПД. Такава оценка на конкретната ситуация, възможностите за изход от същата и адекватността на тези възможности при съотнасянето им към конкретиката на случая, личността, потребностите, желанията и капацитетите на детето, според съда, не е била сторена в конкретния случай, при който е предприет формален подход. Конкретният случай освен това, по своите характеристики е отличим от други подобни, най-малкото, защото извеждането от семейството на детето, при условие, че родителите не живеят заедно, предполага по-различен подход, особено когато е регистриран акт на насилие от единия от родителите. При това положение и при липса на обосновка относно това как най-добрият интерес на детето се съблюдава от органа с решението, което същият е взел по отношение на непълнолетния Владимир, съдът счита, че оспорената заповед се явява немотивирана, издадена в противоречие с целта на закона, поради което и е незаконосъобразна, поради което и следва да бъде отменена. При този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и се констатираха направени такива в размер на 1 210.00 (хиляда двеста и десет)лева - 10.00 лв. платена държавна такса и 1 200.00 лв. възнаграждение за адвокат. Основателно е обаче възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и приключването му в едно съдебно заседание. Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, II състав