Решение № 58 от 16.11.2023 г. на Районен съд - Исперих по дело № 160/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „БУРДИН СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК 206830649, с процесуален представител адв. К. Х. от АК-Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Драма“ № 15, против Наказателно постановление № 40/21.07.2023г., издадено от инж. Цонка Х. – Директор на РИОСВ гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева на основание чл. 135, ал. 2, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗУО вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците.

В жалбата се сочи, че „БУРДИН СЕРВИЗ“ ЕООД не е съгласно с издаденото наказателно постановление и наложеното му административно наказание, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с посочените в него материалноправни норми. Твърди се, че на посочените дата, място и час не е извършило вмененото му административно нарушение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Х. и адв. В.В. от АК- Русе, процесуални представители на жалбоподателя, като се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени направените разноски, за който е представен списък.

Директорът на РИОСВ – Русе се представлява от старши юрисконсулт С.И., която намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, още повече, че жалбоподателят се представлява от двама адвокати.

За РП-Разград редовно уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакуваното наказателно постановление.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

На 27.06.2023г. експерти от РИОСВ – Русе, сред които инж. Н. Р. Р. – младши експерт в дирекция „КОС“ при РИОСВ-Русе, инж. Н. Н. А. – началник отдел „Управление на отпадъците при РИОСВ-Русе“ и К. Д. С. – експерт в отдел „Управление на отпадъците“ при РИОСВ-Русе, извършили проверка във връзка с получен сигнал в РИОСВ-Русе за установено нерегламентирано изхвърляне на двигателно масло (нефтопродукти) от автосервиз в гр. Исперих, находящ се в поземлен имот с № ••• по кадастралната карта на гр. Исперих, с административен адрес гр. Исперих, ул. ••• № 2а, собственост на А. П. Б. – управител на „Бурдин сервиз“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че в автосервиза се извършвали основно реглаж на преден и заден мост, смяна на гуми и смяна на масла. Установено е наличието на отпадъци от черни метали, излезли от употреба гуми – без грайфери, част от тях срязани, посипани с пръст. Отпадъците се съхранявали на открито до оградата граничеща с бензиностанция „Лукойл“. По информация на служители от РУ на МВР гр. Исперих, вечерта на 26.06.2023г. от автосервиза на „Бурдин сервиз“ ЕООД били иззети 65 л. отработени масла като веществено доказателство. Същевременно за генерираните отпадъци нямало подадени работни листа два месеца преди тяхното образуване, както и не се водела отчетност съгласно изискванията на Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците. Не били представени и договори за предаване на генерираните на площадката опасни отпадъци.

При проверката е представено копие на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 2 от 16.02.2023г. за обект „Автосервиз и кафе-аперитив“ в поземлен имот •••, местност „Пунар Екинлик“ с възложител „Бурдин сервиз“ ЕООД.

Инж. Н. Р. съставил против дружеството АУАН № 0002141/27.06.2023г., в който като нарушение посочил, че „Бурдин сервиз“ ЕООД, в качеството си на лице, което образува отпадъци от отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, метални отпадъци от ремонт на ходова част на автомобили, излезли от употреба гуми, не е изпълнило задължението си да класифицира отпадъците, констатирани в обекта. За наличните в автосервиза отпадъци дружеството „Бурдин сервиз“ ЕООД не било подало в РИОСВ-Русе работни листи за класификация на отпадъците, два месеца преди тяхното образуване. В така съставения АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 16.12.2022г. и е установено на 27.06.2023г. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на „Бурдин сервиз“ ЕООД, след което бил предявен и връчен на последния. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, в които дружеството твърдяло, че откритите при проверката отпадъци не са образувани от дейността му, а са заварени там преди да бъде застроено.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по образуваната административнонаказателна преписка, директорът на РИОСВ-Русе издал срещу „Бурдин сервиз“ ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 135, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 3, ал. 1 от ЗУО във вр. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН му наложил имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева. Като нарушение, аналогично с АУАН, било посочено, че дружеството не е извършило класификация на отпадъците, образувани от извършваната в обекта дейност, съгласно изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за класификация на отпадъците. Писмените възражения на дружеството били приети за неоснователни, тъй като излезлите от употреба автомобилни гуми и иззетите от служителите на РУ на МВР гр. Исперих отработени масла били в голямо количество и дори да не били реализирани от дейността на дружеството, те били във владение на „Бурдин сервиз“ ЕООД, който съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредбата за класификация на отпадъците е бил длъжен да извърши класификация на установените отпадъци.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетелите Н. Р., Н. А., К. С., М.К.И., писмени – констативен протокол № 73-КС от 27.06.2023г., Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 2/16.02.2023г., НА за покупко-продажба на право на строеж № 185, том VI, рег. № 11276, дело № 966 от 2022г.

Посредством показанията на разпитаните свидетели се изясняват обстоятелствата, касаещи извършената проверка, в това число времето и мястото на осъществяването й, направените фактически констатации относно извършваната от дружеството-жалбоподател в обекта на контрол дейност и липсата на подадени работни листа за отделяните отпадъци. Казаното от свидетелите в съдебно заседание кореспондира с отразеното на място при извършване на проверката в констативния протокол, поради което съдът прие за безспорно установени изнесените от тях факти.

С показанията си св. М.К.И., свидетелства за това, че е назначен в „Бурдин сервиз“ ЕООД през месец април 2023г., но жалбоподателят не е ангажирал писмени доказателства за възникнало трудово правоотношение между свидетеля и дружеството. В показанията си свидетелят заявява, че сервизът е започнал да работи с клиенти около месец-два след като той е бил назначен на работа там.

По делото са представени и свидетелства за регистрация на МПС за 5 броя автомобили, които притежава А. П. Б., както и технически паспорт за единият от тях, тъй като е състезателен автомобил. С така представените доказателства се цели доказване на възражението на адв. Х., че гумите, които са се намирали в проверявания обект, не са в резултат на дейността на „Бурдин сервиз“ ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че така представените доказателства по никакъв начин не доказват, че излезлите от употреба гуми са собственост на управителя на дружеството. Фактът, че лицето е собственик на автомобилите, за които са представени свидетелства за регистрация, не води до извода, че констатираните при проверката излезли от употреба гуми, някои от които нарязани, са от тези автомобили и също са негова собственост.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на представител на дружеството-жалбоподател.

В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП, за дата на извършване на административното нарушение е посочена 16.12.2022г. Видно от приложените по делото писмени доказателства и свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по АУАН, при определянето на датата на извършване на нарушението е прието, че дружеството извършва дейност от 16.02.2023г., датата, на която е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 2/16.02.2023г. Административно-наказващия орган е приел, че дружеството е започнало дейност на тази конкретна дата, и е било длъжно два месеца преди това да класифицира отпадъците в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците. Удостоверението за въвеждане в експлоатация е документ с правно основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, който установява функционалната пригодност на строежа за ползване, според издадените строителни книжа. Той не представлява доказателство за започване на дейност на обект за предоставяне на услуги, какъвто е автосервизът. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че датата на извършване на административното нарушение е неправилно определена, тъй като в административно-наказателната преписка, а и в съдебното производство не са ангажирани каквито и да било доказателства за датата, на която сервизът е започнал дейност. Посочването на коректна дата, на която е извършено нарушението е необходимо, за да бъде изяснено самото нарушение. Обратното би довело до неяснота и би довело до накърняване на правото на защита на нарушителя. Неправилно определената дата на извършване на нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Същевременно в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съответно на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, изразяващи се в непълно описание в АУАН и НП на извършеното от „Бурдин сервиз“ ЕООД нарушение. И в двата акта единствено бланкетно е посочено, че дружеството е осъществило нарушение по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците, като не е извършило класификация на отпадъците от черни и цветни метали, образувани от извършваната в обекта дейност. Същевременно цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 е бланкетна, доколкото указва, че причинителят на отпадъци е длъжен да класифицира отпадъците, образувани в резултат от дейността му, като предприеме всички необходими действия по реда на тази наредба. Условията и редът за класификация на отпадъците са подробно регламентирани в Глава втора от Наредбата, при което, за да бъде запълнена диспозицията на нормата на чл. 4, ал. 1 с конкретно съдържание, е следвало в АУАН и НП да бъде подробно описано констатираното при проверката, респективно да бъдат посочени конкретните действия по класификация на отпадъците, които не са били извършени от „Бурдин сервиз“ ЕООД, доколкото именно последните обуславят факта на извършване на твърдяното нарушение. В разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за класифициране на отпадъците изрично са установени дължимите действия за класифициране на отпадъците и сроковете за извършването им. Предприятията, които при дейността си генерират отпадъци, са длъжни да представят в РИОСВ изчерпателно посочени документи за всеки отпадък не по-късно от два месеца преди образуването му:

1. попълнен работен лист за класификация на отпадъците по приложение № 5 в два екземпляра с определен шест цифрен код на отпадъка;

2. описание на технологичния процес, в резултат на който се образува отпадъкът, източник и произход на отпадъка, състав и свойства на използваните при процеса суровини и материали;

3. информационни листове за безопасност на химичните вещества и смеси, използвани като изходни суровини за технологичния процес, в резултат на който се образува отпадъкът, в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикалите, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (обн., OB, специално българско издание, глава 13, том 60);

4. становище от регионалната здравна инспекция (РЗИ) за класификацията на отпадъците от подгрупа 18 01.

Съгласно чл. 9 от Наредбата директорът на РИОСВ в 30-дневен срок от датата на представяне на документите по чл. 7, ал. 1 или ал. 4 утвърждава работния лист с подпис и печат.

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП не е посочена конкретно нарушена разпоредба на чл. 7 от Наредба № 2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците, въпреки че установеното деяние съответства на нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата.

С оглед на това липсата на посочване в АУАН и НП на изпълнителното деяние на нарушението прави невъзможно за съда за провери материалната законосъобразност на издадения санкционен акт, лишавайки и адресата на административнонаказателната отговорност от възможността да се защити по същество относно съставомерността на вмененото нарушение. Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в административнонаказателния процес АУАН и наказателното постановление имат обвинителна функция и очертават пределите на предмета на доказване. Поради това всички съставомерни елементи на нарушението следва да бъдат коректно посочени. В случая това изискване не е изпълнено, поради което НП подлежи на отмяна като процесуално незаконосъобразно.

Подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. В случая и предвид изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според ал. 2 на същия член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание представителят на наказващия орган направи възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според цитираната нормативна уредба - чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от 800 лева. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат К. Х. уговорената сума в договора за правна помощ и съдействие в размер на 800 лева. Така заплатеното адвокатско възнаграждение е предвидения в Наредбата минимум, поради което съдът счита, че възражението за прекомерност на процесуалния представител на РИОСВ-Русе не следва да бъде уважено. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът