Решение № 213 от 12.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 56/2025 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Образувано е по жалба на „Технически и метрологичен надзор“ ЕООД, ЕИК 206224217, срещу отказ № 20220930152852/02.01.2025г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление образец Г2 с вх. № 20220930152852/30.09.2022г. относно заявен за обявяване ГФО на дружеството за 2021г. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен, тъй като преди постановяването му длъжностното лице по регистрация не е дало указА.я до заявителя за отстраняване на нередовности на заявлението, каквото задължение е имал по силата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. АВ - ТРРЮЛНЦ оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че отказът е мотивиран от обстоятелството, че представения за обявяване отчет е подписан в графа съставител от лице, чиито имена не са посочени, който пропуск не може да се отстрА. по реда на чл.22, ал.5 от закона. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. На 30.09.2022г. e депозирано заявление образец Г2 за обявяване на ГФО на „Технически и метрологичен надзор“ ЕООД за 2021г. По същия е постановен отказ на 02.01.2025г. с мотиви, че отчетът е подписан от съставител, чиито имена не са посочени в него. Съгласно чл.21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията извършва проверка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, респ. дали представения документ подлежи на обявяване по партидата, както и съответствието му със закона, установимо от представените към заявлението документи. В случая е подадено заявление, с което се обявява ГФО на дружеството за 2021г., като същото е подадено от оправомощено лице, а към него са приложени счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за 2021г., както и декларация по 62а, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с която се замества решението на компетентния орган за приемане на ГФО при микропредприятия. Не е представян документ за внесена държавна такса, предвид обстоятелството, че за обявяването на ГФО търговците са били освободени от такава с разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ, ДВ бр.38/2020г. Съгласно чл.25, ал.2 от Закона за счетоводството финансовите отчети се подписват от ръководителя на предприятието и от физическото лице, което е съставило финансовия отчет, съответно от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие. Съгласно ал.3 на същата разпоредба техните имена – на управителя, респ. на съставителя, се посочват във финансовите отчети. Изискването е поставено с оглед нуждата от яснота по въпроса кое лице е съставител на документите и носи отговорност за верността им. Така посочените в ЗСч реквизити са в обхвата на проверката от страна на длъжностното лице по регистрацията. Приложените към заявление вх.№ 20220930152852 счетоводен отчет и ОПР носят подпис на управителя на дружеството заявител, като са посочени и неговите имена. Документите съдържат подпис в графа съставител, но липсва изписване на имената на това лице. Според чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по закон, вкл. със задължителните реквизити, определени с друг закон, длъжностното лице по регистрацията дава указА.я на заявителя за отстраняване на нередовността. УказА.ята се оповестяват по електронната партида на търговеца не по- късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра, а срокът за отстраняването им е три работни дни– чл. 92а от Наредбата. В настоящия случай, указА.я не са били дадени при постъпване на заявлението. Същото е разгледано повече от две години след това. Съдът намира, че за да е законосъобразен отказа по заявление обр.Г2 и при липса на приложени към него документи със съдържА.ето, посочено в чл.25 ал.2 ЗСч, длъжностното лице е следвало да даде указА.я до заявителя и едва при пасивно поведение на последния да постанови отказ. Тези указА.я касаят реквизит на документа, но не засягат съдържА.ето му в тесен смисъл на думата, т.е. не са извън обхвата на проверката по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото такива указА.я не са отразени по партидата на дружеството след постъпване на заявлението по реда на чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, съответно чл.92а от Наредбата, то длъжностно лице е следвало да ги даде при разглеждане на заявлението и дори да ги съобщи на адресата с нарочно съобщение по реда на ГПК – чрез връчването им, което произтича от изискването от една страна да се оповестят надлежно указА.ята, щом такива не са били дадени в срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, за които заявителят е бил длъжен да следи, но което задължение е отпаднало, тъй като търговецът не може да се счита задължен да следи ежедневно за тях в рамките на повече от две години, а от друга страна - да се даде реален срок на заявителя да ги изпълни. Едва след това и с оглед неговото поведение, длъжностното лице по регистрацията следва да се произнесе (така Решение от 06.07.2020г. по т.д.№ 530/2020г. на СГС, VI-1 състав; Решение от 14.01.2022г. по т.д.№ 2788/2021г. на СГС, VI-17 състав). Предвид изложеното, Съдът