Решение № 385 от 1.12.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 93/2022 г.

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 429 ал. 3 от КЗ. В исковата молба се сочи, че ищците са наследници на починалия вследствие на ПТП М. А. М., на 31 години. Изложени са обстоятелства, че на 10.10.2021 г. около 10: 30 ч. по път І-6 при км. 267+400 м., между гр. К. и с. В.Л. се е движил л.а. марка „Мерцедес“, модел „А170“ с peг. № •••, управляван от виновния водач С. Ш. С., нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно движещия се автомобил с peг. № •••, управляван от С. Б.. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на повече от едно лица и е причинена смъртта на М. М., пътник в увреждащия автомобил. По случая е образувано ДП № 447/2021 г. на РУ К., пр.пр. № 7791/2021 г. на ОП П., което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. С. С., нарушения на правилата за движение по пътищата. Посочва се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач С. С. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на М. М.. Изложено е, че за увреждащия л.а. “Мерцедес А170” с peг. № •••, управляван от С. С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/30/121000884636, със срок на валидност една година, считано от 27.03.2021 г. до 26.03.2022 г. със „З.“ АД, гр. С.. Сочи се, че по силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на 08.11.2021 г. По случая са заведени щети № 0801- 006532/2021- 01; 02; 03; 04 от 26.11.2021г., по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Ищците считат, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на „З.“ АД, гр. С. за причинените им неимуществени и имуществени вреди. Сочи се, че С. А. и А. А. са родители на М.. Те изживяват изключително тежко загубата на своя син. Неочакваната му смърт е съкрушителна за тях и предизвиква неописуеми душевни страдания. Отношенията на всеки от тях с М. са били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа. М. е бил много добър и жизнерадостен мъж, изпълвал е живота на родителите си със смисъл, радост и гордост. Заедно са живеели в едно домакинство, помагали са си, подкрепяли са се. Изложено е, че с причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа на своя син, която винаги са имали и на която са разчитали. Техните мечти и надежди, свързани със сина им са загубени безвъзвратно. Неочакваната му смърт е предизвикала у тях значителни по обем и интензитет негативни преживявания. За един родител най-голямата мъка и непреодолима загуба е тази на дете и тя не може никога да бъде преживяна. Твърди се, че и до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания у С. и А., а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им съС.ие. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Починалият М. е бил на 31 години, деен и работлив човек, в добро здравословно съС.ие. Бил е активен, работоспособен, винаги се е занимавал с нещо. М. е бил опора за родителите си, грижил се е всеотдайно за тях и винаги им е помагал, когато са имали нужда от него. Сочи се, че причинените неудобства, болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Заявява се, че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по - високо. Отбелязано е, че паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Посочва се, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Наведени са твърдения, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача С. С., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „З.“ АД, гр. С.. Аргументират се, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Отбелязва се, че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния син, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Молят, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника „З.“ АД, гр. С. да заплати на С. Ш. А. и А. М. А., обезщетение в размер на по 26 000 лв., частичен иск от по 220 000 лева за всеки от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син М. А. М.. Претендират законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 17.10.2021 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ, алтернативно от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане. Молят, да им се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като молят настоящата молба да се счита за списък на разноски. В съдебно заседание от 12.10.2023 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове за неимуществени вреди от страна на ищците, които да се считат за предявени вместо за 26 000 лв. за всеки от ищците на по 220 000 лв. за всеки от двамата ищци, представляващи неимуществени вреди в следствие на настъпило ПТП от 10.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите така, както е претендирано, до окончателното изплащане. В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер и моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани. В случай, че се намерят исковите претенции за основателни, то моли да се намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като счита, че заявеното с исковата молба искане за репариране на неимуществените вреди е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищците, и от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на загиналия син на ищците за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДВП, както и в разсейване на водача с разговори. На самостоятелно основание твърди, че процесното ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство, както от страна на застрахования в дружеството водач, така и от страна на водача на л. а. Мицубиши Паджеро, с peг. № •••, поради управление на последния с превишена скорост и невъзможност да реагира и спре в случай на възникналата опасност от насрещно идващото МПС. Моли, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. Взема следното становище по редовността на исковата молба: Прави възражение за нередовност на исковата молба, изразяваща се в следното: Същата не отговоря на изискването на чл.127, ал.4 ГПК - предявените по същността си искове са осъдителни, а в исковата молба не се сочи банкова сметка на ищците, по които при „евентуалното“ им уважаване да бъдат преведени обезщетенията. За пълнота на възражението уточнява и че ищците не са предоставили своята банкова сметка и на застрахователя при предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция, въпреки че това изрично им е указано, видно от приложеното към исковата молба писмо, изх. № 5989/26.11.2021 г. от З. АД. Заявява, че непосочването на банкова сметка поставя дружеството в неравнопоставено положение предвид заложения в ГПК принцип на равнопоставеност на страните, доколкото ищците ще могат спокойно да се удовлетворят по принудителен ред чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството, по които винаги има достатъчно средства за удовлетворяване, с което ще натовари застрахователя с ненужни такси и разноски по принудителното изпълнение, които биха били избегнати при своевременно представяне на банкови сметки. Заявява, че в случай на постановяване на осъдителен диспозитив на първа или на въззивна инстанция и/или изчерпване на възможностите за инстанционен контрол над съдебния акт, ответното дружество желае да изпълни абсолютно доброволно евентуално осъдително решение, като издаването на изпълнителни листове и образуването на изпълнителни дела ще счита за злоупотреба с права. Обръща внимание, че банковите сметки при предявен осъдителен иск са задължителен реквизит на съдебното решение съгласно чл. 236, ал.Х, т. 7 ГПК. Изложено е следното становище по допустимостта на исковете: Намира, че исковете са допустими, макар и неоснователни и няма пречка да бъдат допуснати до разглеждане от съда. Заявява следното становище по основателността на иска: Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като твърди, че липсва виновно и противоправно поведение от страна на застрахования в дружеството водач - С. Ш. С., което от своя страна води до липса на основание за ангажиране отговорността на дружеството като негов застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ЗЗГОА), доколкото отговорността на застрахователя по ЗЗГОА е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач. Счита, че претендираните застрахователни обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина им при ПТП от 10.10.2021г., настъпило на път І-6, км 267+400, между гр.К. и с.В.Л., са прекомерно завишени и не представляват справедлив еквивалент на понесените от тях болки и страдания. Счита, че същите не са съобразени и с приноса на загиналия за настъпване на вредоносните последици от ПТП. В този смисъл и при условие, че предявените искове бъдат намерени от съда за основателни, прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения като несъответстващи на реално претърпените от ищците болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна на загиналия син на ищците, изразяващо се, от една страна, в нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата относно превоз на пътници - чл. 137а ЗДвП, а от друга страна, в разсейване на водача с разговори, което му е попречило да контролира непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство и да предприеме спасителна маневра в случай на възникналата опасност от приближаващото МПС. Според ответника, поради това и при евентуална доказаност на исковите претенции, определените от съда за справедливи обезщетения следва да бъдат намалени на половина заради наличието на принос в изложените по-горе аспекти. Твърди и че процесната катастрофа е настъпила и поради наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л. а. Мицубиши Паджеро, с peг. № ••• - С. Д. Б., поради управление на последния с превишена и/или несъобразена с конкретните пътни условия скорост, която не му е позволила да спре или по друг начин да се опита да предотврати ПТП с идващия насреща лек автомобил. Признава за безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 10.10.2021г., по отношение собствеността и ползването на л. а. Мерцедес, модел А 170, с peг. № ••• по силата на Застрахователна полица № BG/30/121000884636/ 26.03.2021 г., сключена със „З.” АД. Оспорва следните обстоятелства: Оспорва твърдението, че застрахованият в дружеството водач - С. Ш. С. има вина за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че от представените към исковата молба писмени доказателства не може да се обоснове наличие на виновно и противоправно поведение на същия. Отбелязва, че по случая е образувано ДП № 447/2021 г. по описа на РУ К., пр. пр. № 7791/2021 г. на ОП П., което понастоящем е висящо (това обстоятелство е обусловило и спиране на производството по настоящото дело). Посочва, че до момента няма влязла в сила осъдителна присъда срещу С. Ш. С., въз основа на която да се приеме за безспорно установено, че същият има вина за настъпване на катастрофата. Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил л. а. Мерцедес, модел А 170, с peг. № •••, с оглед наведеното по-горе възражение за съпричиняване на ПТП и вредоносните последици от него от страна на водача на лек автомобил л. а. Мицубиши Паджеро, с peг. № ••• - С. Д. Б., който твърди с поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от него, движейки се с превишена и/или несъобразена с конкретните пътни условия скорост, която не му е позволила да спре или по друг начин да се опита да предотврати ПТП с идващия насреща лек автомобил. Оспорва твърдението, че неочакваната смърт на сина на ищците е била съкрушителна за ищците и е предизвикала у тях неописуеми душевни страдания. Оспорва твърденията, че смъртта на сина на ищците е предизвикала у тях значителни по обем и интензитет негативни изживявания, както и че търпените от тях болки и страдания са се отразили изключително негативно върху здравословното им съС.ие. Оспорва размерите на претенциите за неимуществени вреди като прекомерно завишени по съображенията, подробно изложени в настоящия отговор. Посочва, че обемът на преживените болки и страдания предстои да бъде доказан в хода на процеса. Въпреки това се сочи, че трудно може да се обосноват обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 26 000 лева, като частични от 2 х 220 000 лв. Според ответника, същите се явяват прекомерни спрямо действително претърпените по интензитет и продължителност болки и страдания. Оспорва началният момент, от който се претендира лихва за забава - 7 дни след датата на ПТП предвид разпоредбата на чл.497, ал.1, т.3 КЗ - изтичане на 3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя при предявена извънсъдебна застрахователна претенция, както и с оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, предвиждаща изрично, че застрахователят по ЗЗГОА отговаря за лихва за забава от датата на уведомяването му за ПТП или от датата на предявяване на застрахователна претенция, която от двете е по- ранна. Заявява, че видно от представените с исковата молба и с настоящия отговор документи е, че ищците са предявили извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 08.11.2021г., а тримесечният срок на застрахователя за окончателно произнасяне по нея е изтекъл на 08.02.2022г. Посочва, че на 26.11.2021г. от ищците са поискани допълнителни документи, вкл. и банкова сметка съгласно изискванията на чл.380 от КЗ. Сочи, че до изтичането на 3 - месечния срок за окончателно произнасяне от тяхна страна не са представени никакви допълнителни документи, нито банкова сметка, поради което и на 08.02.2022 г. на ищците е отказано изплащане на застрахователни обезщетения поради недоказаност на претенцията им, както и поради фактическа невъзможност това да се случи, тъй като не са предоставени данни за банковата им сметка. Твърди се, че банкови сметки не са представени и с исковата молба в нарушение на чл.127, ал. 4 от ГПК, поради което при основателност на главната претенция за обезщетение за неимуществени вреди лихва не следва да се присъжда изобщо с оглед разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ, която освобождава застрахователя от последиците на собствената му забава при непредставяне на банкова сметка от претендиращия обезщетение. Заявява също така, че ответното дружество е било уведомено за процесното ПТП за пръв път на 08.11.2021г. с получаване на извънсъдебната застрахователна претенция от ищците. Посочва, че не са били уведомявани от водача. По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците вземат становище по наведените от ответника възражения в отговора на исковата молба. По редовността на исковата молба вземат следното становище: Заявяват, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка по осъдителен иск за парично вземане, следва да се обърне внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. В чл.129, ал.1 от ГПК са уредени последиците от нередовност на исковата молба и изобщо не са предвидени такива при неизпълнение на ал.4 на чл. 127 ГПК. Посочва, че законодателят не е въвел задължение на съда да следи за това и съответно не е предвидена санкция за неизпълнение. Сочи, че изменението на чл.127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.129. ал.2 ГПК, в която като основание за провеждане на производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани в чл.127, ал.1 ГПК. Заявява, че при отсъствие на такова изрично препращане, непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане, не може да се квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. Посочва се, че в тази насока е и вече постановената съдебна практика, напр. Определение № 650/19.11.2018 г. по д.№ 1256/18 г. на ВКС. ТК. II ТО; Определение № 152/26.07.2021 г, по т.д.№ 547/2021 г. на АС - гр. П.. 1 търг, състав. Освен това, ищците не считат за задължително и необходимо да бъде представена банкова сметка по делото и поради причината, че ответникът не предлага никакво плащане, даже напротив - видно от отговора на ИМ същият оспорва изцяло предявените искове и по основание и по размер. Ето защо, молят да се задължи ответника да заяви признава ли исковете, евентуално каква част от тях признава, тъй като към момента няма никаква изразена от него категоричност за заплащане на някакво обезщетение. В случай, че направи предложение и готовност за плащане, евентуално постигане на споразумение, ищците изявяват готовност за посочване на банкова сметка. Предвид гореизложеното считат, че не са налице нередовностите, които ответникът твърди. С оглед обстоятелството, че ответното дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за увреждащия л.а. “Мерцедес“, както и датата на уведомяване от страна на ищците за настъпилото събитие - 08.11.21 г., молят на основание чл. 146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обявят тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Оспорват всички възражения на ответното дружество като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани. Намират за неоснователно оспорването на вината на водача на л.а, “Мерцедес“, неговите противоправни действия и механизма на настъпване на процесното ПТП. Посочва се, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието, В същия смисъл сочат решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ІІ ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О. Обръщат внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила. Предвид и факта, съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, считат че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма. По отношение вината и противоправността на извършеното от водача на л.а. „Мерцедес“ деяние се сочи, че към ИМ са представили доказателства, както и е направено искане за издаване на СУ за снабдяване с материалите от воденото досъдебно производство. Въпреки това считат, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, която посочва, че вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Сочи се, че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право и за да се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не се изисква вината да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Отбелязва се, че напротив, тази презумпция за вина е въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Сочи се, че дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция за вина. Заявява се, че присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази връзка, считат, че следва да се има предвид Решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., II -ро Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. За неоснователни и недоказани намират възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Считат, че същите са голословни и неподкрепени с доказателства. Твърдят, че от представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извода, че той е извършил нарушения, които да са в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Считат, че съответно не са налице основания за намаляване на претендираните обезщетения, в каквато насока е искането на ответника. Считат за неотносимо твърдението, че ПТП е настъпило по вина на другия водач на л.а, „Мицубиши“ и че не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Намират, че ответното дружество неоснователно оспорва настъпилите за ищците болки и страдания. Сочат, че за доказването им, с исковата молба е направено доказателствено искане - разпит на свидетели. Считат, че неоснователно ответникът оспорва размера на предявените искове. Твърдят, че същите са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците при процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2021г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. По отношение оспорването дължимостта на претендираните лихви за забава, за сведение на ответника, който не е наясно, с какво се свързва тя, посочват, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка се сочи, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Според ищците, приложимата правна норма е чл.429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Посочва се, че тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 17.10.2021 г. Според ищците, най - късният момент, от който възниква задължението за лихви е 08.11.2021г., за която дата са представени доказателства /обратна разписка/, че от ищците е постъпило уведомление до застрахователя, до окончателното изплащане. Твърди се, че до настоящия момент ответното дружество не предлага никакво плащане, а следва да се има предвид, че при представяне пред него по извънсъдебната претенция на Констативен протокол на ПТП, същият не може да откаже да се произнесе по преписката. Освен това се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се дава право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата за установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да получава заверени преписи от документи. Заявяват, че ако за произнасяне на ответника са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността да се снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като определи справедливо обезщетение. Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който моли да се има предвид следното: Поддържа първоначално депозирания от дружеството ОИМ ведно с всички направени в него твърдения, възражения и доказателствени искания. По направените в ДИМ твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, моли да се има предвид: По редовността на исковата молба: Поддържа възражението си за нередовност на същата поради непредставяне на банкова сметка. Сочи, че чл. 127, ал. 4 от ГПК поставя изискване при предявяване на осъдителен иск ищецът по посочи банкова сметка. Заявява, че има ли санкция или не е ирелевантно. Твърди, че непосочването на банкова сметка прави исковата молба нередовна, защото банковата сметка е елемент от императивното съдържание на решението и поради това счита, че задължително следва да бъде посочена, независимо от наличието или не на други санкции в ГПК. Намира, че ирелевнатно за изпълнение на задължението за предоставяне на банкова сметка е и дали ответникът оспорва или не исковете - изцяло или частично. Заявява, че след като и ако съдът признае спорното право за основателно, за ответникът, дори и това решение да не го удовлетворява, ще възникне задължение да го изпълни и ГПК създава условия това да може да стане по доброволен ред, за да не се обременява с допълнително разноски по принудително изпълнение. Счита, че в този смисъл дали и доколко ответникът оспорва исковете няма никакво значение към задължението на ищеца да посочи банкова сметка. По валидността на застрахователното правоотношение: Не възразява да се приеме за безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 10.10.2021 г., по отношение собствеността и ползването на л. а. Мерцедес, модел А 170, с peг. № ••• по силата на Застрахователна полица № BG/30/121000884636/26.03.2021 г., сключена със „З.” АД. По възражението за вината на водача на л. а. Мерцедес, модел А 170. с peг, № •••: Поддържа твърдението си за липса на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования в дружеството водач - С. Ш. С., което от своя страна води до липса на основание за ангажиране отговорността на ответното дружество като негов застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ЗЗГОА), доколкото отговорността на застрахователя по ЗЗГОА е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач. Заявява, че в ОИМ дружеството е оспорило Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 2021- 1024-1792 от 10.10.2021 г. в частта „обстоятелства и причини за ПТП“, в която част изрично е подчертано, че съгласно трайно установената съдебна практика същият няма характер на официален свидетелстващ документ, който да обвързва гражданския съд, тъй като длъжностните лица, които са го съставили в кръга на своите служебни задължения не са възприели непосредствено механизма на ПТП, а са възпроизвели същия в протокола по сведение на други лица - очевидци на ПТП, поради което и описания от тях механизъм на катастрофата не съставлява доказателство, а е предмет на доказване по настоящото дело - в този смисъл е оспорен констативния протокол за ПТП в описаната част. Изложено е, че етапът на производството предполага дружеството да изчерпи всички свои твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, поради което и предвид гореописаните данни, налични до момента, ответникът е оспорил вината на застрахования водач, релевирал е и съответните доказателствени искания. Заявява, че е посочил само примерно, че по отношение вината на застрахования в дружеството водач няма влязла в сила присъда, която да обвързва гражданския съд и която да прави ненужно оспорването й. Сочи, че наличието на недоказана в горния смисъл с влязла в сила присъда презумпция за вина дава право и възможност на дружеството да я оспори и да ангажира доказателства за оборването й, в която насока са и предприетите от ответника доказателствени искания. По възражението за съпричиняване на загиналия: Заявено е, че етапът на производството предполага дружеството да изчерпи всички свои твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, поради което и предвид гореописаните данни, налични до момента, ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на загиналия син на ищците. Релевирали са и съответните доказателствени искания за доказването му. Твърди, че исковете на ищците са неоснователни и недоказани. Заявява, че основание да наведе възражение за съпричиняване от страна на загиналия дава факта, че същият е пътувал на задната седалка на единия от автомобилите, а ударът е бил челен, което означава, че, ако е бил с колан, загиналият е щял да остане здраво прикрепен към седалката и няма тялото му да се движи свободно в купето на автомобила и да контактува с различни части от интериора му, които да му причинят смъртоносни телесни увреждания. По отношението на възражението за независимо съизвършителство от страна на другия водач - на л. а. Мицубиши Паджеро с peг. № ••• - С. Д. Б.: Посочено е, че етапът на производството предполага дружеството да изчерпи всички свои твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, поради което и предвид гореописаните данни, налични до момента, са направили възражение за независимо съизвършителство от страна на л. а. Мицубиши Паджеро с peг. № ••• - С. Д. Б.. Релевирали са и съответните доказателствени искания за доказването му. Твърди се, че след като ПТП е причинено с участието на двама водачи винаги трябва да се изследва механизма на настъпването му и възможността за предотвратяването му от всеки един от водачите. Посочено е, че с оглед направеното възражение за независимо съизвършителство и на основание чл.219, ал.1 ГПК с ОИМ ответното дружество е поискало конституирането на З. „Б.“ АД, ЕИК ••• като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на лек автомобил л. а. Мицубиши Паджеро, с peг. № ••• към датата на ПТП - 10.10.2019 г. като трето лице - помагач. Отбелязва се, че е обоснован и правният интерес от конституирането му - чл.499 ал.7 КЗ във връзка с чл. 53 и чл. 54 ЗЗД - да се обезпечи с обвързващата сила на мотивите на решението по настоящото дело последващото упражняване на регресните права на дружеството спрямо другия съизвършител на деликта, респ. техния застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с оглед наведените твърдения за наличие на вина у водача на лек автомобил л. а. Мицубиши Паджеро, с peг. № ••• за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от него, чиято ЗЗГОА към датата на инцидента е била валидно сключена със ЗАД „Б.“, видно от отбелязването в представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Заявено е, че в този смисъл и доколкото механизмът на ПТП е предмет на настоящото дело, установяване вината на другия водач, предвид релевираните възражения и процесуални искания за конституиране на подпомагаща страна, също са предмет на делото, които изцяло поддържа. Поддържа и възраженията си за липса на реално претърпени от ищците вреди, както и досежно размера на претендираните обезщетения. Сочи се, че същите освен, че са предмет на доказване по делото, следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване. Поддържа всичко изложено досежно възражението за дължимостта на лихвите за забава и началната дата, от която същите се претендират. Сочи, че за сведение на пълномощника на ищеца в сила от 01.01.2016 г. е нов КЗ, който регламентира началната датата на лихвата за забава, дължима от застрахователя, не от датата на деликта, а от друг по- късен момент. Заявява също така за сведение на пълномощника на ищците, на страница 4-та от ОИМ преди становището на ответното дружество по доказателствените искания в ИМ, изрично е заявило, че не е било уведомявано за процесното ПТП от други лица и на други дати преди получаване на застрахователната претенция от ищците. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: Безспорно е установено, че на 10.10.2021 г. около 10: 30 ч. по път 1-6 при км. 267+400 м., между гр. К. и с. В.Л. се е движил л.а. марка „Мерцедес“, модел „А 170“ с peг. № •••, управляван от водача С. Ш. С., който при движение изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно движещия се автомобил с peг. № •••, управляван от С. Б.. Вследствие на настъпилото ПТП е загинал М. М., пътник в увреждащия автомобил. Видно от приложеното НОХД № 882/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. П., с влязла в сила присъда № 54/14.06.2023 г., подсъдимият С. Ш. С. е признат за виновен в това, че на 10.10.2021 г. на път 1-6 /гр. С., гр. Бургас/ при км. 267+400 м. между гр. К. и с. В.Л., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 16, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. А.. На осн. чл. 343, ал. 1 б.В пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, съдът го осъдил на две години лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание с изпитателен срок от три години. За увреждащия л.а. “Мерцедес А170” с peг. № •••, управляван от С. С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/30/121000884636, със срок на валидност една година, считано от 27.03.2021 г. до 26.03.2022 г. със „З.“ АД, гр. С.. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на 08.11.2021 г. По случая са заведени щети № 0801- 006532/2021-01; 02; 03; 04 от 26.11.2021г., по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил заплащане на обезщетение. От заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза се установява следното: Автомобил Мерцедес А 170, с peг. № ••• е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани за всички места на пътниците и за водача. Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Коланът предотвратява множество средни и тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното табло. За седящите отпред това става заедно с предпазните въздушни възглавници. Правилно поставения предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по - здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи разС.ието на спирането му. Коланът няма възпиращо действие при движението на тялото встрани. Скоростта на л.а. Мерцедес А170 непосредствено преди ПТП е била около 114 км/ч, а скоростта на л.а. Мицубиши Паджеро непосредствено преди ПТП е била около 63 км/ч. Скоростта на л.а. Мерцедес А170 към момента на удара е била около 114 км/ч, а скоростта на л.а. Мицубиши Паджеро към момента на удара е била около 50 км/ч. Непосредствено преди ПТП водачът на л.а. Мицубиши е намалил скоростта си на движение. Скоростта на л.а. Мерцедес е една и съща към момента на удара и непосредствено преди ПТП. Водачът на л.а. Мицубиши Паджеро е НЯМАЛ техническата възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като опасната му зона за спиране е по- голяма от разС.ието на автомобила до мястото на удара към момента на навлизане на л.а. Мерцедес в пътната му лента. ПТП е настъпило на път извън населено място. В материалите, приложени по делото няма данни да е въведено ограничение на скоростта в този пътен участък. Максимално допустимата скорост за движение в района на ПТП е 90 км/ч. В материалите, приложени по делото няма данни каква е била вертикалната сигнализация в района на ПТП. В района на ПТП има положена надлъжна пътна маркировка Ml „Единична непрекъсната линия“, която разделя двете пътни ленти. С пътна маркировка Ml „Единична непрекъсната линия“ са очертани и границите на платното за движение в района на ПТП. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието на прав участък от пътя. Времето било облачно, но видимостта е била нормална. Ръмял е дъжд. Пътната настилка е била с асфалтово покритие и към момента на възникване на ПТП е била мокра. От приложения по делото видеозапис се вижда, че интензивността на движение е по-голяма в посоката на движение на л.а. Мицубиши. В пътната лента, предназначена за движение на л.а. Мерцедес непосредствено преди ПТП няма движение на други автомобили. Видимостта и за двамата водачи не е ограничена. Мястото на удара се намира: По дължина на пътното платно - на около 13, 00 м - 14, 00 м източно от ориентира т. Ор; По ширина на пътното платно - на около 1, 00 м - 1, 80 м южно от разделителната линия. Мястото на удара се намира в пътната лента, предназначена за движение на л.а. Мицубиши. Изготвени са две мащабни скици. Приложени са към заключението. Починалият М. А. М. при настъпилото ПТП е получил: Тежка черепно- мозъчна травма изразяваща се в мозъчен оток, кръвоизливи и размекчаване в ствола на мозъка, счупване костите на черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядания по меките черепни покривки. Счупване на лява раменна кост. Охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Разкъсно - контузна рана на лява вежда. Смъртоносна се е оказала черепно-мозъчната травма, която е довела до парализа на важни за живота мозъчни центрове. Всички тези травматични увреждания са получени категорично при поставен предпазен колан, като потвърждение на това са и приложените материали от досъдебното производство, както и сн. № 1 и сн. № 2 от заключението. При същото поведение на л.а. Мерцедес и при същата скорост на движение към момента на удара и преди ПТП интензитета на удара за него би бил същия, съответно и телесните увреждания на М. М. не биха били по-леки по вид и степен. Механизмът на настъпилото ПТП е следният: На 10.10.2021 г., около 10: 35 ч., на ПП 1-6, в посока от запад на изток, към гр. К. със скорост на движение около 63 км/ч и опасна зона за спиране от около 50 м се е движил л.а. Мицубиши Паджеро с peг. № ••• и водач С. Д. Б.. В същото време, по същия път, но в обратна посока - от изток на запад, към гр. К. се е движил л.а. Мерцедес А170 с peг. № ••• с водач С. Ш. С.. Било е в светлата част на денонощието, времето е било облачно. Участъкът от пътя бил прав. Пътната настилка е била с асфалтово покритие и към момента на настъпване на ПТП е била мокра. На км 267+400, след ляв завой на пътя, със скорост около 114 км/ч, при критичната скорост на странично плъзгане за безопасно преминаване през участъка с радиус на дъгата 164 м от 112 км/ч, л.а. Мерцедес А170 е загубил напречна устойчивост и е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното движение. Водачът е завъртял кормилния кръг надясно, опитвайки се да овладее движението на автомобила, но поради загуба на напречна устойчивост, л.а. Мерцедес е продължил движението си в посока югозапад, въртейки се надясно около вертикалната си ос. Към този момент л.а. Мицубиши се е намирал на разС.ие 33, 74 м от мястото на удара. Водачът е възприел опасността и е предприел спиране и въртене на кормилния кръг надясно, но въпреки това, на около 13, 00 м - 14, 00 м източно от ориентира т. Ор и на около 1, 00 м - 1, 80 м южно от разделителната линия е настъпил удар между двете МПС. Мястото на удара се намира в южната пътна лента. За л.а. Мицубиши. ударът е настъпил в предните челни състави, а за л.а. Мерцедес ударът е настъпил в странична задна лява част, в областта на задната лява врата. След удара л.а. Мицубиши се е завъртял наляво около вертикалната си ос и се е върнал назад. Установил се е в покой, с предните си състави насочени на североизток така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на удара л.а. Мерцедес се е завъртял наляво около вертикалната си ос и въртейки се е продължил движението си напред, в посока на северозапад. Установил се е в покой с предните си състави насочени на северозапад така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП е починал пътникът, заемал задна дясна седалка в л.а. Мерцедес - М. М. М.. Причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на водача на л.а. Мерцедес, който е навлязъл при участък с ляв завой на пътя със скорост на движение, близка да критичната скорост на странично плъзгане, в резултат на което автомобилът е загубил напречна устойчивост и навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движение, в която към този момент се е движил л.а. Мицубиши. Водачът на л.а. Мерцедес е имал техническа възможност да не допусне настъпване на ПТП, като контролира непрекъснато МПС при управлението му. Технически правилно е при избора си на скорост на движение той да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя, с конкретните условия на видимост и с всички други фактори, имащи отношение към безопасността на движението, така, че тя да не е близка до критичната скорост на плъзгане в завоя и да не допусне загуба на контрол над управлението на управлявания от него автомобил. В конкретната пътна ситуация с оглед механизма на ПТП, деформациите по л.а. Мерцедес, действието на предпазния колан няма възпиращо действие за движението на тялото. Травмите на пострадалия са настъпили въпреки използването му към момента на удара. Починалият М. А. М. в резултат на настъпилият пътен инцидент е получил: Тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в мозъчен оток, кръвоизливи и размекчаване в ствола на мозъка, счупване костите на черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядания по меките черепни покривки. Счупване на лява раменна кост. Охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Разкъсно - контузна рана на лява вежда. Тежката черепно-мозъчна травма е в пряка причинно-следствена връзка между ПТП-то и настъпилата смърт на лицето. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят С. С. посочва, че той е управлявал л.а. „Мерцедес“, като е возил племениците си М. и Ш., Ш. е бил на предна седалка, а М. - от дясно на задна седалка. Тръгнали от гр. К. за гр. С.. Времето било дъждовно, карал с пуснати чистачки, нямало е мъгла. И двамата щели да ходят при родителите си в Г. и да летят със самолет. Всичко било нормално, но след бензиностанцията нищо не помни и се събудил на следващия ден в болницата в гр. П.. Не помнил катастрофата. М. много години живял в Г.. Свидетелят Б. си спомня за настъпилия инцидент, при който е загинал М.. Шофирал от гр. К. към гр. К.. Насрещният л.а. идвал от завоя, изгубил управление и се ударил странично в неговия л.а. Навлязъл в неговото платно и се ударил с левите врати в неговата предница. Времето било лошо - мокър асфалт, мокра настилка. Натиснал спирачки да намали скоростта, но всичко станало за 3-4 секунди. И в двете ленти за движение имало колона от автомобили. Водачът на л.а. „Мерцедес“ изгубил контрол над автомобила на завоя и навлязъл в неговата лента за движение. След около 5 минути Б. слязъл от л.а. доближил се и видял, че имало сериозно пострадал човек. Нищо не виждал, само, че пострадалият е бил на задна седалка, отстрани на пътя имало изпаднали багажи. До самия човек не е видял да има багаж. За установяване на причинените неимуществени вреди на ищците са събрани гласни доказателства. Видно от разпита на свидетеля Ш.С.Е. е, че познавала ищците от 14 години. Познавала е и починалия М. А. М. от 14 години. Знае за настъпилото ПТП на 10.10.2021 г. Разбрала за него от нейния приятел Ш. М., който й се обадил към 11: 00 часа и казал, че са претърпели злополука преди Б.р.. Разбрали се да отиде при тях, защото брат му бил в колата и бил сам. Шокът бил огромен, свидетелката тръгнала към мястото на ПТП с дъщеря им, която е била на 4 години. В колата бил М., който бил починал на място. С. и А. живеели в Г.. М. живеел с тях в Г.. Заминали през 2007 г., а М. отишъл при тях като завършил образованието си в България през 2009 г. Там записал да учи висше образование - за IT специалист. Периодично си идвали тук в България. Всички заедно си идвали, били сплотено семейство. М. нямал съпруга. Свидетелката живеела с Ш. от 10 години, а от 14 години били заедно. Като станало ПТП всички си били дошли в България. Първо всички заедно с Ш. били заминали в Г.. След това си дошли в България на почивка. Първо С. и А. заминали, върнали се обратно, а Ш. и М. останали в България. На път за летището, когато искали да се прибират към Г., се случил инцидентът. В Г. С. и А. имали бизнес - ресторант за бързо хранене, М. много им помагал с езика, много разчитали на него, той им водил счетоводството. Те знаели езика, но не колкото него. М. учил в Х., пак там работили, после М. сменил университета, работил за голяма компания за автомобили на Мерцедес, искал там да завърши и искал да се върне тук в С.. Семейството му помагало със сметките за университета. Взаимно си помагали. Ходил и при тях да помага, като почивал. Като се връщали в България, били в един дом в К., в апартамент. С. и А. имали двама сина. М. не е бил сериозно обвързан и нямал деца. Много им били хубави отношенията, обичали са се, подкрепяли са се, уважавали са се. Всички били сплотени. По-големият син е бил М., на него повече разчитали. По техните обичаи на по-големия син повече се разчитало. Преди години свидетелката е ходила в Г.. Когато С. и А. разбрали за смъртта на сина им М., почнали да плачат, да им звънят, но не им вдигали, защото не знаели какво да им кажат. С. звъняла на свидетелката на телефона на М., разследващият полицай вдигнал и казал, че детето й е претърпяло злополука и е починал. Тя изпаднала в шок. Била е сама тогава, тя го е казала на свидетелката. После са дошли хора от другите апартаменти, тъй като не е била на себе си. В самолета са им давали успокоителни. Свидетелката ги видяла в гр. К.. Плачели, били разстроени, питали дали е вярно това. Много трудно приели загубата му. И сега било така, тъжно им било, плачели всеки ден. Свидетелката е била на погребението, много им било тежко, от самото викане и плач, свекърва й припаднала, дошло медицинско лице и й дало успокоителни. След смъртта на М. станали много тъжни, разстроени, затворени. Близо половин година минало преди да се върнат в Г., С. не можела да пътува. Сега са в Г., тя не можела да работи. Затворили ресторанта след смъртта на сина им М.. М. имал голямо уважение към родителите си, винаги им помагал, прекрасни отношения имали. В Г. М. живеел с родителите си. Към днешна дата свидетелката се чувала всеки ден с ищците по 7-8 пъти на ден, като разговорите им винаги били свързани с М. и винаги плачели. Преди да се случи инцидентът се радвали на внучето си (детето на свидетелката и брата на починалия), излизали на разходки в парка, оставяли им детето, но след като се случило това, не можели вече да се зарадват така на детето, дори и на другия им син. Всичко загубило смисъл. Преди като идвали в България ищците оставали в един апартамент всички, но след инцидента оставали в къщата им в с. О.. Видно от разпита на свидетеля Ш. А. М. е, че си спомня за настъпилия инцидент на 10.10.2021 г. като тръгнали към Летище С. от гр. К.. Били се уговорили с вуйчо им да ги закара. Разбрали се да тръгнат 5 ч. по- рано преди полета, за да можели да се нахранят някъде по пътя. В посока П.б. между К. и Д. свидетелят видял, че скоростта на л.а. „Мерцедес“ достигнала до 140 км/ч и попитал вуйчо му дали бърза за някъде, защото скоростта му се сторила доста висока, а той отговорил, че не бърза и намалил скоростта. Продължили по пътя си, докато стигнали завоите на К.. Там наблюдавал колата как се движи - движили се нормално. На правата след завоите изпреварили две МПС, след това намалил пак скоростта и след бензиностанция „И.“, сега не знаел как се казва, усетил, че както се движили с нормална скорост от порядъка на 80-90 км/ч, може би 400-500 м. след завоя, л.а. засилил и след около 200м. видял, че има завой, като очаквал да намали. На този завой се завъртели, защото два-три дена преди това валяло, на същия ден също валяло, пътната настилка била много мокра и се завъртели. Последното нещо, което видял свидетелят е, че отсреща идвал зелен джип. След това около пет минути, или повече, или по-малко, е бил в безсъзнание. Като се свестил, помолил някой да им помогне, защото вратата му била заклещена. Само тримата пътували. Свидетелят е бил на предна дясна седалка, брат му М. - зад него. Всички били с поставени обезопасителни колани, защото това го практикували поС.но. Щели да пътуват за Г. и двамата, тъй като родителите им живеели там, брат му също живеел там. Повече от половин година свидетелят бил при тях и пак се връщал, за да се устрои с неговата съпруга и дете при тях в Г.. След ПТП свидетелят погледнал по рефлекс първо шофьора. Вуйчо му бил в безсъзнание. После се опитал да отвори задната врата, но била заклещена. От хората, които били спрели там му казали да опита да отвори отвътре. Отворил и видял, че брат му стои неподвижно. Помолил за помощ. Имало медицинско лице там, не знаел коя е госпожата. Госпожата се опитала да даде първа медицинска помощ на брат му. Помолил да звъннат на полицията и линейката - звъннали. Коланът бил заклещил брат му. Помолил някой да му даде нещо, за да среже колана. Дали му нож и го срязъл. Не са го местили защото, медицинското лице казало да не го мърдат. Дошла полицейска кола и линейка. В този момент не можел да осъзнае с точност какво се е случило. Казали, че е добре, но в действителност не е бил, защото ги качили в линейката и ги откарали в болницата в гр. П.. Там били два дни. Свидетелят помолил близките му да кажат по някакъв начин на родителите им, че са претърпели злополука, да им кажат, че всички са добре. Близки техни приятели в Г. качили С. и А. на самолет за България. На няколко пъти майка им припадала в самолета. След това ги взели и ги закарали директно в гр. К., за да не разберат точно какво се е случило. В продължение на 20 дни, селото, в което живеели, имало медицинско лице, което ангажирали всеки ден да поставя успокоителни на родителите им. На 13 - ти освободили тялото на брат му от гр.П., от Съдебна медицина. Било много тежко, даже майка им няколко пъти припаднала. Наложило се да не гледа брат му. Било много тежко за С. и А., защото са били много привързани към М.. След като М. завършил средното си образование заминал да учи в Г. при родителите си. Първо учил език година и половина, след това учил в Х.ския университет. Учил и работил. Имали собствен бизнес на две места в Г.. Свидетелят периодично отивал през лятната ваканция при тях да им помага, обаче изцяло брат му М. поддържал бизнеса, защото той се справял с езика, говорил перфектно немски и затова той движил всички документации и изцяло разчитали на него в тази сфера и като цяло. Винаги са живеели заедно. М. бил неженен, живеел с А. и С.. Преди ПТП ищците не са имали никакви психически или здравословни проблеми. След ПТП обаче не било така. Сега две години след смъртта на М. психически били много зле. Свидетелят имал дъщеря и мислил, че малко ще ги поуспокои. Обичали внучка си, но отношението вече било малко по- дръпнато спрямо преди. С. вече не работела, психически била срината и се поддържала на медикаменти поС.но. Свидетелят гледал максимално да контактува с родителите си. Поне два часа на ден говорил с тях по телефона, за да може да ги разсее по някакъв начин, но всичките им разговори се въртяли около това как се случил инцидента, защо се е случило. А. работил по няколко часа, за да може да се издържат и да са си там. Обаче и той бил сринат. Обадили се от Г., че трябва родителите им да закрият банковите сметки на М., той имал собствена фирма там. Баща му А. отишъл да оправя документациите в Г., но в продължение на около петнадесет дни бил на легло. Негов много близък приятел му е помагал. Приятелят му от Г. споделил на Ш., че нито се хранил, нито пиел вода, нито нищо. С. отслабнала 16 кг., а А. - 20 кг. Ш. се опитвал да ги разсейва, да излизат с внучето им, но те отказвали, не искали да се срещат с никой. Когато свидетелят ги взимал от летището като се прибирали в България, първо отивали на гроба на М., след това се прибирали. Всеки ден посещавали гроба на брат му като са били в България. Ш. поел ангажимент да направи опело на брат му, защото те много трудно приели смъртта му. За тях било една огромна загуба. Свидетелят допълва, че в багажника бил неговият куфар с ръчните багажи, а куфарът на брат му бил зад шофьора. Куфарът на брат му бил мек куфар. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП – 10.10.2021 г., по силата на което З. АД е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования л.а. “Мерцедес А170” с peг. № ••• трети лица, се установява от електронна справка в сайта на Гаранционен фонд. Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на 08.11.2021 г. По случая са заведени щети № 0801- 006532/2021-01; 02; 03; 04 от 26.11.2021г., по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил заплащане на обезщетение. Поради това предявените искове са допустими. По делото безспорно също така се установи, че смъртта на М. А. М. се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – С. Ш. С., което е установено с влязла в сила присъда № 54/14.06.2023 г. постановена по НОХД № 882/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. П., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди са доказани по основание. Относно размерът на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания и др. Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да сполети родителя. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на М. се е отразила изключително зле върху психиката на ищците, като болките и страданията ги съпътстват и сега, а и ще продължат през целия им живот, поради невъзвратимостта на загубата им. Внезапната смърт на М. е лишила завинаги родителите от неговата обич и морална и материална опора и от неговата подкрепа. От свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че М. не бил женен и живеел с родителите си, които разчитали за всичко на него. Според свидетелите след сполетялата ги загуба, ищците са с ограничено и затруднено социалното общуване, дните им са помрачени от случилата се трагедия и подчинени на същата, с поС.но връщане към спомена за сина им, с поС.но посещаване на гроба му, което неминуемо ще поддържа съС.ието им на отчаяние и безсилие през целият им живот. Внезапната смърт на М., който е била в разцвета на силите си е лишила завинаги родителите му, от неговата обич, включително и перспективата в един по-късен етап от живота си да видят как М. ще създаде семейство и ще ги дари с внуци. Животът на ищците е изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги причинява. Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба. Мъката на родителите никога няма да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението както следва: за С. Ш. А. обезщетение в размер на 220 000 лв. за причинените болки и страдания от загубата на сина й М. А. М. и за А. М. А. обезщетение в размер на 220 000 лв. за причинените болки и страдания от загубата на сина му М. А. М.. По възражението за съпричиняване. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. От страна на ответното дружество е направено възражение за неизползване на обезопасителен колан. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, всички травматични увреждания, които е получил М. А. М. при процесното ПТП са получени при поставен предпазен колан. В конкретната пътна ситуация с оглед механизма на ПТП, деформациите по л.а. Мерцедес, действието на предпазния колан няма възпиращо действие за движението на тялото, поради което травмите на пострадалия са настъпили въпреки използването му към момента на удара. Поради това съдът намира, че възражението за съпричиняване е неоснователно. По иска за законна лихва. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по- ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 08.11.2021 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено доказателство, че ищците са предявили застрахователната си претенция на 08.11.2021г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 08.11.2021 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищците и от този момент се дължи законна лихва. Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.“ АД следва да заплати на С. Ш. А. обезщетение в размер на 220 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й М. А. М. настъпила при ПТП на 10.10.2021г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното плащане. Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.“ АД следва да заплати на А. М. А. обезщетение в размер на 220 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му М. А. М. настъпила при ПТП на 10.10.2021г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното плащане. По отговорността за разноски: От представените по делото доказателства се установява, че ищците са е материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящото производство са предявени два иска за неимуществени вреди, всеки за сумата от 220 000 лв. По делото са представени договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. /лист 4/ и договор за правна защита и съдействие от 11.10.2023 г./л. 178/ преди последното съдебно заседание. Съдът счита, че в случая е приложим договора от 15.10.2021 г. представен при подаване на исковата молба, а не последващият такъв с идентично съдържание от 11.10.2023 г., който би обусловил приложение на Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения в редакцията от 04.11.2022 г., където са предвидени и по – високи размери на адвокатските възнаграждения, което от своя страна би довело до злоупотреба с право. В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие е сключен на 15.10.2021 г. /лист 4/, поради това приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратно действие./ в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК/ Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците е в размер на по 5 930 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П. К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на всеки от ищците е в размер на по 7 116 лв. с ДДС /5 930 х 20% = 7 116 лв./. Или така общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение на адв. К. за осъществената адвокатска защита на ищците е 14 232 лв. С оглед изхода на делото З. АД следва да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците в общ размер на 14 232 лв. Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 1 000 лв. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З. Д." АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 17 600 лв. и сумата от 1 000 лв., представляваща възнаграждения за експертизи, платени от бюджета на съда. Водим от горните мотиви, съдът