Решение № 11526 от 10.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5131/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1365/19.03.2024 г. по анд. № 847/2024 г., по описа на 12 с-в, НО, Софийски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № НП-93/14.12.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ срещу Решение № 1365/19.03.2024 г. по анд. № 847/2024 г., по описа на 12 с-в, НО, Софийски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № НП-93/14.12.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. С наказателното постановление на д-р В. Д. Д., в качеството му на Изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ) е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че в АУАН и НП подробно е описана фактическата обстановка, възприета от актосъставителя и АНО като нарушение на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ. Твърди, че отказът на пациент от продължаване на болнично лечение се извършва при спазване разпоредбите на Наредба № 49/18.10.2010 г., което в настоящия случй не е сторено и за което е ангажирана отговорността на ръководителя на лечебното заведение. Не е съгласен с мотивите на първоинстанционния съд относно бланкетност на нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ. Моли настоящият касационен състав да отмени обжалвания съдебен акт и да потвърди просеното НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответникът- В. Д. Д., в качеството му на Изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по касационната жалба. Представителят на СГП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение е отменено процесното № НП-93/14.12.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на д-р В. Д. Д., в качеството му на Изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, на основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, за извършено нарушение на чл. 69, ал. 1 от същия закон. От фактическа страна, съдът е приел за установено, че във връзка с извършена проверка, се констатира, че А. З. хоспитализирана в Отделение по детска гръдна хирургия към ''УМБАЛСМ И. И. Пирогов" ЕАД, създадена е История на заболяването (ИЗ) № 2058/2023 г. На 16.01.2023 г. детето с дехоспитализпрано, по желание на родителите като в ИЗ е било отразено следното: "Дата: 16.01.2023 г.13: 12 часа; наблюдение на болния; Изписва се преди завършено клинично наблюдение по желание на родителите, които са запознати с рисковете за здравето на детето". Вписани били имената на д-р Н. К. - специализант и д-р В. О. - специалист педиатрия и положени подписи. Във връзка с това, контролните органи установили, че в медицинската документация на пациента А. З., липсва документиран отказ от продължаване на започналия престой в лечебното заведение по образец приложение № 3 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. При така установеното на 09.11.2023 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-229 от 09.11.2023 г. за нарушение чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ. Въз основа на посочения АУАН на 14.12.2023 г. било издадено Наказателно постановление N НП 93 от 14.12.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ИА"МН", с което на д-р В. Д. Д., в качеството му на Изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е наложено административно наказание на основание чл. 116к, ал. 1 от - "глоба" в размер на 300 лева. За да отмени обжалваното НП, СРС е извел правни изводи, че описаните от АНО факти не осъществяват състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Счел е, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, доколкото фактическите обстоятелства - описание на извършеното административно нарушение са неясни и не съответстват на посочентата като нарушена материалноправна норма на чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ. В допълнение, приел е, че нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ е обща и бланкетна. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. СРС правилно е установил фактическата обстановка по делото, а правните му изводи изцяло се споделят от АССГ. Административно-наказателната отговорност на д-р В. Д. Д. е ангажирана на основание чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ. Нормата предвижда наказание глоба в размер от 300 до 1000 лв. за лице, което наруши разпоредбите на този закон или на нормативен акт по прилагането му извън случаите по чл. 115 - 116и. Така формулиран, съставът на административното нарушение изисква поведението на д-р Д. да бъде отнесено конкретно към съответната правна норма, регламентираща дължимото поведение на изпълнителя на медицинската дейност. Нещо, което в настоящия случай не е сторено. По силата на чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ управителните органи на лечебното заведение ръководят и отговарят за цялостната му дейност. Сочената за нарушена норма установява единствено общото правомощие на управителя да ръководи дейност в заведението. Това посочване, с оглед неговия общ характер и предвид безспорно установения по делото факт, че санкционираното лице не е участвало пряко в провежданото лечение на пациента, обосновават извода, че административно- наказателната отговорност е ангажирана незаконосъобразно. Разглежданата разпоредба не съдържа конкретно правило за поведение - действие или бездействие, нарушаващо обществения ред на държавно управление, поради което не съдържа и състав на конкретно административно нарушение. Липсата на достатъчно конкретна и ясна обосновка на фактическите и правни основание за ангажиране на административно- наказателната отговорност на дадено лице всякога съставлява съществено нарушение, тъй като ограничава правото му на защита и възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност от страна на съда. / в този см. Р.. № 3980/2020 по адм. д. № 2010/2020; Р. № 6793/2019 по адм. д. № 10725/2019 на АССГ/. Анализът на законовите разпоредби налага извода, че чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ не съдържа правило за поведение, нито вменява конкретни задължения на д-р Д., неизпълнението на които може да се квалифицира като извършване на дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на чл. 69, ал. 1 от закона. Описаното общо правомощие на управителните органи по този законов текст, което е идентично с правомощието на множество управителни органи, регламентирани в различни закони, не може да се приеме, че заедно с чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ съставлява състав на административно нарушение съгласно изискването на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. По изложените съображения, решението на СРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд София-град, XVI касационен състав

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1365/19.03.2024 г. по анд. № 847/2024 г., по описа на 12 с-в, НО, Софийски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № НП-93/14.12.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че в АУАН и НП подробно е описана фактическата обстановка, възприета от актосъставителя и АНО като нарушение на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ. Твърди, че отказът на пациент от продължаване на болнично лечение се извършва при спазване разпоредбите на Наредба № 49/18.10.2010 г., което в настоящия случй не е сторено и за което е ангажирана отговорността на ръководителя на лечебното заведение. Не е съгласен с мотивите на първоинстанционния съд относно бланкетност на нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ. Моли настоящият касационен състав да отмени обжалвания съдебен акт и да потвърди просеното НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответникът- В. Д. Д., в качеството му на Изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по касационната жалба.

Представителят на СГП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: