Решение № 733 от 21.10.2021 г. на Районен съд - Варна по дело № 2975/2021 г.

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по въззивна жалба от „Травабул“ЕООД срещу Наказателно постановление № 03 – 013348/23.12.20 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна, с което за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414, ал. 3 от КТ, на „Травабул“ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. Жалбата е процесуално допустима – предявена от процесуално легитимиран субект и в предвидения от закона срок. Жалбоподателят моли отмяна на НП. Същото било издадено без задълбочена проверка на обстоятелствата. Оспорва фактическата обстановка. В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв. М., която пледира отмяна на НП. Не било налице трудово правоотношение, като липсвали основни негови белези. Между дружеството и физическото лице били налице граждански правоотношения. Прави искане за присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Ошавкова, която моли потвърждаване на НП. В представеният граждански договор липсвала каквато и да е конкретика и не следвало да се кредитира. Проверката започнала на 23.11.20 г., а на 27.11.20 г. вече бил представен трудов договор между същите страни. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: В Инспекция по труда – Варна се получила заявка от Социалния инспекторат- Белгия за проверка във връзка с командировани там лица. Едно от лицата било Х. Д. Н., който бил „командирован“ в Р.Белгия за извършване на транспорт на стоки и товари. Установило се, че дружеството има петима шофьори, с един от които е бил сключен трудов договор, а с останалите четирима, сред които и Х. Н., имало сключени договори по ЗЗД. В този договор от 27.08.20 г. „Травабул“ ЕООД възлагал на Х.Н. „да извърши транспорт на стоки и товари на територията на Р.Белгия“, а възложителят се задължавал да изплати за извършената работа 4000 лв. С РКО от 06.11.20 г. на шофьора били изплатени 4850 лв. Като основание в ордера е посочено „заплата м. октомври“. В РКО от 10.09.20г. са му платени 878.00лв, а като основание отново е посочено „заплата м.август“. В съдебно заседание е представена „справка за платени хонорари“, включваща именно посочените суми. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства. Като приобщени по реда на НПК изцяло следва да се ценят и писмените доказателства по делото – АУАН, заповед за компетентност, протокол за проверка, РКО, граждански договор, трудов договор и др., вкл. приобщените в с. з.-заявка от белгийските власти, справка за платени хонорари, сметка за изплатени суми. Като конкретни, подробни и житейски логични и дадени след предупреждение за отговорността по чл. 290 от НПК, съдът кредитира показанията на св. Н.З.. Твърденията и се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства. Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи: В хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно. АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове. Допуснати са, обаче, други процесуални нарушения, като нарушението не е описано пълно и точно нито от фактическа, нито от правна страна. Не са описани съставомерните му признаци, нито относимите към тях факти. Ангажирана е наказателна отговорност на дружеството за нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ. Според чл. 61 ал.1 от КТ „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“. В НП не са описани такива съставомерни признаци, като не е посочено, че дружеството е наказано за това, че преди постъпване на работа на Хр. Нешев, с него не е бил сключен трудов договор. Такива факти не са описани и от фактическа страна, като единствено се сочи, че на 27.08.20г. той бил "командирован". Но не става ясно кога същият реално е постъпил на работа и кога всъщност е следвало да бъде сключен трудовият договор, т.е. кога е извършено нарушението по чл. 61 ал.1 от КТ. От описаното, че на 27.08.20 г. е бил командирован, дори не може да доведе до категоричен извод, че на тази дата същият е бил на работа. Но дори да е бил, то това осъществява състав на нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. Освен това, не става ясно от фактите, какво е мястото на извършване на нарушението. Описано е от правна страна, че наказанието се налага за нарушение, извършено на 27.08.20г. и е описано от фактическа страна, че на тази дата лицето било командировано. Но квалификацията по чл. 61 ал.1 от КТ изисква от фактическа страна да има постъпване на работа и да има сключен преди това трудов договор. Не с тава ясно къде е постъпило лицето на работа, нито къде е следвало да бъде подписан договора. Поради това и от фактите не става ясна датата на нарушението. Изобщо, предвид горното, не става ясно за какво е наказано лицето, тъй като не е описано от фактическа страна, че при налични трудови правоотношения не е бил подписан писмен трудов договор. Не става ясно какво се е случило на 27.08, като не е описано дали на тази дата лицето е било на работа, или това е датата на акта на „командироване“. Не е описано къде се е случило това и защо за място на нарушението е избран гр. Варна. Не става ясно как така за изпълнително деяние е прието „командироване“, след като между лицата не е имало сключен писмен трудов договор и не би могла да бъде издадена заповед за командироване по смисъла на чл.5 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Това ограничава правото на защита, тъй като не става ясно в какво се изразява нарушението, за което е наказано дружеството и дали действително е извършено на датата и мястото, посочени в наказателното постановление. Неправилно е приложен материалният закон. Допуснатите процесуални нарушения препятстват съда да разбере за какво точно АНО е наказал дружеството. Въпреки това, съдът намира, че може да се направи извод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като изпълнителното деяние „командироване“, описано в АУАН и НП, не покрива състава на нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. Не на последно място тези факти не са доказани, като АНО не ангажира доказателства нито за заповед за командироване по смисъла на Наредбата за служебните командировки испециализации в чужбина, нито за датата, нито за мястото на командироването, нито за това дали лицето е полагало реално труд, нито кога и къде е го полагало. Действително гражданският договор не съдържа задължение за извършване на определена конкретна работа и действително посоченото в РКО „заплата“, навеждат съмнения за наличие на прикрито трудово правоотношение, но доказателства за последното не са ангажирани и такива факти не са описани в обстоятелствената част на АУАН и НП. Допуснатите съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон обуславят отмяна на наказателното постановление, поради което, съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на наказанието, а искането на въззивната страна за присъждане на разноски следва да бъде уважено изцяло. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът