Решение № 520 от 23.8.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 18/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 616/29.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2390/2021 г., Районен съд – гр. Благоевград е:

ОСЪДИЛ Р. Ц. П., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото: /адрес/ да заплати на Г. Я. Б., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: г/адрес/, на основание чл. 57, ал. 2 СК, сумата от 5775 лв. /пет хиляди седемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща сборна главница - дължим месечен наем за ползването на семейното жилище, находящо се в /адрес/, ведно с прилежащото му мазе за периода от 21.12.2018г. до 20.09.2021г.

ОПРЕДЕЛИЛ, на основание чл. 57, ал. 2 СК, наем за ползването на 1/3 ид.част от семейното жилище от Р. Ц. П., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото: /адрес/ в размер на 200 лв. /двеста лева/ месечно, който да заплаща на Г. Я. Б., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: г/адрес/, считано от датата на предявяване на исковата молба - 21.09.2021г. до настъпване на основанията за изменение или прекратяване на наема.

УВЕЛИЧИЛ, на основание чл. 150 СК, определения със споразумение по чл. 51 СК, утвърдено с решение № 12198/21.12.2018г., постановено по гр. д. № 2750/2018г. на РС - гр. Благоевград, размер на месечна издръжка, дължима от бащата Г. Я. Б., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: г/адрес/, на децата си Д.Г. Б., ЕГН ••••••••••, роден на 12.10.2010г., и М.Г. Б.а, ЕГН ••••••••••, родена на 26.09.2014г., както следва: от 150 лв. за детето Д.Г. Б., ЕГН •••••••••• на 300 лв. и от 150 лв. за детето М.Г. Б.а, ЕГН •••••••••• на 230 лв., като:

ОСЪДИЛ Г. Я. Б., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: г/адрес/ да заплаща на детето си Д.Г. Б., ЕГН ••••••••••, роден на 12.10.2010г., чрез неговата майка и законен представител Р. Ц. П., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото: /адрес/ месечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лева), считано от 02.03.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или за прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛИЛ иска с правна квалификация чл. 150 СК за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 350 лв.

ОСЪДИЛ Г. Я. Б., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: г/адрес/ да заплаща на детето си М.Г. Б.а, ЕГН ••••••••••, родена на 26.09.2014г., чрез неговата майка и законен представител Р. Ц. П., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото: /адрес/, месечна издръжка в размер на 230 лв. (двеста и тридесет лева), считано от 02.03.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или за прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛИЛ иска с правна квалификация чл. 150 СК за разликата над 230 лв. до пълния претендиран размер от 250 лв.

ОСЪДИЛ Г. Я. Б., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: г/адрес/ да заплати по сметка на Районен съд - гр. Благоевград сумата от 331, 20 лв. (триста тридесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса, дължима във връзка с увеличения размер на месечната издръжка на децата Д.Г. Б., ЕГН ••••••••••, роден на 12.10.2010г., и М.Г. Б.а, ЕГН ••••••••••, родена на 26.09.2014г.

ДОПУСНАЛ, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, предварително изпълнение на съдебното решение, в частта му относно присъдената издръжка.

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Р. Ц. П., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото: /адрес/ да заплати на Г. Я. Б., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: г/адрес/, разноски в производството в размер на 1679, 75 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/.

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Г. Я. Б., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: г/адрес/ да заплати на Р. Ц. П., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото: /адрес/, разноски в производството в размер на 232, 50 лв. /двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки/.

Срещу това решение са постъпили въззвни жалби, както следва: Въззивна жалба, подадена от Г. Б., чрез адв. Ю. А., с която се обжалва атакуваното решение, в частта, в която е уважен НАСРЕЩНИЯ ИСК с правно основание чл. 150 от СК, увеличавайки първоначално определения размер за детето Д от 150 лв. на 300 лв., а за детето М.- от 150лв. на 230лв., или в общ размер увеличение с 230 лв., който счита за ПРЕКОМЕРНО завишен, в разрез със закона, съдебната практика и събраните доказателства в процеса, установяващи неговите материални възможности, рязко НАМАЛЕНИ през обсъждания минал период. Твърди се още, че решението е неправилно и в частта за разноските, като се обосновава това твърдение.

Отправя искане, решението да се измени и присъдената му издръжка да се намали до заявения от него размер в исковото производство /за детето Д на 210 лв., а за детето М. - на 190 лв./. Претендират се сторените разноски в производството.

Във въззивната жалба на тази страна не са формулирани доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата страна е постъпил отговор по подадената въззивна жалба. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. Въззиваемата страна желае съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като валидно, правилно и допустимо. Претендира сторени разноски.

Втората въззивна жалба е подадена от адв. Ю., в качеството й на процесуален представител на Р. П.. С нея решението на БлРС се атакува в следните части:

В ЧАСТТА, с която Р. П. е осъдена да заплати на ищеца по делото Г. Я. Б. на основание чл. 57, ал.2 СК сумата от 5 775 лв, представляваща сборна главница - дължим месечен наем за ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Благоевград, ул.“Илинден“ №21, ет. 1, ап.З, ведно с прилежащото му мазе за периода от 21.12.2018г до 20.09.2021г, В ЧАСТТА, с която на основание чл.57, ал.2 СК е определен наем за ползването на 1/3 ид. част от семейното жилище от Р. П. в размер на 200 лв месечно, който да заплаща на ищеца от 21.09.2021г. - датата, на която е депозирана исковата молба до настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване на наема.

В тези части, решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, при неправилно установена фактическа обстановка и въз основа на допуснати процесуални нарушения при обсъждането и кредитирането на събраните по делото доказателства.

Отправя се искане в тези части обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се отхвърлят като неоснователни предявените претенции на ищеца. Във въззиввната жалба на адв. Ю. не са формулирани доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата страна е постъпил отговор по подадената въззивна жалба. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. Въззиваемата страна желае съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като валидно, правилно и допустимо. Претендира сторени разноски. Не са формулирани и доказателствени искания и в този отговор.

В провелото се по делото открито съдебно заседание, по искане на адв. А. е прието като писмено доказателство по делото - Епикриза от Отделение по Неврология от МБАЛ Пулс Благоевград на Г. Б.

Представителят на ДСП – Благоевград, пак в това съдебно заседание, е изразил становище, че размерът на издръжката трябва да бъде такъв, който да задоволява потребностите и на двете деца.

Решението не се обжалва в отхвърлителната му част по исковете с правно основание чл. 150 СК и допуснатото предварително изпълнение.

Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което съдът ги намира за допустими.

Разгледани по същество, съдът установява следното: Решението на РС Благоевград е валидно, тъй като съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Същото е допустимо в обжалваните части.

Предмет на разглеждане в първата инстанция са били предявени искове, както следва:

1. Главен иск по чл. 57, ал. 2 СК, с който се иска ответницата да заплати на ищеца сумата от 5775 лв., представляваща наем за собствената на ищеца 1/3 ид.част от жилището, находящо се в /адрес/, ведно с прилежащото му мазе за периода от 21.12.2018г. до 20.09.2021г., (съобр. протоколно определение на съда от 27.06.2022г. /л. 109 от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция), както и да му заплаща сумата от 200 лв., считано от 21.09.2021г., до настъпване на законен повод за изменение или прекратяване на обезщетението срещу неползване на същото жилище.

1. Насрещен иск по чл. 150 СК, с който се иска увеличаване на размера на издръжката, дължима от бащата Г. Я. Б. на децата Д.Г. Б., ЕГН •••••••••• и М.Г. Б.а, ЕГН ••••••••••, чийто размер е бил определен със споразумение по чл. 51 СК, утвърдено с Решение № 12198/21.12.2018г., постановено по гр.д. № 2750/2018г. по описа на РС - Благоевград.

Установява се по делото, че сключеният между страните на 16.06.2007г. граждански брак е бил прекратен по взаимно съгласие със споразумение по чл. 51 СК, утвърдено с Решение № 12198/21.12.2018г., постановено по гр. д. № 2750/2018г. на РС - гр. Благоевград. Б. и П. са родители на децата Д.Г. Б., ЕГН ••••••••••, роден на 12.10.2010г., и М.Г. Б.а, ЕГН ••••••••••, родена на 26.09.2014г. Съгласно утвърденото споразумение по чл. 51 СК, ползването на семейното жилище, находящо се в /адрес/, лична собственост на ищеца Г. Я. Б., ЕГН •••••••••• е било предоставено на ответницата Р. Ц. П., с ЕГН •••••••••• и двете малолетни деца до навършване на пълнолетие на децата.

По делото е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение и от уточненията на вещото лице инж. Х.Г., направени при проведения му разпит в първоинстанционния съд, се установява, че за периода 21.12.2018г.- 20.09.2021г., месечният наем за ползване на процесния имот, възлиза на сумата от 525 лв. Средният пазарен наем за целия процесен период е 17 325 лв., размерът на месечната пазарна цена към настоящия момент възлиза на 600 лв.

Събрани са по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Д.Т.Т.У.А.И., от които се установява, че за исковия период ответницата е обитавала семейното жилище, заедно с малолетните деца Д и М. Б.и. Ищецът и собственикът на семейното жилище Г. Б. е имал ключ от жилището, като е ходил до същото, за да взема и съответно връща децата съгласно определения му режим на лични отношения. Става ясно, че на 06.09.2021г. е имало скандал между страните във връзка състоянието на жилището, като ищецът сменил ключалката на вратата. Във връзка с този скандал адресът е бил посетен от полицейските служители свидетелите С.К.К. и Л.Ц.П.. Първоинстанционният съд направил краен извод за основателност на главните искове. Като се позовал на разпоредбата на чл. 57. ал. 1 СК, приел че е възникнало наемно правоотношение между бившите съпрузи, тъй като семейното жилище, което е лична собственост на ищеца, придобито преди прекратения с развод брак, било предоставено за ползване на съпругата - ответницата Р. П.. Цитирайки разп. на чл. 57, ал.2, изр.2 от СК, а именно, че не се дължи наем за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца, приел, че ответницата дължи на ищеца 1/3 част от пазарна месечна цена за имота в размер на 175 лева, определена съгласно заключението на вещото лице. Заключил, че искът за минало време е доказан до претендирания размер от 5775 лева за периода от 21.12.2018 г. до датата, предхождаща предявяването на исковата молба - 20.09.2021 г. /изчислен от съда за общо 33 месеца по 175 лв. месечно/.

На основание чл. 57, ал.2 СК, първоинстанционният съд посочил, че размерът на наемната цена, считано от предявяване на исковата молба - 21.09.2021 г. следва да бъде определен на 200 лева.

От правна страна и съобразно развитите съображения във въззивната жалба на Р. П., този състав на БлОС излага следното:

Когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейно жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК във вр. с чл. 31, ал. 2 СК (съотношението е на специална към обща разпоредба) и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във всеки конкретен случай обаче трябва да се съобрази естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище. При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили изрично безвъзмездност на ползването (като при заем за послужване), би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК - Решение № 199/15.01.2018 г. по гр.д. № 154/2017 г., ВКС, I г.о., Решение № 71/29.06.2018 г. по гр.д. № 2750/2017 г., ВКС, II г.о.

С оглед този извод, наведените във въззивната жалба доводи, че ищецът, при бракоразводния процес не е поискал заплащането на наем и поради това не следва да се определя заплащане на такъв - са неоснователни поради това, че не се констатира да е уговорено безвъзмездно ползване от страна на бившата съпруга.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, т.е. ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го. Всяка от страните може да поиска съдът с решението за развод да определи и размера на наема за предоставянето на другия съпруг за ползване семейното жилище. Това искане за определяне на размера на наема по смисъла на чл. 57, ал. 2 СК може да бъде направено във всеки един момент до отпадане на основанието за ползване на семейното жилище само от единия от бившите съпрузи, както до приключването на делото за развод пред въззивната инстанция, така и по-късно с отделен иск (така Определение № 196/0704.2014 г. по ч.гр.д. № 1568/2014 г., ВКС, I г.о.; Решение № 96/14.03.2016 г. по гр.д. № 4842/2015 г., ВКС, IV г.о., Решение № 199/15.01.2018 г. по гр.д. № 154/2017 г., ВКС, I г.о.). В случая, в рамките на брачния процес от съда не е определен размер на наема, който лицето, комуто е предоставено ползването на семейното жилище, следва да заплаща на бившия съпруг. Обстоятелството, че такъв наем не е бил определен, не означава, че наемно правоотношение по смисъла на чл. 57, ал. 1 СК не е възникнало. Напротив, такова е възникнало, считано от момента на влизане на решението в частта му относно предоставяне на семейното жилище.

За възникване на претендираното материално право по чл. 57 СК не е необходимо отправяне на писмено изявление от неползващия жилището съпруг, достигнало до знанието на ползващия, респ. препятстване на ползването от ползващия имота съпруг. Отношенията между бившите съпрузи относно ползването на семейното жилище, са уредени изрично със специалната норма на чл. 57 СК. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 СК не се дължи наем само за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството - Постановление № 12/1971 г. на Пленума на ВС. В този смисъл е възприето, че жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, поради което при определяне на наема следва да се има предвид всички помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговият дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня. С решение № 627/08. 03. 2011 г. по гр. д. № 176/2009 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина.

В случая, децата са две и следва да се вземе предвид техния дял на обитаване на всички помещения на жилището и наемът, който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на 1/3. По настоящото дело, наемът за жилището, което е собственост на ищеца е изчислен от първоинстанционния съд въз основа на експертно заключение, което въззивният съд кредитира.

Сумата следва да се раздели на три, като се отчита ползваните 2/3 части от цялото жилище от двете деца на съпрузите, при което задължението на съпругата остава в размер на сумата от 5775 лв. /пет хиляди седемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща сбор на главница - дължим месечен наем за ползването на семейното жилище, находящо се в /адрес/, ведно с прилежащото му мазе за периода от 21.12.2018г. до 20.09.2021г.

Първоинстанционният съд с решението си, на основание чл. 57, ал. 2 СК, и съобразявайки разпоредбата, е определил размера на наема за ползването на 1/3 ид.част от семейното жилище от Р. Ц. П. - 200 лв. /двеста лева/ месечно, който да се заплаща на Г. Я. Б., считано от датата на предявяване на исковата молба - 21.09.2021г. до настъпване на основанията за изменение или прекратяване на наема. Относно иска за пълно уреждане на отношенията по мерките относно ползването на семейното жилище е постановено и Определение № 441 от 14.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 352/2012 г., IV г. о.

Жалба срещу решението е подадена от ответника по този иск. Определеният размер за ползването от 1/3 ид.ч. от жилището е съобразен с приетото заключение на експерта.

Настоящият съдебен състав при БлОС приема, че решението на Районен съд- Благоевград следва да бъде потвърдено в тези обжалвани части. Съдът е съобразил всички ангажирани и относими по спора доказателства – писмени и гласни / като препраща в тази част на обсъдените доказателства и по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение/, като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Съобразно изложеното, въззивната жалба на Р. П. се явява неоснователна.

По насрещните искове за увеличение на издръжката, се установява, че малолетният Д.Г. Б., роден на 12.10.2010г. и малолетната М.Г. Б.а, родена на 26.09.2014г., които към момента са съответно близо на 13 години за Д и 9 години за М.. Детето Д.Г. Б. е ученик в 6-ти за 7 клас в 7-мо СУ „•••“ - гр.

Благоевград. Детето е в редовно форма на обучение. Завършил е пети клас с много добър успех, като по данни от социалния доклад от три месеца (март 2022г.) Д посещава частни уроци по математика и английски език, които бащата заплаща. Детето М. Б.а е ученик във 2-ри за 3 клас в същото училище, редовна форма на обучение. Двете деца нямат специални образователни потребности. Майката Р. П. и децата Д и М. живеят в семейното жилище, находящо се в /адрес/.

Първоначално определяне на издръжката, чието изменение се иска, е било извършено със споразумението по чл. 51 СК, утвърдено с Решение № 12198/21.12.2018г., постановено по гр. д. № 2750/2018г. на РС - гр. Благоевград. Размерът й е бил фиксиран на сумата от 150 лв. за всяко от децата. Оттогава са изминали 4 години и районният съд направил извод, че е необходимо увеличение - с оглед увеличаване възрастта на децата и училищното им обучение, тъй като е настъпила и тР. промяна досежно обстоятелствата, отнасящи се до тяхната издръжка. Приел, че е налице и увеличение на разходите за тяхната прехрана, облекло, обучение и за задоволяване на други текущи нужди. Като съобразил, че минималният размер на издръжката на едно дете е от 177, 50 лв. (1/4 от 710 лв.), приел увеличение на по-рано определената сума за издръжка на малолетното дете М. Б.а от 150 лв. с още 80 лв., или размерът на месечната издръжка да е 230 лв.

За разликата над 230 лв., до пълния претендиран размер от 250 лв., разглежданият иск по чл. 150 СК, РС приел, че подлежи на отхвърляне. В тази част съдебното решение на РС не се обжалва.

По отношение на малолетното дете Д Б., РС приел, че също трябва да бъде постановено увеличение на по-рано определената сума за издръжка на детето от 150 лв. с още 150 лв., или размерът на месечната издръжка да е 300 лв.

За разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 350 лв., разглежданият иск по чл. 150 СК, съдът приел, че подлежи на отхвърляне. В тази част съдебното решение на РС не се обжалва.

Началният момент на увеличената издръжка е присъден от деня на предявяването на иска - 02.03.2022г. - датата на постъпване на насрещната искова молба.

От правна страна по тези насрещни искове, въззивният съд излага следното:

Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на насрещната искова молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл. 150 от СК.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е следвало да докаже следните предпоставки за уважаване на иск по чл. 150 СК - че ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител).

Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобрано прилагане на процесуалните правила, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита в производството.

Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение в частта на определения размер на издръжката се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до идентични изводи относно този размер. Основното възражение във въззивната жалба е, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и че следва да съобрази новопредставеното доказателство – епикриза, издадена от отделение по неврология на МБАЛ „Пулс” АД. Видно от тази епикриза Б. е постъпил на 09.04.2023 г. с конвулсивни припадъци за лечение на епилептичен статус. Изписан е без настъпили усложнения на 12.04.2023 г., с възстановена трудоспособност и с подобрение, без медицински риск. Предписано му е медикаментозно лечение.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или тР. съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В случая правилно районният съд е отчел, че се касае за малолетни лица, чиито нужди са се изменили съществено от определяне на издръжката им с решение на БлРС преди 4 години. През този период от време средствата освен за задоволяване основните жизнени потребности на децата - храна, облекло и др., но и разходите за други потребности значително са се увеличили. Допълнителен фактор за това е и изменението на икономическите условия в страната през последните години - повишаване цените на стоките и услугите, консумативите за издръжка на едно домакинство, както и увеличаване размера на минималната работна заплата. Преценявайки конкретните потребности на детето, статистическите данни за страната и възможностите на неговите родители, настоящият съд определя обща месечна издръжка за детето Д Б. в размер на 370 лв., а за детето М. - 300 лв.Неоснователно е възражението на въззивника, че издръжка в по-голям размер би създавала особени затруднения за него, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2, вр. чл. 144 от СК, родителите дължат на ненавършилите си пълнолетие деца такава безусловно, без значение дали това ще създаде затруднение за тях. Ето защо на ответника по иска - родител, неполагащ непосредствена ежедневна грижа за децата, следва да бъде възложено да участва в издръжката им с месечна сума от 300 лева за Д, а за детето М. – 230 лв., вместо опеделената по-рано от 150 лв. Въззивникът е в трудоспособна възраст и следва да предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за нормален живот и развитие. Обстоятелството, че към този момент този размер на издръжката би му създал затруднения, е ирелевантно. Не можа да се установи такова влошено здравословно състояние, което да доведе до намаляване на дължимия размер издръжка, доколкото лицето е трудоспособно. Безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно. При определяне размера на издръжката следва да се съобразят разнопосочните изменения на обстоятелствата, които обуславят размера й и най вече нуждите на децата. От една страна това са увеличените им потребности и особеностите на възрастта им, при която по - бързо нарастват духовните и материалните нужди, респ. разходите по тяхното задоволяване. От друга страна, съдът отчита и обстоятелството, че бащата на децата, е в трудоспособна възраст, позволяваща му да реализира постоянен доход, гарантиращ вменените му задължения да издържа децата си.

В този смисъл настоящият съд намира, че доводите на Г. Б., са неоснователни.

От дела - 370.00 лева и 300.00 лв., определен общо за родителите, разликата от 140.00 лева за двете деца следва да се поеме от майката. Този извод се налага от факта, че именно на майката са възложени и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, които предполагат извършване на разходи и в размер по –висок от така определения.

Майката Р. П. работи като оператор-въвеждане на данни в отделение по „Акушерство и гинекология" към „МБАЛ ПУЛС" АД - Благоевград, като реализира средномесечен брутен трудов доход от около 700 лв.

Бащата Г. Б. е управител на търговско дружество „фирма“ ЕООД.

Същият е декларирал пред социалния работник, че месечният му доход е около 2000 лв.

Настоящият състав на Окръжен съд Благоевград, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са правилни, поради което и на основание чл.272 от ГПК, не счита за необходимо да ги преповтаря изцяло по тези насрещни искове, а препраща към тях.

Налице са основанията на чл. 150 СК вр. чл. 143 ал. 1 СК и като взе предвид и разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК, настоящият съд приема, че решението на Районен съд- Благоевград следва да бъде потвърдено в тези обжалвани части. Съдът е съобразил всички ангажирани и относими по спора доказателства, като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Съобразно изложеното, въззивната жалба на Г. Б. се явява неоснователна.

По разноските:

Първоинстанционният съд е приел, че при този изход от делото, всяка една от страните има право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищеца, така и от ответницата. При определяне на дължимите разноски е прието за основателно направеното от процесуалния представител на ответницата възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Ищецът претендирал адвокатско възнаграждение по първоначалния иск по чл. 57, ал. 2 СК в размер на 1200 лв., като с оглед цената на иска минималният размер на адвокатския хонорар е размерът на адвокатското възнаграждение е определен на минималния – от 618, 75 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата).

По първоначалния и насрещния иск, разноските са претендирани по списък по чл. 80 ГПК – л. 182 от делото и по главния иск са посочени в общ размер на 1961 лв., от които както се посочи 1200 лв. адв. възнаграждение. Останалата част са разноски за експерт и д.т. Така след намаленото възнаграждение за адвокат, дължимите разноски по тези претенции са в размер на 1379.75 лв. По насрещния иск за издръжка претендираните суми са в размер на 300 лв. за защита и въпреки, че искът е само частично отхвърлен, същите са взети предвид изцяло и са прибавени към другите като дължими от насрещната страна разноски по главния иск. Така първоинстанционният съд всъщност е присъдил дори в повече разноски за Б., но доколкото няма жалба в тази насока от другата страна, съдът приема развитите доводи за неправилност в жалбата на Б. в тази насока за неоснователни. Дължимата държавна такса е определена правилно по иска за издръжка. Изчислените на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на ответницата разноски в исковото производство пред първата инстанция са в общ размер на 232, 50 лв.

Разноските не са определени по компенсация от първоинстанционния съд, а са сборувани като дължими от/на страните по предявените искове /главен и насрещен/.

Във въззивното производство разноските следва да останат за страните така, както са направени, с оглед неговия изход и неоснователността и на двете жалби.

Водим от горното, Окръжен съд — Благоевград